РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 231
по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 40/21.01.2019
г. по гр.д.№ 582/2017 г. по описа на ЧбРС е отхвърлен предявения
от ПК „***» със седалище
гр. ***, обл. Плевен, против «***»
АД/н/, със седалище гр. ***,
представлявана от Ц. С. Б. – синдик, и А.К.
РА. положителен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС
за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, а именно: магазин и клуб на партерен етаж, записан като „Търговски
обект-кафе“ – вх. В, находящ се в четириетажна жилищна сграда на ул. „Милчо
Симеонов“ № 68 в гр. ***, Община ***, парцел втори, кв.70 по плана на града и
допълване на площта на имота от 169 кв. м., който имот е бил продаден в
производството по несъстоятелност на длъжника "***" АД/н/, с ЕИК ********* от синдика на дружеството и възложен
на втората ответница с постановление за възлагане № 9 постановено по т.д. №
1/2012 г. на Ловешки Окръжен Съд (съда по несъстоятелността) по реда на чл.717з от ТЗ.Осъдена
е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ПК "***"със седалище гр. ***, обл. **, да заплати на "***" АД/н/, със седалище гр. ***, представлявана от Ц. С.
Б. – синдик, направените по делото разноски в размер на 400
лв.Осъдена е на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ПК "***" със седалище
гр. ***, обл. ** да заплати на А.К. РА. направените по делото разноски в размер на 3 000 лв.
Депозирана е въззивна жалба от ПК“***“ със
седалище гр.***, обл.***, чрез пълномощник, против решение № 40/21.01.2019 г.
по гр.д.№ 582/2017 г. по описа на ЧбРС.Твърди се, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.Прави се
искане да се отмени обжалваното решение
и вместо него да се постанови друго такова, с което да се уважи
предявеният от ПК“***“ гр.** иск с правно основание чл.124 ГПК.
За
въззиваемата страна - „***“АД (в
несъстоятелност) със седалище
гр.***, обл.**, процесуалният представител изразява становище да се потвърди
обжалваното решение, като бъдат присъдени разноските.
Въззивницата А.К.А., редовно
призована, не се явява и не изразява становище по съществото на спора.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция приема за установено
следното от фактическа страна въз основа на представените по делото
доказателства.
Съгласно Приложение 4 (стр.74 по делото)
е разпоредено да се образува фирма с държавно имущество с наименование „***“
със седалище гр.***, като е прекратено като юридическо лице от датата на
обнародване в ДВ на решението за регистрация на фирмата „***“ Комбинат „9-ти май“-***, като фирмата „***“ поема активите и
пасивите на прекратената организация по баланса й към 30.06.1989 г., както и другите
права и задължения.
От удостоверението от 24.08.1990 г. по ф.д.№ 240/1989 г. по описа на ПлОС, както и от самото
решение е видно, че с решението от 23.06.1989 г. в регистъра за държавни и
общински фирми и фирми на обществени организации е вписана държавна фирма „***“
със седалище гр.***, обл.Плевен, обнародвано в ДВ бр.53/11.07.1989 г.
Със заповед № РД-01-03-134/02.03.1990
г. на Председателя на ИК на ОбНС гр.***,
обл.Плевен, по повод на искане на РПК Койнаре и дадено съгласие на ДФ“***“ на
основание чл.15д от ЗС (отм.) и чл.101 от НДИ (отм.) е отстъпено право на ползване на РПК гр.Койнаре
върху държавния имот, представляващ магазинно помещение с тоалетна от 494.95
кв.м. в кв.70 по плана на гр.***, ул.“М.С.“№ *, възмездно,
актуван с акт № 1193 от 1.11.1989 г. като държавна собственост.
Съгласно чл.15д
от ЗС (ред.ДВ бр.91/1988 г. отм.),
право на ползуване на държавен имот се отстъпва на кооперации и други
обществени организации по реда на чл.13.Чл.101 от НДИ(ред.ДВ
бр.71/1989г., отм.) предвижда, че
правото на ползуване върху държавен имот може да се отстъпи на кооперация и
други обществени организации със заповед на председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота.
С разпореждане №20 на МС от 20.09.1991
г. е разпоредено преобразуването от 16.09.1991 г. на фирмата с държавно
имущество „***“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество съгласно
приложение № 1-67, по-конкретно приложение № 60, приложено на стр.77 от делото,
а на стр.78 е приложен списък на ДМА.
От приложения
правен анализ на „***“ЕАД е видно, че е направено предложение списъкът на
обектите от група В, които да бъдат предложени за продажба като „обособени
части“ да бъде допълнен и посочения имот на дружеството-магазин „**“ гр.***.За
сметка: 203/1-търговски и административни сгради под № 310058, 310064 и 310067
са посочени съответните обекти в гр.***-търговски
обекти и блокове.
От приложеното
удостоверение за данъчна оценка на процесния имот е видно, че имотът е с
данъчно задължение лице - въззивната
кооперация от 18.02.2002 г.
С постановление
от 13.06.2017 г. по т.д.№ 1/2012 г. по описа на ЛОС на основание чл.717з от ТЗ
е възложен в собственост на А. РА. следната обособена част от масата на
несъстоятелността на „***“, представляваща магазин и клуб на партерен етаж във
вх.* и и вх.*, находящ се в гр.Койнаре
със застроена площ от 169 кв.м.
От заключението на ВЛ инж.С., неоспорено
от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява,
че имотът, описан в ИМ, е идентичен на имота в постановлението за възлагане.
От събраните пред настоящата инстанция
гласни доказателства се установява следното.
Според показанията на свидетеля Й.Б. в ***
освен ПК „***“ няма друга търговска организация.Работил е в РПК **, като е бил
специалист счетоводител и председател на РПК.Строителството се е извършило от
МК“9-ти май“, но те са си платили всичко на МК“9-ти май“ преди 37-38 години и
никой не е претендирал за това кафене.Тези обекти са на „Наркоопа“.За самите
обекти са платили, а обзавеждането те са си го правили, но нямат нотариални
актове, договори, акт 16, защото всичко е било държавно.
От показанията на свидетеля Д.Н. се
установява, че 27 години е бил стоковед в РПК“Единство“, след това РПК“***“,
работил е до 2000 г., до което време всичко е било тяхно.
От показанията на свидетеля Д.Т. се
установява, че е управител на фирма, която е наемател на търговския обект на
партера - „Кафе-аперитив“ от 2008 г., когато кооперацията им го е дала под наем
с договор на наем на имот, който ползват и до сега и плащат наем на
кооперацията, а в Койнаре има една кооперация.След като А.К. го е уведомила, че
е закупила имота, е написал и писмо до Областна администрация и е получил
отговор, че са водили кореспонденция с „***“ и от „***“ са отговорили, че
въпросният имот не е тяхна собственост и той продължава да ползва имота.
Показанията на свидетелите следва да
се кредитират като обективни, тъй като същите имат непосредствени впечатления
във връзка с ползването на процесния имот за дълъг период от време.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна настоящата инстанция приема следното от правна страна.
Правоприемството е юридически факт,
който настъпва по силата на закона или по силата на договор.Наличието на
правоприемство се установява само в рамките на спорно исково
производство, а не с охранителния съдебен акт (решение
№ 564/18.11.2008 г. на ВКС по т.д.№ 143/2008 г., І т.о.).Материалноправното
правоприемство, което е въпрос по същество, се установява в процеса с
допустимите по ГПК доказателства, към които принадлежат и гласните такива.Въз
основа именно на последните настоящата инстанция приема, че то е доказано между
РПК гр.*** и ПК“***“ гр.***.
Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В ИМ ищецът, въззивник в настоящето
производство, твърди, че от 1987 г. владее имота като свой, т.е. в продължение
на 30 години.
Придобиване на имота по давност за
периода 1951-1990 г. е било изключено, предвид забраната на чл.
86 ЗС
(в редакцията му до изменението на закона с ДВ, бр. 31 от 1990 г.).
На 1.06.1996 г. влиза в сила разпоредбата на чл.2, ал.3 от
ЗОбС (обн.ДВ
бр.44/1996 г., отм.ДВ бр.101/2004 г.) според която не са общинска собственост
сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална
цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г. С нея е
придадено с обратна сила правно значение на факти, като на кооперативните организации се признават
права, каквито те към момента на построяването на сградата не са притежавали
съобразно действащата към относимия момент (преди 1991 г.) правна уредба.Тя е
една от тези, чрез които се урежда предвиденото след влизане в сила на новата
Конституция от 1991 г. разделяне на бившата държавна (наречена
в ЗС социалистическа) собственост
между държавата, общините, кооперациите, сдруженията с нестопанска цел и
другите юридически лица.
С тази специална разпоредба, по
изключение, извън общите способи по чл.77 ЗС, е предвидено придобиването на
абсолютното вещно право на собственост.Налице е едно самостоятелно, изрично
уредено в закона основание за придобиване на правото на собственост.От
влизането в сила на разпоредбата, ex lege, кооперативната организация може да се легитимира като
собственик, като единственият юридически факт, на който е придадено правно
значение, е построяването на тези обекти
да е станало със средства на кооперацията.
Какви доказателства са необходими за
установяване на предпоставките на чл.2, ал.3 от ЗОбС, съдебната практика
приема, че са допустими всякакви доказателства ( определение № 454/19.09.2013 г. на ВКС
по гр.д.№ 4042/2013 г., І г.о.).
С оглед на цялостния анализ на
писмените и гласните доказателства по
делото, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема, че тези предпоставки
в процесния случай са налице.Според ВЛ четириетажната жилищна сграда, в партера
на която се намира процесният имот, е изградена през 1985 г.Същият е бил
заплатен преди около 37-38 години на МК“9-ти май“ с кооперативни средства.Предоставен
е бил за ползване на 02.03.1990 г. на
РПК.
Строителството му обаче, както се
посочи, е било заплатено от кооперативната организация с нейни средства, както се
установява от гласните доказателства, което е осъществено преди 13.07.1991 г. (решение № 108/25.06.2013 г.
на ВКС по гр.д.№ 33/2013 г., ІІ г.о., определение № 1068/25.11.2009 г. на ВКС
по гр.д.№ 1069/2009 г., ІІ г.о., решение № 203/11.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№
477/2010 г., І г.о., определение №613/20.12.2017г. на ВКС по гр.д.№1908/2017т.,
І г.о., решение №180/7.03.2018г. на ВКС по гр.д.№315/2017г., І г.о.).
Нормата на чл.2, ал.3 от ЗОбС (отм.) има и реституционен характер, като не
изисква нито отстъпено право на строеж, нито владение за придобиване на имота
по давност.Разпоредбата е и от материалноправно естество, поради което от
влизането й в сила на 01.06.1996 г. кооперацията е придобила правото на
собственост върху процесния имот.Отмяната на нормата през 2004 г. действа
занапред и не може да прекрати или отнеме вече възникнали материални права.В
този аспект следва да се приеме, че кооперацията като собственик, а не като
ползвател, е декларирала имота през 2002 г., заплащала е следващия се данък
сгради за него, като е поела данъчно задължение, което възниква по отношение на
собственика на самостоятелен търговски обект, предоставяла го е за възмездно
ползване на трети лица чрез договор за
наем.
Признаването на кооперацията за собственик на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС не се свързва с
приложението на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г.
(отм.) или § 1 от ДР на ЗК от 1999 г.,
които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество.
Неоснователно е възражението на
въззиваемия, че въззивникът не може да придобие правото на собственост върху
имота, тъй като е ползвател с оглед на представената заповед
№РД-01-03-134/02.03.1990 г.НДИ е отменена с §5, т.1 от ПМС № 235/19.09.1996
г.Както се посочи по-горе, преди това на 1.06.1996 г. кооперацията е придобила
правото на собственост върху процесния имот по силата на закона.
Ако обаче преди това - преди 1.06.1996
г., собствеността върху процесния имот е била придобита по друг валиден начин (например чрез сделка), то нормата на чл.2, ал.3
от ЗОбС (отм.) не може да намери приложение, поради
което следва да се изложат доводи дали с преобразуването на държавна фирма *** имуществото, включително и процесният имот,
ако е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие,
по силата на Постановление № 201/93 г. на МС и чл.17а от ЗППДОП (отм.) не е преминал в патримониума на въззиваемото
дружество.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че процесният имот не е собственост на „***“АД/Н/.
В т. 2Г на ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл. 17а от
ЗППДОбП
(отм.), респ. в чл. 1 от ПМС №
201 от 25.10.1993 г.
за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата
да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление
на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично
изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество;
при наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по
силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.Посочено е още,
че в рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето
на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно
предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият
административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки
доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че
определен имот е предоставен за стопанисване и управление
на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости,
записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други
подобни.Прието е също, че заприходяването на имот в баланс на едно юридическо
лице, макар само по себе си да не представлява придобивно основание, има
непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и
управление на съответното държавно предприятие.
Неоснователно е
възражението на въззиваемия, обективиран и в отговора на въззивната жалба, че
имотът е преминал в оперативно управление на МК“9-ти май-***-ММЗМ.Симеонов“,
видно от приложения към исковата молба АДС.
Не е спорно
между страните, че с акт № 1193/1.11.1989 г. описаният в заповедта от
02.03.1990 г. недвижим имот е актуван като държавна собственост.
Актовете за
държавна (общинска) собственост
нямат правопораждащо действие, а само конституират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право
на собственост, включително и тези, издадени при действието на НДИ (отм.).
Видно от доказателствата
по делото, се прекратява като юридическо лице от датата на обнародване в ДВ на
решението за регистриране на фирмата „***“ на Комбинат „Девети май“-***, като фирма „***“ поема активите и пасивите на
прекратената организация по баланса й към 30.06.1989 г., както и другите права
и задължения.
Решението за
регистрация на държавна фирма „***“ е обнародване в ДВ бр.53/11.07.1989 г.
Следователно
имотът не е преминал в оперативно управление на МК“9-ти май“.
Не може и да се
приеме, че с преобразуването на държавна фирма *** в търговско дружество
имуществото, включително и процесния имот, предоставено за стопанисване и
управление на държавното предприятие (такова не се
установява), по силата на Постановление №201 на МС от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия и
чл.17а от ЗППДОП (нов ДВ
бр.51/1994 г.) да е станало частна собственост на самото
дружество.
Относно доводът
на въззиваемия в отговора на въззивната жалба, че в извлечение от
инвентарния опис на дружеството към 31.12.2016 г., в който имота фигурира и
извлечение от приватизационния договор, ведно с правния анализ, в който на
стр.39, под буква „Б“ обекти с непроизводствено предназначение е включен и
процесния обект с наименование търговски обект „***“ гр.**.Не може да се
приеме, че това имущество фигурира в патримониума на фирма „***“ и при
извършването на приватизационната сделка.Списъкът на ДМА (стр.78) е от 11.06.1999
г.Т.е. дори да се приеме, че е налице идентичност между посочения обект „**“ и
процесния недвижим имот, то преди 1999
г. - на 01.06.1996 г. е придобито от
кооперацията по силата на чл.2, ал.3 от ЗОбС правото на собственост върху
същия.
В хода на
производството по делото страните не са представяли доказателства във връзка с
искания за деактуване на процесния недвижим имот до Областния управител.Също
така не е представян и протокол за
извършен въвод във владение на А.А..
В процесния
случай не се установява наличието на единия от тези кумулативни
елементи-предоставено право на стопанисване и управление.
Въз основа на гореизложените фактически констатации и правни изводи настоящата инстанция приема, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е основателен.
Това
налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на
спора.Следва да бъде признато за установено по отношение на „***“АД/н/ и А.А.,***
е
собственик на следния недвижим имот, а именно: магазин и клуб на партерен етаж,
записан като „Търговски обект-кафе“ – вх.*, находящ се в четириетажна жилищна
сграда на ул. „**“ № * в гр. ***, Община ***, парцел втори, кв.70 по плана на
града и допълване на площта на имота от 169 кв. м., който имот е бил продаден в
производството по несъстоятелност на длъжника "***" АД/н/, от синдика на дружеството и възложен на А.А. с
постановление за възлагане № 9, постановено по т.д. №1/2012 г. на ЛОС (съда по
несъстоятелността) по реда на чл.717з от ТЗ.
|
При този изход на процеса следва
да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят разноски по делото на въззивника за
двете съдебни инстанции в общ размер на 1 030.57 лв. Водим от горното, Плевенски окръжен съд Р Е
Ш И : ОТМЕНЯ решение № 40/ 21.01.2019 г. по
гр.д.№ 582/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“АД/н/, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:гр.***, обл.**, представлявана от Ц. С. Б.-синдик, със съдебен
адрес: *** 1870, -н ***, ж.к.“**“, Административна сграда на „**“АД/н/, ет*,
ап.*, и А.К. Р., ЕГН **********,***, по предявения положителен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от ПК“***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***, обл.***, ул.“***“№*, че ПК“**“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, обл.***, ул.“***“№*, е собственик на
следния недвижим имот, а именно: магазин и клуб на партерен етаж, записан
като „Търговски обект-кафе“ – вх. *, находящ се в четириетажна жилищна сграда
на ул. „***“ № * в гр. ***, Община ***, парцел втори, кв.70 по плана на града
и допълване на площта на имота от 169 кв. м., който имот е бил продаден в
производството по несъстоятелност на длъжника "***" АД/н/, с ЕИК *** от синдика на дружеството и възложен на
втората ответница с постановление за възлагане № 9 постановено по т.д. №
1/2012 г. на Ловешки Окръжен Съд /съда по несъстоятелността/ по реда на
чл.717з от ТЗ. Осъжда ***“АД/н/,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.***, обл.Плевен,
представлявана от Ц. С. Б.-синдик, със съдебен адрес: *** 1870, р -н ***,
ж.к.“***“, Административна сграда на „***“АД/н/, ет.2, ап.221, и Ася К. Р.,
ЕГН **********,***, да заплатят на ПК“***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.**, обл.**, ул.“**“№*, разноски по делото общо за двете
инстанции в размер на 1 030.57 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |