О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
1806
Номер……… Година 2015,23.07. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и трети юли Година две хиляди и
петнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
гражданско дело номер 136
по описа за 2015 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Молителите-ищци, П.К.К. , ЕГН ********** и С.Щ.К., ЕГН **********, двамата с адрес:г***, представлявани от адв.Л.К.- БАК, с адрес ***, са депозирали молба за освобождаване от задължение за заплащане допълнителния размер (4 694лв.), определена им държавна такса с разпореждане №430 от 16.02.2015г.Твърдят ,че са възрастни хора с хронични заболявания, като за издръжката си разчитат на получаваните пенсии за прослужено време и старост и помощта на децата си.Сочат,че не разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 26.03.2015 год., е депозирана молба, вх.№7872/29.04.2015г., ведно с която е приложена подписана допълнителна декларация към вече приложената такава, както и копие от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №200/22.04.1993г.
Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2,изр.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителите,данните по делото и представените по повод искането писмени доказателства и декларации, намира молбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2,изр.2 от ГПК съдът може да освободи от задълженията за внасяне на държавна такса по дело и разноски физическо лице,за което е признал,че няма достатъчно средства да заплати такива, като при преценката си следва да вземе предвид конкретно изброени в ал.2 на чл.83 от ГПК данни,както и други такива,които въпреки,че не са изрично посочени в закона са от значение и имат отношение към възможностите на лицето да поеме разноските по производството по съответното гражданско дело.
В настоящия случай дължимата от ищците държавна такса за настоящата първа инстанция е в размер от 4893,48 лв.,определена върху всички претенции , като е заплатена единствено сумата от 199,48 лв.(4% от горепосочената сума),остава за доплащане сумата от 4694 лв.,която ищците сочат ,че не могат да заплатят.
Видно от представените по делото писмени доказателства, предмет на договора за възлагане на строителство е имотът, описан в нотариален акт№200/22.04.1993г. на Районен съд- Несебър.
Установява се от книжата по делото и от писмените доказателства, приложени от ищците-молители, че същите са съпрузи ,в пенсионна възраст,като нямат задължения за издръжка към трети лица и живеят заедно ,но самостоятелно в едно домакинство,в което не се включват други близки или роднини. Общия размер на получаваните пенсии от молителите е в размер на 478,84 лв. месечно. От представените епикризи, макар и от по- ранни периоди, е видно,че и двамата страдат от хронични заболявания,налагащи периодични постоянни разходи за лечение в общ размер от 130 лв. месечно. От данните от декларацията, депозирана от ищците се установява,че същите притежават парични влогове на обща стойност 7 616лв, притежават в режим на съпружеска имуществена общност автомобил ,,Лада“, както и земеделска земя- 38 404кв. м, от която получават годишна рента в размер на 1049 лв. Посочват ,че са имали месечни разходи за вода и ел. енегрия за м. ноември и декември 2014 год. в общ размер от 219,09 лв. Видно от приложените нотариални актове-имотът по този под № 154 от 2014 год. има ограничения ,допускащи единствено обработка на почвата/оран/ на дълбочина 0,25 м.Видно също така от данните по делото имотът обект на нот. актове № 200 от 1993 год.,включва част от този по нот. акт 115 от 2008 год.,като върху другата част от обекта по нот. акт № 200 от 1993 год. ищците претендират изпълнение от страна на ответника на поети договорни задължения за осъществяване на строителство на две еднофамилни къщи на калкан,за което след като са получили продажна цена от 60000 лв. са я заплатили на ответника за изпълнение на договора.
От приложените писмени доказателства е видно,че в производството по настоящото дело ищците,въпреки,че живеят в гр.Поморие се представляват от адвокат,който има кантора в друго населено място-гр.Несебър и няма данни представителството да се осъществява при облекчените условия на Закона за адвокатурата за лица в затруднено материално положение или безплатно. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява размера на договорения адвокатския хонорар- 900 лева,който е и заплатен от ищците.
При горната фактическа обстановка, съдът намира,че ищците не разполагат с достатъчно средства,за да внесат пълния размер на дължимата по настоящото дело държавна такса от 4 694лв. лв. С оглед установеното им имуществено състояние обаче ,а именно наличие на спестени средства в размер от 7 616лв., годишна рента от 1049 лв. ,месечни доходи от пенсии от около 490 лв., собствено МПС, както и собствени земеделски недвижими имоти(източник на доходи), липсата на задължения към други лица, обстоятелството,че ползват адвокатски услуги при това на адвокат с дейност в друго населено място и без данни и твърдения,че размера на хонорара е договорен и съобразен с облекчените условия по Закона за адвокатурата за лица със затруднено материално положение, не може да се приеме,че е налице хипотезата на чл.83,ал.2 от ГПК по отношение на ищците по делото за пълно освобождаване от задължението да внесат държавна такса.Възможността за освобождаване от задължението да се заплати такса и разноски в производствата по дела цели да осигури равни възможности за достъп до правосъдие на всички физически лица,независимо от тяхното социално и финансово положение,а не възможност за избор какви по вид разноски да бъдат спестени и какви да бъдат направени по преценка на лицето-напр. да заплати договорен адвокатски хонорар,но да не заплати никаква държавна такса.
С оглед на изложеното по-горе и като съобрази горните данни съдът намира,че ищците са в състояние да заплатят част от дължимата допълнителна държавна такса от 4694 лв. в размер на общо 300 лв. При това положение следва да бъде постановено освобождаване от задължението в размер над сумата от 300 лв. по иска,по който се дължи такса в размер на 4694 лв.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА молителите –ищци П.К.К., ЕГН ********** и С.Щ.К., ЕГН **********, двамата с адрес:г***, с пълномощник и съдебен адресат адв. Л.К.- БАК, с адрес *** от изпълнението на задължението да заплатят държавна такса по иска за реално изпълнение на договор за строителство в размер над сумата от 300 лв. до пълния дължим размер от 4696 лв.,като искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по този иск в размер на общо 300 лв. от двамата ищци ОТХВЪРЛЯ.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на молителите чрез пълномощника им адв.Л.К..
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за по-нататъшни процесуални действия.
Съдия: