Определение по дело №2868/2023 на Административен съд - Пловдив

Предмет на производството е писмо изх.№ 23П-7965/13.09.2023г. на директора на дирекция „МДТ“ Пловдив, с което е отговорено на заявление за отписване на публични общински вземания на П.С.А. с вх.№ 23П-7965/08.09.2023г. и писмо изх.№ 23П-7965-(2) от 25.10.2023г. на кмета на община Пловдив, с което е отговорено на жалба вх. № 23П-7965-(1)25.09.2023г.

Жалбоподателят П.С.А., чрез процесуалния си представител адвокат С., моли да се отменят оспорваните актове поради незаконосъобразност. Позовава се на изтекла погасителна давност и на правото да заяви искане за отписване по чл.173 от ДОПК. Излага подробни съображения за това, че се касае за публично вземане, при което избраният начин за принудителното му събиране по реда на ГПК не следва да изключва възможността за длъжника да се позове на погасителна давност в рамките на административното правоотношение, без да води исков процес. Претендира разноски.

Ответникът Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ гр.Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., оспорва жалбата и прави възражение за недопустимост поради неприложимост на реда по ДОПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че оспорваните отказ и писмо не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.

Касае се за спор относно направено възражение за погасяване по давност на публични общински вземания, установени с АУЗД № 3261-1/04.11.2022г., за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 153/23г. по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 818 с район на действие ОС Пловдив.

Жалбоподателят е заявил пред Директора на Д“МДТ“ Пловдив искане по чл.173 от ДОПК за отписване на публични вземания. Към момента на отправяне на това заявление по отношение на същите е било започнало производство по принудително изпълнение, а именно с акт за възлагане събирането на публични вземания № 746/18.05.2023г. на частен съдебен изпълнител е възложено събирането им и въз основа на това, видно от съобщението с вх. № 2120/05.02.2024г., на 29.05.2023г. е образувано изпълнително дело № 20238180400158 по описа на ЧСИ П.,рег.№ 818. След образуването на производство по принудително изпълнение, всички действия по отношение на вземанията, предмет на това изпълнение, следва да се извършват в рамките на това производство, като компетентен е органът по изпълнението, а този, по отношение на който изпълнителното основание удостоверява изпълняемото право, е единствено и само взискател. В случая от взискателя е поискано да извърши действия, които не се предвиждат в започналото изпълнително производство, за които той, в рамките на това производство, не е компетентен и които изобщо не са предвидени като възможност по реда на това производство.

Действително, касае се за публични вземания, но след като разпоредбите на чл.163 от ДОПК във връзка с чл.2, ал.3 от ЗЧСИ и чл.4,ал.2 от ЗМДТ допускат изборност в реда, по който ще се събират тези вземания, след момента на започване на съответното изпълнително производство, приложим е единствено и само този процесуален ред, който се предвижда за избраното от административния орган, компетентен да установява публични вземания, производство.

Установява се и няма спор, че в случая избраният и допустим от закона ред за принудително изпълнение е този по ГПК. Следователно, приложими са единствено и само правилата по Част пета на ГПК, като процесуални права за длъжника, съответно правомощия за органа по принудително изпълнение, съществуващи в производството по ДОПК, измежду които и това да се поиска отписване на публични вземания или от страна на частния съдия изпълнител да се отпишат тези вземания, тук няма. Справедливостта или съразмерността, като общи принципи от които да се изведе различен извод, тук са неприложими, тъй като се касае за процедура и за установена от закона процесуална компетентност, която по пътя на тълкуването не може да се възлага или разширява по отношение на един или друг орган или страна в процеса. Средствата за защита са ясно и точно регламентирани във всяко едно производство. Публичният изпълнител, като орган по изпълнението по ДОПК, може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност и да отписва вземания, но по ГПК законодателят не е предоставил такава възможност за съдия изпълнителя. В случая за защитата на длъжника са приложими способите, предвидени в ГПК, а именно правото на жалба по чл.435 ал.2 и правото на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, чрез който да се оспори вземането на взискателя.

Затова и съдът приема, че нито кметът на общината, нито директорът на Д“МДТ“ Пловдив са компетентни по искането за отписване и по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност. Поради това и нямат задължение да се произнесат по процесното искане и съответно по жалбата срещу първия отговор на искането, а произнасянето е само с уведомителен характер без да внася някаква промяна в правната сфера на заявителя. Поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК.

В този смисъл са определения на ВАС по адм. дела № 2453/2016 г. на Седмо отделение и № 12724/2018 г. на Първо отделение Определение № 9907 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2021 г., I о, Определение № 6743 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2022 г., I о, Определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г., 5-членен с-в.

Разбира се, горното не означава, че бездействието на администрацията не е снабдено със средства за защита. Неизпълнението на императивната норма на чл.173, ал. 2 от ДОПК, според която вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, свързано с приложимия в случая процесуалния способ по чл.433,ал.1,т.2 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство с постановление на ЧСИ по искане на взискателя, може да се защити по реда на чл.256 от АПК. Което идва да покаже, че по отношение на длъжника не е останала само възможността за защита по исков път, когато се касае за задължения, за които е настъпила абсолютна давност.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят не разполага с право на жалба против оспорените писма и същата следва да се остави бед разглеждане,а производството да се прекрати.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, определя в минимален размер от 100лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, като вероятно същото е направено при условие на размер на възнаграждението, определен според разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в случая е неприложима. Определеният от съда размер е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, като определянето му под минимума, зададен от наредбата е недопустимо. Следва тук да се има предвид, че приетото с Решението на СЕС по дело С -438/2022г. не се отнася до размера на възнагражденията по Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като при тях не се отразяват реални пазарни цени на адвокатските услуги, нито се касае до ограничения на конкуренцията.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.С.А., ЕГН **********, против писмо изх.№ 23П-7965/13.09.2023г. на директора на дирекция „МДТ“ Пловдив и против писмо изх.№ 23П-7965-(2) от 25.10.2023г. на кмета на община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 2868/2023г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.

ОСЪЖДА П.С.А., ЕГН **********,*** сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: