Решение по дело №3369/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260174

 

08.03.2021 г., гр. Сливен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х– ти съдебен състав в открито съдебно заседание на  първи март през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

 

            при участието на секретаря  МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3369 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

         Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД предявен от „АГЛИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален” чрез адв. Р.Т. от АК-Монтана срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37 за сумата от 2400 лв., съставляваща обезщетение за ползване от ответника без правно основание на собствена на ищеца сграда за целите на доставката, преноса и преобразуването на ел. енергия чрез разположеното в сграда електрооборудване до другите потребители за периода от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-09.10.2020 г. до окончателното плащане.

Ищецът  твърди, че  е собственик на трафопост, находящ се в гр. Твърдица, в ПИ с идентификатор № 72165.505.2205. Сградата /трафопост/ била с идентификатор № 72165.505.2206.21, с площ 10 кв.м. на един етаж, като в нотариалния акт № 3172, том първи, рег. №891, дело № 139 от 2016 г. било записано, че сградата е за енергопроизводство, като към трафопоста били присъединени и други потребители. В периода от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. били действащи разпоредбите на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, които били предвиждали, че собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора след сключване на договор по цена, определена по методика одобрена от комисията. Имотът не бил станал държавна собственост, тъй като не бил отчуждаван за държавна нужда срещу заплащане на справедливо обезщетение на неговия собственик, нито държавата е била изкупила имота от него. Твърди, че не бил губил собствеността си върху имота, в който се бил помещавал трафопоста. Позовава се на чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Посочва, че при отсъствие на договор между ответното дружество и собственика за достъп до притежаваните съоръжения спорът за заплащането на ползването им се бил решавал по реда на неоснователното обогатяване. Ползването на такъв достъп без съгласие между страните бил без правно основание, поради което се било дължало обезщетение от страна на ползвателя. Обезщетението било съставлявало сумата, с която ответникът се бил обогатил в резултат на незаплащане на цена за достъп, която би следвало да плаща при наличие на сключен договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и с която ищецът се бил обеднил, поради неполучаване на цената от наема при наличието на договор между страните.

Моли съдът да осъди ответника на правно основание чл. 59 ЗЗД да му заплати сумата от 2400 лв., съставляваща обезщетение за ползване от ответника без правно основание на собствена на ищеца сграда за целите на доставката, преноса и преобразуването на ел. енергия чрез разположеното в сграда електрооборудване до другите потребители за периода от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-09.10.2020 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК процесуалния представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са допустими, но не са основателни. Оспорва правото на собственост върху сградата представляваща трафопост с идентификатор № 72165.505.2206.21, с площ 10 кв.м. на един етаж, придобита по силата на нотариалния акт № 3172, том първи, рег. №891, дело № 139 от 2016 г. Твърди, че сградата ведно с оборудването в нея съставлява електрическа уредба по см. на пар.1, т. 19 от ДР на ЗЕ и се позовава също така на т. 23 и т. 32 на същия параграф. Твърди, че сградата била вид съоръжение, което било осигурявало нормалното функциониране на ел. уредба и съвкупността от сградата и инсталираното в нея съоръжение се била определяла като трафопост и режимът в който била попадала вещта бил като за енергийна съвкупност от помещение и трайно монтирана в него електрическа уредба, който обект бил предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на ел. енергия. Енергийният обект бил собственост на ответното дружество и бил заведен в баланса на дружеството. С Решение на УС на ЕР ЮГ ЕАД от 30.09.2011 г. процесният имот бил вписан в активите на дружеството, като сградата се била владяла непрекъснато и необезспокоявано от дружеството по см. на чл. 79 ЗС. Обектите собственост на ищеца не били присъединени към трафопоста, което било индиция, че ищецът не бил собственик. Твърди, че от 2005 г. до подаване на исковата молба ищецът не бил оспорвал собствеността върху трафопоста и ответното дружество необезспокоявано било владяло съоръжението. Ищецът нямал достъп и не бил владял съоръжението. Ответното дружество било извършило и основен ремонт на трафопоста и бил изготвен протокол за привеждане в изправно състояние. Заявява, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на имота и при условие на евентуалност заявява, че размера на търсеното от ищеца обезщетение следва да се определи по методиката, а не на базата на пазарния наем. Позовава се в този см.  на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. В този смисъл цитира и практика на ВКС. Ищецът  следвало да представи освен документи установяващи правото му на собственост върху съоръженията и данни за разходите за обслужване на съоръженията, доказателства за стойността на дълготрайните материални активи съгласно методиката. Посочва, че разходите за обслужването на процесното съоръжение били поети изцяло от ответното дружество. Счита, че не били налице необходимите предпоставки за уважаването на иск по чл. 59 ЗЗД и се позовава на практика на ВКС в този смисъл.

Моли искът да бъде отхвърлен и да  му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание в хода на съдебното дирене и в рамките на преклузивния срок по чл. 214 ГПК ищецът намалява размера на предявения иск от 2400 лв. на 288 лв.

            Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следната фактическа обстановка.

            Ищецът се легитимира като собственик на трафопост, находящ се в гр. Твърдица, в ПИ с идентификатор № 72165.505.2205. Сградата /трафопост/ е с идентификатор № 72165.505.2206.21, с площ 10 кв.м. на един етаж, като в нотариалния акт № 3172, том първи, рег. №891, дело № 139 от 2016 г.  и е записано, че сградата е за енергопроизводство, като към трафопоста били присъединени и други потребители.

Не се споделят и доводите на ответника затова, че трафопостът е собственост на електроразпределителното дружество, тъй като същият е бил записан в активите му. Споделя се довода на ответника, че по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗЕ процесния трафопост е вид енергиен обект, който представлява енергийна уредба и представлява съвкупност от сграда и трайно монтираната в нея електрическа уредба. Не се споделя обаче довода затова, че сградата е подчинена на правния режим на съоражението, който безспорно е собственост на ответника до колкото се установи счетоводно да е заприходен като негов актив, респ. бил е собственост на неговия праводател или не се споделя, че щом ответника е собственик на електрическата уредба, то той е собственик на и на сградата в която е тази уредба. Вярно е че технически сградата има обслужващо предназначение и очевидно не може да се използва за нещо различно от домуването на трайно монтираната в нея електрическа уредба, но обслужващо предназначение не означава априори приложение на чл. 98 ЗС и придобиването на това основание от страна на ответника собствеността върху сградата, респ. в тази насока нито има твърдения, нито се сочат доказателства.

Съгласно решение № 291/ 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/ 2014 г. на ВКС, ГК, I-во, решение № 179/ 18.05.2011 г. по т.д. № 13/ 2010 г. на ВКС, ТК, II-ро ТО и в много други се приема, че когато трафопост е разположен в чужд имот, собственикът на имота придобива по приращение сградата на трафопоста / в случая собствеността на имота е частна /, а собственик на техническите съоръжения е лицензираното енергийно предприятие. Следователно, според ВКС трафопостът е обект на правото на собственост, който обект включва сграда и техническо съоражение като с разположените технически съоръжения в чуждата сграда и с присъединяването към електроразпределителната мрежа на други потребители енергийното предприятие ползва чуждата сграда при което ВКС очевидно не възприема концепцията затова, че сградата следва правния режим на съоражението.

 С така цитираното решение е прието че до изкупуването на сградата в изпълнение на нормативно установеното задължение затова лицензираното енергийно предприятие на основание чл. 59 ЗЗД дължи обезщетение за това, с което собственикът е обеднял, а то се е обогатило, като е ползвало без основание чуждата сграда и прилежащата й площ и размерът на вземането се определя по Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на преносен газ.

Следователно налице е фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД до колкото не се оспорва, че ответника ползва процесния енергиен обект, този обект както се посочи включва в себе си и сградата, която е собственост на ищеца и за която последния има право на обезщетение за ползата от която лишен и която полза реално обогатява ответника.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Т., който е служител на ответното дружество от 1990 г., трафопостът бил заключен и единствено електроразпределителното дружество имало достъп до него, като от трафопостът се били захранвали други абонати, но не и ищцовото дружество. Служителите на дружеството били извършвали многобройни ремонти през годините в периода от 2005 г. до 2015 г. Свидетелят също бил участвал в извършване на ремонтни дейности на трафопоста, като се били правили хидроизолации на таваните и се били ремонтирали вратите и бравите. Не било възможно да  достигнат до трафопоста без да получат разрешение от ищцовото дружество.

Видно от заключението на приетата по делото комплексна СТЕ с цената за предоставяне достъп на енергийното съоражение за ползването му от ответника за процесния период е в размер на сумата от 84  лева на месец или сумата от 1008 лв. за процесния период от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. Сградата трафопост с идентификатор № 72165.505.2206.21 е ситуирана в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор № 72165.505.2218.5, в близост до южната имотна граница, като пазараната стойност на сградата към настоящия момент е 4800 лв., като към съоръжението представляващо трафопост са били присъединени 46 броя битови потребители и 4 броя небитови потребители, като средният пазарен наем на помещението е 24 лв. за месец или общо сумата от 288 лв. за процесния период от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. Разходите за обслужването на процесното съоръжение възлизали на 1008 лв. за 12 месеца.

 Експертизата е компетентна и безпристрастна е поради което съдът я кредитира изцяло. При извършване на експертизата е спазена Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на преносен газ.

Възраженията на ответника, че е извършвал ремонти и е сторил разходи за поддръжката на сградата, които се установяват от свидетелските показания не са основателни, тъй като съгласно цитираната Методика цената за предоставения достъп на месец  се равнява на разходите за обслужване на процесното съоръжение разделени на 12 месеца, тоет самите разходи за обслужване на трафопоста са взети предвид при определянето на цената за достъп.

Размерът на неоснователното обогатяване се определя по Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/ или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на преносен газ и се равнява на 1008 лв., като тази сума съставлява цената за предоставяне достъп на енергийното съоражение за ползването му от ответника за процесния период от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г.

Следователно, основанието и размера на иска са категорично доказани поради което и претенцията следва да се уважи изцяло в размер на 288 лв., тъй като такъв е размера на предявения иск след допуснатото изменение на иска, а в полза на ищеца да се присъдят сторените от него разноски на основание чл. 78 ГПК в размер на сумата от 910 лева за което е представени списък на разноските по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на производството на ответника не се дължат сторените разноски.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37 ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АГЛИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален”  сумата от 288 лева, която представлява обезщетение за периода от 30.03.2016 г. до 29.03.2017 г. с която сума ответника се е обогатил в резултат на неплащането на цената за достъп на трансформаторен пост, представляващ сградата /трафопост/  с идентификатор № 72165.505.2206.21, с площ 10 кв.м. на един етаж, съгласно нотариалния акт № 3172, том първи, рег. №891, дело № 139 от 2016 г.  и с която ищецът се е обеднил като собственик на процесния трансформаторен пост ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37 ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АГЛИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален” сумата от 910 лева разноски за настоящата инстанция.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Сливен.

           

                                                       РАЙОНЕН    СЪДИЯ: