РЕШЕНИЕ
№ 616
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500962 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по
спора П. М. Ш. срещу Решение № 722 от 07.03.2022 г., пост. по гр.д. № 17272/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив, с което е уважена молбата на А. М. Ш. за защита от домашно
насилие, като по отношение на въззивника – неин съпруг, са наложени мерките за защита по
чл .5 ал. 1 т.т. 1,2 и 3 от ЗЗДН, а именно задължен е да се въздържа от насилие спрямо
съпругата си, отстранен е от семейното жилище за срок от 6 месеца, забранено му е
приближава съпругата си, дома й, местоработата й и местата й за социални контакти и
отдих - на разстояние по малко от 100 метра. Съответно на въззивника е наложена глоба по
чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лева.
Поддържаните в жалбата оплаквания са за неправилност на решението, искането е за
неговата отмяна и отхвърляне на молбата на А. М. Ш. за защита от домашно насилие.
Въззиваемата Ш. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по молба за защита от домашно
насилие от А. М. Ш. против съпруга й П. М. Ш..
Молителката твърди че с ответника имат сключен граждански брак на 28.02.2012 г.,
като през последните години съвместният им живот протича с непрекъснати скандали,
предизвикани от съпруга й, както и осъществявани от него физически и психически
посегателства спрямо нея. На 17.10.2021 г., между 19 ч. и 22 ч. ответникът, в пияно
състояние осъществил спрямо нея поредните актове на физическо и психическо насилие,
1
като я обиждал, удрял и я изгонил от дома им – общински апартамент 1, етаж 1 на ул. *****.
Излага следната фактическа обстановка: На така посочената дата около 18 часа била на
гости у съседи по повод раждане на дете. Получила почерпка и за в къщи, отнесла я в дома
им, след което слязла с бебето Ф. – чиито приемни родители са с ответника, пред блока.
След 19 ч. се появил мъжът й П. в пияно състояние и се присъединил към група съседи, сред
които и дядото на новороденото. Между двамата възникнала свада, при която последният
ударил П.. Ядосан, той се приближил към съпругата си, заповядал й веднага да се прибират,
като по пътя я бутал, обиждал и й посягал. В апартамента, виждайки почерпката й заповядал
незабавно да я върне. Тъй като тя възразила, той отново започнал да я псува, посегнал й
физически и й заповядал да напусне дома им, заедно с бебето Ф. и пълнолетния им син Ш.,
като заплашил че в противен случай ще я пребие, ако се налага и ще я убие. Хванал я за
ръката, изхвърлил я от апартамента, дори не й позволил да се обуе, не й позволил и да вземе
детето. След което молителката върнала почерпката - която ответникът й сложил в ръцете,
но с оглед състоянието му не посмяла да се прибере. Приютила се при семейството на
дъщеря си Г. за през нощта, като дъщеря й отишла при баща си и взела детето Ф.. На
следващия ден – 18.10.2020 г. молителката и пълнолетния й син Ш. потърсили закрила и
били настанени за срок от 1 месец в Центъра за временно настаняване на улица ***** в
*****, а детето Ф. им било отнето и настанено в друго приемно семейство.
В подкрепа на твърденията си молителката е представила Декларация по чл. 9 ал. 3
от ЗЗДН, Съдебномедицинско удостоверение № 1216/2021 г. от 25.10.2021 г., изд. лекар в
отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Св. Георги – ****, според което при осъществен
на посочената дата преглед на А. М. Ш. се установяват по предната повърхност на дясното й
бедро няколко кафяво – зелени кръвонасядания, преливащи се едно в друго с обща площ от
12/6 см., които е напълно възможно да са получени по съобщения от пострадалата начин, а
именно – блъсната и съборена на земята на 17.10.2021 г. от съпруга й. Ангажирала е й
гласни доказателства. Според показанията на свидетеля Ш. П.в Ш. / син на страните / на
17.10.2021 г. вечерта намерил майка си навън да трепери от страх, която му обяснила че
баща му я заплашвал и изгонил от дома им, като при разговор с баща си същата вечер
последният му заявил че не иска нито майка му, нито него в дома им, като свидетелят
констатирал и че той е много пиян. Според показанията на свидетеля Г. П. Ш. / дъщеря на
страните / на 17.10. вечерта прибрала майка си от улицата – боса и трепереща от страх, а на
следващия ден тя била настанена в дома на улица *****, тъй като се страхувала да се върне
в семейното жилище. Представен е договор за социална услуга № 124/19.10.2021 г. за
настаняването на молителката като лице лишено от дом в центъра за временно настаняване.
В отговора ответникът отрича изнесените факти за осъществено от него спрямо
съпругата му насилие. Твърди да не я е обиждал, да не й е посягал и гонил от дома им. В
подкрепа на възражението си ангажира гласни доказателства. Според показанията на С. В.
А., на 17.10.2021 г. вечерта молителката й върнала порцията – почерпка, като й казала че
прави това по настояване на мъжа си, но според свидетелката А. не изглеждала изплашена,
нито й споделила да е била тормозена и блъскана. Свидетелят К. П. М. депозира показания
че на 17.10.2021 г. вечерта бил на гости при майката на П., когато по телефона й се обадила
А. и й заявила че повече не понася П., не иска да живее с него и го напуска. Не казала обаче
да е тормозена и бита. Свидетелят видял лицето й на екрана, нямало следи от удари и
наранявания.
При така установеното съдът е уважил молбата, като е приел че възведения акт на
домашно насилие, извършен от ответника в пияно състояние е доказан от ангажираните от
молителката писмени и гласни доказателства, като показанията на свидетелите на ответника
не ги опровергават. С оглед което са наложени исканите мерки за защита по чл.5 ал. 1 т.т.1,2
и 3 от ЗЗДН, съответно на ответника е наложена и глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН в размер на
200 лева.
2
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно. Настоява се че
твърдяното домашно насилие не е извършено от ответника и изводът на съда в противна
насока не съответства на събраните по делото доказателства. Поддържа се че молителката
не е провела пълно и главно доказване на възведените актове на насилие, тъй като
свидетелите й не са преки очевидци на случилото се, а пресъздават казаното им от нея,
освен това те били заинтересовани спорът по делото да се разреши в нейна полза, тъй като
по висящо между страните дело за развод молителката и свидетеля Ш. Ш. претендирали за
ползването на семейното жилище, което е общинска собственост и настанителната заповед
е на името на ответника. Поддържа се също и че показанията им били противоречиви – за
разлика от тези на свидетелите А. и В., които според въззивника са логични, последователни
и разкриващи в детайли обективната истина. Поддържа още че по банкова сметка на
молителката е налична сума от 20 000 лева – получавани от тях през годините държавни
средства като приемно семейство, че тези общи средства молителката желае да присвои за
себе си чрез настоящото дело и заведеното от нея и дело за развод и така да осуети
първоначалното им намерение с тях да закупят общо жилище за семейството.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9 ал. 3 от
закона съставлява доказателство за извършеното спрямо молителя – декларатор насилие –
посоченото в декларацията, а съгласно ал. 3 на чл. 13 при липса на други доказателства
съдът издава заповед за защита и само въз основа на декларацията. Следователно същата
има материална доказателствена сила относно отразените в нея факти и обстоятелства и
оборването им е в тежест на ответника. Ангажираните от него гласни доказателства –
показанията на свиделите А. и В., коментирани по горе, не провеждат дължимото се от него
обратно доказване. Факта че пострадалата не е споделила за упражненото спрямо нея
домашно насилие на съседка и на свекърва си не обосновава извод декларираното такова да
не е осъществило – както правилно е приел и районния съд. Освен това, по делото са
налице и други доказателства, подкрепящи отразеното в декларацията – казаните съдебно
медицинско удостоверение и договор за настаняване на молителката, считано от 19.10.2021
г. в център за временно настаняване като лице, лишено от дом, а също и ангажираните от
нея свидетели – пълнолетните деца на страните, които са с непосредствени лични
възприятия от тяхното състояние и поведение късно вечерта и през нощта на 17.10.2021 г. и
показанията им не са нелогични и противоречиви – както неоснователно се поддържа от
въззивника. Твърденията му за налични общи средства по лична банкова сметка на
молителката са голословни, но дори и това да е така, този факт нито сам по себе си, нито във
връзка с показанията на ангажираните от него свидетели, не опровергава факта на
осъщественото от негова страна домашно насилие и съответно не обосновава извод за
злоупотреба с права от страна на въззиваемата в тази насока с намерение за постигане на
цел, различна от търсената с молбата защита по ЗЗДН.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и се потвърждава.
На въззиваемата се присъждат направените от нея за производството пред
настоящата инстанция разноски в размер на 350 лв. – възнаграждение за един адвокат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 722 от 07.03.2022 г., пост. по гр.д. № 17272/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Осъжда П. М. Ш., ЕГН – ***** да заплати на АНК. М. Ш., ЕГН – **********
3
разноски за въззивното производство в размер на 350 / триста и петдесет / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4