Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3398
по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.
99 вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266 от ЗЗД и чл. 99 ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ.
Ищецът “А.*.“ ООД
твърди, че с договор за прехвърляне на
вземания от 29.04.2015 г. са му прехвърлени вземания на „Д.“ ЕООД срещу
ответника по договор за строителство от 30.04.2014 г. , във връзка с който
договор за строителство са издадени
фактури № 13122/09.10.2014 г.; № 13224/24.10.2014 г.; № 13298/05.11.2014 г.; № 13351/12.11.2014 г.; № 13447/26.11.2014 г. и № 114519/04.11.2014
г. Неплатената сума по тези фактури е 33688.67 лева и вземане в такъв размер е
прехвърлено на ищеца. Моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените в производството разноски,
включително и тези по обезпечаването на иска. С определение от 01.08.2016 г.,
на основание чл. 214 вр. чл. 372, ал. 2 от ГПК, е
допуснато изменение в основанието на предявените искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите от 292.07 лева по фактура № 13351 от
12.11.2014 г. и сумата от 812.59 лева по фактура № 13447 от 26.11.2014 г., като
за основание на тези искове следва да се считат прехвърлени на ищеца вземания
срещу ответника по договори за търговска продажба на стоки, съответно искането
на ищеца е за осъждане на ответника да заплати сумите по тези фактури, ведно
със законната лихва от 20.08.2015 г. /датата на допълнителната искова молба/.
Ответникът „Г.0.“ ЕООД подава отговор, с който се излагат доводи за
липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Оспорва твърдението, че е
надлежно уведомен от цедента за прехвърлянето на
вземанията. Оспорва наличието на
вземанията на „Д.“ ЕООД по договора за строителство. Поддържа, че „Д.“ ЕООД е
изпълнил некачествено и забавено поетите с договора за строителство задължения.
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със свои вземания
към „Д.“ ЕООД на обща стойност 34747.54 лева, в това число 19202.54 лева,
представляващи договорна неустойка за забава за периода от 30.06.2014 г. до
24.10.2014 г.; 6276 лева – некачествено изпълнени СМР в част „електро“ и
9 269 лева, надплатена сума от ответника по договора за строителство.
Претендира направените в производството разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, както в исковото, така и в обезпечителното производство
/възражението и искането за разноски са заявени в отговора на исковата молба/.
Във връзка с допуснатото изменение на основанието на претенцията по фактура №
13351 от 12.11.2014 г. и фактура № 13447 от 26.11.2014 г. ответникът заявява,
че оспорва съществуването на вземания по тези фактури, тъй като никога не е
сключвал договори за търговска продажба на стоки с цедента
на ищеца. Уточнява, че направеното от него възражение за прихващане се отнася
до претенцията за заплащане на суми по договора за СМР.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Представен е договор за строителство от
30.04.2014 г., сключен между ответника, като възложител и „Д.“ ЕООД, като
изпълнител. С този договор ответникът възлага да бъдат изпълнени СМР част
електро на обект: ССРМ-Н. Галерия,
съгласно количествено-стойностна сметка и технически проекти, неразделна част
от договора /не са представени по делото/. Срокът за изпълнение е определен на
60 календарни дни, съгласно линеен график, неразделна част от този
договор.
Представени са актове обр. 19 за
изпълнение на СМР по обект ССРМ-Н.
Галерия, които са подписани от страна на възложителя и изпълнителя. С тези
договори е прието, че са изпълнени и подлежат на изпълнение СМР на стойност,
съответно с акт обр. 19 № 11.1/05.10.2014 г. 3274.32 лева; с акт обр.
19 № 12/20.10.2014 г. 3963.60 лева; с
акт обр. 19 № 12.1/17.10.2014 г. 10010.90 лева; с акт обр.
19 № 12.2/17.10.2014 г. 917.49 лева; с
акт обр. 19 №
13/03.11.2014 г. 52340.61 лева и с акт обр. 19 № 13.1/03.11.2014 г. 584.89 лева.
За СМР, установени с с
акт обр. 19 № 11.1/05.10.2014 г. е издадена фактура № 13122/09.10.2014 г. на
стойност 3274.32 лева. За СМР, установени с акт обр.
19 № 12/20.10.2014 г., обр. 19 № 12.1/17.10.2014
г. и обр. 19 №
12.2/17.10.2014 г. е издадена фактура № 13224/24.10.2014
г. на стойност 14891.99 лева. За СМР, установени с акт обр.
19 № 13/03.11.2014 г. и № 13.1/03.11.2014 г.
е издадена фактура № 114519/04.11.2014 г. на стойност 52925.51 лева.
Фактура № 13298/05.11.2014 г. на стойност
4825.52 лева е издадена за извършен демонтаж и монтаж на кабели.
Представени са стокова разписка №
**********/12.11.2014 г. за щепсели, табла и контакти на стойност 292.07 лева и
фактура № 13351/12.11.2014 г. за тези стоки на стойност 292.07 лева. С фактура
№ 13447/26.11.2014 г. за сумата от 812.59 лева са остойностени
кабелен канал, автоматичен предпазител, подвързване в табло и разделка.
Представен е протокол за прихващане на
вземания/задължения, подписан от представители на „Д.“ ЕООД и „Г.0.“ ЕООД, с който страните прихващат задължение на „Д.“
ЕООД към ответника по протокол за изменение от 10.11.2014 г. за сумата от
33333.33 лева частично с насрещното задължение на ответника по фактура №
114519/04.11.2014 г. Страните постигат съгласие, че след така извършеното прихващане
ответникът продължава да дължи на „Д.“ ЕООД сума в размер на 19592.18 лева по
фактура № 114519/04.11.2014 г.
С договор за цесия от 29.04.2015 г. на
ищеца е прехвълено вземане на „Д.“ ЕООД срещу ответника по договор за
строителство от 30.04.2014 г. в размер на 33688.67 лева, за което задължение са
издадени фактури № № 13122/09.10.2014 г.; 13224/24.10.2014 г.; 13298/05.11.2014
г.; 13351/12.11.2014 г.; 13447/26.11.2014 г. и 114519/04.11.2014 г.
Представено е и уведомление по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, с което „Д.“ ЕООД уведомява ответника за прехвърлянето на
вземането си от 33688.67 лева до договора за строителство. Уведомлението е изпратено с препоръчана поща
чрез „Б.П.“ ЕАД, на вписания в ТР адрес на управление на ответника и видно от
известието-обратна разписка е получено на 30.04.2015 г. от Костова.
Във
връзка с направено от ответника оспорване на автентичността на горепосочените
фактури в частта по поставения подпис за „получател“ от лицето М.С.Р., е
открито производство по чл. 193 от ГПК
за извършване на проверка на истинността на тези документи с определение на
съда от 30.06.2017 г. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест да установи твърдяната неавтентичност не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което и на основание чл. 194, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, Съдът признава за недоказано оспорването на автентичността
на фактурите, съответно тези доказателства следва да останат в събрания по
делото доказателствен материал.
От заключението по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно дадено, се установява, че фактури
№ № 13122/09.10.2014 г.; 13224/24.10.2014 г.; 13298/05.11.2014 г.;
13351/12.11.2014 г.; 13447/26.11.2014 г. и 114519/04.11.2014 г. са редовно
осчетоводени в счетоводствата, както на „Д.“ ЕООД, така и на ответника „Г.0.“
ЕООД. Ответникът е включил фактурите в
дневниците за покупка и ги е подал със справка-декларация по ДДС от 16.02.2015
г. в ТД на НАП. В счетоводствата на „Д.“ ЕООД и „Г.0.“ ЕООД е осчетоводено
прихващането, направено с протокола за прихващане от 17.02.2014 г., като в
счетоводството на ответника с този протокол частично е погасено задължението по
фактура № 114519/04.11.2014 г. Представената
по делото молба за потвърждаване на салдо за вземания на„Д.“ ЕООД към „Г.0.“
ЕООД в размер на 43688.68 лева, обективира отразени в
счетоводството на страните вземания в такъв размер. С платежно нареждане от
05.02.2015 г. ответникът заплаща на „Д.“
ЕООД сума в размер на 10 000 лева, с
което намалява задълженията си на 33688.68 лева.
От заключението по приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, което Съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно дадено, се установява, че възложените с процесния
договор за строителство СМР и приложения към него линеен график са извършени в
срок. Обектът е приет от Държавна приемателна комисия и следователно е в
съответствие с действащото законодателство. Вещото лице не открива доказателства
за некачествено извършени от изпълнителя работи, както и договорена стойност за
неизвършени по договора и линейния график дейности. Поради късно доставяне на
необходимите осветителни съоръжения от Гърция, свързването им от изпълнителя е
направено след уговорения срок, но това закъснение се дължи не на забава в
изпълнението, а на късно доставяне на осветителните тела, които следва да бъдат
свързани. В този смисъл вещото лице не открива
данни за забава в изпълнението, при която да се дължи уговорената в договора мораторна неустойка.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между „Д.“ ЕООД и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение въз основа на договора за строителство от 30.04.2014 г. , във връзка с който са
издадени фактури № 13122/09.10.2014 г.; № 13224/24.10.2014 г.; № 13298/05.11.2014 г. и № 114519/04.11.2014 г., с типичното за договор за изработка
съдържание. От представените по делото доказателства се установи, че вземанията
срещу ответника във връзка с тези фактури са цедирани
на ищеца. За извършеното прехвърляне ответникът е бил надлежно уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че
не е надлежно уведомен за цесията. Изпратеното до адреса на управление на
ответника, вписан в ТР-АВ, чрез препоръчано писмо с „Б.П.“ ЕАД, уведомление от цедента е получено от
представител на ответника. Видно от известието-обратна разписка, уведомлението
е получено от лице, което пощенският служител е удостоверил, че има право да получи
от името на дружеството съобщението. Освен това следва да се отбележи, че самото
уведомление, отправено от цедента до ответника, е представено
от ищеца като част от приложенията към исковата молба. Получавайки препис от
исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил и уведомлението по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следваше да проведе пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството,
че „Д.“ ЕООД е извършил възложените му с договора СМР. Съдът намира, че такова доказаване е проведено. От ангажираните от ищеца
доказателства се установи, че описаните във фактурите натурални видове СМР и по вид, количество и
цена са реално изпълнени от лицето, на което са възложени. Неоснователно се явява
направеното общо и неконкретизирано възражение на ответника за наличие на
некачествено изпълнени СМР. От приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза по безспорен начин се установява, че фактурите са декларирани
своевременно от ответника в декларациите му за ДДС. Съгласно константната
съдебна практика само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е платил на ищеца претендираното в настоящето производство възнаграждение за
извършената работа по фактури № 13122/09.10.2014 г.; № 13224/24.10.2014 г.; № 13298/05.11.2014 г. и № 114519/04.11.2014 г.
Правилата за разпределение на доказателствената
тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и
пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се
осъществили.
Предвид изложеното съдът намира
предявеният иск за сумата от 32584.11 лева, дължима по фактури №
13122/09.10.2014 г.; № 13224/24.10.2014 г.; № 13298/05.11.2014
г. и № 114519/04.11.2014 г. за основателен и доказан по размер.
Предвид уважаването на иска, основан на
вземане по договор за строителство, Съдът следва да разгледа направеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане. За да настъпи
погасителния ефект на компенсационното изявление на ответника, е необходимо да
съществуват две насрещни вземания, с предмет – пари или други еднородни и заместими вещи, вземането на страната, която прихваща, да е
изискуемо, както и то да бъде ликвидно. Посочените предпоставки за настъпване
на погасителния ефект на прихващането следва да са налице в своето кумулативно
единство, а в случая ответникът не претендира насрещно вземане спрямо ищеца, което да е изискуемо и
ликвидно. От представените по делото доказателства не се установи
съществуването на такива вземания на ответника спрямо цедента,
основани на договора за строителство от 30.04.2014 г. Компенсацията по изявление на една от страните
има характер на съкратено двойно
плащане, заместващо реално изпълнение на
две насрещни задължения, поради което заявеното от ответника възражение за
прихващане следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът, чиято е доказателствената
тежест не установи в негова полза да са прехвърлени вземания срещу ответника по
договори за търговска продажба, за което да са издадени фактури № 13351 от
12.11.2014 г. за сумата от 292.07 лева и № 13447 от 26.11.2014 г. за сумата от 812.59
лева. Напротив от представените по делото доказателства се установи, че
вземанията по тези фактури са цедирани на ищеца, като
дължими от ответника по договор за
строителство, а не по договор за търговска продажба. Доколкото Съдът е обвързан
от направеното от ищеца изменение на основанието на иска по отношение на тези
фактури, то Съдът е длъжен да приеме, че ищецът не установява наличието на вземане
срещу ответника в общ размер от 1104.56 лева, дължимо до договори за търговска
продажба. Ето защо предявеният иск с това основание за сумата от 1104.56 лева
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на производството
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включително и разноските, направени във връзка
с обезпечаване на исковете - арг. от т. 5 на Тълкувателно
решение на ОСГТК № 6/2012 г, съразмерно на уважената част на исковете. В случая
ищецът не е представил никакви доказателства по делото за наличието на
допуснато по негово искане обезпечение на процесните
искове, както и за направени разноски във връзка с обезпечителното производство,
поради което не му се дължат поисканите със списъка по чл. 80 от ГПК разноски,
направени във връзка с обезпечението на иска. От останалите поискани със
списъка разноски, се установи че ищецът е направил такива в размер на 1347.55
лева заплатена държавна такса и депозити за вещи лица в размер на 1000 лева.
Ищецът иска заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 6550 лева за настоящето производство, но видно от
представените по делото доказателства това е сбор от заплатените на двама
упълномощени от ищеца по делото адвокати. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца възнаграждението за един адвокат, съответно
на ищеца се следва само едно от двете уговорени възнаграждения, а именно сумата
от 5000 лева, уговорено и заплатено възнаграждение на адв.
К.. В отговора на исковата молба ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 5000
лева за исковото производство не е в съответствие с размера, установен в чл. 7,
ал. 2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1540.66
лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е
основателно и дължимите на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят на 2500 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При определянето на този размер съдът взе
предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и
извършените от процесуалния представител на ищеца в настоящето производство
процесуални действия. При така
определения размер на адвокатското възнаграждение, дължимите на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част на исковете, са 4688.61 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е
направил искане за присъждане на разноски. По делото има доказателства за
направени от ответника разноски за депозит за вещи лица в размер на 1000 лева. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски, съразмерно отхвърлената част на исковете, в размер на 32.79 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Г.0.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „А.*.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266 ЗЗД вр.
чл. 99 от ЗЗД, сумата от 32584.11 лева /тридесет и две хиляди петстотин осемдесет
и четири лева и 11 ст./, представляваща придобити от ищеца с договор за цесия
от 29.04.2015 г. вземания срещу ответника по договор за строителство от
30.04.2014 г., за които са издадени фактури № 13122/09.10.2014 г.; №
13224/24.10.2014 г.; № 13298/05.11.2014 г. и №
114519/04.11.2014 г., ведно със законната лихва от 19.05.2015 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.*.“ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „Г.0.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, иск
по чл. 99 ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ за сумата
от 1104.56 лева,
представляваща прехвърлени на ищеца вземания срещу ответника по договори
за търговска продажба, във връзка с които са издадени фактури № 13351 от
12.11.2014 г. за сумата от 292.07 лева и № 13447 от 26.11.2014 г. за сумата от 812.59
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Г.0.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „А.*.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на 4688.61
лева /четири хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 61 ст./.
ОСЪЖДА
„А.*.“ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „Г.0.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 32.79 лева
/тридесет и два лева и 79 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: