Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 100
12.05.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 107
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Съвет за електронни медии, гр.С., бул.***, депозирана чрез
главен юрисконсулт Д. П., против Решение № 142 от 23.11.2020 г., постановено по
АНД № 409/2020 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В жалбата се
посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като в подкрепа на тези
доводи се изтъкват следните съображения: процесното наказателно постановление било
издадено на „Пайнер Медиа“ ООД за това, че на 23.02.2020 г., по телевизионна
програма „ТВ Планета“, е излъчил видеоклип на песента „Да мога да обичам“ на
певицата Л., в който се съдържа кадър на войник (герой от клипа), носещ
униформа със знака „SS“. Символите били на ревера на униформата, като били ясни
и отличими в близък план. Наказващият орган преценил, че излъченото
представлява нарушение на основен принцип на Закона за радиото и телевизията, а
именно недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави (чл. 10,
ал. 1, т. 6 от 3РТ), тъй като косвено оневинява жестокост и насилие, поради
включването в музикален клип на нацистки символ. В НП били изложени достатъчно
мотиви, базирани на исторически факти и международни документи, с които органът
аргументирал защо счита, че излъченото представлява нарушение на закона. За да
отмени наказателното постановление съдът
преценил, че описаното в АУАН и НП аудио-визуално произведение не
осъществява състава на нарушението, за което бил санкциониран доставчикът, а
именно създаване и предоставяне за разпространение на предаване в нарушение на
добрите нрави, тъй като не оневинявал жестокост и насилие. За да обоснове своето
решение, съдът направил подробен анализ на аудио-визуалното произведение -
сюжет, текст, чувства, които според него предизвиква у аудиторията. Според съда,
произведението показвало на зрителя любов, загуба на любим човек, както и
самотата и непрежалимостта на тази загуба. Твърдяло се, че препратката към
войната е изцяло негативна, поради чувството на мъка, породено у главната
героиня, поради смъртта на нейния любим. Съдът намерил също така, че анализът
на произведението, направен в АУАН и НП, бил плод на превратно и субективно
тълкуване на фактите от страна на АНО. Посочил също, че инсигниите по никакъв
начин не представляват оневиняване на жестокост и насилие и не влизат в
противоречие с добрите нрави. Според касационния жалбоподател, съдебният състав
неправилно преценил обществената опасност на извършеното деяние, приемайки, без
да отчита неговия реален вредоносен резултат, че то не представлява
административно нарушение, поради което и неправилно отменил наказателното
постановление.
Изцяло
невярно и в противоречие с разпоредбите на закона и съдебната практика било твърдението
на съда, че СЕМ е държавен орган, който има компетентност да цензурира
съдържание. На първо място, Съветът за електронни медии не бил държавен орган
(в този смисъл Решение № 21/14.11.1996 г. на Конституционния съд по к.дело №
19/1996 г.). В сегашния Закон за радиото и телевизията Съветът бил определен
като независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в случаите
и по реда, предвидени в закона. На следващо място, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗРТ,
не се допускало цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма. В
този смисъл, всички разсъждения на съдебния състав, че Съветът е "длъжен
да цензурира несъвместими със закона предавания", освен че били в
противоречие на закона, били и в противоречие с всички принципи на
демократичното общество, на които се обосновавало по-нататък решението на съда.
Правомощията
на Съвета били изброени изрично в чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от ЗРТ. Надзорът се
осъществявал от длъжностните лица на СЕМ (чл. 117 от ЗРТ), които имали право и
да установяват нарушения на закона (чл. 127, ал. 1 от ЗРТ). В конкретния случай
преценката за наличие или не на административно нарушение следвало да се прави
единствено и само с оглед съответствие със ЗРТ, в частност с принципите на ЗРТ.
Налагането на имуществена санкция по този закон в никакъв случай не следвало да
се квалифицира като упражняване на цензура, още повече, че при преглед на
видеоклипа било видно, че доставчикът сам
"разфокусирал" кадъра със същия символ в началото на клипа, тоест
очевидно преценил, че това съдържание не е подходящо за разпространение в ефир,
но неясно защо кадърът в края на клипа бил оставен без телевизионна
"маска".
Касационният
жалбоподател намира за изцяло неотносими всички асоциации към други
художествени произведения - филми, музикални групи, книги, обложки и т.н.,
изброени от съда, пряко или косвено свързани с тематиката за допустимото
използване на фашистки/ нацистки символи. В случая съдът не отчел основното -
т.нар. героиня се намирала в дискотека, облечена била с прилепнал лъскав
гащеризон и танцувала, и независимо, че в сюжета "страдала" за
умиращия войник, то нищо от цялостната обстановка не насочвала към връзка със
събития от Втората световна война, което да обосновава присъствието точно на
този символ в клипа. Безспорно художественото творчество било свободно, всеки
автор бил свободен да избере как да реализира произведението си, но когато
ставало въпрос за излъчване в телевизионен ефир, неминуемо следвало да се
отчете наличието на всякаква аудитория пред телевизионните екрани и доколко
оправдана била подобна провокация, имайки предвид емоциите, които предизвиквало
всяко едно напомняне на нацисткия режим.
В този
смисъл касационният жалбоподател не можел да се съгласи с изводите на съда, че
възмущението на гражданското общество било без значение за преценката, която
АНО следва да направи относно наличието или липсата на нарушение на ЗРТ.
Действително, Законът за радиото и телевизията не давал легална дефиниция на
понятието "добри нрави". Със свое Решение № 7/04.06.1996 г. по
конст.д № 1/1996 г. Конституционният съд направил опит за тълкуване на това понятие,
като приел, че "добрите нрави" следва да бъдат разбирани като
критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото
съхраняване, а "накърняване на добрите нрави" означава такова
отрицателно въздействие върху установени морални норми, което е в крещящо
противоречие с тях, скандализира обществото и се възприема негативно от него. В
конкретния казус следвало да се има предвид, че проверката била осъществена
след нарочен сигнал на националния координатор за борба с антисемитизма,
заместник-министър Георг Георгиев (писмо вх. на СЕМ № РД-20 04-02-2/ 02.03.2020
г.), като в него се сочело, че самият той бил сезиран от представители на
гражданското общество за проблемното съдържание. От изложеното било видно, че
очевидно не става въпрос само за "субективна преценка" на
длъжностните лица на СЕМ, а видеоклипът създавал реален негативен ефект и сред
обществото, именно чиито интереси законът защитавал - чл. 20, ал. 2 от ЗРТ.
Видно било, че част от обществото възприела клипа като "грозна проява на
неуважение към паметта и страданията на милионите невинни жертви, умъртвени в
концентрационните лагери по време на Холокоста, именно благодарение и на
организацията „Шуцщафел“, чиито инсигнии са използвани в горепосочения
музикален видеоклип". Безспорни били и нямало смисъл да бъдат преповтаряни
историческите факти, свързани с цитираната организация и символите
"SS", представляващи абревиатурата й, както и че същата била обявена
за престъпна. Безспорно било и, че не във всички случаи използването на
нацистки/фашистки символи представлява нарушение на закон (било административно
нарушение, било престъпление). Всеки един такъв случай обаче следвало да бъде
пречупван през смисъла и целта, за която били използвани такива символи и
посланието им. Показването на нацистки символ в поп-фолк клип, на фона на
описаната съвременна лъскава обстановка на музикален клуб и дама, чийто външен
вид по никакъв начин не можел да бъде свързан със страдаща жена от ВСВ, чийто
приятел - войник, загива с въпросната униформа, реално било в противоречие с
добрите нрави, имало реални вредоносни последици и реално засягало някаква част
от обществото, чиито интереси също подлежали на защита.
Безкритичното
показване на нацистки символи в телевизионен екран, макар и непряко, оневинявало
жестокостта и насилието, характерни за режима на нацистите. За всеки съвременен
човек тази символика била свързана с една расистка, антихуманна и тоталитарна
идеология, която коствала живота на милиони човешки същества. Неслучайно
използването на такива символи в определени случаи се разглеждало като фашистка
пропаганда и се квалифицирало като престъпление по чл. 108 от НК.
Предвид така
изложеното, касационният жалбоподател намира, че безспорно бил осъществен
съставът на нарушението, а именно създаване и предоставяне за разпространение
на предаване в нарушение на един от принципите за радио- и телевизионна дейност
- предаване, което противоречи на добрите нрави, тъй като, макар и косвено,
оневинява жестокост и насилие, поради което правилно и законосъобразно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на „Пайнер Медиа“ ООД, а
наказателното постановление било неправилно отменено.
С оглед
горното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение на
Районен съд - Димитровград и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено
Наказателно постановление № РД-10-9/22.07.2020 г. на Председателя на СЕМ като
правилно и законосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – „ПАЙНЕР МЕДИЯ“ ООД гр.Д., представляван от пълномощник – адв.М.К., депозира по
делото писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло решението на районния
съд като правилно и законосъобразно.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита атакуваното решение за правилно, а
жалбата - за неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
Решение № 142/23.11.2020 г., постановено по АНД № 409/2020 г., Районен съд – Димитровград
е отменил Наказателно постановление № РД-10-9/22.07.2020 г. на Председателя на
Съвета за електронни медии, с което на „Пайнер Медия“ ООД гр.Д.
е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 126, ал. 1,
вр. чл. 127, ал. 2 от ЗРТ за нарушение на чл. 17, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т.
6 от същия закон.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че липсва осъществено
административно нарушение. Заявил е, че става въпрос за аудиовизуално
произведение, което, като обект на авторско право, било защитавано от закона,
независимо от неговите качества, обем и предназначение. В случая предмет на НП
се явявала не песента „Да мога да обичам“, а видеоклипа й, който бил изграден по
правилата на кино изкуството, притежавайки освен всичко друго и сюжет. Твърдението
било, че екранният сюжет, свързан със забавления, съдържал в себе си конотация
към СС, което внушавало език на омраза, имайки предвид аудиторията, към която
излъчването на това произведение било предназначено. По този повод съдът е
обсъдил част от събитията, които се развиват в сюжета, като е онагледил анализа
си с отделни снимки от конкретни моменти и е анализирал текста на песента. С
оглед на така извършения анализ, съдът е приел, че става въпрос за
произведение, което показва на зрителя любов, загуба на любим, мъка от тази
загуба, самота, непрежалимост, а също и че препратката към войната е всъщност
изцяло негативна. На следващо място, съдът е приел, че субективното усещане на
част от аудиторията не можело и не трябвало да бъде определящо, както и че видеоклипът
трябвало да бъде напълно или частично насочен към всяване на омразна нацистка
идеология. В случая СС се показвало видимо в един кадър с времетраене не повече
от 1 секунда, а цялото произведение било дълго близо 4 минути, тоест касаело се
за приблизително 0.47 % (1/240 част) от цялото произведение. Липсвала каквато и
да е препратка към враждебна реч, към нацизъм в изявеното му и известно
качество на антихуманна идеология и пр. Изложени са и допълнителни мотиви,
касаещи според съда, превратното, неправилно и в крайна сметка - особено опасно
за основни демократични ценности тълкуване, което АНО направил в казуса. Съдът
е приел, че в случая се касае за цензура, при която СЕМ е излязъл извън крайно
ограничения й предметен обхват.
В
правен аспект, съдът е приел, че за да е налице нарушение по чл. 17, ал. 2, вр.
чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ, във вида му „на предавания, които противоречат на
добрите нрави, …, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или
подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален
признак, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова
нетърпимост“ следвало да има пряко послание в тази посока, каквото в случая не
било налице.
Настоящият състав на касационната
инстанция споделя установената от районния съд фактическа обстановка и възприема
като краен резултат наведените от него правни изводи за липса на осъществено
административно нарушение по чл. 17, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ. В
тази връзка съдът намира съществените за изхода на настоящото производство и наведени
в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение за
неоснователни.
Настоящата инстанция възприема
твърденията за неправилност на доводите на районния съд по отношение на изложеното, че Съветът за
електронни медии е държавен орган, който има компетентност да цензурира
съдържание. Действително се касае за независим специализиран орган, който
регулира медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в закона, като
същият не разполага с компетентност да цензурира медийни услуги под каквато и
да е форма.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗРТ,
доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или
предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.
10 от ЗРТ, както и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа,
религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или
насилие, или на предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от
увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие
на децата, съгласно критериите по чл. 32, ал. 5 от ЗРТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗРТ, при осъществяване на своята дейност доставчиците на медийни услуги следва
да се ръководят от следните принципи: гарантиране на правото на свободно
изразяване на мнение; гарантиране на правото на информация; запазване на
тайната на източника на информация; защита на личната неприкосновеност на
гражданите; недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;
недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако
съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или
подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален
признак; гарантиране на правото на отговор в програмите; гарантиране на
авторските и сродните им права в предаванията и програмите; съхраняване на
чистотата на българския език.
С оглед посочената правна уредба,
настоящият състав споделя изцяло изложените от районния съд доводи, че в
процесния случай излъченият видео клип не съдържа кадри, които противоречат на
добрите нрави, изпращайки пряко послание за оневиняване на жестокост и насилие.
Макар и в случая да е безспорно установено, че излъченият на 23.02.2020 г. по
телевизионна програма „ТВ Планета“ видеоклип на песента „Да мога да обичам“ съдържа
в един от своите кадри символ на нацисткия режим под формата на знака SS на ревера на военна униформа, то
този факт сам по себе си не може да се приеме за такъв, оневиняващ нацисткия
режим и съответно жестокостта и насилието, с които този режим се характеризира.
В тази връзка настоящата инстанция намира, на първо място, за основателни
изложените от районния съд съображения по отношение на изключително краткото времетраене
на кадъра (около
една секунда).
На второ място, действително присъствието на този символ в музикалния клип е в
голяма степен извън контекстния сценарий, но ако касационният жалбоподател
разглежда този факт като достатъчен сам по себе си за извода за наличие на
неоправдана провокация, настоящата инстанция намира, че именно тази откъснатост
от общото послание е показателно за извода, че излъченият музикален клип на
практика не съдържа думи, изрази или образи на възхвала на нацисткия режим или
оневиняващи жестокост и че съответно в случая не са налице съставомерните
признаци от обективната страна на твърдяното нарушение по чл. 17, ал. 2 от ЗРТ.
Цялостната концепция на музикалния клип и на излъчения в този контекст кадър
водят на извода за липса на добре обмислен и организиран сюжет, както и за
липса на стремеж към целенасочен резултат, свързан с възхвала на нацистката идеология.
Факт е, че организацията „Шуцщафел“, известна още с абревиатурата "SS",
е обявена за престъпна организация, както и че фашисткият режим на нацистка
Германия е обявен за отговорен за геноцида над евреите, но това принципно
разбиране не може да обоснове извод за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, доколкото в случая не е установено по категоричен начин
наличието на съставомерните признаци на административно нарушение по чл. 17,
ал. 2 от ЗРТ. В случая не може да се приеме, че излъчването на посочения кадър
е въздействало до такава степен върху съзнанието на адресатите си и е имало
такъв визуален афект, че същите да са в състояние да формират конкретно
отношение към нацистката идеология.
В този смисъл и с оглед
осъществената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав
приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 142 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 409/2020 г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.