РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3284 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.109 от Закона за собствеността и чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на И.Р.И. с ЕГН ********** *** срещу Ю.М.Х. с ЕГН ********** ***
и Н.Р.К. с ЕГН ********** *** по чл.109 от Закона за собствеността за
осъждането на ответниците (първата – в качеството на собственик, а вторият – в
качеството на наемател/ползвател на апартамент №… намиращ се в гр. Д.) да
отстранят със собствени средства и за собствена сметка причините за теча във
входното антре и сервизното помещение на жилището на ищцата, представляващо
апартамент №., намиращ се в гр. Д., с кадастрален идентификатор №…. по кадастралната
карта на град Добрич; предявени са и
искове по чл.45 от Закона за задълженията и договорите за солидарното осъждане
на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща
равностойността на причинените имуществени вреди в резултат на неправомерните
им действия по теча и бездействието им да отстранят причините за него
(изразяващи се в сваляне на вътрешна мазилка със събиране на отпадъците – 6.50
метра; обработване на повърхности против мухъл – 6.50 метра; вароциментова
изравнителна мазилка с дебелина до 10 милиметра с готова смес при ремонти –
6.50 метра; гипсова изравнителна мазилка с дебелина 10 милиметра с готова смес
при ремонти; двукратно боядисване с бял латекс – 6.50 метра; демонтаж на окачен
таван на баня – 2.50 метра; демонтаж на окачен таван на входно антре – 5.50
метра; монтаж на окачен таван на входно антре – 2.50 метра), както и за присъждане
на направените съдебно – деловодни разноски. В исковата си молба ищцата е
посочила, че е собственик по силата на договор за дарение на недвижим имот от
11.06.2015 г. на процесния апартамент; собственик на горния апартамент е
първата ответница, а негов наемател е вторият ответник; през месец юни 2018 г. във входното антре и в
сервизното си помещение И.Р.И. е установила теч от горния апартамент;
предприела е действия по доброволно уреждане на отношенията и е говорила с
втория ответник няколко пъти, но е била отпратена; изчакала е известно време,
но след като течът е причинил още по-сериозни проблеми, е започнала още
по-активни действия за решаване на проблема; вследствие на теча търпи
имуществени вреди в размер на не по-малко от 1000 лева, необходими за ремонт на
увредените помещения; ответниците не са предприели действия за окончателно
решаване на проблема, с което неоснователно засягат нейното право на
собственост върху апартамента; настоява за уважаването на предявените искове. В
началото на последното съдебно заседание ищцата е представила писмена молба, с
която е пожелала присъждането на законната лихва върху претендираната сума от
1000 лева от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.
В отговора си ответницата Ю.М.Х. (с
предишни имена Ю.М.Х.) сочи, че предявените искове са неоснователни по основание
и размер; от 2009 г. тя е собственик на своя апартамент; от месец септември
1989 г. живее със семейството си в Република Т., а нейният апартамент не се
обитава от никой; през 2017 г. и 2018 г. е помолила Н.Р.К. да наглежда
апартамента, тъй като някой е правил опит неправомерно да влиза в него;
оставила му е ключовете и знае, че той ходи там от време на време, но не е
сключвала договор за наем с него; старите собственици на апартамента на ищцата
са правили ремонти и след това са се появили проблеми и течове; тази година –
2018 г. вторият ответник я е уведомил,
че ищцата се оплаква от течове, при което го е помолила да ремонтира нещо, ако
има някакъв проблем в собствения на първата ответница апартамент; извикала е
дори своя девер А., който се занимава със строителни дейности и е подмазал
цокалите, но не е открил някакъв теч, който да вреди на долния апартамент; И.Р.И.
не ги е пуснала в имота си, за да видят откъде точно тече и тя дори сега не
знае откъде идва този проблем; настоява за отхвърлянето на исковете.
В
отговора си ответникът Н.Р.К. заявява, че предявените искове са неоснователни
по основание и размер; не са представени никакви доказателства, че той е
ползвал като наемател през процесния период апартамента на Ю.М.Х.; от
изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че казусът касае теч във
водопроводната инсталация на апартамента на първата ответница, а не вреди,
причинени от забравен отворен кран, които да се дължат на небрежност при
нормалното ползване на имота; дори и чисто хипотетично той да е имал качеството
на наемател, то няма как да носи отговорност за причинените на трети лица
вреди, които са следствие от скрити недостатъци в апартамента на първата
ответница и не са резултат на проявена небрежност при неговото нормално
експлоатиране по предназначение; през 2017 г. и 2018 г. Ю.М.Х. е помолила Н.Р.К.
да наглежда апартамента, тъй като някой е правил опит неправомерно да влиза в
него; ищцата му се е оплакала от течове, при което първата ответница го е
помолила да ремонтира нещо, ако има някакъв проблем в нейния апартамент; при
нормален външен оглед вторият ответник не е открил видими течове, като
впоследствие Ю.М.Х. е изпратила свой роднина да отстрани проблема; този роднина
е посетил имота и извършил ремонтни дейности; Н.Р.К. не е посещавал имота на
ищцата, като е направил всичко, зависещо от него, да уведоми собственика; към
датата на получаването на исковата молба той е върнал ключа на първата
ответница и между тях не съществуват уговорки за наглеждане или ползване на
имота; настоява за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
направените разноски.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата е посочил, че поддържа предявените искове
по чл.45 от Закона за задълженията и договорите по отношение на двамата
ответници; фактите, които са настъпили в хода на съдебното дирене сочат, че
повредата в горния апартамент е отстранена и в апартамента на И.Р.И. няма
наличието на нов теч, но така или иначе към момента на завеждането на исковото
производство той е съществувал, заради което при евентуалното отхвърляне на
исковете по чл.109 от Закона за собствеността поради настъпилите в хода на
съдебното дирене факти, които съдът е длъжен да отчете при условията на чл.235
от ГПК, моли да бъдат присъдени сторените разноски по тези искове; в условията на обективно и
субективно съединяване са предявени искове срещу двамата ответници, единият от
които е собственик на имот, находящ се над имота на ищцата, а другият в
качеството на наемател или ползвател в имота в периода от края на 2017 г.,
респективно началото на 2018 г. до есента (септември - октомври) на 2018 г.; няма
спор, че Ю.Х. е била собственик на имота до месец октомври 2018 г., когато
апартаментът е продаден на трето лице; този факт е ирелевантен за спора,
доколкото производството е заведено на 08.08.2018 г.; спорно е дали Н.К. е бил наемател
в този имот; договорът за наем е неформален договор и за да се приеме, че е
налице такъв договор, не е необходима писмена форма като условие за доказване
на съществуването му; няма спор - първо от отговора, който самият Н. К.е дал,
че в известен период от време той е посещавал апартамента и е извършвал
ремонтни дейности, т.е. самият той признава фактите по иска по чл.45 от Закона
за задълженията и договорите, защото какво означава да извършваш ремонтни
дейности и да поддържаш апартамента – точно това; ако той беше казал „аз съм
наемател без всякакви ангажименти“, в който договор не бяха включени данни за
извършването на ремонти, а само за обитаване, то тогава можеше да се приеме, че
той няма ангажименти към собствеността на този имот; доколкото сам той заявява,
че е ангажиран съответно с поддръжка на имота и извършване на ремонтни
дейности, това означава, че ремонтните дейности обхващат и помещението – баня;
по отношение на това какво е неговото качество, действително дали той е
наемател или ползвател, то съществена разлика няма, защото фактът на
обитаването на този апартамент за период около година, считано от края на 2017
г. или началото на 2018 г. до октомври 2018 г. е установено от всички разпитани
по делото свидетели, включително тези на ответника, като изрично всички те,
най-вече тези на ответника сочат, че Н. е искал пистолет със силикон в подкрепа
на онова, което той сам заявява, че е трябвало да ремонтира по този имот – това
означава, че е чувствал отговорността, поддържайки този имот, включително да
поддържа и банята, защото именно там се е появил процесният теч, за което И.Р.И.
трикратно го е уведомявала; за това трикратно уведомяване сочи и свидетелката Г.А.,
живееща на съпружески начала с ответника Н.К., която споделя, че той е искал от
нейния баща съответния пистолет със силикон и не отрича факта, че заедно с Н.
са ходили в апартамента, но също да го поддържат и почистват; тя сочи, че ищцата
е ходила три пъти и се е оплакала, че има теч в банята; именно по този повод Н.
е тръгнал да търси начин да поправи банята, за да бъде преустановен този теч; това,
че той действително е трябвало да извършва ремонт, сочи и М.С.Д., която е майка
на Г.и не отрича факта, че живее с Н. на съпружески начала, като изрично
заявява „Н. искаше от мъжа ми пистолет със силикон, за да запълни фугите“, но
той не могъл да му послужи, а е послужил първият свидетел И.С.А.; останалите
двама разпитани свидетели твърдят, че Н. е бил в наемни отношения; дали при
наемни отношения или пък само при факта на ползване (той съгласно показанията
на С.Г.С.е бил под наем, като е заплащал 120 лева на месец и някой път парите
ги е давал лично на нея да ги предаде на Ю., включително е предал и ключовете
на нея да ги предаде на собственичката), това означава, че е бил на правно
основание, бил е на основание да поддържа този апартамент, да го наема и да
отговаря за имота; ето защо дори основната отговорност е именно неговата; с
Решение №51 от 28.02.2011 г. по гр. дело №536/2010 г. на III-то
г.о. на ВКС е прието, че съпричинители са както ползвателят, така и
собственикът на имота; именно той, признавайки, че е ползвател и търсейки начин
да отремонтира банята в качеството си на
такъв, носи отговорността да репарира вредите, които е нанесъл на И.Р.И.; по
отношение на вредите няма спор, тъй като още при започването на делото ищцата е
потърсила компетентно лице, което да огледа апартамента, да каже къде точно се
намира вредата, на каква стойност е; по същия начин са установили и другите
свидетели - най - вече домоуправителят, който заявява, че е влизал в
апартамента по повод събирането на някакви такси и заявява къде се намират тези
вреди; вещото лице В.Д. е установило къде са вредите, какво е останало като
белези в имота на ищцата и дава окончателна оценка, която страните са приели; предвид
така изложеното моли за уважаването на иска, като бъде прието, че отговорен на
първо място за иска по чл.45 от Закона за задълженията и договорите е Н.К., а
евентуално ако се приеме, че съпричиняването е
и от Ю.Х., да бъде осъдена и тя; настоява за присъждането на сторените разноски
– 100 лева внесена държавна такса, 2 лева такса за банковия превод и 120 лева
внесен депозит за вещото лице; не претендира адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание ответникът Н.Р.К.
чрез своя пълномощник е посочил, че е безспорен факт, че същият се е опитал по някакъв начин
да предпази собствеността на ищцата от появилия се теч, но това не означава, че
за този теч е виновен той; най-малкото се е опитал да помогне и не може да му
се вменява вина; към онзи момент собственикът на имота е бил в чужбина; Н.Р.К.
е уведомил собственика за направеното оплакване от ищцата и по искане на
собственика се е опитал да спре появилия се теч; това обстоятелство е отразено
и в отговора на исковата молба от самата собственичка; по отношение на това
дали е имало наемно правоотношение или не - такъв договор за наем в писмена
форма не е сключван, като според Ю.М.Х. такъв договор не е имало; настоява за
присъждане на разноските съгласно представения списък.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове по чл.109 от Закона за
собствеността и чл.45 от Закона за задълженията и договорите са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, исковете по чл.109
от Закона за собствеността са неоснователни, а исковете по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите са основателни.
Предявените
искове по чл.109 от Закона за собствеността срещу ответниците са неоснователни
с оглед на обстоятелството, че от събраните гласни доказателства (показанията
на разпитаните свидетели) и най-вече от приетата съдебно – техническа
експертиза в последното съдебно заседание се установява, че към момента на
приключването на съдебното дирене с оглед на извършения ремонт на санитарния
възел от новата собственичка на горния апартамент процесният теч е отстранен,
т.е. причините за теча във входното антре и сервизното помещение на жилището на
ищцата са отстранени за сметка на новите собственици. Между страните не се
спори, че ищцата е собственик на процесния апартамент по силата на договор за дарение
от 11.06.2015 г., който е сключила със своята майка. Безспорно установен е и съществувалият
теч от горния апартамент към момента на завеждането на исковата молба
(08.08.2018 г.) – в този смисъл са както показанията на ангажираните от ищцата
свидетели, така и тези на ангажираните от ответника Н.Р.К. (съжителстващата с
него Г.С.А. сочи, че при завръщането на Ю.М.Х. в началото на септември 2018
година течът още е съществувал и те са я уведомили за проблема). В съответствие
с разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК при постановяването на решението съдът
следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са
от значение за спорното право. Затова с оглед на отстраняването на теча от
новата собственичка на горния апартамент (същата го е закупила на 18.10.2018
г.) предявените искове по чл.109 от
Закона за собствеността за осъждането на ответниците да отстранят със собствени
средства и за собствена сметка причините за теча във входното антре и
сервизното помещение на жилището на ищцата, представляващо апартамент №…,
намиращ се в гр. Д., с кадастрален идентификатор №…. по кадастралната карта на
град Добрич, следва да бъдат отхвърлени. Доколкото процесуалното поведение на
ответниците е станало причина за завеждането им, сторените разноски от ищцата в
тази част трябва да им бъдат възложени.
Основателни са предявените искове по чл.45
от Закона за задълженията и договорите за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща равностойността на
причинените имуществени вреди в резултат на неправомерните им действия по теча
и бездействието им да отстранят причините за него. В постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение №51/28.02.2011 г. по гр. дело №536/2010 г. на ІІІ г.о. на
ВКС е разгледана идентична на настоящата хипотеза. Прието е, че за доказано
причинените с теча вреди в стаите на ищцовия апартамент по реда на чл.45 от
Закона за задълженията и договорите отговарят солидарно съпричинителите ги
ползвател, който е извършил ремонта по описания начин, както и собственикът –
ответницата, която го позволила и приела за търпим. Единственият спорен въпрос
по делото е доколко ответникът Н.Р.К. е допринесъл за теча в апартамента на
ищцата и дали същият е бил наемател или ползвател на горния апартамент. От
показанията на ангажираните от самия ответник свидетели Г.С.А. (съжителстваща
на съпружески начала с него) и М.С.Д. (майка на съжителстващата на съпружески
начала с ответника) категорично се установява, че причинилите уврежданията по
апартамента на ищцата течове са вследствие именно от ползването на банята от
страна на Н.Р.К.; последният е купил силикон и е уплътнил фугите, но е
продължило да тече; течът е бил по времето, когато той е „наглеждал“ горния
апартамент. Показанията на ангажираните
от ищцата свидетели са в същата насока с допълнението, че със сигурност става
въпрос за наемни отношения на Н.Р.К. с Ю.М.Х.. Настоящият съдебен състав
намира, че относно предявените искове по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите не е от съществено значение точното качество на лицето – пряк
причинител на вредите; дали същият е бил наемател, ползвател или просто от
време на време е ходил в апартамента не е определящо; важното е, че именно след
ползването на банята на горния апартамент от негова страна се е появил
процесният теч в апартамента на ищцата. И.Р.И. е доказала изцяло фактическия
състав на предявените срещу ответниците искове по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите - те са причинили процесното деяние (вторият ответник като пряк причинител,
а първата ответница – собственик като
лице, което е било уведомено от него, позволило и приело за търпими действията
на Н.Р.К.);
извършеното деяние е неправомерно; то е причинило вреди (които се установяват
от разпитаните свидетели и приетото заключение); налице е причинна връзка между
деянието и вредите; вината на ответниците, която се предполага до доказването
на противното; освен това ищцата е доказала конкретния размер на причинените от
ответниците имуществени вреди (съгласно неоспореното заключение на вещото лице
те са 1027 лева, като претенцията е за по-нисък размер – 1000 лева).
