№ 235
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330208101 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4805953, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Г.А.Т., с ЕГН: **********, е санкциониранa с
административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, оспорва законосъобразността на обжалвания ел. фиш
и моли същият да бъде отменен. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 25.04.2021 г. в 16.32 часа, на път II-64 km 49+000, посока с. Труд, е
било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „***“ с рег. №
***, установено с АТСС /ARH CAM S1/, като при разрешена скорост от 60
км/ч. е установена скорост от 76 км/ч., след отчитане на толеранс на
измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 16
1
км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е
Г.А.Т.. Именно по отношение на последната за така констатираното
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
2
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на
нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради
следните съображения:
Съгласно текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, „ При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра
на вътрешните работи”. Обжалвания електронен фиш обаче се явява
незаконосъобразен според съда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4
от ЗАНН, „За случаи на административни нарушения, установени и заснети
с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.
2, за което се издава електронен фиш”. В случая с електронния фиш е
предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, като това попада в
хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. Същият текст гласи, че „За маловажни случаи
на административни нарушения, установени при извършването им, когато
това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да
3
налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената
глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния
орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените
разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и
от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия
орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя
се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това
положение, макар и минимумът предвиден за нарушението вече да не се
явява необжалваем, то същото следва да квалифицира, като “маловажен
случай”. Според правилата на цитираните по - горе законови разпоредби в
тези случаи редът за санкциониране е този с фиш, но не електронен такъв, а
при отказ, т.е. липса на съгласие, е следвало да се състави АУАН,
респективно да се издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от текста
на чл. 85а ЗАНН, според който “Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук
следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при
наличие на съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното,
то текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по
отношение тези на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН.
Горното обуславя и незаконосъобразността на процесното НП, поради
което същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
4
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от
Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като
съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените
разноски в размер на 300 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4805953, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Г.А.Т., с ЕГН: **********, е санкциониранa с
административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Г.А.Т., с ЕГН:
**********, сумата от 300 /триста/ лева за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5