ПРОТОКОЛ
№ 118
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора К. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600082 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Х. Х., се явява лично и с упълномощения
защитник адв С. К. от АК-С..
Не се явява упълномощеният защитник адв. Н. Н., редовно призован.
Жалбоподателят частен обвинител Д. П. Д., се явява лично и с
упълномощения повереник адв. Д. Д. от АК-С..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да бъда представляван единствено от адв. К.
и делото да се гледа в отсъствие на адв. Н..
Съдът, като изслуша становищата на страните намери, че няма пречка
за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на
съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. Д.: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Тъй като бяхме задължени в предходното съдебно заседание
да представим доказателства за отсъствието на подсъдимия в предходното
съдебно заседание поради извършени прегледи, представям два броя
амбулаторни листи с № 231675030807/16.06.2023 г. и №
23171D058F9F/20.06.2023 г.; медицинско направление и рецептурна бланка.
Считам, че при първоинстанционното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, в самия му край, на подсъдимия беше нарушено
правото на защита, а именно: Сливенски окръжен съд отказа да назначи
съдебно-психиатрична експертиза с поставени въпроси, които според нас са
във връзка с предмета на делото, а именно доказване престъплението от
субективната му страна. В тази връзка считам за уместно и правя пред Вас
същото искане за назначаване на такава експертиза с поставени въпроси пред
първоинстанционния съд. Експертизата да установи, какво е било
психическото състояние на подсъдимия непосредствено преди удара, могъл
ли е да разбира действията си, да ги контролира по някакъв начин, бил ли е в
състояние на афект вследствие на действията на пострадалия, тъй като по
делото има достатъчно обилни данни за агресивно поведение от страна на
пострадалия и и синът му, който за жалост е починал, които са провокирали
според мен поведението на подсъдимия впоследствие, за да се стигне до тази
ситуация. В тази връзка желаем да бъде назначена такава експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно. Тези
обстоятелства са изяснени по делото и не е необходимо специални знания, за
2
да се прецени могъл ли е да разбира свойството и значението на извършеното
подсъдимия и в какво състояние се е намирал.
АДВ. Д.: Солидаризирам се със становището на прокуратурата. Моля
да оставите искането без уважение.
Съдът се оттегляна тайно съвещание за произнасяне по направеното
искане от адв. К..
След проведеното тайно съвещание съдът намери, че за изясняване на
претендираните от адв. К. обстоятелства не се налага назначаването на
съдебно-психиатрична експертиза. По делото са налице достатъчно
доказателства, от които съдът да направи изводи за подлежащите на
доказване обстоятелства така, както са описани в чл. 102 НПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото доказателства, както и
представените от адв. К.-защитник на подсъдимия - два броя амбулаторни
листи с № 231675030807/16.06.2023 г. и № 23171D058F9F/20.06.2023 г.;
медицинско направление и рецептурна бланка.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда по НОХД №
350/2022 г., Окръжен съд-Сливен е признал подсъдимия Х. Х. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. б. „б“,
3
предл. 1, вр. ал. 1 НК и при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, му е
определил и наложил наказание лишаване от свобода седем години, при
първоначален строг режим, както и лишаване от право да управлява МПС
завинаги.
Срещу присъдата е подаден протест срещу приложението на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода под
минимума от 10 години, съответно срещу размера на наложеното наказание
лишаване от свобода, който според обвинението е занижен. С протеста се
иска определяне на наказанието за процесното престъплението при
приложението на чл. 54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, т.е. петнадесет години лишаване от свобода.
Поддържам изцяло протеста.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от повереника на частния
обвинител срещу приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В тази част жалбата е
основателна. С жалбата се иска изменение на присъдата и увеличение на
размера на наложеното наказание към максимално възможния, а именно
двадесет години.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба на защитниците на
подсъдимия, в която бланкетно се твърди, че присъдата е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, а наложените наказания са
несправедливи. Подадената жалба считам за неоснователна.
Предвид задължението на въззивната инстанция да провери изцяло
правилността на присъдата следва да се отчете, че производството пред
първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода на същото
няма допуснати процесуални нарушения. Събрани са всички възможни
доказателства и обективната истина по делото е изяснена. В мотивите към
присъдата подробно е изложена приетата за установена фактическа
обстановка, която отговаря на събраните доказателства.
От фактическа страна е важно да се акцентира на следните
обстоятелства, относно поведението на подсъдимия, тъй като са релевантни
за личността му и за формата на вината: Историята, довела до процесното
ПТП е започнала в нощта на 20/21.11.2021 г., когато подсъдимият е извършил
акт на сексуално посегателство срещу свид. В.В.. На процесната дата -
21.11.2021 г., по инициатива на пострадалия П. Д. била уговорена среща с
4
подсъдимия Х., на която пострадалият помолил баща си да го придружи и
откара с автомобил. Подсъдимият се съгласил на тази среща, за която се
„подготвил“ като се въоръжил с дървена бухалка и извикал брат си – свид.
Х.Е. да присъства. Първоначално, преди отбивката за с. К., обл. С., лек
автомобил „***“ с рег. № ** управляван от свид. Д., се движил зад лек
автомобил „***“ с рег. № ** управляван от подсъдимия, но подсъдимият и
брат му, който се движил с трети автомобил, се разбрали по телефон да
изпреварят автомобила на пострадалите и да ги спрат. Установено е, че при
първата среща между тях, подсъдимият и брат му спрели управляваните
автомобили и се насочили към автомобила на Д., като подсъдимият бил
въоръжен с дървена бухалка, а брат му – с газов пистолет. Тогава свид. Д. Д.
потеглил за да избегне въоръжената атака от страна на Х. В този момент
подсъдимият ударил с дървената бухалка автомобила на Д., а брат му
възпроизвел изстрели. От този момент пострадалият П. Д. и свид. Д. Д. се
превърнали в преследвана цел, в мишена. След демонстрираната сила и
агресия от страна на преследвачите, свид. Д. бил принуден да увеличи
скоростта на управлявания автомобил, за да избегне повторна среща с тях, но
подсъдимият и брат му ги последвали. Безспорно е установено с каква
скорост са се движили автомобилите на пострадалия и извършителя в
населено място – с. К., но важно е да се отбележи, че подсъдимият
целенасочено е управлявал с превишена скорост, за да настигне Д.и,
намалявайки дистанцията помежду им, в нарушение на чл. 21, ал.1 и чл. 23,
ал. 1 чл. ЗДвП, за да ги спре и да се саморазправи с тях. След първия удар в
задната част на лек автомобил „***“, подсъдимият продължил да ги
преследва, като се опитвал да ги „засече“ и съзнателно да ги блъсне, за да ги
спре. Подсъдимият увеличил скоростта си на движение на 107 км/ч, навлязъл
в лявото платно и застигайки автомобила на пострадалите е предприел
промяна на направлението при косо връщане към дясната пътна лента, с цел
да удари лекия автомобил „***“ в задната му лява част. Към момента на удара
скоростта му е била 86 км/ч. От действията на подсъдимия е настъпило
процесното ПТП, което е било непредотвратимо и са настъпили
съставомерните последици – смърт на П. Д., както и две средни телесни
повреди на свид. Д. Д..
Въз основа на установените факти съдът е направил правилни правни
изводи относно съставомерността на деянието, предмет на обвинението
5
срещу подс. Х. по чл. 342, ал. 3, б. „в“, предл. 1, вр. б. „б“, предл. 1, вр. ал.1
НК.
Предвид напълно изяснената фактическа обстановка и механизъм на
процесното ПТП, единствено спорният момент по делото е формата на
вината, при която е извършено процесното деяние. Считам, че Окръжен съд-
Сливен правилно е приел, че процесното деяние е извършено при форма на
вината „евентуален умисъл“. За умисъла на подсъдимия следва да се съди от
реалните му действия, които обективират и материализират формираните в
съзнанието му представи, а не от обясненията му, които са средство за
защита.
Предвид последователните и целенасочени действия на подсъдимия
преди фаталния удар – въоръжаването с бухалка, викането на брат си
въоръжен с пистолет, нанасяне на удар с бухалка по автомобила на Д.,
преследването на автомобила на пострадалите, първият удар в лекия
автомобил „***“ със задната част на управлявания автомобил, и
последващият – по-силен и фатален удар, може да се заключи, че същият е
целял физическа саморазправа с пострадалия, която е постигнал чрез
описаните действия по преследване с лек автомобил „***“ и умишлено
осъществените удари чрез собствения си автомобил по лекия автомобил
„***“, в който са пътували пострадалите.
Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение по
пътищата – управлявал е с превишена скорост в населено място и
неспазвайки дистанция, настигайки автомобила на пострадалите и блъскайки
го, като е съзнавал общественоопасния характер на действията си. По този
начин той е създал вероятност от увреждане на лицата пътуващи в
преследвания автомобил, която напълно е съзнавал. В конкретния случай
действията на подсъдимия обективират евентуалния му умисъл да причини
смъртта на пострадалия, причинявайки ПТП, предвиждайки създадената
реална опасност за здравето и живота на пътуващите в лек автомобил „***“,
който резултат е допускал. Отношението на дееца към предвиждания
престъпен резултат визиран в съответната правна норма, е от значение за
формата на вината му. Като е съзнавал опасността, която предизвиква с
действията си, същият е можел да предвиди, че ще има неблагоприятни
последици, но Х. е продължил с действията си – след първия удар по лекия
6
автомобил е последвал втори, следователно същият е преследвал своята цел
без да го интересува какво може да причини. В конкретния случай,
подсъдимият съзнателно е нарушил редица правила гарантиращи
безопасността на движението, създавайки такава пътна ситуация, при която
настъпването на конкретното ПТП е било неизбежно. При това, от значение е
и обстоятелството, че при така създадената пътна ситуация, подсъдимият не е
могъл да има увереност, че разполага с някакви реални възможности за
избягване на престъпния резултат и е съзнавал възможността да настъпят
неправомерни последици от неговите действия, като е допускал настъпването
на вредоносния резултат. Това категорично сочи на форма на вината
„евентуален умисъл“. Когато лицето има идеята, че може да предизвика
неблагоприятни последици, но продължава да следва своята линия на
поведение, или когато проявява дълбока незаинтересуваност спрямо
поведението си и възможните негови последици, не може да става дума за
непредпазливост.
Правилни са мотивите на съда, че деянието не е извършено при
престъпна самонадеяност, тъй като няма събрани каквито и да е
доказателства, че подсъдимият, предвиждайки общественоопасните
последици, е бил уверен, че ще ги избегне. Причинно-следственият процес в
конкретния случай изключва възможността деецът да разчита на
случайността или на някакъв шанс, да не настъпи общественоопасният
резултат. Следователно, деянието е извършено умишлено при форма на
вината „евентуален умисъл“.
По отношение приложението на чл. 55 НК съдът е приел като
смекчаващи отговорността следните обстоятелства: на първо място
съпричиняване от страна на постр. Д. Д., личността на подсъдимия, чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, добро процесуално
поведение, съзнание за вина и пр.
Съдът е приел, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
Считам, че направените изводи не могат да бъдат споделени. Не може да се
приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия Д. Д. и това да
се отчете като смекчаващо обстоятелство. Предвид механизма на ПТП,
превишената скорост на движение на пострадалия в конкретната ситуация, и
то, с която се е движил, защото е бил преследван, няма пряка причинно-
7
следствена връзка с настъпилия резултат. Според вещите лица изготвили
автотехническата експертиза, дори и Д. да е бил с по-ниска скорост, от
значение за настъпилото ПТП е не негова скорост, а високата скорост на
лекия автомобил „***“ и извършените от подсъдимия маневри. Изтъкнатото
добро процесуално поведение, считам че не може да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като то е дължимо по закон. Липсата на
пълни самопризнания също изключва възможността да се приеме, че е налице
това смекчаващо отговорността обстоятелство. Налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства - извършени нарушения по ЗДвП, за които
подсъдимият е бил наказван по административен ред, предприетите действия
за саморазправа, ударът с бухалка върху автомобила на Д.. Освен
съставомерният резултат по чл. 342, ал. 3, б. „в“ НК- причинената смърт,
също и две средни телесни повреди на постр. Д. Д., обстоятелството, че
деянието е извършено в населено място, посред бял ден, по време, по което на
улицата е имало множество хора и е можело да има и случайни жертви,
предизвиканото възмущение и пр. Тоест, в случая липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и приложението на
чл. 55 НК при определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл.
342 НК, е неправилно.
Считам, че наказанието за това престъпление следва да се определи
при приложението на чл. 54 НК, в рамките на предвидената санкция, при
баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства – все пак чисто съдебно
минало и отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства.
Присъдата е правилна в останалите части.
Предвид изложеното, предлагам да приемете протеста за основателен,
както и частично жалбата на повереника и да ги уважите, а жалбата на
защитниците на подсъдимия да приемете за неоснователна.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да измените
първоинстанционната присъда, като наложите на подсъдимия възможно най-
високият размер на наказанието лишаване от свобода, а именно 20 години.
Ще изложа съображения в резюме, тъй като прокурорът беше изключително
8
изчерпателен в своите доводи, които напълно поддържам.
Считам, че първоинстанционният съд неправилно приложи
разпоредбата на чл. 55 НК. Не считам, че по делото се събраха доказателства,
които са многобройни или изключителни по своята характеристика и които
при сравнение с отегчаващите вината обстоятелства, да обосноват извода на
съда за необходимостта от приложението на чл. 55 НК. На първо място – по
делото изобщо не беше направено самопризнание. Дори да беше направено
такова, само по себе си това не е изключително смекчаващо обстоятелство.
Изказаното съжаление също не следва да бъде оценено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като това е средство за защита и средство за
убеждаване на съда за определяне на по-нисък размер на наказанието. Както
самопризнанието, така и изказаното съжаление и психическият статус не са
изключителни по своя характер обстоятелства. Същото се отнася и до младата
възраст и чистото съдебно минало. Също не следва да се тълкуват като
изключителни по смисъла на чл. 55 НК. Смекчаващите вината обстоятелства
в настоящия процес, разглеждани в своето количество в сравнение с
отегчаващите обстоятелства, не водят до извод за многобройност. Напротив,
по делото са налице установени по безспорен начин многобройни отегчаващи
вината обстоятелства, а именно нанесените удари с бухалка, нанесените вреди
на бащата на починалия, умишленото преследване и нанасянето на два удара
по автомобила на пострадалите.
Моля при вземане на Вашето решение да съобразите тези
обстоятелства. Претендирам направени разноски пред настоящата инстанция.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Аз всяка седмица съм на гробищата, а
той всеки ден си е в тях. Нямам какво друго да кажа, просто искам нещо
справедливо и нормално.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, ще започна първо с обръщение
към частния обвинител, да изключим емоциите, защото тук сме събрани да
преценяваме доказателствата, които са събрани по делото от обективната им
страна и въз основа на това да почива и съдебният акт, с който подсъдимият
ще бъде наказан или оправдан. В тази връзка аз ще си позволя категорично да
9
не се съглася с доводите на обвинението, тъй като това, което чухме,
кореспондира с обективната истина, мога да кажа на 50 процента.
Ще започна малко по отначало, защото считам, че
първоинстанционният съд изобщо не е отчел това обстоятелство, а именно, че
основната причина и вина бих казал, да сме тук в тази зала заради смъртта на
едно младо момче, заради това, моят подзащитен да бъде на подсъдимата
скамейка с угрозата да получи присъда в такъв размер, е единствено и само
частният обвинител. Защото, аз се питам, и в лично качество и в качеството
на адвокат, каква работа има той заедно със сина си да търси сметка на
подсъдимия за поведението му към неговата бивша приятелка, след като
самата тя посочи в съдебно заседание, че изрично е казала на П. -починалото
момче, да не се занимава с подсъдимия, защото нейната майка ще вземе
мерки да уточнят отношенията си. Въпреки това, баща и син Д.и предприемат
действия по това да се свържат с подсъдимия, да поискат среща. По делото,
въпреки че прокуратурата не съобразява това доказателство и тези
обстоятелства, а тях ги има по делото, моят подзащитен многократно отказва
такава среща с довода, че не иска проблеми, демонстрирал е желание да се
извини на който трябва и където трябва. Взел е всички мерки да предотврати
каквото и да било стълкновение между себе си и бащата и сина. Това не е
било взето предвид.
Впоследствие подзащитният ми е бил преследван, това също не е
обсъдено нито от прокуратурата, нито от съда. По пътя от ***, където е била
първоначалната уговорка все пак да се срещнат, до с. К., моят подзащитен е
бил преследван с автомобила на пострадалите с голяма доза риск от
настъпване на ПТП. За това разбира се няма очевидци, освен подсъдимият и
пострадалият. Но, аз питам, какво правят тези хора в с. К. и защо отиват там –
да искат обяснения от подсъдимия, като какви, в какво качество – родители
ли са, приятели ли са, за да искат такива обяснения. В конкретния случай,
след като са се срещнали в с. К., прокуратурата продължава съвсем
необосновано да твърди, че моят подзащитен е ударил колата на пострадалите
с въпросната бухалка. По делото такова доказателство няма събрано. По
делото няма нито бухалка, нито пръчка, нито дърво, нито каквото и да било.
Второ, от съдебно-техническата експертиза се установява категорично, че
такива удари по колата няма. Единствено има протривания, които са
10
намерени от вещите лица във връзка с преследването, които двата автомобила
са си организирали в самото с. К.. Те са протривания, дори и не са удари.
Относно психичното състояние на подсъдимия, аз лично се поставям
на негово място не само като защитник, а и в лично качество. Когато аз бъда
преследван с очевидната агресивна идея да се саморазправят с мен,
естествена реакция е да предприема някакви действия за самозащита. Да,
подсъдимият е предприел такива, като е извикал брат си за помощ, защото
вижда, че двама човека го нападат. Посрещат ги в с. К. не с идеята да нападат,
а да се защитят, защото не те отиват при пострадалите, а пострадалите с
агресивното си поведение отиват при тях.
Този изстрел, за който се говори, е възпроизведен от брата на
подсъдимия – първо, че е с газов пистолет, второ – изстрелът е произведен
във въздуха. Човек, който напада и е агресивен, не произвежда такъв изстрел
във въздуха. Такъв се произвежда само с идеята да се защити, за да принуди
по някакъв начин нападателя си да отклони своето внимание и действие.
Веднага след това пострадалият Д. предприема маневра с личния си
автомобил по посока двамата братя. Те са принудени да се скрият зад колите
си. Това ако не е агресивно поведение с цел застрашаване здравето и живота
на двамата братя, не знам какво е друго, но това обстоятелство също не е
взето предвид нито от прокуратурата, нито от съда. В следствие на тези
действия, за мен лично, е напълно нормално и обосновано поведението на
подзащитния ми да предприеме действия по това да настигне агресорите си,
за да ги спре, той това е заявил навсякъде. Между другото, при първото
разглеждане на мярката за неотклонение, тук е мястото да посоча, че
съдебният състав, който постанови първоинстанционната присъда, сам въз
основа на тези доказателства, които са били събрани тогава, нови не се
събраха повече, е преценил, че целта на подсъдимия е била да изпревари
автомобила на пострадалите, с цел да ги спре. Това е установил съдът още в
самото начало. Впоследствие, когато мярката за неотклонение беше изменена
от задържане под стража в домашен арест, това също беше коментирано и от
двата съдебни състава – и от окръжен съд и от апелативен съд в тази посока,
защото и към тогавашния момент нямаше такива доказателства, от които да
се приеме, че подзащитният ми е вложил някакъв умисъл за причиняване на
това ПТП и съответно, на вредоносните резултати, които са настъпили след
11
това.
На следващо място, много важно и игнорирано обстоятелство и
доказателство от прокуратурата и от съда, е заключението на тройната
автотехническа експертиза, в частта, в която вещите лица уточниха
категорично, че и двата автомобила са нарушили ЗДвП, само че,
непосредствено преди удара, а и преди това, действията на подзащитния ми
са били насочени единствено и само да изпревари лекия автомобил на
пострадалия. Няма как от техническа гледна точка, след като искаш да
изпревариш някой, да не се движиш с по-висока скорост, за да може да го
изпревариш, това няма как да стане. Вещото лице проф. К. категорично заяви,
че подзащитният ми е предприел действия по спиране непосредствено преди
фаталния удар и той е настъпил според мен, а и от доказателствата по делото,
не заради това, че моят подзащитен го е предизвикал умишлено, а заради
това, че водачът на лекия автомобил „**“-пострадалият Д., е нарушил в този
момент многократно ЗДвП. Първо е бил без колан, говорил по телефон, не е
задействал спирачната система, каквото обстоятелство според вещото лице
ако беше се случило, такъв вредоносен резултат нямаше да се получи.
Освен това, ако пострадалите, в лицето на частния обвинител в
момента, се е чувствал толкова заплашен от моя подзащитен, той е имал
възможност, както посочи и вещото лице, да предотврати настъпването на
вредоносния резултат, като намали скоростта или спре. Тогава е било изборен
ден - в неделя, минали са двата автомобила край училището, където се
провеждат тези избори, там е имало полицейски служители и други лица, на
които, ако се е чувствал застрашен, е можел е да спре, да се оплачи. Той не
предприема такива действия, увеличава скоростта, пречи на моя подзащитен
да извърши маневра изпреварване и в същото време се обажда не на тел.112,
където е нормално човек да се обади, който е застрашен за живота и здравето
си, а на свой приятел, за да го вика за подкрепа с идеята за някаква
саморазправа. Това е изводът, който аз мога да направя, за това, че той не се е
обърнал към властта, към органа, който може да предотврати това, а към свои
приятели да организират някаква ситуация, каквато му е било попречено да
осъществи преди това. От тази гледна точка считам, че с действията си моят
подзащитен не е извършил във каквато и да е форма на умишленост,
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Същият се признава за
12
виновен за това, че по непредпазливост е причинил този вредоносен резултат.
Като цяло, това е признание за виновност. Подзащитният ми съжалява много
за това, което се е случило, признава вината си, но в никой случай той не е
имал и за секунда някакъв умисъл за това да причинява смърт или телесно
увреждане на двамата пострадали.
Освен това, от доказателствата по делото е видно, че автомобилът,
който е управлявал подзащитният ми, е много по-надежден от автомобила, с
който са се движили пострадалите. Същият е ***, мощен, здрав, няма данни
за някакви увреждания по него преди настъпилото ПТП. Освен това, самият
подсъдим заяви, че той има доверие в този автомобил, многократно е изпадал
в такива ситуации и го е управлявал в момента на инцидента с увереността,
че той може да предотврати всякакви вредоносни последици в условията на
неговите технически данни.
В тази връзка, аз пред първоинстанционния съд посочих две решения
на ВКС, които са точно в тази посока, но същите не бяха взети предвид, за
това ще си позволя да ги посоча на Вас с надеждата да им обърнете внимание,
тъй като в тях са разглеждани подобни на този казус случаи, в които
категорично е прието, че такава фактическа обстановка не може и не следва
да се счита, че действията на подзащитния ми са в условията на евентуален
умисъл. Това са решение № 400/30.10.1987 г. по НД № 366/1987 г. на Трето
НО на ВКС и Решение № 59/28.12.1984 г. по НД № 50/1984 г. на ОСНК на
ВКС. Там е посочено, че умишленото нарушаване на правилата за движение
не дава основание за квалифициране на деянието като извършено при
евентуален умисъл. За да е налице извършено транспортно престъпление при
евентуален умисъл, е необходимо деецът да е станал негоден да управлява
МПС-то и да разчита единствено на шанса да не предизвика произшествие
със съставомерни последици.
В тази връзка, аз считам така депозираната от нас жалба за
основателна, като Ви моля от една страна да отмените първоинстанционната
присъда и върнете делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Алтернативно съм направил искане, което
поддържам - да измените присъдата като преквалифицирате деянието
извършено от подсъдимия на такова по чл. 343, ал. 1, б.“в“, предл.1 от НК,
като, ако сторите това ,да наложите справедливо наказание по Ваша преценка.
13
С оглед на това, което изложих пред Вас, считам депозирания протест
и въззивна жалба от страна на частния обвинител, за неоснователни. В тази
посока, моля да вашия съдебен акт.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Присъединявам се към
казаното от моя защитник.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Постоянно се казва, че ние сме били
агресивни, че ние сме организирали нещата. Ако не бях аз застанал до сина
ми, пак щяха да се организират. Аз не знам как е преследване това, да стоиш
зад кола. Две коли пред мен и аз да го преследвам.
Те бяха спрели и свидетелите казаха „видяхме как насочиха пистолет“,
а не гърмяно нагоре. Те може да казват, че са гърмели във въздуха, аз мога да
кажа, че гръмнаха точно срещу сина ми в стъклото.
Аз не съм тръгнал срещу тях, това искам да кажа, защото аз ги
заобиколих. Ако не бях ги заобиколил, друг проблем щеше да има. Като не
иска да се саморазправя с мен, аз се оттеглям, а той тръгва да ме гони. Кое е
агресивното. Един път завинаги да го решим това нещо, кой е агресивният и
да приключваме.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Никога не ми е минавало
през ум, че ще се стигне до там. Аз съм отказал, да не се срещаме, а той казва,
че агресивната страна е от нас. Не е така. Ако беше нещо организирано или
планирано, аз трябваше да съм много по напред и да ги чакам, а не те да ме
настигнат на пътя.
Нека да има справедливост и да бъде преквалифицирано деянието по
непредпазливост.
АДВ. К.: Моля препис от протокола след изготвянето му да бъде
14
изпратен на ***, с оглед наложената мярка за неотклонение *** на
подсъдимия.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15