Р Е
Ш Е Н
И Е № 491
гр.Пещера, 28.VІ.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, гражданска колегия ,в публично заседание на четвърти юни, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Севделина Пенчева
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1369 по описа на
Съда за 2017г.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т.И.М.,
ЕГН ********** ***, против С.Т.Б. ***, в
която твърди следното:
Есента на 2012 год. дадох на
ответника 16.7 куб.м. дървен материал - трупи от три дървесни вида - бор, ела и
смърч, които лично бях подбрал, за да го избичи на гради, дъски и летви.
Закарах ги на три курса, като първия път ответникът лично беше в цеха си на ул.
„Партизанска" и след това още два курса в рамките на около четири месеца,
като последния курс беше през м. декември 2012 год. Шофьор на колата беше Г.Г..
Превозните билети са съответно от 05.09.2012 год., от 15.11.2012 год. и от
06.12.2012 год. Когато отидох първия път казах на Б., че ще уточня размерите ,след
като говоря с майсторите и когато закарахме втория курс му дадох размерите ,които
той лично си записа на един лист и каза ,че някои греди са тънки и може да не
излязат тези размери, на което му отговорих да ги избичи на каквото излезе.
През пролетта на 2013 год. отидох
в цеха на Б., но трупите ги нямаше, като научих че са преместени на друго място
без мое знание и съгласие - завод 8 в долния край на гр. Батак, защото цеха на Б.
бил изнесен на публична продан.
Отидох там и видях, че трупите са
там и Б. ми каза, че още не е монтирал машините, затова трябва да изчакам до септември
за да ги избичи. Тогава пак му дадох размерите на материала, защото каза, че ги
бил забравил в стария цех. Б. ги записа отново и каза ,че до септември ще бъдат
готови и ще ми се обади лично. Аз се съгласих, но никога не съм казвал „ще
видим" и „когато му дойде времето".
Тъй като материала ми трябваше за
да си направя навес в двора, през месец октомври изпратих техничката Ц.Б. в
цеха за да вземат материала с шофьора З.С. и ответникът им дал 0.46 куб.м. греди
и кофражни дъски, като им обяснил, че останалия материал ще го даде
допълнително по размери и асортимент, които съм му дал.
След десетина дни те отидоха
втори път за да вземат част от останалия материал и ответникът им казал, че е
сменил модела, защото имал някаква бърза поръчка, която трябвало да изпълни.
След два-три дни аз отидох лично
при ответника и той ми каза да изчакам още малко, но аз повече не можех да
чакам , защото строителството беше започнало и на майсторите им трябваха греди.
Принудих се да купя греди и дъски от друго място - от Д. Г., за да завърша
строителството.
През пролетта на 2014 год. отидох
при ответника, за да ми избичи останалия материал, но тогава се оказа, че
трупите ги няма, защото вероятно са избичени и продадени. Ответникът ми обеща ,че
след един месец ще ми се обади и ще докара пресен материал, за да го избичи и
да ми го върне.
След това ходих няколко пъти и се
повтаряше същото - обещаваше ,че ще го върне, но нищо не ми даваше.
Това ме принуди да пусна тъжба до
Районна прокуратура - Пещера, като в обясненията си по преписката Б. не отрича,
че съм дал материала и отново обещава да го върне, но и досега не ми е върнал
нищо, а обещанието му беше да го върне до края на м. април 2016 год. Аз вече
нямам интерес към този материал, защото той не може да ми намери трупи от
същото качество, освен това вече му нямам доверие.
Ответникът остана да ми дължи
стойността на 16.24 куб.м. дървен материал - трупи и греди, чиято стойност е
2065.56 лева, което представлява разликата между направените от мене разходи
2235.56 лева и стойността на материала, който той ми даде - 170 лева, съгласно
опис от ТП „ДГС" - гр. Батак.
Като имате предвид
гореизложеното, моля, да ни призовете на
съд и след като докажа иска си по основание и размер, да постановите решение, с
което осъдите ответника да ми заплати сумата от 2065.56 лева, ведно със
законовата лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите,
както и направените по делото разноски.
С допълнителна молба от
05.01.2018г. ищецът уточнява, че претендира обезщетение , вместо изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил следния отговор от ответника:
Считам, че така предявеният иск е
изцяло неоснователен и недоказан. На първо място не са верни твърденията на
ищеца относно фактическите положения въз основа на които заявява претенцията
си.
През 2012г., не съм приемал от
ищеца никакъв дървен материал - трупи, които не знам къде и кога той е
складирал или оставил. Дърводелският цех, в който аз работя се помещаваше в
един голям общ селскостопански двор на ул."Партизанска"-гр.Батак, с
още четирима други наематели намиращи се там, като в този двор може да влезе
всеки и може да се остави всичко.
Не знам кога и къде ищецът е
стоварил в този общ селскостопански двор своят дървен материал и къде го е оставил
- той не се е допитвал до мен или до фирмата ,в която работя и изобщо не сме
говорили по този въпрос.
Нямам абсолютно никакви
правоотношения, търговски или стопански взаимоотношения с ищеца М. - нямам
подписани или сключени никакви договори, описи, изработки или поръчки, т.е.
нямам абсолютно нищо.
В случайни срещи в града, М. ми
спомена, че мисли да прави някакъв ремонт и е оставил около цехът някакви
трупи, като ще ме потърси, за да се разберем евентуално за дървен материал,
който щял да му трябва - но, нищо повече от това. Категорично при всеки
разговор му заявявах, че аз не поемам никаква отговорност за неговите трупи,
греди, дъски или каквото там е оставил, както и че, аз съм само един работник в
този дърводелски цех.
Ищецът М. винаги говореше в
бъдеще време и употребяваше точно тези изрази "ще видим" и
"когато му дойде времето" - изобщо не сме говорили нищо конкретно и
не сме се разбирали за нищо такова, че ще докара и складира дървеният си
материал там където аз работя, нито пък аз съм поемал някакви договорки или
ангажименти към него, че ще му пазя дървеният материал. Около дърводелският
цех, както и в целият общ селскостопански двор има складирани най-различни
дървени трупи и всякакъв друг вид дървен материал, оставен там по различни
причини от най-различни хора и аз не мога да знам кое на кого е и защо е
оставено там или да отговарям за това.
През 2013г., дърводелският цех се
премести на друг адрес в гр.Батак, като в последствие случайно М. ме срещна и
ми каза, че неговият дървен материал бил в дворът на старият цех - казах му, че
не знам нищо относно кой е неговият дървен материал и ако още стои оставен там,
да отиде и да си го прибере. Тогава ищецът ми заяви, че няма пари и не може да
ангажира камион и работници, за да вдигне материала си или да го пренесе в
новият обект където вече се помещаваше дърводелският цех където, аз работя. Не
помня точно кога лицето Ц.Б. дойде и ме потърси в цехът като искаше само да
купи кофражни дъски, които аз и дадох от отпадъците и изрезките от дървеният
материал, с който в момента аз работих в цехът - без изобщо да става въпрос за
ищеца и неговият дървен материал.
Напълно произволни са твърденията
на М. за тези негови 16.7 куб.м. дървен материал - които бил ми дал, за тези 16.24
куб.м. дървен материал на стойност 2065.56 лв., който съм му дължал, както
произволни са и твърденията на ищеца, че купил от Д. Г. през 2013г., дървен
материал за 2235.56 лв., нещо което не е относимо към мен ,защото аз нямам
никакво отношение към неговите действия.
По никакъв начин моето имущество
не се е увеличило за сметка на имуществото на ищеца, няма никакво неоснователно
разместване на блага между ищеца и мен като ответник, както и няма никакво
правоотношение между нас. Не знам от какъв факт произтича това обедняване на
ищеца, но аз не съм се обогатил с нищо за негова сметка - нямаме никакви
облигационни правоотношения, формални или неформални договори, нямаме подписани
никакви документи. Между мен като ответник по делото и ищецът няма проявление
на никакъв общ факт, при чието действие, аз като страна да съм получил нещо или
да съм се обогатил с нещо, а ищецът обективно да е намалил имуществото си.
С оглед на изложеното Ви моля в
случай, че приемете предявеният срещу мен иск за допустим, да го отхвърлите
като неоснователен и недоказан.Моля, да ми присъдите всички сторени от мен
съдебни разноски по делото.
Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба и отговора на ответника , като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от
фактическа страна взе предвид следното:
Видно от
приетото по делото позволително № ********** от 02.11.2012 година , на ищеца Т.М. е
резрешено закупуването в срок до 30.11.2012г.
на 3 куб.м. едра строителна дървесина.
Видно
от превозен билет № 003282 от 15.11.2012
година; превозен билет № 003392 от
05.09.2012 година и превозен билет № 003906 от 06.12.2012 година , както и
съответни 3 броя фактури , ищецът Т.М. *** дървесина
,както следва :
с превозен билет № 003282
за закупена 3.53 куб. м. дървесина /бял бор – обли греди/ от отдел
82,подотдел „в“; с превозен билет №
003392 за закупена 10.03 куб.м.дървесина/смърч – трупи за бичене/ от
отдел124,под отдел “д“ и с превозен
билет № 003906 е закупена 3.14 куб.м.
дървесина /ела – трупи за бичене/ от отдел 100,подотдел „ж“.
По
превозен билет № 3392 е издадена
фактура № ********** от 17.09.2012
година и фискален бон за сумата от
1445.82 лева ; по превозен билет № 3282 е издадена фактура № ********** от 13.12.2012 година и фискален бон за сумата от 234.48 лева
; по превозен билет № 3906 е издадена
фактура № ********** от 13.12.2012 година и фискален бон на стойност 265.26 лева или общо по
издадените три броя превозни билети и съответните фактури ищецът е заплатил за закупената дървесина от общо 16.70
куб.м. сумата от 1945.56 лева.
Приложени
са по делото материалите по преписка №
1043/2015 година на Районна прокуратура Пещера . Установява се ,че с
Постановление от 16.03.2016 година на Районна прокуратура Пещера е
отказано образуване на досъдебно
производство по повод докладна записка
на инсп. Домусчиев при РУ на
МВР-гр.Пещера , във връзка с жалба на Т.И.М.
срещу С.Т.Б..
Цитираното
постановление на Районна прокуратура
Пещера е потвърдено и с Постановление от 23.06.2016г. на Апелативна
прокуратура Пловдив.
По
делото бяха разпитани трима свидетели - Г.Г., Ц.Б. и З.С. .
Св.Г. даде показания в смисъл, че
имал камион по това време и на три курса превозил материала на М. до цеха
на С.Б.,***.Посочи, че в течение на три
дни е превозил материала, закупен от М. от
Горското .Заяви, че камиончето
му събира 10 кубика и затова смята, че е превозил 30 кубика. Разтоварил дървесината вътре в цеха ,като не помни дали Б. е бил
там, както и не знае какви уговорки е
имало между ищеца и ответника.
Св.Б. също заяви, че не знае между М. и Б. какви разговори е имало. Посочи, че М.
я повикал да му направи селскостопанска постройка , поради което и трябвало материал, а ищецът казал, че има материал и да
отиде при С. / отв.Б./ . Св.Б. отишла в цеха на ответника, в гр.Батак, негов личен цех, който по –късно се
преместил. Ответникът в момента нямал
необходимия материал, но казал,
че за другата седмица ще направи. Тъй като трябвало да се бърза, св.Б., с
камиончето на св.С. отишли в цеха и взели от Б. каквото има в момента - по-малко от половин кубик . Св.Б. също
посочи, че не знае какво са си говорили М. и Б.. Ищецът и бил казал, че има при
Б. 15-16 кубика негови трупи, че ги бил
стоварил там и да отиде и да кажа какво трябва да се разбичи.Цехът се намирал
извън Батак, срещу работилницата на Горско стопанство, а след това се преместил. Уточни св.Б., че
казала на Б. защо отива и кой я изпраща –М., като Б. отговорил– „Добре, ще ги направя“, и да
отиде след една седмица. В крайна сметка св.Б. взела само 0.46 куб. см.
Св.С. даде показания, че с ищеца закарали материал за бичене в цеха на С.
– около два – три кубика, взет преди
това от ищеца от Горското. Веднъж , заедно със св.Б. взели вече обработен
материал за гаража на М. - греди,
кофражна ламперия, като гаражът бил с почти готов кофраж, но трябвал още малко материал. Когато
го взели готовия материал, Б. бил там и показвал какво и колко да вземат. Заяви
св.С. , че не е чул разговори между М. и Б. относно дървения материал.
От показанията на св.Г. се
установи, че по това време – есента на 2012г. ,св.Г. е доставил на три пъти
дървесина в цеха на Б., предоставена от ищеца М..
В част от показанията си св.Б.
каза, че отишла в цеха на ответника, който
в момента нямал необходимия материал, но казал,
че за другата седмица ще направи. Уточни св.Б., че казала на Б. защо отива и
кой я изпраща –М., като Б. отговорил –
„Добре, ще ги направя“, и да отиде след една седмица. При това, е ставало дума
за 15-16 куб.м. , за които ищецът твърдял пред св.Б., че ги е оставил в цеха на
Б..
Св.Б. описа и един случай, в
който заедно със св.С. взели от цеха на Б. малко количество избичена дървесина
– 0.46 куб.м. При това, според св.С., Б. бил там и показвал какво и колко да
вземат.
Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели – Б. и С., тъй като кореспондират помежду си досежно
извършените от тях съвместни действия по взимането на малко количество избичена
дървесина – 0.46 куб.м.От друга страна, няма причина за съмнение в
обективността на показанията им.
От показанията на св.Б. се налага
извода, че ответникът Б. е поел задължението на избичи предоставената му от
ищеца дървесина, тъй като ответникът Б.
е отговорил – „Добре, ще ги направя“.
В унисон с този извод е и
показанието на св.С., че Б. бил там и показвал какво и колко да вземат.
Относно количеството дървесина,
оставено от ищеца М. в цеха на Б., св.Г. предположи, че били 30 кубика,
единствено поради факта, че камиончето му събирало 10 кубика, а той направил
три курса.Това обстоятелство няма как да бъде възприето, най –малкото защото не
се твърди от ищеца.Последният, съобразно цитираните по-горе превозни билети и
съответни фактури, е закупил именно 16.7 куб.м. дървен материал. И св.Б. в този
аспект заяви, че ищецът и бил казал, че има при Б. 15-16 кубика негови трупи.
При
възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира, че
предявеният иск е с правно основание чл.79ал.І ЗЗД , съобразно и мотивите на
Решение №453/23.11.2017г. на ОС Пазарджик по в. гр. д.№640 /2017г. Предявен е и акцесорен иск по чл.86ал.І ЗЗД.
Указано
е на ищеца , че носи доказателствената
тежест при пълно и главно доказване да установи наличието на твърдяното
облигационно отношение – постигнатата договорка с ответника , в частност предаденото количество дървесина, неизпълнение
от страна на ответника, размерът на претендираното обезщетение.
На първо място Съдът намира
за доказано от страна на ищеца наличие на валидно облигационно
отношение между него и ответника Б..
Наистина, липсват писмени
доказателства, а също и свидетелски показания, които да установят конкретни
договорки между ищеца и ответника. Създадената обаче между страните
облигационна връзка е неформална и за
нейното съществуване не е необходима писмена форма.
Договорката между страните
не може да бъде определена като договор за изработка, тъй като липсват
твърдения от страна на ищеца ,както и доказателства, да е било уговорено
възнаграждение, което ищецът да заплати.
Независимо от това,
ответникът Б., през есента на 2012г. е
поел задължението да избичи доставения му от ищеца 16.7 куб.м. дървен материал,
изпълнил е това задължение в малко
количество избичена дървесина – 0.46 куб.м., след което цехът бил
преместен на друго място, а останалата дървесина от 16.24 куб.м. нито била
избичена, нито върната на ищеца.
Поради това, ответникът дължи
обезщетение за стойността на доставената , но неизбичена и невъзстановена на
ищеца дървесина, каквато е претенцията на ищеца.
Следва
да се отбележи и факта, че с Постановление от 23.06.2016г. на Апелативна
прокуратура Пловдив част от
възприетите фактически
обстоятелства са следните:
„
На първо място, безспорно е установено по преписката, че между жалбоподателя и Б.
е съществувала договорка за обработка на дървен материал – трупи за бичене,
същият е бил доставен и част от него е върнат на М.“.Т.е . Прокуратурата също е
приела възникването и наличието на облигационно отношение между страните
Относно размера на ищцовата претенция по делото се
установи, че ищецът е предоставил на
ответника дървен материал на стойност
1945.56 лева – според цитираните по-горе
3бр. фактури.
С
оглед твърденията в исковата молба и
събраните доказателства ,че ответникът е
предоставил на ищеца 0.46 куб.м.
избичен материал, според ищеца на
стойност 170 лева ,то предявеният иск е следва да бъде уважен за разликата от
170лв. до 1945.56 лв., а именно 1775.56
лева., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В останалата
част – до размера от 2065.56лв. искът се явява неоснователен.
Относно разноските по делото, ищецът е сторил такива в
размер на общо 682.63лв. – два пъти по 300лв. адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 83.63лв.
Ответникът е сторил разноски общо в размер на 341.32лв. –
300лв. адвокатско възнаграждение и 41.32лв. държавна такса пред въззивната инстанция.
Съобразно нормите на чл.78ал.І и ІІІ ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация, в размер на 540лв.
Водим от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Пещерският районен съд
Р
Е Ш И:
Осъжда С.
Христосков Б., ЕГН ********** *** да
заплати на Т.И.М., ЕГН ********** *** , сумата от 1775.56
лева./ хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и 56ст./, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
25.08.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 540лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на в обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: