Р Е Ш Е Н И Е № 260007
гр.
Пловдив, 12.01.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при
секретаря Величка Илиева и прокурора Данаила Станкова, след като разгледа
докладваното от съдията Екатерина Роглекова ВНОХД № 282 по описа на ПОС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на подсъдимия Й.И., подадена чрез защитника му адв. Б., против присъда
от 12.07.2019г. по НОХД № 719/2019г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата
първата инстанция е признала подсъдимия Й.П.И. ЕГН: ********** за виновен в
това, че на 31.01.2019г., в гр.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
2,30 на хиляда, установено по надлежния ред- с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0247, след като е осъден с влязлo в сила Споразумение №383/ 27.09.2011г. по НОХД№ 2077/2011г. по описа на РС- Русе, влязло в сила на
27.09.2011г., за деяние по ал.1 на чл.343б от НК, а именно, че е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б,
ал.2 вр. чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното на подсъдимия Й.П.И.
наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален ОБЩ
режим, като на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така определеното и
наложено на подсъдимия Й.П.И. наказание времето, през което е бил задържан по
ЗМВР и НПК от 31.01.2019 г. до 01.02.2019 г. включително.
На основание чл.343Б, ал.1 вр. с чл.343Г, вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Й.П.И. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ и е приложил разпоредбата
на чл.59, ал.4 от НК.
В
жалбата се посочва, че присъдата е неправилна и незаконососъобразна –
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и че
определеното наказание е явно несправедливо. Въз основа на подробно изложените
аргументи се желае постановяване на нова присъда и оправдаването на подсъдимия
или респективно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
По делото е
депозиран и протест против първоинстанционната присъда, с който се иска
увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и налагане на наказание
ГЛОБА в размер на 1300лв.
В съдебно
заседание адвокат Д. М. моли за уважаване на въззивната жалба и преосмисляне
становището на първата инстанция относно въпроса дали подзащитния му е
реабилитиран, съответно приложима ли е разпоредбата на чл. 66 от НК,
въз основа на което се моли първостепенната присъда да бъде изменена и
подсъдимият да не търпи реално наложеното му наказание. Оспорва се и квалификацията
на деянието – а именно приема се, че не са налице законовите предпоставки
престъплението да се квалифицира като такова по алинея 2 на чл. 343 б от НК.
Алтернативно защитата поддържа и становището си, заявено и пред районен съд, че
не са спазени императивните методически указания относно реда за работа с
Алкотест Дрегер, поради което и не е доказана по несъмнен начин концентрацията на алкохол на И..
Подсъдимият поддържа
казаното от своя адвокат.
Прокурорът моли
за уважаване на депозирания протест по доводи подробно развити в съдебно
заседание.
Пловдивският окръжен
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че въззивните оплаквания в частната жалба и протест са
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
|
|
|
|
|
За да постанови присъдата си контролираната съдебна
инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за
изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета
на доказване. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд
намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се
налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на оценъчната
дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки, волята
му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически
констатации.
|
|
|
|
|
Установената фактическа обстановка, в която не следва
да се внасят промени, е следната:
Подсъдимият Й.П.И.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
студент в Аграрен университет- Пловдив, трудово ангажиран, осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Й.И. е
правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ***, категории С ТКТ В М АМ и се
води на отчет в ОДМВР гр.Русе.
Към дата
31.01.2019г. е бил собственик на МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с
рег. № *** и го управлявал в гр.Пловдив, където пребивавал.
На дата
30.01.2019г. – 31.01.2019г. съгласно утвърден график застъпили на 12-часова
нощна смяна свидетелите С. Н. Н. –полицай в група „ООР“ при 02 РУ при ОД
МВР-Пловдив и М. В. А. – старши полицай
в група „ООР“ в с-р „Охранителна полиция“ при 02 РУ при ОД МВР-Пловдив на
територията обслужваща 02 РУ при ОД МВР-Пловдив, като същите изпълнявали
служебните си задължения, свързани с опазването на реда и законността.
Около 03:00 часа
на 31.01.2019г. двамата полицейски служители Н. и А. се намирали на
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Цар Борис III Обединител“ като по
същото време от там преминал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“
с рег. № ***. Свидетел А. спрял за
рутинна проверка водачът на посочения автомобил, който бил сам в автомобила. По
време на проверката свидетел А. установил самоличността на водача на автомобила като Й.П.И., както и неговия
ЕГН. Водачът на автомобила отказал да
представи на контролните органи свидетелството си за управление на МПС и
контролния талон към него. По време на проверката на полицейските служители им
направило впечатление, че водачът на автомобила говорел бавно, завалял думите и
се държал неестествено и неадекватно. По тази причина свидетел А. поискал чрез ОДЧ съдействие от сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив, които да изпробват водача за наличие на алкохол.
Веднага след това на мястото пристигнали свидетелите А. В. С. и А. С. С., на
длъжност мл. автоконтрольори при сектор „Пъътна полиция“ при ОД МВР Пловдив,
които извършили проверка на водачът И. и го изпробвал за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510‘‘, с фабричен № ARDM -0247. Дадената
от водачът И. проба отчела наличието на алкохол в издишвания от него въздух с
концентрация 2.30 промила на хиляда.
Във връзка с
установените нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП против
водачът И. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бланков № 170069/31.01.2019г., който акт не е подписан от водача И..
Отказа на Й.И. да подпише акта, както и да получи препис от него било
удостоверено с подписа на един свидетел индивидуализиран с три имена и ЕГН. На
водача И. е бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков №
0010127/31.01.2019г., като водачът И. отказал да го подпише, както и да получи
екземпляр от същия.
Водачът И. бил съпроводен от полицейските
служители С. Н. и М. А. до УМБАЛ „Свети Георги“ АД Пловдив, където пред
медицинско лице – д-р Д. М. заявил изрично че не желае да дава кръвна проба за
изследване за наличие на алкохол в кръвта му. Поради направения отказ медицинското изследване не е било извършено,
съгласно отразеното в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол / лист 8 от досъдебното/. Отказът да се даде кръвна проба за изследване е бил надлежно отразен и
в издадения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007501/31.01.2019г.
На основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като извършител на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК водачът Й.И. бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на Второ РУ-МВР Пловдив със Заповед за задържане с рег. №
435зз-18/31.01.2019г.
Неоснователни са
упреците в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката
на събрания доказателствен материал. Районният съд не може да бъде упрекнат за
допуснати недостатъци в доказателствения анализ. Събраните доказателства са
анализирани поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание
и при спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното
убеждение на съда, обосновало решаващите му изводи. В тази насока присъдата не
е необоснована и въззивната инстанция не
може да се съгласи с твърдението, че липсват доказателства, които по
несъмнен начин да доказват, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му престъпление.
За този си извод,
въззивният съд констатира, че първата инстанция правилно и прецизно е
кредитирала показанията на свидетелите С.
Н. Н., М. В. А., А. В. С., А. С. С., както и писмените доказателства включени в доказателствения материал по реда
на чл.283 от НПК.
Точно и
законосъобразно Съдът е кредитирал изцяло горепосочените писмени и гласни
доказателства и не е кредитирал с достоверност обясненията на подсъдимия И.,
относно твърдението му за нарушение на процедурата за изследване с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“.
Аргументирано се е
наложило заключението, че обясненията на подсъдимия И. се опровергават
категорично от показанията на свидетелите С. Н. Н., М. В. А., А. В. С., А. С. С..
Безспорен е фактът, че те са незаинтересовани от изхода на делото и всеки един еднопосочно
посочва, че при проверката на подсъдимия с техническо средство „Дрегер
Алкотест“, И. е бил в явно нетрезво състояние и е лъхал на алкохол. Гласните
показания удачно са съпоставени с приетия по делото Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол.
Във връзка с
направените възражения за неспазване правилата за проверка на подсъдимия с
техническо средство за употреба на алкохол, проверяваната инстанция въз основа
на приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
полицейски служители, прави единствено
възможния извод, че подсъдимият Й.И. като водач на МПС е бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0247, което в
представения списък на Лаборатория за проверка на СИ на ОДМВР Пловдив на
средства за измерване – анализатори за алкохол са преминали успешно проверка на
14.11.2018г. Видно от писмените доказателства става ясно, че сред
измервателните средства от типа Дрегер
7510 има един единствен с фабр. № ARDM-0247, който номер фигурира в съставения
на 31.01.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против
подсъдими.
Коректно е
посочено, че съгласно чл.5, чл.25, чл.29 и др. от ЗИ (и по арг. по чл.26,
ал.2 вр. раздел ХХХVІ от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол) средствата за
измерване следва да се пускат на пазара или в действие само, ако е одобрен
типът средство за измерване. Техническото средство за измерване „Дрегер
Alcotest 7510“ е регистриран в държавният регистър като измерително средство на
алкохол в дъха и резултатите му са валидни пред съдебните институции без нужда
от допълнителен кръвен тест. Използва се от полицията при проверки на пътя,
както и за контрол на служители във фирми. „Дрегер Alcotest 7510“ е
сертифициран като метрологично измервателно средство до края на 2029 година.
Последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, според чл.38 от ЗИ с периодичност
на проверките 6 месеца. Такъв оторизиран проверител е Лаборатория за проверка на средствата за измерване в сектор
„Полицейска техника” към Главна дирекция „Охранителна полиция” на МВР.
Задълбочено и
подробно първият съд е мотивирал, че от представените по делото доказателства е
надлежно установено, че на 14.11.2018г., преди датата на проверката на
подсъдимия Й.И. , СИ Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0247 е бил калибриран
и установено съответствие на метрологичните му характеристики с изискванията на
методиката за проверка. Проверката на подсъдимия Й.И. е била извършена на
31.01.2019г., поради което и направеното искане от защитата на подсъдимия за
прилагане и на другите протоколи за периодични проверки на посоченото СИ от
предхождащи датата 14.11.2018г. е възприето като неоснователно. Факт, който се подкрепя от въззивната
инстанция е, че в разпечатката от направеното с техническо средство измерване
на алкохол в дъха на водача / лист 67 от наказателното/ с резултата 2,30 ‰ (две
цяло и тридесет промила на хиляда ) на 31.01.2019г., фабричният номер ARDM-0247 и дата на
калибровката проверката за годност 14.11.2018г. напълно съответстват на
посоченото от цитираните по-горе институции годно техническо средство.
Именно въз основа
на приложените по делото доказателства съдът е заключил, че на инкриминираната
дата е установено с техническо средство, че подсъдимият е управлявал МПС след
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила на хиляда, а именно 2,30
промила на хиляда. Всъщност, правилно е посочено, че тези обстоятелства не се
оспорват реално от жалбоподателя, като обаче не са ангажирани доказателства,
които да насочват на извод, че полицейските служители не са спазили законовата
процедура по тестване на подсъдимия с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510”. И от гласните, и от писмените доказателства става ясно, че същите са
съставили АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство,
издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за
медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача.
Обстоятелството че не ги е подписал не оборва тяхната удостоверителност, тъй
като в съответствие с законовите разпореди, съобразено и с установената
концентрация в кръвта на водача над 1,2 промила на хиляда, което представлява
престъпление подсъдимият е бил придружен до медицинско заведение, където той е
направил отказ да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Въззивният съд е
напълно солидарен с първата инстанция, че в хипотезата, при която подсъдимият И.
не е дал кръв за изследване, то резултата от техническото средство е надлежно
доказателство съгласно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Отговарящ на
закона е и изводът, че следва да бъдат кредитирани и приложените по делото
писмени доказателства: Заповед на Министъра на МВР, с която са определени
техническите средства за извършване проверка на алкохол или друго упойващо
вещество; Заповед на Министъра на МВР, определяща длъжностните лица от МВР,
които могат да установяват употребата на алкохол и осъществяват контрол по
ЗДвП; Заповед, определяща периодичността на последващите проверки на
техническите средства, които подлежат на метрологичен контрол; Методически
указания относно реда за работа и установяване на употребата на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510; Протокол за преминалите последваща
проверка Дрегер 7510, собственост на ОДМВР Пловдив от дата 14.11.2018 г. със
срок на валидност 6 месеца; Удостоверение за одобрен тип на средство за
измерване – анализатор за Алкотест в дъха Алкотест 7510; Типова длъжностна
характеристика на мл.автоконтрольор ІІ – І степен; Часови график за служебната
ангажираност на служителите С. и С. на 30/31.01.2019г.; Разпечатка от
техническото средство за направените проби на 30/31.01.2019 г.; Справка за нарушител/водач на Й.П.И.;
Наказателно постановление /НП/ №19-1030-000710/08.02.2019 г., връчено лично на Й.И.
на 01.03.2019 г., Декларация за припознаване на дете, Амбулаторен лист №
578/11.02.2019 г., Етапна епикриза, както и Характеристика на Й.И. и Личностна
характеристика на Й.И..
От своя страна
въззивната инстанция приложи като доказателство по делото заверено копие от
Заповед, с която е оправомощена лаборатория за проверка на „СИ Полицейска
техника” при ГД НП за осъществяване на проверка на техническо средство
„Алкотест Дрегер” 7510.
В заключение и по
повод жалбата и направените възражения в същата следва да се отбележи, че
въззивният съд констатира, че показанията на свидетелите са правилно
интерпретирани, няма изолирани такива, напротив, всеки един детайл от
разказаното от тяхна страна е внимателно и задълбочено съпоставен с останалите
писмени и гласни доказателства и в мотивите на първата инстанция, точно и ясно
е описано защо на едни се дава вяра и поради какви причини други не са взети
предвид. Анализът на доказателствата съвкупност е логически издържан и
въззивната инстанция е напълно съгласна с него. Детайлно и прецизно са обсъдени
и писмените доказателства по делото.
Въззивният съд
обаче има различно становище, касателно един от правните изводи, направени от
страна на проверявания съд и е съгласен с направените възражения от страна на
защитата в тази насока, макар и не в пълнота.
Правилно е
посочено, че от приетата по делото справка съдимост на подсъдимия Й.И. става
ясно, че същият е осъждан два пъти, с влезли в сила съдебни актове както
следва:
1.С определение № 383/27.09.2011г. по НОХД №
2077/2011г. по описа на РС гр.Русе, в сила от 27.09.2011г. е одобрено
споразумение с което Й.И. е признат за
виновен за извършено на 01.08.2011г. в гр.Русе престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание Пробация при
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години при периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години. На основание чл.343г, вр. чл.343б,
ал.1 от НК на Й.И. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и два месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато
времето през което И. е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред. Наказанието пробация е изтърпяно от 13.10.2011г. до 13.10.2013г.
2.С Присъда № 59/31.03.2015г.,
по НОХД № 2350/2015г. по описа на РС гр.Русе, в сила от 30.06.2015г. е признат
за виновен за извършено на 16.03.2014г. в гр.Русе престъпление по чл.325, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК
му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. С Решение №
77/30.06.2015г. по ВНОХД № 283/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Русе е
потвърдена Присъда № 59/31.03.2015г. по НОХД № 2350/2015г. по описа на РС
гр.Русе.
По делото действително
няма доказателства за постановена пълна съдебна реабилитация по отношение
осъжданията на Й.И..
Правилно е
становището, че по отношение на двете осъждания на подсъдимия не е настъпила реабилитация по смисъла на чл. 88
а от НК.
Точно е
заключението, че предпоставките за настъпването на пълната реабилитация по
силата на закона са две, дадени кумулативно:
1.След изтърпяване
на наложеното наказание или след изтичането на изпитателния срок при условно
осъждане или условно предсрочно освобождаване, осъденият да не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“. Извършването на непредпазливо престъпление или на
престъпление от частен характер не е пречка за пълната реабилитация.
2.Това поведение на осъдения трябва да е
продължило през период от време, равен на давността за погасяване на
изтърпяното наказание, или на това, чието изпълнение е отложено. В чл.88а, ал.2
от НК е предвидено, че този срок не може да бъде по-малък от 10 години в
случаите, когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от 1 година
и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл.66 от НК.
Факт е, че сроковете
започват да текат от изтърпяването на наложеното наказание, а при условно
осъждане - от изтичането на изпитателния срок. Когато осъждането е за две или
повече престъпления, за реабилитацията по право е необходимо да са изтекли
предвидените срокове за всички осъждания.
Но, въпреки че законосъобразно
е посочено, че реабилитацията по право – чл.86
от НК настъпва по силата на закона при наличието на изискуемите
предпоставки, без да е необходим нарочен съдебен акт, не се споделят изводите
на първата инстанция относно приложението на чл. 86 от НК.
Действително реабилитацията
по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е
било веднъж реабилитирано по чл.86, ал.2 от НК. Предпоставките за настъпването
й са посочени в чл.86, ал.1, т.1-4 НК и са обвързани с предходно осъждане, като
законодателят отчита вида на наложеното наказание, прилагането на института на
условното осъждане и възрастта на дееца:
- когато лицето е било осъдено условно и в
изпитателния срок не е извършило друго престъпление, налагащо изтърпяването и
на отложеното наказание.
- когато е осъдено
на лишаване от свобода до 3 години или на пробация (съвкупност от мерки за
контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или
поотделно - чл.42а от НК), ако в течение на 3 години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е
извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание
и др.
Видно от
приложената справка съдимост на подсъдимия, той е осъден по пункт втори с
Присъда № 59/31.03.2015г., по НОХД № 2350/2015г. по описа на РС гр.Русе, в сила
от 30.06.2015г., когато е признат за виновен за извършено на 16.03.2014г. в
гр.Русе престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26,
ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание една година
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от три години. С Решение № 77/30.06.2015г. по ВНОХД № 283/2015г. по
описа на Окръжен съд гр.Русе е потвърдена Присъда № 59/31.03.2015г. по НОХД №
2350/2015г. по описа на РС гр.Русе. Т.е. съдебният акт е влязъл в законна сила
на 30.06.2015г. и изпитателният срок на това осъждане е изтекъл на
30.06.2018г., поради което и на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК е реабилитиран
по право единствено за това осъждане.
Ето защо и при
така установената фактическа обстановка, следва да бъде споделен решаващия
извод на първоинстанционния съд, че подсъдимият Й.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, като на
31.01.2019г. в гр.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ270“ с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно – 2,30 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0247, след като е осъден с влязлo в
сила Споразумение № 383/27.09.2011г. по НОХД № 2077/2011г. по описа на РС-Русе,
влязло в сила на 27.09.2011г., за деяние по ал.1 на чл.343б от НК, а именно -
че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Деянието е
извършено умишлено.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
прецизно съдът е взел предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54, и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Въззивната инстанция е съгласна, че обществената опасност на деянието е висока
с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната.
От друга страна, съдът правилно е преценил, съобразно предходното съдебно
минало и стореното от И. обществената опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия И. деяние, като висока.
Точно са
определени смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства на И. - добрите
характеристични данни, полаганите грижи за семейството му и своя родственица и
отегчаващите такива - високата концентрация на алкохол в кръвта и предишните му
нарушения на ЗДвП.
При тези данни и
като е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът точно е отмерил, че следва да определи
наказание при превес на първите. На тази база на подсъдимия Й.И. е определено
наказание от една година лишаване от свобода, което действително е съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
Това наказание в
пълен размер ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Незаконосъобразно същото не е наложено наред с наказанието лишаване от свобода.
Съобразявайки посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
семейното и имуществено състояниена дееца, съдът прецени, че съответстващо на
целите по чл. 36 от НК ще е наказание Глоба в размер на 500 лв.
Основателни са
възраженията на защитата, касаещи неприложението на института на чл.
66, ал.1 от НК, поради следните аргументи:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Въззивният съдебен състав констатира,
както вече бе посочено по-горе, че първата инстанция неправилно е приела, че
подсъдимият не е реабилитиран по право за второто от осъжданията си и поради
това не е приложим института на условното осъждане. По изложените по-горе
аргументи, се констатира противоположно заключение и се взе предвид, че
наказанието, определено по първото осъждане на И. е било „пробация”. В този ред
на мисли и съобразявайки, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът правилно е наложил наказанието в размер на ЕДНА година
лишаване от свобода, като следва да се остави без уважение протеста на
прокуратурата, досежно увеличаването му. Според настоящата инстанция лишаване
от свобода от ЕДНА година е достатъчно да изиграе своята превъзпитателна и
превантивна функция над дееца, както и ще окаже възпиращо въздействие над
обществото.
|
|
|
|
|
Въз основа на изложеното, проверяващият
съд се разграничава от първия относно изводите му за неприложението на
института на чл.
66, ал.1 НК по отношение на подсъдимия. За приложението на института на
условното осъждане законодателят е предвидил наличието на следните три
предпоставки:
|
|
|
|
|
-
на дееца да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години,
като е ирлевантно дали наказанието е за умишлено или непредпазливо
престъпление.
|
|
|
|
|
- деецът да не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, ако е осъждан на лишаване от свобода
за непредпазливо престъпление, както и ако е осъждан за умишлено престъпление,
но на по - леко наказание, наложеното наказание може да се отложи, ако са
налице другите предпоставки.
|
|
|
|
|
- да може да се направи извод, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му лишаване от
свобода. Преценява се за всеки конкретен случай, като се отчитат всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта и обществената
опасност на престъплението, но най-вече тази на конкретния деец. В множество
решения ВКС е указал, че за тази преценка, макар водещо значение да има
индивидуалната превенция, това не е достатъчно, а не трябва да бъде игнорирана
и генералната. Общата, както и специалната превенция, като равнопоставени цели
на наказанието, не са в избирателно съотношение и не влизат в конкуренция
помежду си. В допълнение към това в Решение № 317/2008 г. на ІІ н. о. е прието,
че "Разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но това не
игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една
санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, тя трябва да бъде справедлива, т. е. обемът наказателна принуда,
приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на
извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост".
|
|
|
|
|
Подвеждайки посочените критерии в
контекста на настоящото наказателно производство, въззивният съд съобрази
следното - по отношение на И. е налице първият критерий - определено му е
наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА година. Освен това към момента
на извършване на деянието е реабилитиран по право за второто си осъждане и не е
бил реабилитиран по първото, с което му е било определено наказание пробация,
като въз основа на доказателствата по делото и обсъдените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, възприети от първата инстанция и възприети от
въззивната може да се направи извод, че за превъзпитаването му не се налага
изолирането му от обществото. Същият е с преимуществено добри характеристични
данни, полагащ грижи за семейството си, на млада възраст и може да бъде
поправен с налагането на условно наказание. Ефективното изпълнение не е
необходимо и за осъществяване на целите и на генералната превенция, за което
отново следа стриктно да се съобразят и преценят степента на обществена
опасност на деянието и дееца, начина и механизма на осъществяването му, които в
настоящия случай не разкриват по-висока опасност от подобните случаи на такива
престъпления. Определеното наказание лишаване от свобода, отложено на основание
чл.
66, ал.1 от НК в пълна степен ще въздейства предупредително и възпиращо над
останалите членове на обществото и съответства на целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК.
|
|
|
|
|
Поради изложените съображения, с оглед на
обществената опасност на конкретното престъпление и на подсъдимия, решението на
първоинстанционния съд да не приложи условното осъждане е неправилно.
Изпълнението на наложеното наказание на подс. И. лишаване от свобода следва да
бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, в какъвто смисъл следва да бъде изменен контролираният съдебен акт.
|
|
|
|
|
На следващо място, с оглед приложението на
института на условното осъждане следва да бъде отменен и съдебният акт в частта
му, относно определянето на релевантния първоначален режим за изтърпяване на
наказанието от подсъдимия.
|
|
|
|
|
Правилна е присъдата
в частта, в която е приспаднато при изпълнение на наложеното наказание на
подсъдимия времето, през което е бил задържан, както и в частта, с която на основание чл.343Б, ал.1 вр. с чл.343Г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
съдът е лишил подсъдимия Й.П.И. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. В тази насока точно е приложението на чл.59, ал.4
от НК.
Предвид изложените
съображения и като не констатира други основания за изменение на съдебния акт
извън обсъдените или такива за отмяна на присъдата, въззивната инстанция счита,
че в останалите й части същата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
|
|
|
|
|
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
334, т.3 във вр. с чл.
337, ал.1, т.3 ал. 2 т.1 НПК и чл.
334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК‚ Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение
|
|
|
|
|
Р Е Ш И:
|
|
|
|
|
ИЗМЕНЯ Присъда № 194/12.07.2019г.,
постановена по
НОХД № 719/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, Втори наказателен състав, в ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия Й.П.И.
наказание, като ОТЛАГА на основание чл.
66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА
"лишаване от свобода" за срок ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на присъдата.
|
|
|
|
|
ИЗМЕНЯ Присъда № 194/12.07.2019г.,
постановена по
НОХД № 719/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, Втори наказателен състав КАТО Я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която е
определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието "лишаване
от свобода" на основание
ИЗМЕНЯ Присъда№ 194/12.07.2019г.,
постановена по
НОХД № 719/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, Втори наказателен състав като налага на подсъдимия Й.П.И. наказание
ГЛОБА в размер на 500лв.
|
|
|
|
|
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
|
|
|
|
|
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест, като съгласно чл.
340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
|
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|