№ 3470
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110160649 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Дилиджент“ ЕООД против ЗАД „Армеец“ АД, с която е предявен иск с правно основание
чл. 384, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1892,33 лв. / след изменение на иска по чл. 214 ГПК/, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
застрахователно събитие, установено на 09.08.2021 г. в гр. Варна, на ул. „Шейново“ № 4, по
застраховка „Каско“, комбинирана Застрахователна полица № 0307x0011398 от 28.01.2021 г.,
за лек автомобил „Тойота РАВ4 Хибрид“, рег. № ..., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 05.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът „Дилиджент“ ЕООД твърди, че между него, в качеството на
лизингополучател, и „ОТП лизинг“ ЕООД, в качеството на лизингодател, е сключен Договор
за финансов лизинг № 194034236659/07.02.2019 г. с предмет лек автомобил „Тойота РАВ4
Хибрид“, peг. № .... Излага, че на 09.08.2021 г. в гр. Варна, на ул. „Шейново“ № 4,
управителят на дружеството установил множество външни увреди по лизинговата вещ,
извършени от неизвестно лице, за което уведомил ответника „ЗАД Армеец“ АД. На
11.08.2021 г. предявил писмена застрахователна претенция, в която описал щетите по МПС, а
именно – резка по предна броня/ спойлер/ лайсна долу вдясно, резки по предна дясна и
предна лява врата, петно по преден ляв калник, резки по таван, резки по багажна врата,
резки по задна лява и задна дясна врата, резки по десен и заден ляв калник. Застрахователят
изготвил снимков материал на посочените увреди и образувал Щета № 13021030104061.
Уточнява, че по отношение на автомобила имало валидно сключен застрахователен договор
с ответното дружество, обективиран в комбинирана Застрахователна полица №
0307X0011398 за застраховки „Каско“ и „Злополуки“, със срок на действие от 13.02.2021 г.
до 12.02.2022 г. Заявява, че застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение
по Щета № 13021030104061 с мотива, че механизмът на настъпване на вредите не може да
бъде установен. Поддържа, че в случая е налице покрит риск, а именно – злоумишлени
действия на трето лице, изразяващи се в механично или химично въздействие върху
застрахованото МПС, както и че липсва основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 408 КЗ. Счита, че ответникът дължи застрахователно обезщетение за
1
ремонт в официален сервиз на марката, тъй като именно този начин на обезщетение е
избран с подаване на заявлението от ищеца, а и процесният лек автомобил е в гаранция.
Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на извършените по
делото разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са били
приобщени към доказателствения материал по делото. Направил е искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, както и по чл. 190 ГПК – за задължаване ответника да
представи цялата преписка по Щета № 13021030104061.
В открито съдебно заседание от 14.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, прави
искане за изменение на иска, като представя молба по чл. 214 ГПК. Поддържа исковата
молба. С молба ищецът представя копие от застрахователната полица, Фактура №
**********/08.04.2022 г. на „ТМ Ауто“ ЕООД – официален сервиз на „Тойота“ – София,
списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, в това число платежно
нареждане и фактура, които моли да бъдат приети по делото. Оспорва заключението на
вещото лице в частта относно посочените цени за отремонтиране, като моли да бъде
изслушана допълнителна експертиза, която да отговори на задача № 2.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва процесните вреди да са настъпили
вследствие на застрахователно събитие – покрит риск, а именно –злоумишлени действия на
трети лица, изразяващи се в механично или химично въздействие върху застрахованото
МПС. Поддържа, че механизмът на причиняване на описаните увреждания по автомобила
не отговаря на нито една от хипотезите на покрит риск, изрично посочени в Общите
условия по застраховката. Навежда доводи за наличието на изрично изключен риск по т.
14.17 от Общите условия, а именно – щета на застрахованото МПС, причинена при, от или
вследствие на корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала,
обезцветяване, напукване и др. подобни повреди в резултат на експлоатационни или
естествени причини. Твърди, че уврежданията по автомобила са разнообразни, причинени
през дълъг период от време в процеса на експлоатация на автомобила. Посочва, че в
подадената от представителя на застрахованото лице жалба до застрахователя от 01.10.2021
г. същият заявява, че повредите са били констатирани след около месец и половина от
неизползване на автомобила, а уврежданията са настъпили най- вероятно по различно
време. Поради изложеното счита, че е налице изрично изключен риск по т. 14.8 от Общите
условия – предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС и застрахователното
събитие. Наред с изложеното счита, че застрахованият не е изпълнил задължението си по т.
58.1 от Общите условия да уведоми незабавно компетентните държавни органи за събитието
в деня на настъпването му или узнаването за него, както и да удостовери факта на
уведомяването с надлежен документ/ служебна бележка от съответното РУ на МВР/. По
този начин била възпрепятствана проверката относно времето, мястото и механизма на
реализиране на твърдяното събитие, което създава трудности на застрахователя при
квалифициране на събитието като покрит по застрахователния договор риск. Поради така
изложените аргументи счита, че са налице условията на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ за
заплащане на обезщетение. При условията на евентуалност счита, че следва да бъде намален
размерът на дължимото застрахователно обезщетение на основание чл. 58.1 от Общите
условия. Счита, че претендираното застрахователно обезщетение е в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва претенцията за присъждане на
законната лихва. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е приложил писмени доказателства, които
са били приобщени към доказателствения материал по делото. Направил е искане за
изслушване на съдебно-техническа експертиза, като е формулирал задачи към вещото лице.
В открито съдебно заседание от 14.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба, не прави възражения по доклада, нито
срещу представените от ищеца писмени доказателства. Поддържа, че няма данни
2
поисканият свидетел да е очевидец на процесното събитие. Моли да се приеме заключението
на вещото лице. Сочи, че представената фактура от ищеца не обвързва по никакъв начин
изчисленията на вещото лице. Възразява срещу искането на ищеца за назначаване на
допълнителна експертиза. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция по исковете с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е указано на ищеца да
установи, че в срока на договора са настъпили процесните вреди вследствие на
застрахователно събитие – покрит риск, както и размера на претенцията си.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата – наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по делото по договор за застраховка „Каско“, комбинирана застрахователна
полица № 0307Х0011398 от 28.01.2021 г., за лек автомобил „Тойота РАВ4 Хибрид“, рег. № ...,
със срок на действие от 13.02.2021 г. до 12.02.2022 г.
От приложения по делото Договор за финансов лизинт № 194034236659/07.02.2019 г.
ищецът е страна по договор за лизинг с „ОТП Лизинг“ ЕООД, с обект на лизинговата вещ –
лек автомобил „Тойота РАВ4 Хибрид“, рег. № ....
Видно представената по делото комбинирана застрахователна полица №
0307Х0011398 от 28.01.2021 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“, същата е сключена при
застрахователно покритие клауза „П“ – „Пълно каско“. Съгласно т. 12 от Раздел III
„Покрити рискове“ от приложимите Общи условия за застраховка на МПС ( „Каско“) по
клаузата „Пълно каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, тоест и
„Злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично, химично или друго
въздействие върху застрахованото МПС.“
Със заявление за изплащане на обезщетение за вреди по МПС от 11.08.2021 г. К. М. Т.
е уведомил застрахователя за настъпило на 09.08.2021 г. застрахователно събитие – „на
автомобила са нанесени щети, докато е бил паркиран. Извършителят е неизвестен“, довело
до нанасянето на вреди по застрахованата вещ.
Въз основа на това заявление от страна на застрахователя – ответник е
образувана Щета № 13021030104061, по която е постановен отказ от страна на
застрахователя ответник за заплащане на търсеното обезщетение с мотивите, че
констатираните вреди не се установява да са настъпили в резултат на покрит застрахователен
риск.
Изслушана е съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
изцяло като компетентно и обеквитно изготвено. От същото се установява, че на 09.08.2021
г. в гр. Варна, лек автомобил „Тойота Рав 4, с рег. № ..., е паркиран на ул. „Шейново“ № 4,
където е намерен с увреждания по предна броня, лайсна долу вдясно, задна дясна врата,
таван, багажна врата, заден ляв калник, предна лява врата, предна дясна врата, задна лява
врата и преден капак. Процесните увреждания по процесния автомобил са получени в
резултат на механично или физично въздействие върху описаните детайли. По увредените
части няма следи от износване, изхабяване, изтриване, умора на материала, обезцветяване,
напукване или др. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по
процесното МПС, изчислена по цени, определени към датата на ПТП, при отремонтиране в
официален сервиз на марката е 1892,33 лв., а по средни пазарни цени – 1474,73 лв.
По делото е разпитан свидетелят Т.Д.Н. / в семейни начала с управителя на ищцовото
дружество/, от които се установява, че на 09.08.2021 г. по лекия автомобил са открити
драскотини по тавана, вратите, капака, като същият се е намирал в паркирано състояние
месец и половина и през този период не е бил ползван. Към момента на паркирането
3
процесните вреди по лекия автомобил не са били налице.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено
застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен
риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият
е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Следователно предпоставките, които следва да са
налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора, което е покрит от застраховката риск, и в причинна
връзка, с което са настъпили вреди в претендирания размер; 3. Изпълнение на задълженията
за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между
страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума освен ако
това е предвидено в този закон. С оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.
2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата
вещ и на вредите, причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с
която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на
застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на
чл. 363 и чл. 364 КЗ, касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при
сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ – свързана с неизпълнение задълженията
на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща
отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на
задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други
случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на
предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на
застрахователя.
Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора е за лизингополучателя –
чл. 434 от ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални
правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. С разпоредбата на чл.
384, ал. 2, т. 1 КЗ, относно изплащането на обезщетение по застраховка, 7 сключена по повод
на лизингово имущество е предвидено, че лизингополучателят има права на застрахован,
като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат
непосредствено на външния изпълнител. Става ясно, че в случаите по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ,
при частични вреди, когато вредите не са отстранени в натура – какъвто е настоящият
4
случай, законодателят изрично е предвидил материалното право за лизингополучателя да
получи застрахователното обезщетение.
Активната процесуална легитимация на лизингополучателя за водене на пряк иск
срещу застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение произтича от изрично
предвиденото от законодателя негово материално право. Ето защо, когато е налице
неизпълнение на задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение на лизингополучателя, последният има правен интерес да заведе иск срещу
застрахователя за да защити материалното си право. Вътрешните уговорки между
лизингодателя и лизингополучателя по договора за лизинг относно възможността за цесия
на вземане за застрахователно обезщетение не влияят и не дерогират правата на
лизингополучателя по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.
В тази връзка по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в комбинирана Застрахователна полица № 0307x0011398 от
28.01.2021 г., за лек автомобил „Тойота РАВ4 Хибрид“, рег. № ....
Ответникът оспорва да е настъпило застрахователно събитие, което да подлежи на
обезщетяване. По делото обаче са представени доказателства, че ищецът е подал
уведомление за щета. Ищецът е заявил настъпването на покрит застрахователен риск, а
именно установил е при отиване при паркирания автомобил е констатирал наличието на
надраскани детайли по него. Доколкото се касае за твърдения за надраскани детайли по
автомобил и с оглед събраните доказателства, съдът не счита, че е необходимо събиране на
повече доказателства, установяващи настъпването на увреждането. Самият ищец не твърди
да е бил очевидец на това как е увреден автомобилът му, настъпилите щети са констатирани
и установени по делото, което дава основание на настоящия състав да приеме, че е
осъществен покрит застрахователен риск. Да се приеме за недоказано настъпването му с
оглед събраните доказателства, би означавало в принципен план да се постави в тежест на
застрахования да твърди и да доказва факти, за които не знае как са настъпили. Последиците
от злоумишлените действия по смисъла на Общите условия са налице и същите са били
констатирани от застрахователя.
От заключението на вещото лице може да се направи и изводът, че претендираните
щети от засягане на повърхността на автомобила са в причинна връзка с констатираното
увреждане, което не е в резултат на естествени/ експлоатационни процеси, а от нарочно
злоумишлено механично/ физично въздействие.
Следователно съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че
процесните вреди по автомобила са се проявили във времето в процеса на експлоатация на
същия. Също така по делото не се доказа твърдението на ответника, че ищецът е
предоставил неверни данни за застрахованото МПС/ застрахователно събитие, с оглед което
възражението му, че е налице хипотезата на т. 14. 8 от ОУ, също се явява неоснователно.
Ответникът навежда и доводи, че застрахованият не е изпълнил задължението си по
т. 58.1 от Общите условия да уведоми незабавно компетентните държавни органи за
събитието в деня на настъпването му или узнаването за него, както и да удостовери факта на
уведомяването с надлежен документ/ служебна бележка от съответното РУ на МВР/,поради
което не дължи обезщетение. Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. По делото е беше проведено доказване или аргументация в тази
насока. Очевидно неуведомяването на компетентния държавен орган за процесното
застрахователно събитие не би могло да доведе до неговото възникване. Ето защо най-малко
тази предпоставка от състава не е била осъществена. Няма други основания, освен
предвидените в чл. 408 КЗ, на които застрахователят да откаже изплащане на обезщетение.
По тези причини наведеното възражение за неизпълнение на задължения от общите условия,
които съдът не намира и за значителни с оглед интереса на застрахователя, се явява
5
неоснователно.
Спорен между страните е размерът на обезщетението за причинените вреди.
Както бе отбелязано вече, според чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Според настоящата съдебна инстанция ремонтът на увредения автомобил трябва да
бъде определен по действащите към датата на ПТП средни пазарни цени, а не по цени на
официален вносител. Няма спор по делото, че ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за запазване на
гаранцията. И обратно, ако няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над
средните, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни
цени. В конкретния казус по делото не са налице доказателства, че процесният автомобил е
бил в гаранционен период и не може с абсолютна степен на категоричност да се заключи, че
е следвало да бъде отремонтиран в официален сервиз или с оригинални части.
Според изслушаната САТЕ стойността на щетите по процесния автомобил по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 1474,73 лв., до който размер следва да бъде уважен иска,
като за горницата над уважената сума от 1474,73 лв до размера на пълно предявената от
1892,33 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 585,72 лв., от които 75,72
лв. за държавна такса, 360 лв. за адвокатски хонорар и 150 лв. за депозит за вещо лице по
САТЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски с
оглед уважената част на исковете в размер на 456,86 лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 150 лв. за депозит за вещо
лице по САТЕ и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответникът следва да заплати на ответника разноски с оглед отхвърлената част на исковете в
размер на 55 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21А, представлявано от К. Т. – управител, да
заплати на „ДИЛИДЖЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 във
вр. с чл. 405 КЗ сумата в размер на 1474,73 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
установено на 09.08.2021 г. в гр. Варна, на ул. „Шейново“ № 4, по застраховка „Каско“,
комбинирана Застрахователна полица № 0307x0011398 от 28.01.2021 г., за лек автомобил
„Тойота РАВ4 Хибрид“, рег. № ..., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
05.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над уважения размер от 1474,73 лв. до размера на пълно предявената от 1892,33 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21А, представлявано от К. Т. – управител, да
6
заплати на „ДИЛИДЖЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 456,86 лв., представляващи съдебноделоводни разноски в настоящото
производство с оглед уважената част на иска.
ОСЪЖДА ДИЛИДЖЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 21А, представлявано от К. Т. – управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 55 лв., представляващи съдебноделоводни разноски в настоящото производство с
оглед отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7