Решение по дело №294/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 189
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20204300500294
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,..........2020  г.

 

      Ловешкият  окръжен съд                  гражданска   колегия       в        

 публично  заседание на седми юли двехиляди и двадесета     година    в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                            

                                                                       2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

   при секретаря  МАРИНА ФИЛИПОВА           и в присъствието на

   прокурора                                            като разгледа докладваното от

   съдията П.ДАНКОВА                                                    в.гр.д. N 294описа

   за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

              

Подадена е  въззивна жалба вх.№3535/11.06.2020 г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н.- директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н. с адрес на призоваване: гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и Методий” №31 срещу съдебно решение от 07.02.2020 год. на Тетевенски районен съд, постановено по гр.дело №767/2019 г. Посочва, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.Твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г., ЗМВР). Конкретизира, че основният порок на решението се състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп.. бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Посочва, че мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно е изложила в отговора на исковата молба и ги поддържа. Посочва, че чл. 38а ал. 3 ЗДСл повелява, че работещите при специфични условия и рискове за живота и здравето държавни служители ползват правата по чл. 137 и 285 КТ; съгласно чл. 50а ал. 2 ЗДС относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл. 63 ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а КТ; чл. 180 ал. 1 - ал.4 ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл. 88 ал. 2 ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. със закрилата по чл. 140 ал. 3 и ал. 4 КТ и др. Във въззивната жалба се обсъжда законовата делегация на съответните нормативни актове са приети подзаконови такива - наредби, които съгласно чл. 7 ал. 2 ЗНА, се отнасят до нормативния акт от по-висока степен, чиито разпоредби детайлизират. Сочи, че само за държавните служители в МВР е предвидено в чл. 179 ал. 4 ЗМВР, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179 ал. 1 и по чл. 178 ал. 1, които са аналогични на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл. 189 ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни, докато по трудови правоотношения той е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155 ал. 4 КТ). Във въззивната жалба е заявено, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, и от тези по т. 2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото - 0,25 лв., са идентични: чл. 261 КТ и чл. 8 НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 ЗДСл и чл. 20 НЗСДА и чл. 179 ал. 1 и 2 ЗМВР. Посочва, че предвиденото в чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл. 2 ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. В продължение на тези съждения се сочи, че тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Излага, че общият закон може да се приложи само в случай, че специалния препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. Изтъква,че изводите на районния съд са неправилни и цитира чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, който определя 8-часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, като това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма, като иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа и след като този отрязък от денонощието е от осем часа, то не е необходимо със законова норма да се регламентира, че това са 8 часа. Заявява, че те не могат да са девет или десет часа, за да е необходимо със закон да се регламентира, че максималната продължителност на нощния труд за служителите по ЗМВР е осем часа.Във въззивната жалба се посочва и друг съществен порок на обжалваното решение не мотивиране на извода на съда при преизчисляване на положените от държавните служителите в МВР часове нощен труд в дневен с коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд за работещите по трудово правоотношение, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Моли съда да се произнесе с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно решение от 22.01.2020 г., постановено по гр.дело № 773/2019 г. по описа на Районен съд - Тетевен.Моли в случай, че съдът не възприеме изцяло мотивите на тази жалба и не отхвърли иска изцяло, при постановяване на решение да бъде взето предвид, че пред периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн., ДВ бр. 41/2017).Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли то да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите за това искане се състоят в това, че не е налице фактическа и правна сложност на делото и същото може да приключи в едно, максимум две съдебни заседания.

         В  законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от въззиваемия.

                             В съдебно заседание въззивникът,редовно призован се представлява от юрисконсулт Н..

                  Въззиваемият,редовно призован, в съдебно заседание не се явява.

                   От представените доказателства по гр.д. № 767/2019 г. на РС-Тетевен, от становището на страните в процеса, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

                            Постановено е съдебно решение от 07.02.2020 год. на Тетевенски районен съд по гр.дело №767/2019 г..с което е осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР да заплати на  Д.Х.Н.,ЕГН:********** ***, сумата от 1 251.34/хиляда двеста петдесет и един лева и тридесет и четири ст./лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  01.07.2017г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-07.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 350 лева съдебно-деловодни разноски,както и такси и възнаграждение за в.лице по сметка на съда.

                            Предмет на въззивен контрол е атакуваното съдебното решение от 07.02.2020 год. на Тетевенски районен съд по гр.дело №767/2019 г.изцяло.Съдебният акт е валиден и допустим, но след като обсъди приложените писмени доказателства настоящата инстанция счита, че е неправилен и следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.

                От писмените доказателства се установява, че Д.Х.Н., е встъпил на 10.01.2017 г.в длъжност „стажант в РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР”-Ловеч . На 28.08.2017 г. е встъпил в длъжност „пожарникар”, на 08.11.2018 г. – „старши пожарникар” в РС „Пожарна безопасност и защита на населението”-Тетевен въз основа на заповед №1983К-61/06.01.2017 г. на директора на  ГДПБЗН-МВР-София и заповед №1983К-1130/18.08.2017 г. на директора на  ГДПБЗН-МВР-София и заповед №1983К-1602/06.11.2018 г.

                Със заповед  № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

                От представените по делото платежни бележки за процесния период на името на въззиваемия се установява заплащаното трудовото възнаграждение и периода на положен труд.

               Представено е заключение по съдебно-счетоводната експертиза №327/16.017.09.2020 г., което съдът възприема доколкото съответства на правните изводи по казуса.

               За времето от юли 2017 г. до октомври 2019 г.въззиваемият е полагал труд  при работодателя,като общия брой часове, положени като нощен труд са 1224 часа.

                          Издадена е заповед 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з – 407/11.08.2014 г. за реда за организиране и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители на МВР. По-късно е  изготвена и заповед № 8121з – 40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министърът на вътрешните работи. Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17 от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с решение № 5579 ОТ 3 МАЙ 2017 Г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 49 от 2017 г.).

             Предявена е в настоящето производство облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/преобразуван от нощен труд/ за периода от 01.07.2017 година до 07.10.2019 година в размер на сумата 1251.34 лева, ведно с мораторна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него. Съдът приема, че е сезиран с  иск по 178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР. Въззиваемият  е работил на от 10.01.2017 г. като „стажант в РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР”-Ловеч, от 28.08.2017 г. като „пожарникар”,а от 08.11.2018 г. – „старши пожарникар” в РС „Пожарна безопасност и защита на населението”-Тетевен при сумарно изчисляване на работното време съобразно вида и спецификата на дейността, която изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен период, установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., - отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на Наредбата е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период .В последствие е приета  Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период, когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.

                        Съдът приема, че с действащия специален закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата в закона относно начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен труд, поради което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден труд.. Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно полагането и заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е претърпяло изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от действащия ЗМВР за процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.3 от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната разпоредба  на чл. 187,ал.3,пр.последно от ЗМВР изрично е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.. Същевременно редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР.  Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.

                       Ищецът-въззиваем има качеството на длъжностно лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР - държавни служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението. Настоящият състав счита, че относно правоотношенията,в това число и заплащането на допълнителни възнаграждения на тази категория държавни служители са приложими разпоредбите на  Закона за Министерство на вътрешните работи и подзаконовата нормативна база към него, тъй като се касае до специален закон и той изключва общите разпоредби. За разлика от закона за МВР/отменен/, в който не е имало уреждане на нощния труд, в действащия към процесния период Закон за Министерство на вътрешните работи нощния труд на тази група държавни служители изрично е предмет на  самостоятелна разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се  полага допълнително възнаграждение и е посочено, че условията реда и размера за изплащане му се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи и негова заповед.С измененията на правната норма на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017 г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за определяне на възнагражденията. При това положение за процесния период е несъстоятелно да се обсъжда съществуването на празнота в закона и приложимост на общите разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Действително проследявайки хронологично действието на подзаконовата уредба съдът установява нейната динамика. Неколкократно се приемат и действат различни Наредби за реда за организация и разпределение на работното време на неговото отчитане за компенсиране на работата извън редовно работно време режима на дежурство времето на отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, съответните заповеди към тях и следва тяхното отменяне от Върховен Административен съд. Въззивният съд приема, че на основание член 195 от АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, а по силата на член 195, алинея 2 от АПК правните последици, възникнали от подзаконов административен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в 3-месечен срок. За настоящата инстанция в закона на Министерство на вътрешните работи е направено ясно разграничение между нощния труд за времето от 22 до 6 часа и извънредния труд, както и изрично са конкретизирани полагането на труд на официални празници и за времето на разположение. В този смисъл становището на въззиваемият, че полагания от него нощен труд следва да бъде преобразуван в извънреден, не се споделя от съда. Извънредният труд като вид труд  е уреден в раздел ІІ на КТ-чл. 143 -150 от КТ, както и в разпоредби на ЗМВР  и неговото полагане е свързано със специален ред и специален начин на определяне на заплащането.   Извънредният труд не е нова категория за трудовото право, неговата уредба се съдържа в Кодекса на труда, но претърпява развитие с измененията от 1992 г. и 2001-ва година.Както в Кодекса на труда,така и в ЗМВР-чл.187а от ЗМВР обаче се държи сметка за обстоятелството, че той е допустим само по изключение в конкретно изброени случаи. Легалната дефиниция на извънредния труд в чл. 144 от Кодекса на труда го определя, като труд който се полага по разпореждане или със знания и без противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител на работника или служителя извън установеното за него работно време-чл. 142 от КТ. Законодателно е въведено ограничение в неговата продължителност- в разпоредбата на член 187,ал.5,т.2 и чл. 187а от ЗМВ, чл., изрично с уредени хипотезите, при които той е недопустим в чл. 147 от Кодекса на труда, както и правото на работника да откаже неговото полагане - член 187а,ал.3 от ЗМВР. Извънредният труд се отчита за служителите със сумарно отчитане на работното време с приложение №1 по действалите към различните периоди Наредби по чл. 187,ал.9 от ЗМВР. Предвид характеристиката му като труд, който се полага само по изключение, в строго определени случаи при лимитативно установени хипотези, е възприето и неговото заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Въззиваемият по силата на възникналото правоотношение въз основа на заповедта от 2017 година и актове за встъпване в длъжност работи на длъжност, при която има сумарно отчитане на работното време и се полага труд в рамките на 24 часа на смени. При това положение съдът счита, че полагания от Д.Н. нощен труд за процесния период няма характеристиката на извънреден труд, така както е установен в чл. 187,ал.3,т.2 или чл. 187а от ЗМВР.  Съдът намира, че не са налице предпоставки и за преобразуване на нощния труд в извънреден труд, тъй като нощният труд е уреден изрично в разпоредбата на член 179 от Закона за  МВР и подзаконовите нормативни актове.  При полаганите 24 часови смени на работа от въззиваемият са се включвали и часове нощен труд за времето от 22 до 6 часа и те по същество са част от работното време на смени, а не са извънреден труд. Да се приеме противното означава да се счита, че служителят е работил през целия период на трудовото си правоотношение /от което нощния труд при 24 часовите смени вкл.от  22-6 часа е 8 часа/ полагайки извънреден труд. За настоящата инстанция такъв извод е необоснован и незаконосъобразен. От естеството и спецификата на трудовите функции на ищеца като пожарникар при „Пожарна безопасност и защита на населението”-Тетевен следва полагането на нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, тъй като се касае до орган за пожарна безопасност и защита на населението. Предвид на това съдът намира, че искът на Д.Н. за заплащане на сумата 1251.34 лева-възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2017 година до 07.10.2019 година е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение на основание член 178, алинея първа, точка трета,във връзка с чл. 179,ал.1  от за МВР.

                  Предвид изложените фактически и правни изводи на въззивният съд атакуваното съдебното решение 07.02.2020 год. на Тетевенски районен съд по гр.дело №767/2019 г., с което на основание чл. 178,ал.1,т.3 във връзка с чл. 187,ал.6 от ЗМВР Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР-София е осъдена да заплати на 1 251.34/хиляда двеста петдесет и един лева и тридесет и четири ст./лева-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  01.07.2017г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-07.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата ,е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

          При този изход от процеса въззиваемия  следва да бъде осъден да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата 225.03 лева, предвид размера на исковата претенция и не-високата фактическа  и правна сложност на казуса . Съдебните разноски включват сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, по 100 лева за всяка и 25.03 лева-държавна такса за въззивна инстанция.

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

          

           ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение от 07.02.2020 год. на Тетевенски районен съд по гр.дело №767/2019 г..с което е осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР да заплати на  Д.Х.Н.,ЕГН:********** ***, сумата от 1 251.34/хиляда двеста петдесет и един лева и тридесет и четири ст./лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  01.07.2017г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-07.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 350 лева съдебно-деловодни разноски,както и такси и възнаграждение за в.лице по сметка на съда и вместо него постанови:

           ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният иск с правно основание  чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР от Д.Х.Н. ЕГН:********** *** ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР,гр.София ,ул. „Славянска”№3,ет.2, оф.7 да заплати на Д.Х.Н., сумата от 1 251.34/хиляда двеста петдесет и един лева и тридесет и четири ст./лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от  01.07.2017 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-07.10.2019г. до окончателното изплащане.

           ОСЪЖДА Д.Х.Н.,с горните данни да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР-София, с горните данни сумата 225.03лева/двеста двадесет и пет лева и три стотинки/-съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

           Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.

                                          

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                        2.