Мотиви към Присъда № 144/14.12.2016 год. постановена по НОХД № 493/2016
год. по описа на ЯРС:
ЯРП е
предявила обвинение срещу подсъдимите Р.Д. *** *** и Я.К.М. *** за
извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно за това,
че на 05.11.2015 г. около 04.00 часа в гр.***”, в близост до кръстовището с
ул.„***”, в съучастие помежду си, действайки като извършители са отнели
чужди движими вещи: 1 бр. сиво калъфче с цип на стойност 1 лв., 1 бр. лична
карта на името на Ц. Т.К. на стойност 18.00 лв., 1 бр. дебитна карта на „Пиреос банк“ на стойност 5.00 лв., 1 бр. талонче за плащане на електричество, 1 бр. мобилен апарат „Самсунг“ GT 1170 на стойност 39.00 лв., СИМ карта на „Глобул“ на стойност 5.00 лв., парична сума в размер на 450
лв., всичко на обща стойност 518.00 лв. от владението на Ц. Т.К. ***, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила -
дръпнали с ръце К. назад, съборили я на земята и пребъркали джобовете й.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор изразява становище, че от събраните
доказателства се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт
и е безспорно доказано, че подсъдимите Р.Д.Д. и Я.К.М.
са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
повдигнатото им обвинение. По отношение на наказанието, представителят на
държавното обвинение пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като предлага да им бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1, т.1 от НК да бъде отложено от изпълнение за
срок от три години.
Подсъдимият
Р.Д.Д. участва лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник – адв. Д. ***. Не се признава за виновен и дава обяснения
за начина на осъществяване на деянието, като твърди, че не е употребявал
насилие спрямо пострадалата К., а тя е била паднала на земята, когато са отнели
вещите й. Разкайва се за постъпката си. Защитникът му изразява становище, че
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия не е доказано и подсъдимият Д. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, като
пледира да бъде признат за невиновен. Същевременно поддържа тезата, че
осъщественото от подсъдимия деяние осъществява състава на престъплението по
чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и пледира да му бъде
наложено наказание пробация.
Подсъдимият Я.К.М. участва лично
в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. А. ***. Не се
признава за виновен и дава обяснения за начина на осъществяване на деянието,
като твърди, че не е докосвал пострадалата К., а тя е била паднала на земята и
са спрели с автомобила, за да й помогнат, и след като са видели парите, са
взели решение да ги откраднат. Изразява съжаление за постъпката си. Защитникът
му изразява, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установи фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт и
водеща до различна правна квалификация, а именно до осъществяване от страна на
подсъдимия на състава на престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК. Доказателствата по делото не водели до извода за осъществен
състав на престъплението грабеж в съучастие. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание пробация.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 04.11.2015 г. около
21.00 часа свид. Ц. К. посетила игрална зала „К. Г.”, намираща се срещу
бившия Пени маркет в гр.Я., където останала до около 03.50 часа на
05.11.2015 г. Докато играла
на игралния автомат свидетелката спечелила сумата от 400 лв., които сложила
в левия джоб на анцунга си, а в другия се намирало
портмонето с намиращите се в него 150 лв. По време на
престоя си в залата, на свид. К. й направило впечатление, че
няколко момчета между които и подсъдимите
Р.Д. и Я.М., които също били в игралната зала следели начина й на игра на машините, както и
какви печалби реализира, като по-късно подсъдимите напуснали залата. След като напуснала игралната зала свид. Ц.
К. се отправила към дома си,
вървейки по ул***” и движейки се в близост
до кръстовището с ул***”. По същото време и място около
04.00 часа преминал лек автомобил, в който се намирали подсъдимите Р.Д. и Я.М.,
както и свидетелите Ж.С. и Н.П., като
автомобила бил управляван от подсъдимият Р.Д.. Подсъдимите забелязали свид. К. и разпознали същата
като жената, която се намирала
в залата и спечелила пари, при което подсъдимият Д. спрял колата. След като подсъдимият
Д. спрял автомобила в близост до казино
залата, на улицата до
бившия Пени маркет, подсъдимите Д. и М. слезли от автомобила, като казали на свидетелите С. и П. да ги
изчакат и се отправили пеша в посоката, в която вървяла и свид. К.. Настигнали свид. К. в
гръб и я дръпнали за якето, като я съборили на земята, при което последната паднала. Въпреки виковете за помощ, които били чути от свид. С., възползвайки се от положението
й, подсъдимият Д. седнал върху краката на свид. К.
и я държал, за да не
стане, докато в същото време подсъдимият
М.
пребъркал джобовете на
якето и анцунга й, като намерил и взел от там 1 бр. сиво
калъфче с цип, ведно с намиращите се вътре 1 бр. лична
карта на името на Ц. Т.К. 1 бр. дебитна
карта на „Пиреос банк”, 1 бр. талонче
за плащане на електричество, 1 бр. мобилен апарат Самсунг GT 1170, ведно със СИМ карта на
„Глобул”, както и парична сума в
размер на 450 лв. След
като подсъдимите отнели вещите, оставили свид. К. на земята
и бягайки се качили в автомобила, след което потеглили и се отправили в посока ж.к.„*** в
града, а по-късно към с.К.. Подсъдимият
Д. спрял автомобила преди с.К., като част
от вещите – калъфче, телефон и личната карта на свид. К. били изхвърлени, след което
подсъдимите се прибрали обратно с автомобила по домовете си, като преди това
разделили парите помежду си.
След като осъзнала пострадалата К. се
осъзнала какво се е случило, се върнала обратно в игралната
зала и разказала за
случилото се на крупието в игралната зала същата вечер - свид. С.А. и на охраната в залата – свид. К.Г.. Пострадалата
К.
ги помолила да извикат полиция, като на място пристигнали
служители от РУ-Ямбол за проверка на
сигнала - свидетелите С.К. и В.В., на които пострадалата К. разказала за случилото си. В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия,
извършителите на деянието били установени, а именно подсъдимите Р.Д.Д. и Я.К.М.,***.
В
хода на разследването по
делото с протокол за доброволно предаване от 11.11.2015 г. подсъдимият
Р.Д.
предал 1 бр. банкнота
с номинал 20 лв., а с протокол за доброволно предаване от
13.11.2015 г. подсъдимият Я.М. предал 1 бр. лична карта
на името на Ц. К., 1 бр. дебитна карта, 1 бр. талон
клиентски номер на EVN България и 1 бр. мобилен апарат
Самсунг GT 1170, като с разписка от 16.11.2015 г. посочените по-горе вещи са били върнати на
собственика им – свид. К..
Преди
започване на съдебното следствие, в съдебното заседание на 29.06.2016 г. е
представена и приложена по делото разписка за пощенски запис, удостоверяваща
възстановяването на остатъка от невъзстановена сума в размер на 436 лв. от
страна на подсъдимия Я.К.М., на пострадалата Ц. Т.К..
Видно от изготвената по делото оценителна
експертиза, стойността на вещите, предмет на престъпно
посегателство е както следва: 1 бр. сиво калъфче с цип на стойност 1 лв., 1 бр. лична
карта на името на Ц. Т.К. на стойност 18 лв., 1 бр. дебитна
карта на „Пиреос банк” на стойност 5 лв., 1 бр. талонче
за плащане на електричество без
стойност, 1 бр. мобилен апарат Самсунг GT 1170 на стойност 39 лв., СИМ карта
на „Глобул” на стойност 5 лв., парична сума
в размер на 450 лв., като
общата стойност на вещите е 518 лв.
Видно от изготвената видеотехническа експертиза - Протокол № *** на НТЛ при ОДМВР-Ямбол, обект на изследване са
два сребристи на цвят CD-R диска марка „maxell” с надпис на единия
„Ева-И“ 05.11.2015 г. и надпис на другия„К.
Г.“ 05.11.2015 г., от които
се установяват действията на автомобил, движещ се
към кръстовището на ул*** с ул.„***”, възрастна жена, която играе
на игрален автомат и присъствието на трима младежи, чието внимание е отправено
към играещата на автомата жена.
От приложените по делото справки
за съдимост на подсъдимите Р.Д.Д. и Я.К.М. е видно,
че към момента на извършване на деянието са неосъждани.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена
отчасти от обясненията на подсъдимите Р.Д. и Я.М., показанията на пострадалата Ц.
К., приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в
съдебно заседание на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, показанията на
свидетеля Ж.С., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в
съдебно заседание на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК и на свидетелите Н.П., С.А.,
С.К., като показанията на свидетеля К. са приобщени към доказателствата на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, на свидетелите В.В., Е.Л., Ж.В. и К.Г., от заключенията на вещите лица,
съставили оценителната и видеотехническите експертизи
по делото, и другите писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимите Р.Д.Д. и Я.К.М.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 05.11.2015 г. около 04.00 часа в гр.Я. на ул***”, в близост до кръстовището с ул.„***”, в съучастие
помежду си, действайки като извършители са отнели чужди движими вещи: 1 бр.
сиво калъфче с цип на стойност 1 лв., 1 бр. лична карта на името на Ц. Т.К. на
стойност 18.00 лв., 1 бр. дебитна карта на „Пиреос
банк“ на стойност 5.00 лв., 1 бр. талонче за плащане
на електричество, 1 бр. мобилен апарат „Самсунг“ GT
1170 на стойност 39.00 лв., СИМ карта на „Глобул“ на
стойност 5.00 лв., парична сума в размер на 450 лв., всичко на обща стойност
518.00 лв. от владението на Ц. Т.К. ***, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това сила - дръпнали с ръце К. назад, съборили я
на земята и пребъркали джобовете й.
От обективна страна предмет на
деянието са чужди движими вещи, общата стойност на които възлиза на сумата от 518
лв. За отнемането на вещите е била употребена физическа принуда – сила по
отношение на собственика на вещите. Употребата на сила е била с цел да се сломи
съпротивата на свид. Ц. К., изразяваща се в дърпането с ръце на пострадалата и
събарянето й на земята, натискането на краката й, като по този начин подсъдимите
са създали условия, за да отнемат вещите й. Вследствие на упражнената върху
пострадалата принуда, К. обективно не е имала друга възможност и противно на
волята си е оставила двамата подсъдими да й отнемат вещите.
От събраните доказателства се
установява, че подсъдимите са осъществили деянието в съучастие, като при
дърпането на пострадалата назад, събарянето й на земята и пребъркването на
джобовете й, всеки един от подсъдимите при осъществяване на своята проява е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението, в постигане на общата
цел за отнемане на вещите от пострадалата. Поради което съдът намира, че в
процесния случай действително се касае за съизвършителство
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК по отношение и на двамата подсъдими.
От субективна страна подсъдимите
са действали с пряк умисъл, тъй като са съзнавали противоправния
характер на извършеното, неговите общественоопасни последици, но са искали и
целели настъпването на тези последици. И двамата подсъдими са съзнавали, че
пострадалата К. не е била съгласна да й бъдат отнети вещите, разбирали са че
употребяват сила за тяхното отнемане спрямо пострадалата и чрез употребената
сила са целели отнемането на вещите.
Доказателства в подкрепа
участието на двамата подсъдими при осъществяване на деянието се съдържат безспорно
в показанията на пострадалата К., на свидетелите С.А., С.К., В.В. и Е.Л., както и в обясненията на самите подсъдими, които
не отричат, че са отнели вещите на пострадалата и дори се разкайват за това.
Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимите Д. и М., че не са осъществили принуда по отношение на пострадалата,
тъй като обясненията им в тази част се опровергават от показанията на пострадалата,
а така също и от показанията на свидетелите С.А., К.Г., С.К., В.В., Е.Л., на които пострадалата е разказала, че е била
нападната от подсъдимите и ограбена и които са придобили непосредствено впечатление
от състоянието й.
Съдът не приема възраженията на
защитниците относно правната квалификация на престъплението, а именно че
деянието, осъществено от подсъдимите неправилно е квалифицирано по чл.198, ал.1
от НК, като правилната квалификация следва да е по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1
от НК в съучастие по чл.20, ал.2 от НК, като съдът намира, че защитниците
правят неправилна интерпретация на фактите. Изхождайки от трайната съдебна
практика, грабежът като сложно присвоително
престъпление обхваща упражняването на принуда по отношение на лицето, в чиято
фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ с намерение за
присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца
върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете
му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние на
съставното престъпление по чл.198, ал.1 от НК се състои от два престъпни акта –
принуда, изразена като сила и/или заплашване, и отнемане на движимата вещ,
предмет на престъплението – кражба. Употребата на принудата, като обективен
признак на престъплението грабеж означава въздействие, насочено към
преодоляване на реална или възможна съпротива от страна на владелеца. Видът
принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на
престъплението и е средството, което деецът избира като необходимото и
достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете
действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му
умисъл.
От своя страна, при отнемането на
вещ при престъплението по чл.194, ал.1 от НК, без съгласието на владелеца,
използваните от извършителя средства не включват пряко въздействие – физическо
и/или психическо върху упражняващия владението, с цел прекъсването на
съществуващото и установяване на фактическа власт върху вещта от страна на
дееца. Така, с оглед фактите по делото и приносът на съдебната практика
/Решение № *** г. на ВКС, ІІ н.о./, съдът намира, че субективните представи на
подсъдимите са включвали връзката между преследваната цел – да отнемат вещите и
като средство за това – необходимата и достатъчна сила за осъществяване на
намеренията им. По делото е безспорно установено, че спрямо пострадалата К. е
била упражнена сила, която заедно с отнемането на вещите от подсъдимите са били
осъществени едновременно и е в съответствие с краткотрайността и интензивността
на престъпния акт. С използването на сила по събарянето на земята, затискането
и държането на краката на пострадалата, подсъдимите са имали за цел да поставят
пострадалата в състояние, изключващо реакция от нейна страна и едновременно с
това запазването на владението им върху отнетите вещи, поради което и подходът
на защитата да разграничи двете деяния от съставното престъпление е неправилен.
При определяне на вида и размера
на наложеното наказание на подсъдимите, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимите Р.Д.Д. и Я.К.М. престъпление Наказателния кодекс предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години. При определяне на наказанието за
извършеното престъпление от подсъдимите, съдът отчете дадените от подсъдимите
обяснения, с които отчасти допринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото, възстановяването от подсъдимите на щетите, предмет на престъпно
посегателство, изразеното разкаяние за постъпката, както и младата им възраст, а
от друга страна съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
към настоящия момент в страната.
Имайки предвид изложеното съдът счита, че
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в Наказателния кодекс наказание каквото е лишаване от свобода за
срок от три годин се явява несъразмерно
тежко за извършеното престъпление. Поради което съдът
счете, че са налице условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на
наказание под най-ниският предвиден в НК размер и счете, че е справедливо наказание за извършеното
престъпление лишаване от свобода за
срок от две години по отношение и на
двамата подсъдими, като същевременно съдът прецени, че са налице условията за
прилагане на института на условното осъждане, предвид това, че подсъдимите не
са осъждани на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода, както и за
поправянето на подсъдимите не е наложително да изтърпят така наложените им
наказания, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години и шест месеца, считано от
датата на влизане на присъдата в сила. С така наложените наказания на
подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната
превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото – 2 бр. дискове с видеозаписи „maxell“, като вещи с незначителна
стойност, да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Тъй като
обвинението бе доказано, съдът осъди подсъдимите Р.Д.Д.
и Я.К.М. да заплатят направените по делото разноски, от които 185,41 лв. в
полза на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР гр.Ямбол, като всеки един от
подсъдимите да заплати по 92,71 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: