Решение по дело №1184/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Парадайз Бийч“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес: [населено място], [улица], хотел „Мариета Палас“, представлявано от В. С. Т., против Заповед № БС-6063 от 16.07.2024г., издадена от директора на ОДБХ-[населено място], с която е наредено спиране на цялата дейност по дистрибуция с храни на обект- ресторант, с адрес: [населено място], местност Варницата, считано от 16.07.2024г.

Оспорващата страна иска отмяна на процесния административен акт. Твърди се, че са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, а също така противоречи и на нормите на материалния закон. Сочи се, че издаденият административен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, като се позовава погрешно на други административни актове и констатации. Заповедта на заместник-кмет „ПООС“ на Община Несебър, на която ответникът се позовава в процесната заповед е неотносима към заведението за хранене и развлечение, по отношение на което е наредено спиране на дейността. Заповед № 1686 от 16.05.2024г. касае оформление и благоустройство на околното пространство и свободната част от УПИ, но не и сграда или обект, който подлежи на регистрация по приложимия закон- ЗУАВ. Твърди се, че реално липсват мотиви за постановяване на процесната заповед, доколкото пространството обхванато от другата заповед, на която ответникът се позовава дори не засяга свободна площ към заведението, за да е организирана търговска дейност. Освен това, цитираната друга заповед не е влязла в сила, защото е оспорена като незаконосъобразна пред компетентния съд. Оспорва се извършването на нарушение по чл.23, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 от ЗХ и чл.24, ал.2, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/. Липсва и такова нарушение, съгласно изискванията на чл.26 от ЗХ относно изискванията за лицата, желаещи да бъдат вписани в националния регистър на операторите.

В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от упълномощен представител- адвокат П. С. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Ангажира доказателства, включително съдебно-техническа експертиза.

Ответникът–Директор на ОДБХ-Бургас, представя административната преписка по делото и оспорва основателността на жалбата в писмено становище /л.85 и сл./. Обсъждат се представени документи изискани от дружеството, като в писменото становище ответникът сочи наличието на заповед с № 1687 относно премахване на незаконен строеж. Позовава се на чл.26, ал.1, т.1 от ЗХ, според която норма абсолютна предпоставка за регистрация, по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗХ на обект- ресторант е наличието на законно изграден обект, по смисъла на ЗУТ, за който в зависимост от него се изисква наличие на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от ЗУТ или издадено разрешение за строеж по чл.41, ал.1 от ЗУТ / по отношение на стопански и второстепенни постройки/, респективно на такова по чл.56, ал.2 от ЗУТ- за преместваемите обекти, а евентуално на документ, който удостоверява, че обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация. Признава се, че дружеството е представило удостоверение за въвеждане в експлоатация, но въвеждащо „различна фактология по отношение на обекта“, видно от констативен акт № 33 от 30.04.2024г. на община Несебър. Сочи се, че към момента на издадената оспорена по настоящото дело заповед е пристроена незаконна част- без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, респективно е издадена заповед за събарянето на тази незаконна част, а именно с № 1687. Заявява, че незаконният строеж обхванат от тази заповед е част от регистрирания обект- ресторант по реда на чл.23, ал.1 от ЗХ. В съдебно заседание, чрез упълномощен представител- юрисконсулт З. Н. и в допълнително представени писмени бележки развива съображения за неоснователност на оспорването и за законосъобразно издаване на заповедта. Позовава се на изискването на чл.23 и чл.24 от ЗХ, съгласно които производството и дистрибуцията на храните се извършват от бизнес оператори, вписани в съответния национален регистър, който е публичен. Счита, че разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗХ е нарушена в този случай, тъй като дружеството „Парадайз Бийч“ ЕАД не е вписано в този регистър. Позовава се на заповед № 1686 от 16.05.24г. издадена от заместник-кмет на община Несебър, с която е наредено премахване на „Настилка от щампован бетон на място, предвидено за озеленяване в част „Паркоустройство и благоустройство“ в поземлен имот, с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Несебър, местност „Варницата“. В писмените бележки, ответната страна се позовава и на друга заповед, а именно с № 1687 от 16.05.2024г. на същия орган от общинската администрация, относно премахване на незаконен строеж, представляващ изградена на източната фасада на самостоятелен обект с посочения идентификатор стоманобетонна плоча, изпълняваща функцията на покрив на стопански двор. Твърди се, че предмет на тази заповед е премахване на незаконно изградена постройка към обектите ресторант и бар, визирани в Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект под № 193 от 04.11.2022г. и се заявява в писмените бележки, че по оспорване на втората посочена заповед е образувано административно дело № 930 от 2024г. Иска да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в настоящият състав, след като обсъди доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че ответният административен орган е сезиран, както следва:

Със сигнал /л.94 от делото/, вх.№ БС-5666 от 02.07.2024г., в което се описва хронологията по установяване на незаконно строителство, включително за авария на 30.06.2024г., при която избиват битови води от шахта и с повторно подаден сигнал /л.134 от делото/, постъпил с вх.№ БС-6043 от 15.07.2024г. по описа на ОДБХ-Бургас. Подателят на сигнала посочва, че е извършено незаконно строителство към сграда с [идентификатор], която „към момента“ се използва незаконосъобразно като заведение за обществено хранене и е собственост на дружеството „Парадайз бийч“ ЕАД. В писмото се акцентира на обстоятелството, че в заведението се приготвя и обработва храна и хранителни продукти за гости и туристи на хотела, а цитираното заведение обслужва гости на хотела на посоченото дружество от 2022г. Описва се, че в незаконно изграденото и използвано кухненско помещение към заведението, част от сграда с [идентификатор] има авария, вследствие на която в помещението избиват битово- фекални води от прилежащата шахта. Изтъква се, че вследствие на аварията, в района около незаконното кухненско помещение се разнася непоносима миризма, която засяга включително и района на стопанисвани от сигналоподателя сграда и ресторант. Описва се, че по предходно подадено писмо е получен отговор, че към момента на проверката това заведение не е извършвало дейност и в отговора е описано предстоящо издаване на лицензи за работа, по подадено заявление. Изразява се несъгласие с първоначалния отговор, а сигналопадателя заявява, че ще представи като доказателства констативен акт № 33 от 30.04.2024г. за незаконен строеж и Заповед № 1687 от 16.05.2024г. на Заместник-кмета на Община Несебър. Заявява се, че тези актове съставляват пречка, по смисъла на Закона за храните, т.е. за регистрацията на заведение за обществено хранене, доколкото не отговаря на строителните и хигиенни норми за приготвяне на храна и обслужване на туристи.

На 15.07.2024г. служители на ОДБХ-Бургас извършват проверка на място на обекта на дружеството в [населено място].Влас, м-т „Варницата“, за което съставят констативен протокол № 0014243 /л.91 от делото/, връчен на салонния управител на заведението, в обстоятелствената част на който се сочи, че е подадено заявление за регистрация на обекта постъпило в ОДБХ-Бургас на 03.07.2024г., а по повод констатациите за дейността на заведението, управителят на дружеството е поканен за съставяне на акт за установяване на нарушение по чл.23, ал.1 и чл.24 от ЗХ, както и заповед за затваряне на обекта.

Въз основа на така подаденото писмо от 15.07.2024г.и направените констатации на служителите на ОДБХ-Бургас, на 16.07.2024г. ответният административен орган издава процесната заповед № БС-6063, с която спира цялата дейност по дистрибуция с храни на обект- ресторант с адрес в [населено място], местност „Варницата“, стопанисван от „Парадайз бийч“ЕАД, считано от датата на издаване на акта- 16.07.2024г.

Впоследствие са изготвени и още два констативни протокола, а именно с № 0014245 от 16.07.2024г. /л.92/ и КП № 0014311 от 17.07.24г. /л.93 от делото/, които обаче са изготвени във връзка с връчване на процесната заповед № 6063 от 16.07.2024г., поради което нямат отношение към законосъобразността на произнасянето на ответния орган с тази заповед, тъй като са изготвени след нейното издаване и по повод връчване на административния акт.

По преписката е приложено и писмо /л.89 от делото/ на Директора на ОДБХ-Бургас адресирано до управителя на „Парадайз бийч“ЕАД, в която се описват констатирани незаконно строителство от страна на компетентните органи на Община Несебър, „вероятно извършени с цел увеличаване на търговската, обслужващата и други площи“. Като се позовава не незаконно строителство констатирано от органите на Община Несебър, ответният орган изразява становище, че Удостоверение № 193 от 04.11.2022г. издадено също от Община Несебър „отразява фактология априори и настоящата такава е в колизия с проектната документация, на чието основание същото е издадено.“

С това писмо, дружеството е уведомено, че непредставянето на актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация, в срок до 14 дни от получаването му ще предпостави издаване на заповед за заличаване.

По делото и към преписката е представено заверено копие на Заповед № 1686 от 16.05.2024г. /л.126 и сл./, с която на дружеството „Парадайз бийч“ЕАД се нарежда от страна на заместник-кмет на община Несебър да бъде премахнат незаконен строеж – настилка от щампован бетон, на място предвидено за озеленяване в част „Паркоустройство и благоустройство“ по инвестиционен проект за сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и изградено стоманобетонностълбище за връзка между отделните терасовидни нива с посочени размери. По делото е безспорно, предвид изявленията и на двете страни, че заповедта не е влязла в сила и е предмет на разглеждане по друго дело на Адм.съд- Бургас, по което не е налице влязъл в сила краен съдебен акт и към момента на приключване събирането на доказателствата по настоящото дело.

Допълнително е изискана и Заповед № 1687 от 16.05.2024г. /л.190 и сл./, също издадена от Заместник-кмет на Община Несебър, съгласно Констативен акт № 33 от 30.04.2024г. за незаконно строителство в ПИ с [идентификатор], с която е наредено на „Парадайз бийч“ЕАД да премахне незаконен строеж, изграден на източната фасада на самостоятелен обект с [идентификатор] стоманобетонна плоча /изпълняваща функцията на покрив на стопанския двор/ в продължение на плочата на кота +4.30 метра от одобрения проект на сграда с [идентификатор], над пространството на стопанския двор, като в северната и източната страна същата ляга върху подпорните стени, а откъм южната страна е затворено с врата- тип „ролетна щора“, с което пространството предвидено за стопански двор се превръща в част от обема и застроената площ на сградата. Представен е и КА № 33 от 30.04.2024г. /л.193-194/.

Допълнително е представено по-четливо заверено копие на относимия към издадената процесна заповед констативен протокол № 0014243 /л.195 от делото/, съгласно дадени от съда указания. Видно от неговото съдържание, процесният обект е подал заявление за регистрация с вх.№ 3864 от 03.07.2024г., ведно с посочената фактура.

От обстоятелствената му част се установява, че според проверяващите служители на ОДБХ-Бургас извършили проверка на 15.07.24г., обектът работи на предела на възможностите си, преди изтичането на 14 дни срок по чл.26, ал.2, т.11 от ЗХ, който е до 18.07.2024г. Сочи се, че не са установени несъответствия по ЕС/ 852 от 2004г.

В хода на производството по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.С. Б.. Видно от констатациите на вещото лице, процесната сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] е изградена в поземлен имот собственост на дружеството-жалбоподател. Съгласно одобрените проекти около тази сграда са предвидени зелени площи, терасирани на три и четири нива. Строежът е въведен в експлоатация през 2022г., с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 193 от 04.11.2022г., издадено от Главния архитект на О. Н. и представлява „Заведение за хранене и развлечение“. Цитирани са констатации на общински служители по „Контрол на строителството“ в съставения от тях констативен акт, според които на предвиденото за озеленяване на всички нива е поставена настилка от щампован бетон, а за връзка между отделните нива в западната част на терасирането е изградено стълбище с ширина около 1.20 метра и дължина около 12 метра, като част от стълбището попада в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място].Влас, съставляващ публична държавна собственост- земеделска територия. Установеното нарушение се изразява в неспазване на изискването за 70% озеленяване. Сочи се, че по отношение на този строеж е издадена заповед за премахването му, на основание чл.225а от ЗУТ. Характеристиките на строежа отговарят на четвърта категория, съгласно номенклатурата на нормативната уредба и представлява настилка от щампован бетон върху място, предвидено за озеленяване по проект, част „Паркоустройство и благоустройство“. Описва се, че заведението е на един етаж, стоманобетонова конструкция- открит навес. В източната част, която е затворена, са разположени кухнята и помещение за персонала, с отделен санитарен възел. В самата зала под навеса се намира открита част на кухнята, с визуална връзка към местата за хранене. Сочи се, че тоалетните за клиентите, вкл. за хората с увреждания са разположени в западната част. От там има и стълба за покрива, представляващ използваема тераса с бар, складови площи, бойлерно помещение и др. Описани са характеристиките на кухнята, като се онагледява, че зареждането се осъществява от стопанския двор, по проект предвиден в съседство на сградата, в североизточната част, в началото на имота. От кухнята, през отвор в зида, покрит с ролетна щора, се осъществява достъпа до основния ресторант, който е със 140 места и е отворен към морето. Вещото лице сочи, че заведението, както е описано, без покрития стопански двор е въведено в експлоатация с посоченото по-горе удостоверение. Видно от заключението на експерта, настилката от щампован бетон /незаконният строеж/, предмет на издадената Заповед № 1686 от 16.05.2024г. не е свързана технически и конструктивно с ресторанта и извършените строително-монтажни работи по нейното изпълнение не го засягат.

Заключението е прието в открито заседание по делото на 04.12.2024г., неоспорено от страните.

По делото от страна на жалбоподателя са представени и заверени копия на две становища, а именно с № 3054 от 12.08.2022г., издадено от директора на ОДБХ-Бургас и с № 256 от 31.01.2022г. на директора на ОДБХ-Бургас. Съгласно издадените становища /л.170-171 от делото/ проектната документация на процесното заведение отговаря на всички изисквания и норми, приложими към дейността на обекта и е изграден и оборудван в съответствие със съгласуваната документация. Становищата се основават и на констатации на тричленна комисия от служители на ОДБХ, обективирани в нарочен протокол от 31.01.2022г. /л.172-173 от делото/.

Прието е като доказателство и Удостоверение № 193 от 04.11.2022г., издадено от Гл.архитект на Общ Несебър /л.131 от делото/, съгласно което заведението е въведено в експлоатация. Според описаното в документа, строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Заснет е и нанесен в КККР на [населено място].Влас.

Във връзка с изясняване на спорните факти и установяване статута на цитирания по-горе документ, бе изискано от О. Н. предоставянето на информация дали цитираното Удостоверение № 193 от 04.11.2022г. е било оспорване пред съответните компетентни органи, дали има образувани производства по евентуалното му оспорване ида се представят доказателства за това.

Видно от постъпилия отговор по делото /л.213- 215/, обективиран в писмо, подписано лично от главния архитект на община Несебър, се сочи, че самото удостоверение е издадено въз основа на представен окончателен доклад от фирма, упражняваща строителен надзор. Изтъква се, че видно от справка на КАИС и в СГКК-Бургас, процесната сграда с [идентификатор] отговаря на одобрената проектна документация, като по проект източно от нея е налице открит стопански двор, връзката на който със заведението се осъществява чрез два броя врати. По-нататък в писмото се описва, че на 29.04.2024г. проверка на служители от общинската администрация е отразила своите констатации в съответен протокол /КА/ ,според които в предвиденото пространство за стопански двор е извършено преустройство, изразяващо се в изпълнение на стоманобетонна плоча /изпълняваща функцията на покрив на стопанския двор/, в продължение на плочата на кота +4.30 метра от одобрения проект на сградата, над пространството на стопанския двор, като в северната и източната страна същата ляга върху подпорните стени, а откъм южната страна е затворено с врата- тип „ролетна щора“. По този начин пространството на стопанския двор се превръща в част от обема и застроената площ на сградата. По този повод е съставен КА № 33, а въз основа на него е издадена Заповед № 1687 от 16.05.2024г. за премахване на така констатирания незаконен строеж. Сочи се, че заповедта е оспорена пред компетентния съд и все още е налице висящо производство.

Изрично и в писмото на гл.архитект се изтъква, че така описаното преустройство /незаконен строеж/ не касае създаването на нови отвори за връзка със заведението, не засяга конструкцията на сградата, същото не обуславя нови функционални връзки с кухненския блок и не премахва съществуващи такива, т.е. не води до технологични промени в обекта, изпълнен по одобрения и съгласуван проект, със становище № 256 от 31.01.2022г. на ОДБХ. Освен това е издадено и положително становище от 12.08.2022г. на ОДБХ /двете цитирани и по-горе/.

В отговора на главния архитект се посочва, че ответникът /директор на ОДБХ-Бургас/, необосновано поставя под съмнение актуалността на издаденото удостоверение № 193 от 04.11.2022г. и изисква представяне на актуално такова от собственика /дружеството/. В тази връзка, от страна на главния архитект се сочи, че документ от такова естество се издава за конкретне обект при завършване на СМР и същото не подлежи на „актуализация“. Разяснява се, че ново удостоверение за обекта може да се издаде при допуснато по съответния законов ред и реализирано преустройство на самия обект „Заведение за хранене и развлечение“, но такова не е допускано. Изрично в писмото се сочи, че констатираният незаконен строеж, чието премахване е разпоредено със Заповед № 1687 не касаят законно изграденият и въведен в експлоатация обект, т.е. незаконно изграденият обект /стоманобетонна плоча- изпълняваща функцията на покрив на стопанския двор/ е изграден на фасадата на законно изграденият обект /л.214/. В заключение, главният архитект изтъква, че реализираната незаконна пристройка не би следвало да се тълкува, като преустройство на вече въведения в експлоатация обект /последен абзац на писмото – л.215 от делото/.

Въз основа на изложените по-горе фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения 14-дневен преклузивен срок /заповедта е връчена на 17.07.24г., а жалбата е подадена на 18.07.24г./, от юридическо лице, което е адресат на акта, по съществото си неблагоприятен за него, т.е. жалбата е подадена от активно легитимиран субект и е налице правен ин­терес от оспорването. Оспорената по делото заповед съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването и отсъстват отрицателни такива.

При разглеждането на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

В настоящият случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона и за наличието на съответното правомощие по делото липсва спор. Съобразно чл.24, ал.2, т.1, вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Закона за управление на агрохранителната верига /за краткост ЗУАХВ/. Процесното заведение за обществено хранене е регистрирано като такова именно в ОДБХ-Бургас, поради което нейният ръководител- директора несъмнено има териториалната и материална компетентност да издаде административен акт от процесната категория, т.е. за спиране дейността на заведението. По делото е представена и изрична оправомощителна заповед в тази връзка, а именно Заповед от 20.09.2023г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която директорите на ОДБХ са упълномощени да издават заповеди за спиране дейността на обекти /л.140 от делото/. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната законосъобразност на акта.

По отношение проверката за законосъобразност, с оглед указаното в чл.168, вр. с чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК, а именно относно съблюдаване на административнопроизводствените правила, нормите на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази следното:

Както вече бе посочено по-горе, административното производство, по което е постановена процесната заповед е започнато с проверка по повод подаден сигнал на друго дружество. Органите на ОДБХ-Бургас са извършили проверка и констатациите от нея са отразени в съставения констативен протокол. Въз основа на посочените в сигнала „доказателства“ за извършване на незаконен строеж, както и за „некоректност“ на представеното Удостоверение № 193 от 04.11.2022г. за въвеждане в експлоатация на обекта, издадено от главния архитект на община Несебър, респективно на издадената от заместник-кмет на община Несебър Заповед № 1686 от 16.05.2024г. за премахване на незаконен строеж, ответникът е издал заповедта за спиране на цялата дейност на ресторант, с адрес: [населено място], местност „Варницата“, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

Съдът констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на дружеството, стопанисващо процесното заведение, а постановеният акт за спиране на дейността противоречи на нормите на материалния закон и неговите цели. Това е така, поради следното:

В случаят, издаденият акт е мотивиран фактически и се основава на правни основания, според които дружеството е представило в ОДБХ-Бургас „некоректно“ удостоверение за въвеждане в експлоатация без въобще да е посочено в какво се състои установеното несъответствие. От страна на ОДБХ вече са били издавани две положителни становища през 2022г. по повод регистрацията на обекта, описани по-горе. В обстоятелствената част на обжалваната по делото заповед се описва, че в писмото с вх.№ БС-6043 от 15.07.2024г. са приложени доказателства за твърдяната „некоректност“. Вярно е, че в текста на това писмо пресъздаден по-горе в решението е посочено наличието и на Заповед № 1687 от 16.05.2024г., издадена от орган на общинската администрация за премахване на незаконен строеж, но както става ясно от материалите по делото и двете издадени Заповеди за премахване на незаконно строителство- с № 1686 /относно настилката от щампован бетон/ и с № 1687 /относно стоманобетонната плоча, играеща роля на покрив на стопанския двор/ са актове, които подлежат на обжалване, а както стана ясно от изявленията и на двете страни, съответно от представени по настоящото дело материали и двете заповеди за премахване на незаконен строеж не са влезли в сила и към момента на приключване събирането на доказателства по настоящото производство. Както е известно, заповедите по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж нямат допуснато от закона предварително изпълнение, за разлика от процесната заповед, за която законодателят изрично е предвидил, че обжалването не спира изпълнението /чл.25, ал.3 от ЗАХВ/. При това положение, липсва правно основание, според което ответният орган да възприеме наличието на „доказателства за незаконен строеж“ при наличие на две висящи производства по оспорване на заповеди по чл.225а от ЗУТ, с неясен изход от оспорването към момента на неговото произнасяне. Следва да се отбележи, че наличието на незаконен строеж се установява само с влязъл в сила административен акт със съответното правно основание, издаден за премахване на незаконния строеж, поради което до влизане в сила на въпросните заповеди не могат да породят целените правни последици. Още по-малко, наличието на незаконен строеж може да се установи от друг субект, различен от компетентните лица, съгласно нормите на ЗУТ. В този смисъл, както твърденията на други лица /дружества/, така и становището на ответника са ирелевантни, при положение, че нито са компетентни да установят наличието на незаконен строеж, нито е налице влязъл в сила административен акт, който да го установява и на който да се позовават. Освен липсата на описаното в заповедта на ОДБХ „доказателство за незаконен строеж“, липсва и законово основание да се изисква ново удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект, който вече е въведен в експлоатация, с удостоверение № 193 от 04.11.2022г., а по отношение на т.нар. в заповедта „некоректност“ следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че този документ е такъв с невярно съдържание или е неистински, нито е установено наличието на подобни произнасяния от компетентните органи. Изрично бе изискана справка по настоящото дело, в което съдът изиска информация от О. Н. за статуса на официалният документ и отговора на главния архитект на общината бе описан по-горе. Документът е издаден след две положителни становища на ОДБХ от м.януари и от м.август 2022г., представени по делото като доказателства и също описани в обстоятелствената част на съдебното решение, като евентуално извършено впоследствие незаконно строителство относно констатирано пристрояване на плочата, като таван на стопанския двор, както и на настилката от щампован бетон не са част от заведението по настоящото дело с категоричност бе установено, че не обслужват неговата дейност. В тази връзка изрично е посочено и от вещото лице- инж.Б., че бетоновата настилка от щампован бетон не е свързана технически и конструктивно с ресторанта- заведение за обществено хранене и това строителство въобще касае проекта в част „Паркоустройство и благоустройство“, а не функционирането на ресторанта, като заведение за обществено хранене. От отговора на главния архитект на община Несебър относно статута на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация също изрично се сочи, че констатираният друг незаконен строеж /стоманобетонна плоча- покрив на стопанския двор/, няма характер на преустройство на регистрирания и въведен в експлоатация обект, а видно от обстоятелствата описани в писмото по никакъв начин не засяга функционирането на заведението, защото не създава нови функционални връзки и непремахва други такива, нито създава нови отвори, нито засяга конструкцията на сградата, съответно по никакъв начин не е обоснована твърдяната некоректност на издаденото удостоверение, с позоваване на заповедта за премахване на незаконен строеж № 1687, още по-малко със заповед № 1686. Не на последно по важност място, следва да се отбележи, че липсва правно основание за издаване на „актуално“ удостоверение за въвеждане в експлоатация. Както е посочено изчерпателно в писмото на гл. архитект на община Несебър, липсва правно основание за издаване на такова „актуално“ удостоверение, а само при наличие на нов допуснат строеж, след осъществяването му същият следва да се въведе в експлоатация по начина, по който това е станало и с вече въведения в експлоатация строеж. В случаят обаче такива данни по делото въобще не са установени, а нов допуснат от компетентните органи и извършен строеж въобще не съществува, поради което не би могло да се изисква от дружеството, стопанисващо процесното заведение представянето на такова друго удостоверение относно въвеждане в експлоатация на различен от описание вече строеж, съгласно удостоверение № 193 от 04.11.2022г. При положение, че от заключението на вещото лице и от становището на главния архитект в отговора по делото става ясно, че констатираните незаконни строежи нямат отношение към дейността на обекта, който е регистриран и чиято сграда е надлежно въведена в експлоатация напълно необосновано остава съдържанието на Заповед № БС-6063 от 16.07.2024г. Посочените в нея правни основания за издаване на заповед за спиране на цялата дейност на обекта нямат опора в установените по преписката и от доказателствата по делото и не са налице факти, които да основават издаване на подобна заповед.

Съгласно чл.24, ал.1 от ЗУАХВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. Съгласно чл.138 от Регламента:

1. При установено несъответствие компетентните органи предприемат:

а) необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и

б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие.

Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие.

2. Когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното:

а) разпореждат или извършват третиране на животните;

б) разпореждат разтоварване, прехвърляне на друго транспортно средство, настаняване и полагане на грижи за животните, периоди на карантина и отлагане на клането на животните, и при необходимост разпореждат, че трябва да се търси ветеринарна помощ;

в) разпореждат извършването на обработки на стоките, промяна на етикетите или предоставяне на коригираща информация на потребителите;

г) ограничават или забраняват пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа на животни и стоки и забраняват връщането им в държавата членка на изпращане или разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане;

д) разпореждат операторът да увеличи честотата на собствения си контрол;

е) разпореждат за някои дейности на съответния оператор да се прилага увеличен или систематичен официален контрол;

ж) разпореждат изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки и когато е целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от първоначалното им предназначение;

з) разпореждат поставянето под изолация или закриването за целесъобразен период от време на цялата или част от стопанската дейност на съответния оператор или неговите обекти, стопанства или други помещения;

и) разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо — на интернет сайтовете, които той поддържа или използва;

й) разпореждат спиране или отнемане на регистрацията или одобрението на съответния обект, предприятие, стопанство или транспортно средство, на разрешителното на превозвача, или на свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство;

к) разпореждат клане или умъртвяване на животните, при условие че това е най-подходящата мярка за опазване на здравето на хората и животните, както и за хуманно отношение към животните.

3. Компетентните органи представят на съответния оператор или на негов представител:

а) писмено уведомление за взетото от тях решение относно действието или мярката, които трябва да бъдат предприети в съответствие с параграфи 1 и 2, и мотивите за това решение; както и

б) информация относно правото за обжалване на решенията и приложимата процедура и срокове по отношение на правото на обжалване.

4. Всички разходи съгласно настоящия член, се поемат от отговорните оператори.

5. В случай на издаване на неверни или подвеждащи официални сертификати или в случай на злоупотреба с официални сертификати компетентните органи предприемат подходящи мерки, включително:

а) временно отстраняване на сертифициращия служител от изпълнението на задълженията му;

б) отнемане на разрешението за подписване на официални сертификати;

в) всяка друга мярка, която цели да се избегне повторно извършване на нарушенията, посочени в член 89, параграф 2.

Дори да се приеме, че самият факт на издаване на заповеди за незаконен строеж е достатъчен за издаване на процесната заповед за цялостно спиране на дейността, в мотивите на административния акт липсват каквито и да било констатации в какво точно се изразява незаконното строителство и въобще дали и по какъв начин се засяга дейността на обекта, който е надлежно регистриран, с издаденото удостоверение от 04.11.2022г. Никакви конкретни съображения не са посочени и не могат да се извлекът дори по тълкувателен път, защото не може да се установи какво означава „некоректност“ на издадено удостоверение, което освен, че е официален удостоверителен документ, издадено от компетентното длъжностно лице в предвидената форма и ред и удостоверява вписаните в него факти и обстоятелства, а същевременно липсват каквито и да било данни за неговото анулиране, оттегляне, отмяна и прочие, още по-малко е възможно издаване на последващо „актуално“ такова, каквото се изисква в изпратено до дружеството писмо, при липса на подобна правна възможност. Такива мотиви не се съдържат и в изпратеното писмо /л.89 от делото/- изх. № БС-6070 от 16.07.2024г., т.е. от същата дата, на която е постановена заповедта. В това писмо ответният административен орган заявява, че ще спре вписаният оператор „Парадайз бийч“ЕАД, ЕИК ********* в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни временно, с издаване на процесната заповед за спиране на цялата дейност, до представяне на „актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация“, за което както вече бе отбелязано липсва правно основание. Само за наличие на допуснат и последващо изграден строеж, респективно след неговото извършване във времето е обективно възможно издаването на такова удостоверение за въвеждане в експлоатация, с отразяване на съответният нов строеж. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице, прието и неоспорено по делото, както и приетото като писмено доказателство писмо /справка/ от главния архитект, представено по делото по указание на съда, при липса на отрицателни предпоставки за това. При положение, че според заявеното и от двете лица със съответните специални знания в областта на строителството е посочено, че и двата незаконни строежа не са свързани конструктивно с въведения в експлоатация строеж, нито го засягат, нито съставляват негово преустройство, обективно такова ново удостоверение няма отношение към дейността на ресторанта и няма основание да бъде изисквано издаването на такова като условие за отмяна на наложената мярка, дори в действащата нормативна уредба да има правна възможност за изпълнение на дадените от ответника указания.

Обобщено, оспореният акт е постановен при неизясняване на относимите към произнасянето на ответника факти. Административният орган издал заповедта за спиране на дейността, в нарушение на чл.35 от АПК, без наличието на установено фактическо основание за спиране на тази дейност, обосноваващо наличието на материалноправни предпоставки, в нарушение на целите на закона. Постановената мярка е несъразмерна, противно на изискването на чл.6 от АПК за преценка на засегнатите права съпоставено с наличие на необходимост от постановяване на такава мярка. Следователно, заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна изцяло, на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а подадената жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.

По въпроса за разноските:

Оспорващата страна претендира присъждането на разноски, а при този изход акцесорната претенция също е основателна и следва да бъде уважена. В това число, следва да се включат платената държавна такса в размер на 50 лева, платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1300 лева и внесен депозит за вещо лице общо в размер на 840 лева или разноски общо за сумата от 2190 лева, които да бъдат заплатени от ОДБХ-Бургас, в чиято структура е ответният административен орган.

Мотивиран от изложеното, Административен съд- Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № БС-6063 от 16.07.2024г., издадена от директора на ОДБХ-[населено място], с която е наредено спиране на цялата дейност по дистрибуция с храни на обект- ресторант, с адрес: [населено място], м-т „Варницата“, стопанисван от „Парадайз Бийч“ ЕАД, считано от 16.07.2024г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- [населено място], представлявана от директора, да заплати на „Парадайз Бийч“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. С. Т., сумата от 2 190 лв. /две хиляди сто и деветдесет лева/, разноски по делото, в производството пред Административен съд-Бургас.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщението, с касационна жалба пред ВАС на РБ.