№ 3545
гр. С, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ММС
при участието на секретаря БД
като разгледа докладваното от ММС Гражданско дело № 20211110125063 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата
от 447,70 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка " Каско" на МПС,
застрахователна полица № ххххх, за вреди, причинени на л.а. с марка "Мерцедес",
модел " Боди 221 С", с рег. № ........, при застрахователно събитие, настъпило на
18.04.2020 г., в гр.С, на бул." КО", вследствие виновно, противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законна лихва от
05.05.2021 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на бул." КО", в гр.С, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 432,70 лв., като поддържа
да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер, както и че е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът отговаря за вредите,
тъй като са настъпили поради обстоятелството, че целостта на настилката на пътното
платно е била нарушена, без да е обозначена и обезопасена. В тази връзка поддържа, че
ответникът има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да
вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който оспорва исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение относно сочения за увреден лек автомобил, но поддържа, че в
конкретния случай е видно, че застрахователната премия е разсрочена на четири равни
вноски, но са ангажирани доказателства за плащане единствено на първата вноска.
Оспорва настъпването на вредите по посочения от ищеца начин, а именно, че
1
застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, както и да е налице
основание за плащане на застрахователно обезщетение. Евентуално поддържа, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахованото лице,
което не е съобразило поведението си с пътните особености.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 410, ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи на правопораждащия фактически състав, като съображенията за това са
следните:
Не е спорно, а и се установява от представената по делото комбинирана
застрахователна полица с № ххх от 08.05.2019 г., че между ищцовото дружество и В. В.
ИЛ. е сключен договор за застраховка " Каско+" за л. а. " Мерцедес Бенц", с рег.№
........, със срок на застрахователното покритие от 11.05.2019 г. до 10.05.2020 г., при
уговорено покритие клауза " Пълно каско" и при застрахователна сума от 25000 лв.
Представени са и общите условия за застраховка на моторни превозни средства „
Каско“.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че по процесната застрахователна полица от
страна на В. В. ИЛ. е заплатена на четири равни вноски застрахователна премия в общ
размер от 1778,63 лв.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, в това число
уведомление за щета от 21.04.2020 г., подадено от В. В. ИЛ., че при застрахователя е
образувана преписка по щета № хххххх за настъпило на 18.04.2020 г. застрахователно
събитие. В уведомлението се посочени следните обстоятелства относно настъпването
на събитието: при преминаване през дупка на пътното платно са настъпили щети по
двете леви гуми.
От представените като писмени доказателства опис-заключение и калкулация по
претенция № хххххх/21.04.2020 г., ликвидационен акт и платежно нареждане от
18.12.2020 г. се установява, че след извършени оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер
на 432,70 лв., изплатено на застрахования с платежно нареждане от 18.12.2020г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. В. В. ИЛ., чиито
показания съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки
впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, като
липсват основания да се приеме заинтересованост на свидетеля. Свидетелят
2
установява, че при управление на застрахования от ищеца автомобил е претърпял
пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът му е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което са настъпили
увреждания на двете леви гуми. Свидетелят поддържа, че при настъпване на ПТП е
управлявал автомобила със скорост не повече от 50 км/ч, тъй като пътните особености
не позволявали по-висока скорост.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването й, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка " Каско" застрахователят осигурява покритие за
рискове при пътно-транспортно произшествие, респективно вредите, произтичащи от
попадане в дупка на пътното платно, съставляват покрит риск. Отделно от това, в
случая липсват данни да е налице изключен риск по раздел I, т.8 от ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и
от свидетелските показания се установява, че описаните от застрахователя вреди са в
причинна връзка с попадането на автомобила в дупка на пътното платно, поради което
и съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования от ищеца автомобил
поради неизпълнение на задължението за съобразяване при управление на превозното
средство с пътните особености, доколкото ответникът, който носи тежестта, не
ангажира доказателства за твърденията си. Съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото не се установи
поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираната разпоредба.
Обратно, от събраните гласни доказателства се установява, че свидетелят е управлявал
автомобила със съобразена с пътните особености скорост, както и че дупката, поради
която е настъпил инцидентът, не е била обозначена, съответно пътят е бил
необезопасен.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това
обстоятелство се и установява от събраните по делото писмени доказателства, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следва да бъде отбелязано, че възражението на ответника, че
застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е неоснователно,
доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения, предвидени в
раздел I, т.8 от представените Общи условия, приложими към застрахователния
3
договор. Следователно, налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице
– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р.
V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не
следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, например, решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, I т.о. и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно дадено, стойността
на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на 895,40 лв.,
съответно ликвидационните разноски - в размер на 15 лв. Съдът приема, че посочената
сума отговаря на тази, необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно
техническо състояние, т.е. годно за движение.
Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-нисък размер от размера
на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца възниква
вземане в размер на сумата от 432,70 лв., като следва да се присъдят и претендираните
ликвидационни разноски по разглеждане на щетата, т.е. общо дължимата от ответника
сума възлиза в размер на 447,70 лв., сбор от дължимото застрахователно обезщетение и
сторените за определянето му разноски.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 447,70 лв.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от датата
4
на предявяване на иска – 05.05.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя и
нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно претендираните и
доказани разноски по делото в общ размер от 598 лв. - за заплатена държавна такса,
депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр.С, ул." М" Х, да заплати на " ДОЗ" ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. " В" Х, на основание 410, ал.1 КЗ вр.чл.49
вр. чл.45 ЗЗД сумата от 447,70 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка " Каско" на
МПС, застрахователна полица № ххххх, за вреди, причинени на л.а. с марка
"Мерцедес", модел " Боди 221 С", с рег. № ........, при застрахователно събитие,
настъпило на 18.04.2020 г., в гр.С, на бул." КО", вследствие виновно, противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното
платно, на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законна лихва,
считано от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 598 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса,
депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5