№ 2734
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110203986 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Същото е образувано по жалба на Н. М. Н., чрез адв. Я., срещу Заповед за задържане
на лице за 24 часа с рег. № 226зз-648 от 04.03.2022 г., издадена от мл. инспектор Ц.Д. Д. –
полицай при 02 РУ-СДВР.
В жалбата и в с.з. се излагат съображения за незаконосъобразност и немотивираност
на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон,
както и без посочени ясни основания. Задържането не било адекватна и необходима мярка и
не било оправдано, с което били нарушени правата по чл. 5 от ЕКЗПЧОС.
Жалбоподателката била подведена, че нямала нужда от адвокат.
Ответникът Ц.Д. Д. – полицай при 02 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява. Негов
упълномощен представител депозира писмени бележки, в които се излагат аргументи за
законосъобразност на обжалваната заповед и се моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 226зз-648 от
04.03.2022 г., издадена от мл. инспектор Ц.Д. Д. – полицай при 02 РУ-СДВР,
жалбоподателката Н. М. Н. била задържан на 04.03.2022 г. в 20:30 часа в арестните
помещения на 02 РУ-СДВР и освободена оттам на 05.03.2022 г. в 11:30 часа –
обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от приложените във вид на заверени копия
писмени материали: обжалваната заповед, декларация от задържаната, протокол за обиск и
разписка.
1
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от оправомощен за това орган (видно от представено за
съдебното следствие Удостоверение рег. № 513р-32484/12.04.2022 г. на зам. Началника на
отдел „ЧР“ при на СДВР за това, че мл. инспектор Ц.Д. Д. е назначен на длъжност „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02
РУ-СДВР), в пределите на материалната му компетентност.
Оспореният административен акт обаче е незаконосъобразен по същество, тъй
като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на
жалбоподателя.
Съгласно отразеното в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В графата за фактическите основания за задържането е посочено:
„данни за извършено престъпление“. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата
по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т.2 от
ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочването на
фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение
изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в
заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта.
При липса на мотиви съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху
обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен,
поради неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК и, съответно,
издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Следва да се има предвид, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
посочена като правно основание и в обжалваната заповед, задължава органа по издаване на
административния акт да посочи накратко обективните характеристики на извършеното от
задържания престъпление и неговата правна квалификация. При осъществяване на съдебния
контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване
на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми. В случая обаче фактическите основания са крайно неясни. Посочената обща
формулировка „данни за извършено престъпление“ не дава възможност да се разбере нито за
какво престъпление става въпрос (от общ или частен характер), нито времето и мястото на
извършването му. Не е посочена дори правна квалификация на това „престъпление“.
Допустимо е мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, към
който да има препращане в самата заповед за задържане, но в случая такова препращане не е
налице.
По гореизложените мотиви, съдът намира, че в оспорената заповед липсва
посочено по достатъчно ясен и разбираме начин фактическото основание за задържането на
лицето, което прави същата незаконосъобразна, налагаща нейната отмяна.
Процесуалният представител на жалбоподателката не е претендирал разноски.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
Съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Заповед за задържане за 24 часа с рег. № 226зз-648 от 04.03.2022 г. на
Н. М. Н., издадена от мл. инспектор Ц.Д. Д. – полицай при 02 РУ-СДВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София-град в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3