Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 258 23.11.2023 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при
секретаря Зорница Делчева
и с
участието на прокурор П. Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 226 по
описа за 2023 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на В.Х.Х. против
Решение №337/16.08.2023 год., постановено по АНД №1420/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1228-000442/16.03.2022г,
издадено от Началник група, ОД МВР Стара Загора – сектор „Пътна полиция“ с
наложени на касатора глоба в размер на 3000лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок то 12 месеца на основание чл. 175а ал.1 предл трето от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 104б т.2 от същия закон. В жалбата се твърди, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя неправилно
въззивният съд е възприел за достоверни показанията на свидетеля – очевидец, въпреки
противоречието относно времето на извършване на нарушението, като освен това свидетелят
лично не е възприел външния вид на водача на посоченото от него МПС, защото в
17.00ч на 19.02.2022 видимостта е намалена, поради ранно настъпващата тъмна
част на денонощието. Следователно разпитания по делото и посочен в АУАН като
свидетел няма това качество, защото обективно не е могъл да възприеме
нарушителя. Сочи, че приобщения по делото запис, направен с мобилен телефон, не
е бил приобщен в хода на производството по ЗАНН, развило се пред
административно наказващия орган и не може да бъде използван като средство за
доказване на нарушението. Съдът не е имал основание да установява факти от този
източник, за който няма данни да е
изземван като веществено доказателство. В АУАН и в НП не са повдигнати
факти, които да имат признаците на състава по чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Описанието
на нарушението сочи на извод за опасен начин на управление на МПС, но не и за
използване на пътя за други цели, различни от превоз на хора и товари.
Форсирането на двигателя, водещо до отклоняване на задната част на автомобила
последователно в ляво и в дясно не е общоизвестния „дрифт“, при който водачът
преднамерено извежда автомобила от контрол чрез рязко повишаване на оборотите
на двигателя така, че задните гуми загубват сцепление с пътя. Това налага
контрирането им в посока обратна на завоя, за да се запази контрол над
автомобила и той се движи напречно завоя, ползвайки тежестта и инерционния
момент. Тези действия не са описани в АУАН и в НП. Следователно нямало
обвинение, което да сочи на състава по чл.175а, ал.1, предл трето от ЗДвП,
алтернативно авторството не било доказано от показанията на свидетеля и от
приобщения, чрез зрително възприемане в съдебно заседание, запис, направен с
мобилен телефон. По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска
отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се
отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноските,
съгласно представен списък.
Ответникът
по касационната жалба - Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара
Загора, в представено по делото писмено възражение, оспорва касационната жалба.
Поддържа се, че въззивния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства
и е установил обективната истина за фактите при спазване на процесуалните
правила. Правилно е приложен и материалния закон с постановяване на решение за
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един
адвокат в условията на евентуална отмяна на наказателното постановление.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд Стара Загора се е развило по
жалба на
В.Х.Х. против Наказателно постановление № 22-1228-000442/16.03.2022г,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с
наложени на Х. административни наказания глоба в размер на 3000лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, предл
второ от ЗДвП, за това, че на 19.02.2022г в 17.06ча са по данни на свидетели – очевидци,
в град Стара Загора, ул. Хан Тервел на пътно уширение, източно от езеро
„Загорка“, е управлявал собствения си лек автомобил МБВ с рег. №***, като
умишлено форсира двигателя, в следствие от което задните задвижващи колела
отклоняват задната част на автомобила, последователно в ляво и в дясно. Не
използва пътя по предназначение за превоз на пътници и товари, с което е
нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа
на АУАН № GA526024/19.02.2022г, съставен от
полицейски служители, посетили мястото на нарушението по повод подаден от
свидетеля И.Н.К. сигнал на телефон 112, за което е съставена и Докладна записка.
Според нейното съдържание свидетелят е предоставил видеоклип, направен от него
със собствения му мобилен телефон, приобщен е в хода на производството по ЗАНН,
чрез свалянето му на ДВД, а по делото пред въззивния съд след предявяването му
на страните и на свидетеля, посредством възпроизвеждане на съдържанието му от
представения диск. Полицейските служители са изготвили и снимки на мястото на
нарушението, които съдът е изключил като годни средства за доказване, поради
това, че не са изготвени по реда на НПК. В хода на административно-наказателното
производство, преди издаване на НП, са събрани още декларацията на водача по
чл.188 от ЗДвП, в която се сочи, че на посоченото время и място е управляван
собствения автомобил, но ако на клипа се вижда нещо нередно, то не е умишлено.
Водачът е издирен в деня на постъпване на сигнала -19.02.2022г, на която дата е
подписал и декларацията, като АУАН е съставен в негово и на свидетеля
присъствие. С въззивната жалба е наведено същото твърдение за липса на виновно
поведение, като се отрича да е форсиран двигателя на автомобила, за да се
извършват каквито да било неправомерни маневри или други непозволени от закона
движения.
За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд е приел за извършени посочените в
АУАН и в НП действия на водача по умишлено форсиране на двигателя, вследствие
на което задните колела отклоняват задната част на автомобила ,последователно в
ляво и в дясно, като се е позовал на възприетите от възпроизведения в съдебно
заседание запис на видеоклип, направен с мобилен телефон на свидетеля -
очевидец. В мотивите на съдебния акт е посочено, че освен описаните в АУАН и в
НП действия, на видеоклипа се вижда и пълно завъртане на автомобила около оста
му, при това неколкократно. Форсирането на двигателя и завъртането на задната
част на автомобила последователно в ляво и дясно описват в достатъчна степен
траекторията му на движение, която обуславя използване на пътя за други цели,
различни от неговото предназначение за превоз на пътници и товари. Показанията
на свидетеля относно индивидуализация на автомобила, време и място на
нарушението са възприети за достоверни, поради извършване на деянието в
светлата част на 19.02.2022г, когато денят нараства и е възможно да бъдат
възприети отличителни белези. След преценка на всички събрани по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа
обстановка, съдът е приел, че санкционираното лице е нарушило
забраната по чл.104б, т.2 ЗДвП, поради което правилно му е било наложено наказание
на основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП. Разгледани,
подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички заявени възражения на жалбоподателя.
Решението на районния съд
е правилно. При постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.84
от ЗАНН, правилата на НПК се прилагат в производството пред административно
наказващия орган за връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производствата пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби и предложения за
възобновяване. По силата на чл.44 ал.2
от ЗАНН писмени и веществени доказателства, включително посочени от
нарушителя, се събират служебно, доколкото това е възможно, а съгласно чл. 52
ал.4 от ЗАНН административно наказващия орган извършва разследване на спорните
обстоятелства, когато е необходимо и преценява събраните доказателства. Следователно
нормата на чл.84 от ЗАНН относно прилагане на НПК в производството пред
административно-наказващия орган не може
да се тълкува ограничително и да се приеме, че препращането към НПК се свежда
единствено до връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне на разноски и възнаграждения за вещи лица и изчисляване на
срокове. Правилата на НПК следва да се прилагат и за изготвяне на веществени
доказателствени средства в производството по издаване на наказателното
постановление, а в производството пред съда случайните записи се проверяват,
освен ако имат годността на веществени средства за доказване и не са оспорени. В
проведеното пред административно-наказващия орган производство по издаване на
процесното наказателно постановление е приобщен към преписката запис на
видеоклип, който свидетелят на нарушението твърди, че е направил с личния си
телефон, а актосъставителят сочи, че е изгледал същия на 19.02.2022. Записът
върху приложения по делото DVD не е изготвен от длъжностни лица, на които е възложено
разследване на спорните обстоятелства и не е проверен за достоверност, нито е
веществено доказателствено средство, създадено от техническите средства,
посочени в ЗДвП или от длъжностни лица, които имат правомощия за контрол върху
спазването на закона, чрез други технически средства, за да бъде правно
определен като веществено доказателствено средство, което да се приобщи в хода
на съдебното дирене, чрез неговото възпроизвеждане в съдебно заседание. Записът
е предоставен от свидетеля – очевидец на нарушението, поради което съдът е
следвало да го провери преди да бъде приобщен към материалите по делото като
веществено средство за доказване на съставомерното деяние. Актосъставителят събира
доказателства – показанията на свидетелите очевидци, които изслушва, писмени документи, чието съдържание
установява съставомерните факти, като ги прилага, а когато е необходимо да
бъдат приобщени, чрез веществени доказателствени средства, за които няма
определен друг ред, тогава по аргумент от чл.132 и чл.125 от НПК, вр. с чл.84
от ЗАНН, съставя протокол за действието. Представени случайни видеозаписи
подлежат на проверка с оглед тяхната достоверност – време на записа, начини на
създаване, включително и от съда, който има правомощие да установява нови
фактически положения. Въззивният съд е изключил изготвените от контролните
органи снимки, на които се виждат следи от въртене на гуми, именно защото
липсва протокол за съставянето им, но такъв не е наличен и за изготвянето на
запис върху представения оптичен носител - DVD. Актосъставителят е заявил, че
дискът им е предоставен от свидетеля, подал сигнала, но това потвърждава
негодността на видеоклипа като веществено доказателствено средство, освен ако
съдът не го подложи на проверка, чрез специалните знания на вещи лица, за което
няма процесуална пречка. Следователно,
както снимките със следи от въртене на гуми, така и видеозаписът не могат да
служат за разкриване на обективната истина, доколкото не представляват годно
веществено доказателствено средство. Извън негодните средства за доказване, по
делото са събрани показанията на актосъставителя относно вярното удостоверяване
в АУАН, че лично е възприел показанията на вписания свидетел по извършване на
нарушението, като първият е посочил в докладната записка, че е изгледал
видеоклипа и след издирване на нарушителя е пристъпил към съставяне на АУАН, т.е.
след като е установил факти за деянието и неговия автор. В съдебно заседание е
описал мястото на нарушението, а показанията му сочат на извод за път, отворен
за обществено ползване по определението на ЗДвП. Потвърждава, че е издирил
нарушителя по телефон, който е попълнил декларация за това, че на посочените
дата, време и място е управлявал собствения си автомобил, но ако на клипа се
вижда нещо нередно, то не е умишлено. Актосъставителят сочи, че на същото лице
четири месеца по-късно за същото нарушение отново му е съставен АУАН - през юли месец, на настоящата година.
Потвърждава пред съда, че на мястото на нарушението е изгледал видеоклипа и
ясно е видял номера, цвета и марката на процесния автомобил. На този запис е
видял как черно БМВ с рег. №*** подава много газ на автомобила и тръгва да се
върти наляво и надясно. На мястото е установил следи, на които е направил
снимки, но не може да каже дали са от същия автомобил. Свидетел е всяко лице, което е възприело
факти, имащи значение на доказателства за извършено правонарушение, поради което
показанията на очевидеца, който е подал сигнал на телефон 112, присъствал и при съставяне на АУАН, приобщени
чрез извършен разпит в съдебно заседание, са годни да установят деянието,
обстоятелствата и неговия автор. Те са в съответствие с попълнената декларация
от собственика на превозното средство, че същото е управлявано от него на
посочените дата, час и място, като фактическите обстоятелства не са оспорени.
Като е установил
повдигнатите от АНО факти, посредством свидетелски показания, съдът е спазил
правилата за формиране на вътрешното си убеждение от годните средства за
доказване.
Описаният в АУАН механизъм на управление
на МПС - „форсиране на двигателя вследствие на което задните
задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила, последователно в ляво
и в дясно“, който се потвърждава от показанията на свидетеля И.К., сочат
на извода, че в АУАН и в НП са посочени обективните и субективни елементи на
извършеното нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП. Такова
поведение не може да бъде непредпазливо, нито да бъде определено, в настоящия
случай, като загуба на контрол и опит да се върне властта върху моторното
превозно средство. Извършването на описаните маневри обективира умисъл към
формалното правонарушение - използването на пътя не по предназначение.
Описанието на „дрифт“, предложено в касационната жалба, не е от правно значение. Важно е дали автомобилът се използва за придвижване от една начална точка
до друга крайна, или като средство за задоволяване на други целени резултати.
Ето защо фактически, правно и
доказателствено обоснован е направеният от Старозагорският районен съд извод,
че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното от В.Х.Х. нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, обуславящо налагането на предвидените в чл.175а, ал.1 предл. трето от
същия закон административни наказания.
По тези съображения Старозагорският
административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба
основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на спора на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв, определено в минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 357 от 16.08.2023 год., постановено по АНД №
1420/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА В.Х.Х.,
ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от
80лв /осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.