Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното
заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА
При участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия
Казакова т.д.№6145 по описа за 2012г., на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл.422,ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът “Т.Б.А.Л.” ЕАД, ***,
район Л., ул.”Д.Х.” №***, ет.*, ЕИК*-******* твърди, че
ответникът “В.И А.” ЕООД, ***, ж.к.С.Р.,
бл.*, вх.*, ет.*, ап**, е издал запис на заповед от
15.03.2010г. за сумата от 31 753,23
евро, платима на предявяване, с авалисТ.по
нея В.М.А. ***, ж.к.К.П. ІІІ част, бл***, вх.*, ет.*, ап.**/*, ЕГН:**********, П. С.В., ЕГН**********,*** и „Л.“ ООД. Твърди, че
записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията на ищеца по
сключения с първия ответник договор за финансов Л., като Л.ополучателят е издал
два броя записи на заповед за обезпечение на вземанията по договора, като към
05.05.2011г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съществуват изискуеми
и неплатени суми по договора. Твърди, че записът е предявен за плащане на издателя
и авалистите с нотариални покани, като дружеството е подало заявление и
съответно СРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
солидарните длъжници за сумата от 31
753,23 евро главница, ведно със
законната лихва от 05.05.2011г. Моли съда да се приеме за установено
съществуването на изискуемо вземане на дружеството срещу длъжниците в размер на
3 595,42 евро, представляващо част от вземане по запис на заповед, ведно със законната лихва
върху него от 05.05.2011г., както и да му присъди направените разноски.
Ответникът “В.И А.” ЕООД не е депозирал писмен отговор в
законния срок.
Ответникът П.С.В. е
депозирал писмен отговор, с който изразява становище, че искът е неоснователен,
тъй като записът на заповед обезпечава задълженията на първия ответник по
договор за Л., за обезпечение на вземанията по който е учреден и особен залог,
както и ипотека на недвижим имот. Твърди, че са заплатени вноските по договора
за финансов Л., но ищецът не е
представил доказателства за извършено плащане от страна на първия ответник.
Ответникът В.А., представляван от особения представител
адв. П., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че процесният запис на заповед е
недействителен, тъй като липсва каузално отношение между страните. Оспорва се
предявения иск, като се твърди, че няма основание, на което ответниците да
дължат процесната сума. Твърди, че датата на записа на заповед е недостоверна,
тъй като менителничният ефект е съставен много по-късно, след като са
прекратени правомощията на В.А. като управител на дружеството. Твърди се, че
същият няма право да поема менителнични задължения без волята на ОС на
съдружниците, поради което е подписал записа на заповед без представителна
власт. Според ответника не е налице един от задължителните елеменТ.на записа на
заповед – точна индивидуализация на издателя, което прави недействителен
процесния запис на заповед.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Представен е
договор за финансов Л. от 09.03.2010г.,
по силата на който ищецът като Л.одател е поел задължение да придобие от
третите лица „Е.-С.“ ООД, гр. София, „С.“
ЕООД, гр. П. и „К.“ АД, гр.
С. правото на
собственост върху професионално и търговско оборудване, което да предостави за
ползване на ответника “В.И А.” ЕООД. Цената, на която лизингодателят купува
посоченото имущество, е 65 300.15 евро, а
лизинговата цена на оборудването е 72 998,64 евро с ДДС. Срокът на
договора е 24 месеца, като
лизингополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски в размер на 2646.10 евро всяка една, съгласно погасителния план, които
включват главница, договорна лихва и други задължения по договора. При сключването на договора лизингополучателят
е поел задължение да заплаТ.на лизингодателя
задатък в размер на 13 060,03 евро с ДДС, който с подписване на приемо-предавателния
протокол се счита прихванат с първоначалната вноска.
Страните
са се съгласили за обезпечение на
вземанията на лизингодателя по договора лизингополучателят да издаде 2бр.
записи на заповед на обща стойност 63 506,46 евро, които ще му бъдат върнаТ.от
лизингодателя при пълното изпълнение на всички парични задължения по договора.
Представен е приемо-предавателен протокол от 24.03.2010г.,
удостоверяващ предаването на имуществото от лизингодателя на
лизингополучателя.
От представения
приемо-предавателен протокол от 04.05.2011г.
е видно, че лизингополучателят
е предал доброволно на
лизингодателя вещите, предмет на
договора за финансов лизинг.
От приложения по делото запис на
заповед от 15.03.2010г. е видно, че първият ответник “В.И А.” ЕООД,
представляван от управителя В.М.А., неотменимо, безусловно и без протест се е задължил на предявяване да плаТ.на ищеца “Т.Б.А.Л.” ЕАД или на негова заповед сумата от 31 753,23 евро. Записът на заповед е авалиран от
В.М.А., П.С.В. и „Л.”ЕООД.
Ищецът е представил нотариални покани, адресирани до
издателя и авалистите, с които им е
предявен за плащане записа на заповед за сумата от 31 753.23 евро. Поканите са
получени от издателя и авалистите на
23.11.2010г.
От приложеното
гр.д.№18857/11г. по описа на СРС е видно, че същото е образувано по заявление
от “ТИ Б.А..” ЕАД против “В.И
А.” ЕООД, В.М.А., П.С.В. и „Л.”ЕООД с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на процесния запис на заповед.
Софийски районен съд, ГО, 39 състав, е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на ищеца срещу солидарните длъжници, като също така е издаден и
изпълнителен лист въз основа на заповедта на 13.06.2011г.
На
14.11.2011г. са подадени възражения от “В.И
А.” ЕООД и В.М.А., поради което Софийски
районен съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си срещу длъжниците в едномесечен срок.
Съобщението е получено от заявителя на 21.08.2012г., а исковете са
предявени на 21.09.2012г.
О заключението на вещото лице П.Д.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора
за финансов лизинг първият ответник е заплатил на ищеца общо сумата от 38 408,80
евро, с които са погасени първоначалната вноска, месечни вноски с падежи от
15.04.2010г. до 15.12.2010г. и част от десета вноска с падеж 15.01.2011г. Според
заключението, неплатените от първия ответник месечни вноски до датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК //05.05.2011г./ са общо в размер на 9 063,
59 евро, от които сумата от 1 112,
22 евро част от десета вноска, и
7 951,37 евро, неплатени вноски с падежи от 15.02.2011г. до
15.04.2011г. От заключението се установява, че дължимата неустойка за забава върху платени
със забава вноски с падежи от 15.06.2010г. до 15.01.2011г., както и върху неплатени вноски за периода
15.01.2011г. до 15.04.2011г. е общо в размер на 3 597,01евро.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422,ал.1 вр чл.124,ал.1 от ГПК с предмет вземания, произтичащи от
запис на заповед.
По допустимостта на претенциите.
От приложеното гр.д.№ .№18857/11г. по описа на
СРС е видно, че само ответниците “В.И А.” ЕООД и В.М.А. са подали възражения в срока по
чл.414,ал.2 от ГПК, поради което искът,
предявен срещу П.С.В., е недопустим, тъй като заповедта за изпълнение по
отношение на този длъжник е влязла в сила. Ето защо, съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
Останалите претенции са
допустими, тъй като “В.И А.” ЕООД и В.М.А.
са подали в законния срок възражения срещу заповедта, а исковете са предявени в
преклузивния срок по чл.415,ал.1 от ГПК.
Предмет на делото е вземане, произтичащо от
запис на заповед, който, според твърденията на ищеца, е издаден за обезпечение
на вземанията му по договор за финансов
лизинг, сключен с издателя на менителничния ефект.
От събраните по делото доказателства се
установи, че между ищеца “ТИ Б.А.Л.” ЕАД и ответника “В.И А.” ЕООД е сключен договор за финансов лизинг, по
силата на който ищецът като лизингодател е поел задължение да придобие правото
на собственост от трети лица върху професионално и търговско оборудване, което
да предостави за ползване на ответника като лизингополучател срещу
възнаграждение.
Ищецът е изпълнил задължението си
да предаде вещите, предмет на договора, за ползване на ответника, като на 04.05.2011г. същите са върнати на
лизингодателя.
Ответникът “В.И А.” ЕООД е издал процесния запис на заповед за сумата
от 31 753.23 евро с падеж на
предявяване, като менителничният ефект е авалиран от ответника В.А..
Ответникът В.А. твърди, че
менителничният ефект е недействителен поради липса на индивидуализация на
издателя, липса на каузално правоотношение между издателя и поемателя, липса на
представителна власт от страна на подписалия ефекта като управител на
дружеството издател.
Възражението на ответника,
че задължение по процесния запис на
заповед не съществува поради липсата на конкретни каузални отношения между издателя и
поемателя, съдът намира за неоснователно. Между издателя и поемателя валидно е сключен договор за финансов лизинг,
като за обезпечение на вземанията на лизингодателя по договора, страните са се съгласили
лизингополучателят да издаде 2бр. записи
на заповед на обща стойност 63 506,46 евро.
Възражението на ответника за
липса на представителна власт е неоснователно, тъй като управителят на дружество
с ограничена отговорност, вписан в ТР, представлява търговеца пред трети лица и
единствените ограничения в представителната му власт, които имат действие по
отношение на трети лица, съгласно чл.141, ал.2 от ТЗ, касаят начина на представителство при
множество управители.
Съгласно Тълкувателно решение №3/2013 на ВКС, ОСГТК, действията, извършени от управителя,
обвързват дружеството и сделките,
сключени от него, са действителни поради
наличие на воля при сключването им, а подчинеността на управителя
на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения, а в
отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в
правомощията си.
Сключените сделки от страна на управителя без решение на Общото събрание на
съдружниците, когато такова е необходимо съгласно закона или дружествения
договор, са действителни, а дали действията
на управителя са в съответствие с решенията на ОСС е въпрос, който касае само вътрешните отношения на управителя с
дружеството и съответно отговорността на управителя за вреди.
Възражението на ответника за недействителност на записа на
заповед поради липса на индивидуализация на издателя съдът намира също за неоснователно. Процесният запис на заповед съдържа всички реквизити
съгласно чл. 535 ТЗ, като в ценната
книга са посочени всички индивидуализиращи белези на търговеца- издател.
С оглед изложеното, съдът приема, че записът
на заповед е редовен от външна страна, като с оглед обезпечителния му характер
поражда задължение за плащане за издателя и авалистите доколкото съществуват
вземания по каузалното правоотношение- договор за финансов лизинг.
Неоснователно е
възражението на ответника, че записът на заповед обезпечава само вземанията на ищеца за лизинговата цена по
договора – главница и договорна лихва. Съгласно чл. 11, ал.4 от договора, записите на заповед служат за обезпечение на
всички парични задължения по договора.
От заключението на вещото
лице се установи, че задълженията за
неустойка за забава на първия ответник по договора за финансов лизинг са
размер на 3 597,01лв., като не са
платени и лизингови вноски общо в размер на 9 063,59 евро.
Претенцията на ищеца е в размер на 3 595,42 евро,
поради което съдът приема, че същият има изискуемо парично вземане по процесния
запис на заповед срещу длъжниците „В.И А.“ ЕООД и В.М.А. в посочения размер.
Ето защо, съдът счита, че исковете
са основателни, поради което следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 4 642,10лв.,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 1242,10лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 1 700лв., депозит за вещо лице размер на 200лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 1 500лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “ТИ Б.А.Л.” ЕАД, ***, район Л., ул.“Д.Х.” №**, ет.*, ЕИК*-******* искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на “В.И А.” ЕООД, ***
и В.М.А. ***, ж.к.К.П. ІІІ част, бл***, вх*, ет.*, ап.***, ЕГН:**********, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 3 595.42 евро,
представляваща част от задължение по
запис на заповед от 15.03.2010г., ведно със законната лихва върху нея от
05.05.2011г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ,ал.1 от ГПК “В.И А.” ЕООД, *** и В.М.А. *** поляна ІІІ
част, бл.***, вх*, ет.*, ап.***, ЕГН:********** да заплатят на
“ТИ Б.А.Л.” ЕАД, ***,
район Л., ул.”Д.Х.” №**, ет.2, ЕИК:*-******* сумата от 4 642,10лв,
представляваща разноски.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№6145/12г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ- 10
състав, в частта по предявения от “ТИ Б.А.Л.” ЕАД, ***, район Л., ул.“Д.Х.” №**, ет.*, ЕИК:*-******* против П. С.В., ЕГН**********,*** иск с правно
основание чл.422,ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок, а в прекратителната част, имаща характер на
определение, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: