Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София,13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 5399 по описа за 2020 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 32393 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 53771/2019 г.,
по описа на СРС - ГО, 78 състав, „А.“ АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на ищеца К.Й.Н., ЕГН: **********,***, на основание чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, сумата от 400 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.09.2019
г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение „А.“ АД, *** е осъдено
да заплати на ищеца К.Й.Н., ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 450 лв. деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство - „А.“ АД, който в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, го обжалва с твърдение, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Според жалбоподателят липсва валидно облигационно правоотношение между
страните, като същият е изложил подробни съображения в жалбата си. Искането към
въззивната инстанция е да отмени решението и да отхвърли изцяло иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на така депозираната въззивна жалба от ищцата К.Н. чрез
пълномощника й адв. В. Б., в който се оспорва жалбата по изложените в него
съображения.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбите оплаквания са неправилно нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен
състав приема за установено следното:
Ищцата К.Й.Н.
твърди в исковата молба, че е сключила Договор за превоз на пътници със
самолет с ответника „А.“ АД, по силата на който ответникът следвало да превози
ищцата със самолет от София до Хургада на 22.04.2017 г. Поради извънредни
обстоятелства обаче, полетът закъснял с 4 часа, поради което счита, че
изложените факти изпълвали съдържанието на хипотезата на чл. 7, пар. 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004, поради което ответникът й дължал обезщетение в
размер на 400 евро и моли съдът да го осъди да й заплати сумата от 400 евро,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
От приетата
пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че за ищцата е имало билет за полет от София до
Хургада на 22.04.2017 г., като договорът е сключен от името на „Т.Т.Б.“ ООД, но
за сметка на ищцата. „Т.Т.Б.“ ООД е внесъл суми по договор № 1/15.11.2016 г. за
полет VBB6005, определен за изпълнение по разписание на 22.04.2017 г. до Хургада –
Египет, за което за издадени фактури №№№
408/27.03.2017 г., 411/07.04.2017 г. и 416/19.04.2017 г. с посочените в тях
суми. Фактурите са включени в дневника за продажбите и са подадени в ТД на НАП
със справка – декларация.
От
представената по делото бордна карта е видно, че ищцата е осъществила пътуване
с полет VBB6005 по направление София – Хургада на 22.04.2017 г. Същото
обстоятелство се установява и от заключението на ССчЕ.
Не се спори
между страните, че полетът е закъснял с 4 часа, което се признава от ответника
от представената по делото електронна коренсподенция между страните. Ответникът
твърди, че полетът е закъснял поради неотстраними извънредни обстоятелства.
От съобщение за
авиационно събитие от 24.04.2017 г. и писмо рег. № 32-01-149/0803 на МТИТС –
ЗРПВВЖТ е видно, че за процесния полет VBB6005 има заведено съобщение за
реализирано авиационно събитие, както следва: „От Атина ни информираха, че VBB6005 се връща да кацне на летище София,
поради технически проблем с централния резервоар. ЕВС декларира, че има гориво
за 1 час и 30 минути и че не се нуждае от допълнително съдействие по време на
кацане“ На ВС бе дадено да следва директно към BLO кацна на ПИК27 В 0909UTC.“
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) 261/2004.
Приложимостта на този
Регламент се обосновава от безспорното по делото обстоятелство, че в случая се
касае за полет, който е с начална и/или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 1, б. „б" във вр. пар. 2, б.
„б" от Регламент (ЕО) 261/2004,
пътникът в самолет има право на обезщетение при закъснение на полет с повече от
3 часа по маршрут над 1 500 км, което обезщетение възлиза на 400 евро.
За основателността на предявения иск необходимо е
да се установят следните обстоятелства: валидно сключен договор за въздушен превоз
на пътници, както и да е налице закъснение на полета над допустимото
съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004, като разстоянието на полета е над
1500 км, установяването на които обстоятелства е в доказателствена тежест
на ищеца. В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на договора,
както и правоизключващото си възражение, основано на чл. 5, пар. 3“ от
Регламент (ЕО) 261/2004, че обезщетение в конкретния случай не се дължи,
доколкото закъснението на полета се дължaло на извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими
мерки.
По дела С-402/07 г. и С-403/07 г., СЕС е дал
задължително тълкуване на Регламент /ЕО/ № 261/2004, като съобразно последното
тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите
имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В случая се
установява че полетът на ищцата е бил изпълнен с четири часа закъснение,
предвид на което същият има право на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б
"б" от Регламент/ ЕО/ № 261/2004 г.
При анализа на събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, настоящият съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че в случая е реализирана хипотезата чл. 7, пар. 1, б.
„б" от Регламент (ЕО) 261/2004. От представените писмени доказателства и
от заключението на изслушаното и прието като неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за ищцата е имала закупен билет
за полет от София до Хургада на 22.04.2017 г., от името на „Т.Т.Б.“ ООД, както
и че ищцата е осъществила полета. Безспорно е установено и закъснението на
полета с 4 часа, което не се оспорва от ответника, а и се потвърждава от
съобщение за
авиационно събитие от 24.04.2017 г. и писмо рег. № 32-01-149/0803 на МТИТС -
ЗРПВВЖТ.
Относно
твърдението, че размерът на обезщетението от 400 евро е прекомерен и не
отговаря на действителните обезщетения по Регламент 261/2004 г. в размер на 250
евро, то следва да бъде отбелязано, че размерът на обезщетението е поставен в
зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени
по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. ).
По отношение на процесния полет размерът на обезщетението следва да се определи
по чл. 7, § 1, б. "б" Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. - 400 евро.
Безспорно е, че
"AЛК" АД се явява "въздушен превозвач" по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "а" от Регламента /ЕО/261/2004,
а именно компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране.
Предвид
изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че е нелице хипотезата на
чл. 7, пар. 1, б. „б“ във вр. пар. 2, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 -
закъснял с повече от 3 часа полет по маршрут с дължина над 1 500 км., при което
се дължи обезщетение в размер на 400 евро.
Правилни са
изводите на първостепенния съд, че е неоснователно възражението на ответника,
основано на чл. 5, пар. 3“ от Регламент (ЕО) 261/2004, че обезщетение в
конкретния случай не се дължало, доколкото закъснението на полета се дължaло на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети
всички необходими мерки. Действително, както е посочил и първоинстанционният
съд, възражението е бланкетно и не се посочват и доказват такива
обстоятелства. От представените писмени доказателства - съобщение за
авиационно събитие от 24.04.2017 г. и писмо рег. № 32-01-149/0803 на МТИТС –
ЗРПВВЖТ, също не могат да се изведат изводи, че закъснението на полета се дължи
на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са
били взети всички необходими мерки, нито може да се установи
причинно-следствената връзка между посоченото в съобщението за авиационно
събитие и закъснението на полета на ищцата с 4 часа, а други доказателства в
подкрепа на тази теза не са ангажирани от ответното дружество.
Неоснователно е
и възражението, че между ищеца и ответника няма сключен договор за превоз на
пътници със самолет, тъй като договорът бил сключен с „Т.Т.Б.“ ООД. Настоящият
съдебен състав напълно споделя мотивите на първостепенния съд, че сключването от именто на „Т.Т.Б.“ ООД, но
за сметка на ищцата, представлява косвено представителство на последната пред
ответника във връзка с договора за превоз на пътници със самолет, поради което
е налице валидно сключен договор между страните по делото. Действително, Регламент
(ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна връзка
между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия
обезщетението - арг. от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. От
представената по делото бордна карта е видно, че ищцата е осъществила пътуване
с полет VBB6005 по направление София – Хургада на 22.04.2017 г., т.е. същата
има качеството на пътник в самолет на ответника по силата на валидно правно
основание, което обстоятелство се установява и от заключението на ССчЕ.
Представеният от ищцата като нейна бордна карта за полета документ на чужд
език, без превод, не е оспорен от ответника в срока по чл. 131 ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са неоснователни.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, поради което в упражнение на правомощията
си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
първоинстанционното решение в осъдителната му част, като правилно и
законосъобразно.
Върху така
определеното обезщетение се дължи и законна лихва за периода от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 17.09.2019 г., до окончателното плащане на
сумата.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която
е представила доказателства за направата на такива в размер на 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна
защита и съдействие, която сума въззивникът следва да бъде осъден да й заплати.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 32393 от 04.02.2020
г. по гр.д. № 53771/2019 г., по описа на СРС - ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА „А.“ АД, *** да заплати на К.Й.Н.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 400 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.