№ 11012
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.А Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110112742 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Образувано е по предявен с искова молба с вх.№ 46330/10.03.2022г. от „ЗАД А. с ЕИК:
., със седалище и адрес на управление: С., чрез юрк. В. Б., срещу „З. с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: София, бул. „С.А, осъдителен иск за сумата от 500,00 лв., частичен иск
от вземане в размер на 3222,32 лв. – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“по щета №., ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска – 10.03.2022 г., до окончателното
плащане.
В открито съдебно заседание 29.09.2022 г. ищецът е поискал на основание чл. 214, ал.
1 ГПК да бъде допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му от
500 лв. до сумата от 3222,32 лв., което изменение е допуснато от съда с протоколно
определение от 29.09.2022 г.
Ищецът твърди, че на 15.02.2018 г., на първокласен път I-5, км.246, в района на
отклонението за сервиз „Е., е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
причинено от виновното поведение на Б. Б., който, управлявайки л.а. марка „А., нарушил
правилата за движение по пътищата, като извършил маневра ляв завой, без да се увери, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, не пропуснал и ударил
изпреварващия го от лявата му страна в лентата за насрещно движение влекач марка „И.,
вследствие на което са били нанесени щети по последния. По повод реализираното ПТП и
след посещение на полицейски органи бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП с №55628/15.02.2018г. между водачите на участващите автомобили, от който било
видно, че виновен за настъпилото ПТП бил водачът на л.а. „А., който бил застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно
1
застрахователна полица №. по описа на ЗК „Л.. Ищецът поддържа, че вследствие на ПТП
при него била образувана ликвидационна преписка по щета №., а след оглед на повредения
автомобил ищцовото дружество изплатило стойността на ремонта за отстраняване на
щетите, нанесени по гореописаното МПС марка „И.“, която възлизала на 3207,32 лв., като
по този начин изпълнило задължението си по имуществена застраховка „Каско“ съгласно
застрахователна полица №., със срок на действие: 14.08.2017г. – 13.08.2018г. Счита, че с
плащането на застрахователното обезщетение дружеството се е суброгирало в правата на
застрахования срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника за
доброволно изпълнение на задължението, но ответникът не възстановил претендираната
сума от изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне в указания срок. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез пълномощника си юрк. К., оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло механизма на процесното
ПТП и релевира съображения, че застрахованият при него водач няма вина за реализиралото
се застрахователно събитие, поради което няма как да се ангажира договорната отговорност
на застрахователя. Оспорва и размера на иска, като счита, че претендираният размер не
съответства на действителната средна пазарна стойност на щетата към датата на ПТП.
Релевира възражение за прекомерност, в случай че ищецът прави разноски за адвокатско
възнаграждение. Ответникът оспорва като неоснователен и недоказан и акцесорния иск за
законна лихва. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи фактите, на които се позовава, включително
наличието на следните предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по имуществена застраховка; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата поради виновното поведение на последния; 3) факта и размера на
причинените вреди; 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие; 5) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които се позовава, включително за
погасяването на дълга.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се доказване между
страните следните обстоятелства: наличието на валиден застрахователен договор по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на МПС марка „И., както и
на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен между ответника и собственика на л.а. марка „А.
От представения по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие № 55628/15.02.2018 г., както и от показанията на свидетеля А. М. Т. се
установява, че на 15.02.2018 г. около 10:00 часа е настъпило ПТП между влекач „И. AT . П
ЦНГ“, с рег.№ . и лек автомобил „А.“, с рег.№ . в района на пътен възел гр. К. по път 1-5 (в
този участък път 1-5 съвпада с Околовръстен път на гр. С.). Установява се, че в района на
сервиз „Е., водачът на лек автомобил „А.“, с рег.№ . предприел маневра за ляв завой, където
траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и настъпил удар между
2
тях. Първоначалният удар е настъпил между предна дясна част в зоната на предна броня и
предна дясна степенка на влекач „И. . и странична лява част в зоната на средна лява колона
на лек автомобил „А.“, с рег. № .. Съгласно съставения между страните протокол за лек
автомобил „А.“, с рег.№ . са настъпили вреди от лявата страна на автомобила, а по влекач
„И. .“ са настъпили вреди в предната дясна част.
При разпита си свидетелят А. Т. заявява, че си спомня за процесното ПТП, като тогава
управлявал камион „И. С.“, като другият автомобил бил марка „А.“. Споделя, че другата
кола е била пред него и е намалила скоростта, поради което той предприел маневра
изпреварване и когато стигнал половината автомобил, другият водач завил наляво, поради
което водачът на влекач „И. .“ го ударил по средата на колата. Спомня си, че видимостта е
била добра, като процесното ПТП е настъпило преди обяд. Споделя, че водачът на другия
автомобил е завил пред него без пътен показател. Сочи, че катастрофата е настъпила извън
града, като маркировката е била прекъсната линия. Посочва, че ударът настъпил между
предната дясна част на камиона и средата на лекия автомобил, където е колонката на
вратата.
Във връзка с механизма на настъпилото ПТП, както и с щетите настъпили от него е
приета съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице на 15.02.2018
г. около 10:00 часа, влекач „И. .“, с рег. № . се движил по път 1-5 с посока от гр. К., като по
същото време, лек автомобил „А.“, с рег.№ . се движил в района на пътен възел гр. К. по път
1-5 (в този участък път 1-5 съвпада с Околовръстен път на гр. С.) с посока от гр. С. и на път
1-5, водачът се включил в движението пред движещия се по път 1-5 влекач „И. ., след което
намалил скоростта си. Водачът на влекач „И. .“, с рег.№ . предприел маневра за
изпреварване на включилия се пред него в движението по път 1-5 лек автомобил „А.“, с рег.
№ . и намалил скоростта си. В района на сервиз „Е., водачът на лек автомобил „А.“, с рег.№
. предприел маневра за ляв завой, където траекториите на движение на двете превозни
средства се пресекли и настъпил удар между тях.
Вещото лице е посочило два варианта като възможни причини за настъпването на
процесното ПТП. В случай, че водачът на лек автомобил „А.“, с рег.№ . е подал светлинен
сигнал за „завой наляво“, преди водачът на товарния автомобил да предприеме маневра за
изпреварване – причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на влекач
„И. .“, с рег.№ .. Като втори вариант е посочил, че в случай, че водачът на лек автомобил
„А.“, с рег.№ . не е подал светлинен сигнал за завой наляво, когато водачът на влекач „И. .“,
с рег.№ . е извършвал маневрата за изпреварване — причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „А.“, с рег.№ .. Съгласно
показанията на свидетеля А. Т. водачът на лек автомобил „А.“ въобще не е дал светлинен
сигнал, а по делото няма други доказателства, ангажирани от ответника, които да
опровергават тези показания, с оглед на което съдът счита, че водачът е извършил
неправомерно поведение, като е извършил маневра „завой наляво“ без да подаде светлинен
сигнал, с оглед на което той носи вината за настъпилото ПТП. Съдът не обсъжда
представените по делото писмени обяснения на Б. С. Б., доколкото по същество те
представляват писмени показания, които са недопустими по реда на ГПК, а и изложеното в
тях не се потвърждава от събраните гласни доказателства. Ето защо, съдът не ги кредитира.
Вещото лице е отговорило, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага изводът, че щетите по влекач „И. .“, с рег. № . се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 15.02.2018 г. произшествие на път 1-5 в района на пътен
възел гр. К..
Спорен между страните е и размерът на причинените вреди по влекач „И. .“, с рег. № ..
От съставения между страните протокол за ПТП се установява, че вредите са били в
предната дясна част на автомобила.
3
Във връзка с настъпилото ПТП е образува щета при ищцовото дружество, във връзка с
която е съставен опис № ./15.02.2018 г., в който е посочено, че увредените детайли по влекач
„И. .“, с рег. № . са: предна броня, спойлер на предна дясна броня, дек. Капак фар мъгла,
десен долен мигач в предната броня, горен страничен мигач в предната броня, предна дясна
горна степенка, предна дясна долна степенка, дек. Капан предна дясна колона, както и
основа на предна дясна степенка и дясна вертикална шина на държач на степенка.
Във връзка с настъпилите увреждания е възложено на „И. да извърши ремонт на
увреденото МПС, като съгласно приемо-предавателен протокол от 31.05.2018 г. ремонтът е
извършен качествено и автомобилът е извършен без възражения. Съгласно фактура №
./01.06.2018 г. ищцовото дружество е заплатило на „И. сумата в размер на 3207,32 лв. за
извършения ремонт, които са заплатени съответно с платежно нареждане от 13.08.2018 г.,
което е представено по делото.
Според заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза стойността необходима за възстановяване на влекач „И. АТ . П ЦНГ“, с рег.№ .,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 3207,32 лв. Следователно изплатеното
от ЗАД „А. обезщетение за вредите по влекач „И. .“, с рег. № . отговаря на размера на
вредите по средни пазарни цени.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая ищецът е
заплатил сумата в размер на 3207,32 лв., както и е сторил ликвидационни разноски на
стойност 15 лв., с оглед на което встъпва в правата на застрахования до сумата от 3222,32
лв., каквато е и цената на предявения иск. Ищецът е отправил регресна покана до ответника,
но той е отказал да извърши плащане, с оглед на което предявеният от ищеца иск следва да
бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата
от 500,00 лв. и от датата на увеличението на иска – от 29.09.2022 г. до окончателното
плащане върху увеличената стойност на иска от 2722,32 лв. – в този смисъл Решение №
60141 от 25.11. 2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о. , в което е
разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва
върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от момента
на увеличаването на иска.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцовото дружество.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил сумата в размер на
128,89 лв. – държавна такса, сумата 300 лв. – депозит за вещо лице, сумата – 40,00 лв.
депозит за разпит на свидетел по делегация, както и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. В случая съдът счита, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. С оглед на изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ в размер на 568,89 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.“ № 67 А да заплати
на „З. „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 411 КЗ
сумата от 3222,32 лв., представляваща регресно вземане за вредите по влекач марка „И.“,
модел „АТ. П ЦНГ“, с рег.№ ., резултат от ПТП, настъпило на 15.02.2018 г. около 10:00 часа
в района на пътен възел гр. Казанлък – гр. С. по път 1-5, ведно със законната лихва върху
сумата от 500,00 лв. от датата на подаване на исковата молба (10.03.2022 г.) до
окончателното изплащане и върху сумата от 2722,32 лв. – от датата на подаване на молбата
по чл. 214, ал. 1 ГПК – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 568,89 лв., представляваща сторени разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5