Следователно предявените искове по чл.45 от Закона за задълженията и договорите
са основателни и ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата сумата от 1000 лева,
представляваща равностойността на причинените имуществени вреди в резултат на
неправомерните им действия по теча и бездействието им да отстранят причините за
него (изразяващи се в сваляне на вътрешна мазилка със събиране на отпадъците –
6.50 метра; обработване на повърхности против мухъл – 6.50 метра; вароциментова
изравнителна мазилка с дебелина до 10 милиметра с готова смес при ремонти –
6.50 метра; гипсова изравнителна мазилка с дебелина 10 милиметра с готова смес
при ремонти; двукратно боядисване с бял латекс – 6.50 метра; демонтаж на окачен
таван на баня – 2.50 метра; демонтаж на окачен таван на входно антре – 5.50
метра; монтаж на окачен таван на входно антре – 2.50 метра), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (08.08.2018
г.) до окончателното плащане (законната лихва е поискана с писмена молба в
началото на последното съдебно заседание и с оглед на разпоредбата на чл.214
ал.2 от ГПК е приета от съда, без да представлява изменение на исковете).
На ищцата с оглед на уважаването на
предявените искове по чл.45 от Закона за задълженията и договорите и
отхвърлянето на исковете по чл.109 от Закона за собствеността поради
отстраняването на причините за теча в хода на производството трябва да бъдат
присъдени всички направени по делото съдебно – деловодни разноски, т.е. в
размер на 222 лева (в това число 80 лева първоначално внесена държавна такса,
20 лева довнесена държавна такса и 122 лева внесен депозит за вещото лице
(включително 2 лева такса за банковия превод – платежното нареждане е на лист
55 от делото).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Р.И. с ЕГН ******* срещу Ю.М.Х. (Ю.М.Х.) с ЕГН ****** и Н.Р.К. с ЕГН *******
искове по чл.109 от Закона за собствеността за осъждането на ответниците да
отстранят със собствени средства и за собствена сметка причините за теча във
входното антре и сервизното помещение на жилището на ищцата, представляващо
апартамент №…, намиращ се в гр. Д., с кадастрален идентификатор №…. по кадастралната
карта на град Добрич ПОРАДИ ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТЕЧА В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Ю.М.Х. (Ю.М.Х.) с ЕГН ******* и Н.Р.К. с ЕГН ******* да заплатят СОЛИДАРНО
на И.Р.И. с ЕГН ******* сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
равностойността на причинените имуществени вреди в резултат на неправомерните
им действия по теча и бездействието им да отстранят причините за него (изразяващи
се в сваляне на вътрешна мазилка със събиране на отпадъците; обработване на
повърхности против мухъл; вароциментова изравнителна мазилка с дебелина до 10
милиметра с готова смес при ремонти; гипсова изравнителна мазилка с дебелина 10
милиметра с готова смес при ремонти; двукратно боядисване с бял латекс;
демонтаж на окачен таван на баня; демонтаж на окачен таван на входно антре;
монтаж на окачен таван на входно антре), заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба (08.08.2018 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Ю.М.Х. (Ю.М.Х.)
с ЕГН ****** и Н.Р.К. с ЕГН ******* да заплатят на И.Р.И. с ЕГН ******* сумата
от 222 (двеста двадесет и два) лева, представляваща направените съдебно –
деловодни разноски по гр. дело №3284/2018 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: