МОТИВИ :
Подсъдимият Г.Б.П. е предаден на съд за престъпление по чл. 343,
ал. 4 във връзка с ал. З, пр. 1, б.„б",
пр. 1 във връзка с чл.342, ал.1, пр. З от НК - затова, че на 28.10.2016 год., около 04,22ч. на
първокласен път I - 4 при километър (63+150) посока София-Варна, землището на
с.Малиново, Ловешка област, при управление на МПС-л.а. „Грейт Уол Ховър 5”, с per. №***,
собственост на В.С.Н. ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21,
ал.1 от ЗДвП - движил се извън населено място със скорост от 124.30 км/час,
вместо допустимата от 90 км/час, и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.М.,***
и средна телесна повреда -травматично счупване на гръдната кост, повреда
обуславяща затруднение движенията на снагата за около два месеца, на И.З.М.,***,
като деянието е извършено в пияно състояние – 1. 32 промили на хиляда алкохол в
кръвта.
В съдебно заседание И.З.М. /лично и като майка и законен
представител на З.М.М. и К.М.М./, С.М.М. със съгласието на своята майка И.З.М.,
К.М.М. и С.Х.М. бяха конституирани като частни
обвинители в процеса, представлявани от адв. Й.Й..
Делото бе разгледано по реда на
глава XXVII „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК – подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на ОП Ловеч в съдебно
заседание поддържа обвинението на Окръжна прокуратура – Ловеч срещу П. за
престъплението, за което е предаден на съд и счита, че фактическата обстановка
по делото е изяснена така, както е описана в обвинителния акт.
Моли съдът да признае П. за виновен
по предявеното му обвинение и след като се съобразят данните за чистото му
съдебно минало, да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 6
години, което да бъде намалено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, като бъде
постановено реално изтърпяване. Счита, че по този начин ще се постигнат целите
на наказанието - не само на специалната, а най-вече на генералната превенция.
Посочва, че обществена опасност на П. не е висока, с оглед на събраните пред
настоящата инстанция писмени и гласни доказателства, но е налице висока
обществена опасност на самото деяние, с оглед движение със скорост 124 км/ч, употреба на
алкохол и много наказания като водач на МПС.
Моли на основание чл. 343г от НК
съдът да постанови лишаване от правоуправление за същия срок.
В съдебно заседание адв. Й. - процесуален представител на частните обвинители –
посочва, че подсъдимият има множество нарушения на правилата за движение по
пътищата, като в конкретния казус е управлявал МПС след концентрация на алкохол
в кръвта - 1,24, със скорост 124
км/ч, нощем, когато по закон е задължен да подбира
скорост, за да може спре в зоната на осветеността от фаровете. Счита, че по
този начин е демонстрирал незачитане на
правилата за движение, което следва да бъде санкционирано.
Излага, че не приема за доказано, че
е налице превъзпитание у подсъдимия, тъй като грижата за съпругата и детето е
стандартно поведение, което той дължи на семейството си. Посочва, че е
стандартно е и да учи. Сочи, че подсъдимият ще заяви, че съжалява, но това
съжаление до днес не се е проявило в нито едно негово действие и не са налице обективни
данни за едно същинско разкаяние.
Пледира за наказание на подсъдимия
близко до максимума, което да бъде редуцирано съгласно закона, което да бъде
изтърпяно реално.
И.З.М. поддържа позицията на адв. Й..
Процесуалният представител на
подсъдимия адв. К., излага, че приема фактите и обстоятелствата, описани в
обвинителния акт, но счита, че от събраните на досъдебното производство
доказателства се установява, че извън всички нарушения на подсъдимия, пострадалият
също е допринесъл, макар и в по-малка степен, за настъпване на този вредоносен
резултат. Счита, че всички доказателства сочат, че той при управление на
автомобила си, не е ползвал предпазен колан, като се позовава на заключенията
на експертизите и огледния протокол. Посочва, че при огледа на автомобилите и специално
на л.а. Мазда, се установява, че десният колан, т.е. на седалката на пътника,
се движи свободно. Коланът на водача е прибран в колоната на автомобила и е
блокиран след удара. Налага довод, че към момента на удара и блокажа на този колан,
той е бил в колоната, бил е прибран, не е бил ползван и ако е било изпълнено
това задължение по ЗДвП, е имало вероятност да не се стигне до смъртния случай.
Излага, че няма данни да е ползван и в показанията на служителите на полицията,
които са местили автомобила и са се опитали да освободят тялото. Посочва, че
при тази скорост, ако пострадалият е бил с предпазен колан, то е следвало да
има по тялото следи от него и точно това акцентират вещите лица, че няма данни
да е използван предпазния колан, тъй като няма охлузвания по тялото.
На следващо място, макар че са признали
фактите по отношение на концентрацията на алкохол, излага, че още в самото
начало са правили възражение и са искали изследвания на тази концентрация да се
извършат съгласно Наредбата по двата метода, освен метода на Видмарк, по който
е изследвана кръвта на подсъдимия, да се изследва и по газхроматографския
метод, който е по – точен. Твърди, че са били лишени от тази възможност, тъй
като досъдебното производство се е водело бавно и когато е следвало да се
произнесат по това искане, се е оказало, че пробата вече не се пази. Налага
аргумент, че са били лишени от възможността за защита в тази насока.
Излага несъгласие с представителя на
ОП Ловеч, че при определяне на начина на изтърпяване на наказанието следва да
се даде превес на генералната превенция, тъй като това не е установено от
законодателя и съдебната практика. Сочи, че това, което представителите на
обвинението и частните обвинители изтъкват
като доводи за отегчаващи вината обстоятелства и за превес на генералната
превенция са елемент от квалификацията на деянието. Посочва, че употребата на
алкохол е елемент от квалификацията на деянието и именно за това е предвидено
такова наказание, поради което не може един път да е елемент от състава и после
да го използваме като отегчаващо вината обстоятелство за налагане на по - тежко
наказание.
Защитата на подсъдимия счита, че са
налице преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, а като алтернативно
искане, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало, безспорно проявената
критичност към извършеното деяние, факт, признава фактите и обстоятелствата,
изключително добрите характеристични данни, както професионални така и човешки,
работи, учи, има семейство и дете, за които полага грижи. Адв. К. се позовава
на събраните пред настоящата инстанция писмени
и гласни доказателства в тази насока.
Защитата моли, ако съдът не
приемете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, то да се определи наказание при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК, като се приеме, че са налице преобладаващи смекчаващи вината
обстоятелства и да се намали наказанието с 1/3, като определено наказание да
бъде отложено за определен максимален изпитателен
срок. Счита, че по този начин ще бъде изпълнена личната и генералната
превенция.
Адв. Й. пледира, че ако съдът
приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, то останалите членове на обществото биха
имали същото поведение, а именно да управляват МПС нощем, с висока скорост и с
1. 24 концентрация на алкохол в кръвта.
Повереникът на частните обвинители
не приема, че е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на
пострадалия така, както твърди адв. К., тъй като в протокола за оглед на
местопроизшествие никъде не е отразено състоянието на обезопасителния колан на
водача, не се сочи, че коланът е в блокирано състояние. Излага, че е прието
нещо различно – установи се автомобилът се намира в дере, вижда се масивна
деформация в лявата странична част, таван отрязан, левите врати откъснати и
деформирани, и са над лявата странична част на автомобила. Позовава се на
показанията на св. Й., водачът на товарния автомобил, който е спрял на
местопроизшествието. Св. Й. е съобщил, че една жена, И.М., е дошла при него и
съобщила за катастрофата, както и че мъжът й се намира в автомобила. От
показанията на полицейския служител И.И. се установява, че се е опитал да
достигна до мъжа, но автомобилът е бил на лявата страна и не е могъл да
достигна до пострадалия. Посочва, че приложените албумите показват на практика унищожена лява
част. Твърди, че дори М.М. да е бил с предпазен колан, то с оглед на скоростта
на движение на автомобила управляван от подсъдимия и неговата маса, то пак е
щял да е мъртъв. Позовава се и на самия удар - ударът е челно ляво за неговия
автомобил, той е понесъл удар от автомобил, който е 1 350 кг, движещ се със 124 км/ч, поради което пострадалият
е нямал никакъв житейски шанс да оцелее. Сочи, че от съдебномедицинската
експертиза, огледът на коремната кухина – разкъсан чреводържател с размери на
мъжка длан, разкъсани съдове и кръвонасядания на меки тъкани около
разкъсването, разкъсан черен дроб, слезката разделена на две и всичко това са
типичните белези за коланна травма, при скорост 64 км/ч на един от
автомобилите, а в случая сумарата скорост е 214 км/ч, вътрешните
органи по силата на своето ускорение, тръгват напред обвиват колана и се късат,
което е непосредствена причина за смъртта на М.М. – остра кръвозагуба. Адв. Й.
посочва, че няма данни за счупени лицево челюстни кости, за счупени ребра и
горни крайници и при скорост 124
км/ч поне една от тези групи на човешкото тяло ще е
засегната, ако пострадалият е бил без предпазен колан.
Г.Б.П. изразява критично отношение
към извършеното и моли за по - ниско наказание.
Настоящата инстанция, като съобрази :
направеното от П. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, събраните на
досъдебното производство гласни, писмени
и веществени доказателства, заключението на заключението
на вещото лице д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л. 18 – 20, заключението
на вещото лице д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л.27-28, л.32, т. 2,
допълнителната съдебно медицинска експертиза на вещо лице д- Г.на л. 45 - 46,т.2,
заключението на вещите лица Г., М. и Л.по
повторна тройна автотехническа експертиза на л. 113 - 132, т. 2, заключение на
вещо лице д-р М. Г.по съдебно медицинската експертиза на л. 40-41, както
и писмените доказателства, представени пред настоящата инстанция - препоръка от
доц. д-р С.И., ръководител на Катедра „Търговски бизнес”, СА „Д. А. Ценов” –
Свищов, копие от студентска книжка на Г. Б. П. – студент в СА „Д.А. Ценов” –
Свищов, удостоверения от Камарата на строителите в България № І – ТV
019840 и № V – ТV 013835, и показанията
на разпитаните пред нас свидетели : И.Т.И. и И.Д.Д., намира за установено
следното :
Г.Б.П. ***
и работи като управител на „ВИПАМУ" ООД.
П. живее на
съпружески начала със св. В.С.Н. и имат дете.
Подсъдимият
притежава свидетелство за правоуправление на МПС от 2008 год., с придобити през
категории: В М АМ, като е наказван за
нарушения по ЗДвП.
На
27.10.2016 г. след обяд П. пътувал за гр. Роман, с лек автомобил, марка „Трейт
Уол Ховър", с peг. №
***, собственост на св. Н.. Той пристигнал около 18.00 часа и двамата решили да
се почерпят.
На 28.10.2016 г., около 03.16
часа, с лек автомобил „Мазда 323”,
с peг. № ***, М.К.М. и съпругата му -
св.И.З.М. *** за Гърция. Пътували по първокласен път 1-4 /София - Варна/ и
спрели за кратко на паркинга на „Идеал Стандарт" гр.Севлиево. Те тръгнали
отново и някъде след около 15минути М. забелязала фарове на лек автомобил,
който се движел срещу тях, в тяхната лента и се движел доста бързо. Усетила как
съпругът й отклонил в дясно към банкета, но последвал силен удар, от който й
„писнали ушите". Лек автомобил „Мазда 323” напуснал пътното платно, след като се
установил в покой, като бил върху дясната си страна, няколко метра по - надолу
от нивото на пътя. М. започнала да вика по име на съпруга си, но нямало никаква
реакция от него. Тя започнала с ръце да опипва, въздушните възглавници били
активирани, но шофьорската седалка била празна. Усетила тежест върху дясното си
рамо, това били краката на съпруга й. Започнала да го дърпа и да му говори, но
нямало никаква реакция от негова страна. Св. М. успяла да позвъни на телефон
112 и съобщила за катастрофата, но не могла да даде информация за мястото.
Предното стъкло на автомобила било натрошено, тя го ритнала с крак два - три
пъти, за да излезе през него, след което се озовала на пътното платно.
Св. М. махала с ръце на
първите преминаващи коли. Пръв спрял св. Н.С.Й., който пътувал с колега, със
служебен автомобил от гр.Велико Търново за гр.София. Видно от показанията му
било около 04,20 часа, когато на пътя видял катастрофирал автомобил, предницата
му „сочела другото платно", до автомобила имало мъж, пътя бил сух. На
около 100 метра,
по-надолу на платното имало жена, която ръкомахала и говорела по телефона. Те спрели
до жената, Й. слязъл и се затичал към нея, тя му подала телефона си като го
помолила да обясни къде се намира мястото на ПТП. Й. разговарял с оператора на
тел.112, като обяснил, че мястото е на около 2-3 км. след бензиностанцията на
„Петрол" на с. Малиново, посока гр.София. Св. М. заявила, че е добре, но
съпругът й е останал в купето на автомобила, долу в дерето. М. била в стрес и
не могла да обясни какво точно им се е случило. След малко при тях дошъл мъж,
който стоял до другия автомобил – подсъдимия П.. От областта на лявото му ухо
течала кръв. Й. го попитал какво се е случило, а той отговорил, че не знае,
защото спял на задната седалка, а негов приятел управлявал автомобила и
избягал. П. отговорил също, че и тях ги ударил друг автомобил и избягал. На св.Й.
му направило впечатление, че поведението на мъжа е неадекватно. На зададените
въпроси от къде идва и къде отива, П. не могъл да даде отговор. Й. останал на
местопроизшествието до пристигането на полицейски патрул.
Св. И. Г.И. /мл. автоконтрольор
в СПП при ОДМВР-Ловеч/ около 04.30часа на 28.10.2016 г. получил сигнал за
автопроизшествие на път I-4 при км.63+150 и с колегата си
Илиян И. след 10-15минути били на местото на инцидента. Заварили две лица,
които се оказали пострадали и в двата автомобила. Те установили самоличността
на жената - И.З.М., която обяснила, че се е возила в л.а. „Мазда 323”, с рег. №***, управляван
от съпруга й М.К.М., който все още се намирал в автомобила. Св. И. се опитал да
достигне до пострадалия, но не успял, тъй като автомобила бил на лявата си
страна. Пристигнал лекарски екип, който прегледал на место другото установено
пострадало лице - Г.Б.П.. И.М. била откарана в МБАЛ-Ловеч за изследване и
рентгенови снимки, но подписала декларация, че не желае да бъде настанена в
хирургичното отделение на болницата, а иска да бъде преместена в болницата в
гр.Велико Търново.
Не след
дълго пристигнал пожарен автомобил и започнали действия за освобождаване на
пострадалия М.М. от лек автомобил, марка „Мазда 323”, след което го извадили
от автомобила и констатирали смъртта му.
Местопроизшествието
било запазено до идването на СОГ, която извършила оглед и съставен фотоалбум.
С оглед
заявеното от П., че по време на инцидента е спял, а друго лице, на което не
можел да посочи името, е управлявал автомобила му и избягал, че е имало трети
автомобил, участник в ПТП-то, не е бил изпробван веднага за наличие на алкохол.
П. е
изпробван за алкохол в 07.06 часа на 28.10.2016 г. с Дрегер алкотест 7510, с фабричен №ARBB 0041,
дисплеят на който отчел 0.82 % промила в издишания въздух.
Св. И.
издал талон за медицинско изследване на П. /л. 155, т.1/ и изпратил П. за
взимане на кръвна проба в ЦСМП - Ловеч.
На 31.10.2016 г. П. признал пред
свидетелите И., Петков и Божинов, че е управлявал
лек автомобил, марка „Трейт Уол Ховър”, с peг. №
***, на 28.10.2016 год. и е бил сам в автомобила, причинил ПТП, много съжалявал
и поема цялата вина за случилото се.
От заключението на вещото лице
д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л. 18 - 20, т. 2 се установява, че
непосредствената причина за смъртта на М.К.М. е Острата кръвозагуба следствие
травматичното разкъсване на важни органи – сърце, слезка, черен дроб и
чреводържател, довели до неминуема смърт.
От заключението на вещото лице
д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л.27-28, л.32, т. 2 се установява,
че на И.З.М. е причинено травматично
счупване на градната кост, без данни за разместване на фрагментите, повреда
обуславяща затруднение движението на снагата за около два месеца.
От допълнителната съдебно
медицинска експертиза на вещо лице д- Г.на л. 45 - 46, т. 2 се установява, че са
налице данни за старо счупване на костта, повреда обуславяща затруднение
движенията на снагата за около 2 месеца. С оглед установеното счупване, описано
като старо, експертизата приема, че не се е прекъснала причинно следствената
връзка между настъпилото ПТП на 28.10.2016 год. и установените изменения на
гръдната кост от 27.08.2018год. В наличната документация не са установени данни
за разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от
тази повреда.
От заключение на вещо лице д-р
М. Г.по съдебно медицинската експертиза на л. 40-41 се установява, че към
момента на ПТП – 28.10.2016 г., в 04.22 часа, П. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 1.32 % и това количество алкохол в кръвта на П. отговаря на
крайна граница на първа степен на алкохолно опиване, което се характеризира с
емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, промяна на съобразителността,
отслабване на концентрацията на вниманието, умерено изразени нарушения в
координацията.
От
заключението на вещите лица Г., М. и Л.по
повторна тройна автотехническа експертиза на л. 113 - 132, т. 2 се установява механизма на произшествието, причините довели
до неговото настъпване, мястото на удара, скоростите на движение на двата автомобила, опасните зона за спиране, данни за
техническото състояние на автомобилите, участвали в ПТП-то и причини за
предотвратяване.
Установено
е, че на 28.10.2016 г. около 04.22 часа, на първокласен път № І-4 /София-Варна/,
км.63+150, в землището на с. Малиново, Ловешка област, настъпило ПТП между лек автомобил,
марка „Трейт Уол Ховър”, с peг. №***,
управляван от Г.Б.П. и лек автомобил, марка „Мазда 323 Ф”, с peг. №
***, управляван от М.К.М.. Пътят е хоризонтална крива с радиус 765 м. по оста на пътя, с
надлъжен наклон 4,33% на спускане по посока към гр.Варна с дължина 39.31 мм предшестван от
наклон 3,91%, след него наклонът 3,81%. Платното за движение асфалтобетон в
добро състояние, широко 8,20м., от двете страни със затревени банкети, широки
по 2м., в тях монтирани предпазни огради. В района на произшествието няма
линии, които да очертават краищата на платното за движение. Произшествието е
настъпило през тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, нормална
за конкретните условия метеорологична видимост. Видимостта за водачите на
автомобилите в границите на частта от пътя, осветена от фаровете. От техническа
гледна точка условията за движение били добри и нямат пряка връзка с
настъпването на ПТП. Управляваният от П. лек автомобил „Трейт Уол Ховър” се е
движил в посока от София към Варна със скорост около 124. 30км/ч. По същия път
в обратна посока се е движил лек автомобил „Мазда 323 Ф”, управляван от М.М.
със скорост около 92. 60км/ч. Лек автомобил „Трейт Уол Ховър” е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е последвал удар между предните леви
части на двата автомобила. Ударът е бил ексцентричен леко кос. В резултат на
ударния импулс лек автомобил „Трейт Уол Ховър” се е завъртял в посока обратна
на часовниковата стрелка и е продължил да се движи косо в посока към Варна.
Последвал е удар между дясната част на автомобила и мантинелата. Постъпателно
въртеливо движение е продължило до мястото, където е намерен при огледа. В
резултат на ударния импулс лек автомобил „Мазда 323 Ф” е придобил въртеливо
движение и се е отклонил надясно. Автомобилът е преминал през банкета, навлязъл
е в крайпътния наклонен терен и с преобръщане е достигнал дърво, ударил се е и
е спрял обърнат на дясната си страна.
Мястото на
началния контакт между л.а.Трейт Уол Ховър" и л.а."Мазда 323 Ф"
е било по дължина на пътя на около 13. 80 -14. 20м. след ориентира(посока
Варна); по широчина на пътя от 1. 80-2. 20м. вдясно от левия край на платното
за движение(посока Варна). Ударът е започнал между предните леви части на двата
автомобила и е бил изцяло в лентата за движение на л.а."Мазда 323 Ф".
Скоростта
на автомобилите в началото на удара – на лек автомобило „Трейт Уол Ховър” -124.
30км./ч., а на лек автомобил „Мазда 323 Ф” – 92. 60км./ч.
Изчислената
опасна зона на автомобилите - л.а. „Трейт Уол Ховър” с установената скорост – 154.
50м., при скорост 90км/ч.-92. 10м.; л.а. „Мазда 323 Ф” с установената скорост –
89. 90м., при скорост 90км/ч. – 86. 0м. Към началото на удара лявата страна на
л.а. „Трейт Уол Ховър” е бил на около 2. 15м. в лентата за насрещно движение.
Минималното надлъжно разстояние, което е необходимо, за да може л.а. „Трейт Уол
Ховър” да навлезе в лентата за насрещно движение странично на разстояние 2. 15м.
е 76,1 Ом. Времето за изминаване на разстоянието 76. 1 Ом. с установената
скорост е 2. 20сек. За същото време л.а. „Мазда 323 Ф” е изминал разстояние 56.
60м. Разстоянието между двата автомобила е било 132. 70 м. От сравняване на
разстоянието между двата автомобила (132. 70м.) със сбора от опасните зони на
автомобилите за установените скорости (244. 30м.) се установява, че в
създадената ситуация произшествието е било непредотвратимо чрез спиране. От
сравняване на разстоянието между двата автомобила (132. 70м.) със сбора от
опасните зони на автомобилите за скорост 90км/ч. (178,10м.) следва, че
произшествието е било непредотвратимо чрез спиране.
Вещите
лица са приели, че произшествието е било предотвратимо , ако водачът на
автомобил „Грейт Уол” е управлявал автомобила по такъв начин, че да не навлиза
в лентата за насрещно движение. Те са посочили, че водачът на лек автомобил
„Мазда 323 Ф” не е имал възможност да предотврати произшествието в създадената
ситуация.
Вещите
лиса излагат, че лек автомобил „Мазда 323Ф” е снабден фабрично с предпазни
колани. При огледа на автомобилите са установили, че предният десен колан се
изтегля свободно и не се прибира обратно. Предният ляв колан е блокирал и е
плътно прибран към колоната. Предпазните колани /поясно раменене тип/ са
предназначени да задържат тялото към седалката при действие на инерционна сила,
насочена успоредно на надлъжната ос на автомобила при челен удар, както и при
преобръщане. Употребата на колани намалява риска от травми.
Произшествието
е било предотвратимо, ако П. е управлявал автомобила по такъв начин, че да не
навлиза в лентата за насрещно движение. В създадената ситуация водачът на л.а.
„Мазда 323 Ф” не е имал възможност да предотврати произшествието.
Вещите
лица приемат, че в техническата литература няма методика за изчисляване на
нараняванията на пътуващите при определени условия, механизма на произшествието
и скоростите на движение на автомобилите. От техническа гледна точка при удар
на автомобили с по – ниски скорости вредните последици са по – малки.
Предпазните колани /поясно раменен тип/ са предназначени да задържат тялото към
седалката при действие на инерционна сила, насочена успоредно на надлъжната ос
на автомобила при челен удар, както и при преобръщане. Употребата на предпазни
колани намалява риска от травми. Намаляването на риска от травми и тяхната
тежест зависи от вида на удара и относителната скорост на удара. Колкото е по –
висока скоростта на удара, толкова и травмите са по – тежки, поради разкъсване/
откъсване на вътрешните органи, вследствие на големите стойности на ускорението
Тази
фактическа обстановка се установява от направеното направеното от П.
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, събраните на досъдебното
производство гласни, писмени и
веществени доказателства, заключението на заключението
на вещото лице д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л. 18 – 20,
заключението на вещото лице д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л.27-28, л.32, т. 2,
допълнителната съдебно медицинска експертиза на вещо лице д- Г.на л. 45 -
46,т.2, заключението на вещите лица Г., М.
и Л.по повторна тройна автотехническа експертиза на л. 113 - 132, т. 2,
заключение на вещо лице д-р М. Г.по съдебно медицинската експертиза на л.
40-41, както и писмените доказателства, представени пред настоящата
инстанция - препоръка от доц. д-р С.И., ръководител на Катедра „Търговски
бизнес”, СА „Д. А. Ценов” – Свищов, копие от студентска книжка на Г. Б. П. –
студент в СА „Д.А. Ценов” – Свищов, удостоверения от Камарата на строителите в
България № І – ТV 019840 и № V – ТV
013835, и показанията на разпитаните пред нас свидетели : И.Т.И. и И.Д.Д..
Ловешкият
окръжен съд прие, че Г.Б.П. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК,
като на 28.10.2016 год., около 04,22ч. на първокласен път
I-4 при километър (63+150) посока София – Варна, землището на с. Малиново,
Ловешка област, при управление на МПС – л.а. „Грейт Уол Ховър 5”, с per. №
***, собственост на В.С.Н. ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП – движил се извън населено място със скорост от 124. 30
км/час, вместо допустимата от 90 км/час, и по непредпазливост причинил смъртта
на М.К.М.,*** и средна телесна повреда – травматично счупване на гръдната кост,
повреда обуславяща затруднение движенията на снагата за около два месеца, на И.З.М.,***,
като деянието е извършено в пияно състояние – 1. 32 промила на хиляда алкохол в
кръвта.
От
обективна страна П. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото
престъпление чрез действие, като на посочената дата и място, при управление на
МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – движил се извън населено място със скорост
от 124. 30 км/час, вместо допустимата от 90 км/час, и по непредпазливост
причинил смъртта на М.К.М.,*** и средна телесна повреда – травматично счупване
на гръдната кост, повреда обуславяща затруднение движенията на снагата за около
два месеца, на И.З.М.,***, като деянието е извършено в пияно състояние – 1. 32
промила на хиляда алкохол в кръвта.
От
повторната заключението на вещите лица Г.,
М. и Л.по повторна тройна автотехническа експертиза на л. 113 - 132, т. 2 се
установява механизма на ПТП, мястото на удара, причини за настъпване, скорости
за движение на двата автомобила и начини за предотвратяване на ПТП. Тази инстанция кредитира тази експертиза, тъй
като е обоснована, изготвена е от вещи лица със съответната компетентност, не
възникват съмнения за нейната правилност и кореспондира на протокола за оглед,
фотоалбум, както и на гласните, писмените и веществени доказателства по делото. От заключението на вещото лице д-р М. Г.по
съдебно медицинска експертиза на л. 18 - 20, т. 2 се установява
непосредствената причина за смъртта на М.К.М.. От заключението на вещото лице
д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л.27 - 28, л. 32, т. 2 се установява
характера и вида на причиненото увреждане на И.З.М.. От заключение на вещо лице д-р М. Г.по
съдебно медицинската експертиза на л. 40-41 се установява, че към момента на
ПТП – 28.10.2016 г., в 04.22 часа, П. е бил с концентрация на алкохол в кръвта
1.32 %.
Налице е
пряка причинна връзка между допуснатото от П. нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – движил се извън населено място
със скорост от 124. 30 км/час, вместо допустимата от 90 км/час, и настъпилия
съставомерен резултат - причинил смъртта на М.К.М. и средна телесна повреда –
травматично счупване на гръдната кост, повреда обуславяща затруднение
движенията на снагата за около два месеца, на И.З.М..
Деянието е квалифицирано като
престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, тъй като е извършено от П. в пияно състояние –
1. 32 промила на хиляда алкохол в кръвта.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, под форма на вина небрежност,
като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Неоснователно е становището на адв. К.,
че е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия.
Защитата излага, че всички доказателства сочат, че пострадалия не е ползвал
предпазен колан, като се позовава на заключенията на експертизите и огледния
протокол. Посочва, че при огледа на автомобилите и специално на лек автомобил
Мазда, се установява, че десният колан, т.е. на седалката на пътника, се движи
свободно. Коланът на водача е прибран в колоната на автомобила и е блокиран
след удара. Налага довод, че към момента
на удара и блокажа на този колан той е бил в колоната, бил е прибран, не е бил
ползван и ако е било изпълнено това задължение по ЗДвП, е имало вероятност да
не се стигне до смъртния случай. Излага, че няма данни да е ползван и в
показанията на служителите на полицията, които са местили автомобила и са се
опитали да освободят тялото. Посочва, че при тази скорост, ако пострадалият е
бил с предпазен колан, то е следвало да има по тялото следи от него и точно
това акцентират вещите лица, че няма данни да е използван предпазния колан, тъй
като няма охлузвания по тялото.
Този състав приема, че от събраните
по делото доказателства /протокол за оглед, фотоалбум, показания на свидетели, веществено
доказателство – лек автомобил Мазда/ се установява, че пострадалия е бил без
предпазен колан, но това нарушение на ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат. В протокол за оглед на местопроизшествие никъде не е
отразено състоянието на обезопасителния колан на водача. Отразено е в протокол
за оглед „От първоначалния оглед се вижда масивна деформация в лявата странична
част от преден край до задната лява гума. Таван отрязан, задните леви врати
откъснати – деформирани и са над лявата
странична част на автомобила”. От заключението на
вещото лице д-р М. Г.по съдебно медицинска експертиза на л. 18 - 20, т. 2 се установява
непосредствената причина за смъртта на М.К.М. - Острата кръвозагуба следствие
травматичното разкъсване на важни органи – сърце, слезка, черен дроб и
чреводържател, довели до неминуема смърт. Вещото лице д-р Г.не е описало в
изготвената експертиза по тялото
да пострадалия да са оставени следи от предпазния колан и да са налице
охлузвания по тялото. По досъдебното производство е изследван по експертен път
този въпрос и на вещите лица Г., М. и Л.по повторна тройна автотехническа експертиза на л.
113 - 132, т. 2 е бил поставен. На стр. 123 от досъдебното производство, т. 3.7
вещите лица са посочили, че „лек автомобил „Мазда 323Ф” е снабден фабрично с
предпазни колани. При огледа на автомобилите установихме, че предният десен
колан се изтегля свободно и не се прибира обратно. Предният ляв колан е
блокирал и е плътно прибран към колоната”. В. т. 3.10 вещите лица са посочили „в
техническата литература няма методика за изчисляване на нараняванията на
пътуващите при определени условия, механизма на произшествието и скоростите на
движение на автомобилите. От техническа гледна точка при удар на автомобили с
по – ниски скорости вредните последици са по – малки. Предпазните колани
/поясно раменен тип/ са предназначени да задържат тялото към седалката при
действие на инерционна сила, насочена успоредно на надлъжната ос на автомобила
при челен удар, както и при преобръщане. Употребата на предпазни колани
намалява риска от травми. Намаляването на риска от травми и тяхната тежест
зависи от вида на удара и относителната скорост на удара. Колкото е по – висока
скоростта на удара, толкова и травмите са по – тежки, поради разкъсване/
откъсване на вътрешните органи, вследствие на големите стойности на
ускорението”. Вещите лица не са дали категоричен отговор на въпроса липсата на
предпазен колан от водача намалява ли риска от травми. Като причина за
настъпване на ПТП от технически аспект е прието, че пряка причина за
произшествието е навлизане на лек автомобил „Грейт Уол” в лентата за насрещно
движение. Движението на автомобил „Мазда 323 Ф” със скорост над 90 км/час в
създадената ситуация не е причина за настъпване на произшествието. Следователно
поведението на пострадалия не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
Пред настоящата инстанция се излага
от адв. К., че макар да са признали фактите по отношение на концентрацията на
алкохол, излага, че още в самото начало са правили възражение и са искали
изследвания на тази концентрация да се извършат съгласно Наредбата, по двата
метода, освен метода на Видмарк, по който е изследвана кръвта на подсъдимия, да
се изследва и по газхроматографския метод, който е по-точен. Твърди, че са били
лишени от тази възможност, тъй като досъдебното производство се е водело бавно
и когато е следвало да се произнесат по това искане, се е оказало, че пробата
вече не се пази. Налага аргумент, че са били лишени от възможността за защита в
тази насока.
Този
състав на ЛОС прие, че деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343,
ал. 4 във връзка с ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, тъй като е извършено от П. в пияно състояние –
1. 32 промила на хиляда алкохол в кръвта. От заключение на вещо лице д-р М. Г.по
съдебно медицинската експертиза на л. 40-41 се установява, че към момента на
ПТП – 28.10.2016 г., в 04.22 часа, П. е бил с концентрация на алкохол в кръвта
1.32 %. Делото бе разгледано по реда на глава XXVII „съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
На досъдебното производство защитата е направила искане за изследвана кръвта на
подсъдимия и по газхроматографския метод. С постановление на наблюдаващият
прокурор на л. 209 - 210 е оставено без уважение това искане, тъй като
съгласно действащата към онзи момент Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС /отм./, пробите кръв се съхраняват в химическите лаборатории до 3
месеца. С оглед реда, по който бе разгледано делото, и съгласно Тълкувателно решение №
1/06.04.2019 г. на ВКС т. 8. „При процедура по чл.
372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не
могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите
от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт”.
Съдът при определяне на вида и размера на наказанието съобрази от една
страна като отекчаващи вината обстоятелства : високата обществена опасност на
деянието и факта, че П. е многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, а от
друга страна прецени като смекчаващи вината обстоятелства : чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, работи, има семейство, за което
полага грижи, висше образование, добро процесуално поведение в хода на
съдебното производство и изразено критично отношение към извършеното, поради
което при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства и на основание чл. 343, ал. 4 във връзка
с ал. 3, пр. 1, б.”б”, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1
от НК му определи
наказание от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3 или Г.Б.П. следва да изтърпи наказание
от 3 /три/ години лишаване от свобода.
Неоснователно е становището на адв. К.,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и са налице условията
на чл. 58а, ал. 4 от НК. Защитата на подсъдимия излага пред нас, че следва да
бъдат съобразени като многобройни смекчаващи вината обстоятелства : чистото
съдебно минало, безспорно проявената критичност към извършеното деяние, факт,
признава фактите и обстоятелствата, изключително добрите характеристични данни,
както професионални така и човешки, работи, учи, има семейство и дете, за които
полага грижи.
Чистото съдебно минало на
подсъдимия, изразеното критично отношение към извършеното, изключително добрите
характеристични данни, както професионални така и човешки, работи, учи, има
семейство и дете, за които полага грижи са съобразени от настоящият състав като
смекчаващи вината обстоятелства.
Признаването на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт доведоха до разглеждане на делото
по реда по реда на глава XXVII
„съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти,
като наказанието бе определено при
условията на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а,
ал. 1 от НК.
Изложените
от защитата смекчаващи вината обстоятелства, съпоставени с високата степен на
обществена опасност на деянието и факта, че П. е многократно санкциониран за нарушения по
ЗДвП, не водят до извод, че са налице условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно, че са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най – лекото предвидено в закона
наказание, би се оказало несъразмерно тежко, поради което съдът следва да
определи наказание на подсъдимия под най – ниския предел, предвиден в закона. Личността на подсъдимия и конкретното транспортно
престъпление не обуславят приложението на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55 НК.
Съдът на основание чл. 57, ал.1 т. 3 от ЗИНЗС
определи на Г.Б.П. общ
режим на изтърпяване на такава наложеното наказание от 3 /три/ години лишаване
от свобода. Настоящата инстанция прие, че целите на наказанието могат да бъдат
изпълнени, като бъде постановено реално изтърпяване на наказанието.
Този
състав на ЛОС не приема тезата на адв. К., че са налице условията на чл. 66,
ал. 1 от НК. За да намери приложение този тест следва да са налице кумулативно следните
предпоставки : да е наложено наказание до три години лишаване от свобода,
подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и констатация от решаващия съд, че за постигане целите на наказанието не
се налага реално изтърпяване на наказанието. В конкретният казус наложеното
наказание е три години лишаване от
свобода и подсъдимият е неосъждан. Тази инстанция приема, че не е налице третата предпоставка по чл. 66, ал.
1 от НК. Съдът намира, че с оглед високата обществена опасност на деянието и
факта, че П. е
многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, то за поправяне и превъзпитание
на дееца е наложително да бъде изолиран от обществото. Тази инстанция отчита
положителните факти за личността на подсъдимия, но намира, че същите не са
достатъчни, за да направи извод, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието, съдът съобрази не само положителните данни за
личността на подсъдимия, но ги съпоставени с високата обществена опасност на
деянието и санкционирането на П. за нарушения по ЗДвП. Ефективното изтърпяване
на наказанието е наложително с оглед поправяне на дееца, за да се постигнат
целите на индивидуалната превенция на наказанието и на генералната превенция на наказанието.
В тази връзка е решение №
126/16.07.2018 г. на ВКС по н.д. № 372/2018 г., I н. о „Известно е, че отлагане
изпълнението на наложеното наказание е възможно при наличието на кумулативните
предпоставки по чл.
66, ал. 1 от НК- на дееца да е наложено наказание лишаване от свобода в
размер до 3/три/ години, деецът да е неосъждан за престъпление от общ характер
и съдът да намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително наказанието да бъде изтърпяно. Първите
две предпоставки не създават затруднения, доколкото критериите за тяхното
наличие са обективни и не подлежат на преценка. Третата предпоставка обаче
налага оценъчен момент във връзка с индивидуалните особености на дееца и
конкретно реализираното от него деяние, така че да се направи генерален извод,
че не се налага изолирането му от обществото с цел той да бъде превъзпитан и с
оглед постигане и на генералната превенция. Същевременно изяснено е в съдебната
практика, че законодателят е акцентирал върху поправянето на осъдения, което
обстоятелство има приоритет при решаване на въпроса за изтърпяване на
наказанието, като не следва обаче това да става за сметка на останалите
индивидуални и общи цели на наказанието. При това решението за прилагането на чл.
66, ал. 1 от НК е последващо това за индивидуализация на наказанието, като
в процеса на вземането му съдът е задължен да съобрази степента на обществена
опасност на деянието и преди всичко тази на дееца, без да подлага отново на
преценка смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства/мотиви към т. 1 на ТР № 2/2016 г.
на ОСНК на ВКС по т. д. № 2/2016 г./, които обаче биха имали косвено значение
за преценката на индивидуалните особености на дееца и деянието. В настоящия
случай правилно въззивният съд е счел, че конкретното изражение на извършеното
деяние, настъпилите изключително тежки последици /смъртта на двамата
пострадали/ и данните за предходните нарушения на правилата за движение по
пътищата налагат извод, че деянието се отличава с висока степен на обществена
опасност, а деецът се характеризира като недисциплиниран водач на МПС. Изводимо
на тази основа е и заключението, че превъзпитанието и поправянето на подс. Х.
не може да се постигне без откъсването му от естествената семейна и социална
среда, поради което наложеното наказание "лишаване от свобода" следва
да се изтърпи ефективно”.
В тази връзка е и решение №
279/17.01.2019 г. на ВКС по н.д. № 973/2018 г., I н. о „С ППВС № 1 от 1983 г.
са дадени указания да не се проявява неоправдано снизхождение по отношение на
извършителите на престъпления по транспорта, като се отчита техния ръст и
динамика, да се изследват всички обстоятелства, свързани с тежките
общественоопасни последици и тежестта на конкретните престъпления, формата и
степента на вината, характера на нарушението на правилата за движение,
личността на дееца като гражданин и водач на МПС. Съгласно това постановление е
необходима по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на
специалната и особено на генералната превенция, като е недопустимо да се
игнорират целите на едната за сметка на другата. Посоченото постановление не е
загубило своята сила, поради което съдилищата следва да се ръководят от него
като отчитат високата степен на обществена опасност на транспортните
престъпления, с оглед тежките им последици за живота и здравето на гражданите и
отражението им върху обществото като цяло. Съобразявайки тези принципни
положения, правилно въззивният съд е отчел, че обществената опасност на
конкретното деяние е изключително висока, предвид характера на допуснатите
нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат. Изборът на скорост за управление на МПС (125 км/ч), надхвърляща
значително разрешената за движение извън населеното място – 90 км/ч., след употреба на
алкохол и без съответната правоспособност са изключително груби нарушения на ЗДвП. Според
статистическите данни нарушения на правилата за движение от посочения вид са от
основните и най-честите причини за настъпването на тежки пътни произшествия,
което предопределя и необходимостта от по-интензивна наказателна репресия.
Изложеното налага извода, че не само за поправянето и превъзпитаването на
дееца, но и за постигане на възпиращото и предупредително въздействие на
наказанието спрямо останалите членове на обществото, лишаването от свобода
следва да бъде изтърпяно ефективно. Единствено по този начин реално могат да
бъдат постигнати целите не само на специалната, но и на генералната превенция”.
Съдът на основание чл. 343 г от НК наложи на Г.Б.П.
наказание по чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
/четири/ години от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за
правоуправление. При определяне на размера на наказанието тази инстанция
съобрази от една страна : високата обществена опасност на деянието и факта, че
е многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП, а от друга страна прецени като
смекчаващи вината обстоятелства : чистото съдебно минало на подсъдимия, младата
му възраст, работи, има семейство, за което полага грижи, висше образование,
добро процесуално поведение в хода на съдебното производство и изразено
критично отношение към извършеното.
Настоящата инстанция прие, че така
наложените наказания на П. са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието,
визирани в чл. 36 НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди Г.Б.П. да заплати по сметката на РУ на МВР Ловеч
сумата от 3 630. 80 лева /три хиляди шестстотин и тридесет лева и 80 ст./,
представляваща разноски за експертизи.
Съдът постанови веществените
доказателства: Обект № 7 - кафяв плик със съдържание -
огледало ведно с основата му и части от алуминиева джанта; Обект № 8 - кафяв плик със съдържание пластмасова капачка с надпис „GREAT WALL MOTOR GOL TG" и част от per. табела с надпис „Венци"; Обект № 9 - кафяв плик със съдържание Аербег от л. а. „Грейт Уол Ховър" с per. №
***"; Обект №
10 - кафяв
плик със съдържание марлен тампон напоен с червено кафява материя; марля
напоена с кръв иззета на 07.11.2016 г. от лицето Г.Б.П.; марля
с иззета слюнка на 07.11.2016 г. от лицето Г.Б.П.; Обект № 11 - кафяв плик със съдържание част от вътрешна дръжка на л. а. „Грейт Уол
Ховър”, с per. № ***"
от вратата на водача, след
влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени.
Съдът постанови вещественото
доказателство: лек автомобил „Грейт Уол Ховър”, с peг. №
***" 7, на
съхранение в Складова база на ОД МВР – Ловеч, да се върне на В.С.Н.,
след влизане на присъдата в сила.
Съдът постанови вещественото
доказателство: лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с peг. №
***, на
съхранение в Складова база на ОД МВР – Ловеч, да се върне на И.З.М.,
след влизане на присъдата в сила.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :