№ 91
гр. П., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500750 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от А. И. С. , ЕГН ********** и К. И. С. ,
и двамата от с. Г. , обл. П. , ул. „ В. „ №14 , против Г. И. К.,ЕГН **********, от с. Г. , обл.
П. , ул. „10-та „ № 10.
С исковата молба е предявен иск за делба на недвижим имот.
С Решение № 1213/ 11. 11.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 2329/ 2020г.
по описа на същия съд, делбените имоти са разпределени от съда по реда на чл. 353 от ГПК
. Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителите А. И. С. , ЕГН
********** и К. И. С., подадена чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което делбата
да се извърши по варианта , предложен от ищците .
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски във въззивното
производство .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по
въззивната жалба . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно да се остави в сила.Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство .
1
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните
доказателства пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( съделители в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част .
По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І. По въпроса за способа за извършване на делбата .
Три са способите за извършване на съдебна делба , които са посочени в закона :
чрез съставяне на дялове и теглене на жребий;
разпределяне на имотите между съделителите без да се съставят дялове и да се тегли
жребий;
изнасяне на имотите на публична продан;
В кои случаи делбата се извършва чрез съставяне на дялове и теглене на жребий?
Този способ за ликвидиране на съсобствеността се прилага при наличието на следните
предпоставки :
-Първата от тях е условието , посочено в текста на чл. 69 ал. 2 от ЗН , а именно – всеки от
съделителите да получи своя дял в натура , доколкото това е възможно;
-За да се ликвидира съсобствеността чрез съставяне на дялове трябва в делбената маса да
има имоти за всички съделители ;
-Отделните дялове трябва да бъдат образувани при спазване разпоредбите на ЗУТ и на
специалните нормативни актове за лице и площ на парцелите и за възможността за
обособяване на самостоятелни жилища;
-делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на дялове и теглене на жребий , ако
съделителите са повече от имотите предмет на делбата т. е ако няма имоти за всички
съделители ;
-основен принцип при този способ за извършване на делбата е принципа на“равноправие на
2
съделителите „ . Този принцип означава ,че във всеки дял трябва да бъдат включени по
възможност еднакви по вид и приблизителна стойност имоти . Неравенството в
дяловете се изравнява с пари( чл. 69 ал. 2 от ЗН);
-при съставяне на дяловете , като отделни самостоятелни обекти могат да се поставят
и гаражите , които имат самостоятелно значение и не са сервизни помещения към
жилищата ;
-съставянето на дялове предполага и приблизително равенство в частите на
съделителите ,за да се избегнат затруднения при уравняване на дяловете;
-в делбеното производство е недопустимо дяловете да имат различен характер – част от
дяловете да имат натурална стойност , а други парична стойност.Дяловете следва да
имат само натурална стойност;
В кои случаи делбата ще се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353
от ГПК?
В текста на чл. 353 от ГПК е казано ,че съдът може да извърши делата без да съставя дялове
и да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва „много
неудобно или невъзможно „. Според съдебната практика на ВКС този способ за
ликвидиране на съсобствеността ще се приложи в следните случаи :
-до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по вид и стойност и в
същото време правата на съделителите са различни ;
- в някой от имотите един или някои от наследниците е извършил значителни
подобрения . Ако при съставяне на дялове и тегленето на жребий този имот не се падне в
дял на този съделител това може да доведе до усложнения в отношенията между
съделителите , свързани с уравняване на дяловете ;
-когато броя на дяловете е по – малък от броя на съделителите ;
-когато ползването на имотите е било разпределено между съделетелите и всеки от тях
е направил значителни подобрения в имота. В този случай имотите следва да се
разпределят според ползването им. ;
Правилно и законосъобразно районния съд е разпределил съсобствения имот без да
съставя дялове и да тегли жребий, тъй като:
-Правата на съделителите са различни. Ищците притежават в режим на СИО 14/15 ид.
части от имота , а ответника 1/15 ид. част ;
-Всеки от съделителите е извършил значителни подобрения в имота . Ищците са построили
двуетажна майсивна сграда и паянтова сграда . Ответниците, полумасивна сграда и
пристройка.
Относно допустимостта на делбата на дворното място .
Въпросът се поставя с оглед разпоредбите на чл. 38 ал. 1 и ал. 3 от ЗС.Касае се за делба
на съсобствено дворно място в с. Г., община Б. , обл. П., в което има изградени от
3
съсобствениците жилищни и спомагателни сгради. Според утвърдената съдебна практика
на ВКС ( виж ППВС № 2/ 04. 05. 1982г.; Определение № 267/02.06. 2020г. по .гр. д. № 3921/2019г. на ІІ-ро гр.
отд. на ВКС; Определение № 437/10.07. 2015г. по .гр. д. № 1755/2015г. на І-во гр. отд. на ВКС; Определение №
228/09.04. 2012г. по .гр. д. № 25/2012г. на ІІ--ро гр. отд. на ВКС; Р.№ 858/23.12. 2009г. по гр. д. № 3069/2008г. на
І-во гр. отд. на ВКС ;Р.№ 393/24.04. 2009г. по гр. д. № 921/2008г. на І-во гр. отд. на ВКС ;Р.№ 293/12.12. 2011г. по
гр. д. № 265/2011г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р.№ 201/19.10. 2015г. по гр. д. № 2585/2015г. на І-во гр. отд. на ВКС;
Р.№ 311/18.12. 2012г. по гр. д. № 268/2012г. на І-во гр. отд. на ВКС; Определение № 79/08.05. 2018г. по ч.гр. д. №
1461/2018г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№ 131/27.05. 2016г. по гр. д. № 600/2016г. на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№
1132/07.10. 2008г. по гр. д. № 4813/20007г. на V-то гр. отд. на ВКС; Р.№ 883/19.12. 2005г. по гр. д. № 605/2012г.
на І-во гр. отд. на ВКС; Р.№ 913/21.10. 2008г. по гр. д. № 3173/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС;) делбата на
дворното място няма да бъде допустима, ако сградите се намират в режим на „етажна
собственост „( вертикално построени сгради ). В този случай дворното място е обща част ,
съгласно чл. 38 ал. 1 от ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните
сгради . Предназначението на парцела е да обслужва сградата / сградите/ , които се
намират в режим на етажна собственост. На основание чл. 38 ал. 3 от ЗС делбата на такова
дворно място е недопустима .
Ако обаче сградите не се намират в режим на етажна собственост,а в режим на
„хоризонтална индивидуална собственост“ на съсобствениците на земята ,то делбата ще
е допустима , само ако е възможно разделянето на дворното място на толкова
урегулирани поземлени имоти,колкото са съсобствениците и съответно притежаваните
от тях сгради , при спазване на изискванията за площ , лице и достъп до улица на всеки
новообразуван парцел. Ако такова разделяне е невъзможно ( при спазване изискванията на всички
благоустройствени закони) земята остава в режим на обикновена съсобственост,независимо от
застрояване на сградите , които са индивидуална собственост.
В случая сградите се намират в режим на „хоризонтална собственост „ , като разделянето
на дворното място е възможно. Възможно е да бъдат обособените отделни УПИ-та за всеки
един от съсобствениците , при спазване на изискванията на ЗУТ за площ, лице и достъп до
улица на всяко едно УПИ.
Относно разпределението на съсобствения парцел.
Установено е по делото ,че дворното място е с размери 903 кв. м.Правата на
съсобствениците са 842,80 кв. м. за ищците и 60, 02 кв. м. за ответника . За да се съставят
дялове за съделителите те трябва да отговарят по размери за площ и лице на разпоредбите
на чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ( реално определените части не могат да бъдат с размери по – малки от
минимално определените по ал. 1, намалени най-много с 1/5) . В случая административния орган е
приел,че имота е поделяем и на основание чл. 201 ал. 3 от ЗУТ е дал мотивирано
предписание до страните да изготвят проект за изменение на ПУП. Страните са представили
два проекта за изменение на ПУП. Административният орган е одобрил и двата проекта.
Проекта на ищците е одобрен със Заповед № 34/ 10. 02. 2022г. , а проекта на ответника със
Заповед № 35/ 10. 02. 2022г. Районният съд е извършил делбата според проекта на
ответника .
Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен.
4
На първо място , следва да се отбележи ,че и при двата варианта парцела ,който се отрежда
за ответника е под минималните размери за площ, според нормите на чл. 19 ал.1 от ЗУТ,
дори намален с 1/5, според чл. 19 ал. 4 от ЗУТ. Според проекта на ищците парцела ,който се
отрежда за имота на ответника е с площ от 85 кв. м.,а според проекта на ответника е с площ
от 104 кв. м. Минималните размери на парцелите в селата,с преобладаващ равнинен терен и
с преобладаващ стръмен терен са съответно 400 кв. м. и 200 кв. м. В случая обаче,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗУТ и тази на чл. 15 ал. 2 от
Наредба за правила и норми за устройство на отделни видове зони , тъй като се касае за
имот със „специфично застрояване“ ( застрояване с жилищни и спомагателни сгради ) .При това
положение размерите на имотите се определят със самия ПУП ,без да се спазват
нормите на чл. 19 ал. 1 и ал. 4 за площ и лице на новообразуваните парцели . Точно така е
процедирал и административния орган.
Съдът счита ,че проекта , който е предложен от ответника е по целесъобразен,тъй като
предвижда по правилно урегулиране на имотите от техническа страна . Според проекта
на ищците от източната страна на имота остава празно дворно място , което на практика е
неизползваемо от ищците , тъй като :
-частта от имота е с много малки размери ;
-намира се в непосредствена близост до имота на ответника и до източната регулационна
линия;
Съвсем целесъобразно е тази малка част от дворното място де си придаде към парцела ,
който се отрежда за ответника , тъй като тази част се намира непосредствено до
парцела на ответника , като неравенството на дяловете ще се изравни с пари . Вярно е ,че
този проект съответства в по –малка степен на правата на страните в имота (както на ищците
,така и на ответниците, тъй като ищците получават още по-малко от проекта по първия вариант , а ответника
получава още повече) ,но същественото в случая е правилното застрояване( урегулиране) на
имотите , както и спазване на основния принцип при извършване на делбата , а именно
всеки съделител да получи своя дял в натура ( чл. 69 ал. 2 от ЗН).
По изложените съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще
следва да се присъдят разноски в полза на ответника по въззивната жалба . От представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК се
установява ,че ответната страна е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1213/ 11. 11.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д.
№ 2329/ 2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. И. С. , ЕГН ********** и К. И. С. , и двамата от с. Г. , обл. П. , ул. „ В. „
№14,да заплатят в полза на Г. И. К.,ЕГН **********, от с. Г. , обл. П. , ул. „10-та „ №
10,сумата 1000 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6