Решение по дело №1276/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 112
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20217260701276
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№112

16.02.2023 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на  седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.

Секретар: Йорданка П.………………………………………………………….............

Прокурор: …………………………………………………………………………….………..

като разгледа докладваното от  съдия  Д.  административно дело №1276 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от В.Х.А. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № РД-738/05.07.2021г., издадена от Кмета на Община Харманли.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, необоснованост и противоречие с целите на закона. Твърди, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Сочи, че реконструкцията на покрива била осъществена от него в съответствие с издаденото му от главен архитект на общината разрешение, при наличието на крайна необходимост от ремонт на покрива, в съответствие с техническите правила и без накърняване на интересите на съседи или други заинтересувани лица. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Кмет на Община Харманли редовно призован чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата.  

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот (л.111-112) през 1989г. М. Н. А. и Х. Д. А. дарили на синовете си Д. Х. Д. и В.Х.А. с равни права за надарените следния си недвижим имот семейна имуществена общност, а именно: жилищна сграда и гараж/без дворното място/, построени в дворно място, застроено и незастроено, съставляващо имот с планоснимачен номер 762, за което дворно място заедно с имот с планоснимачен номер 763 е отреден съсобствен парцел V в квартал 2 по плана на гр. Харманли, утвърден със Заповед  №626/1979г., при посочени граници за целия парцел.

След смъртта на М.Н.А.поч. на 17.07.2015г. В.Х.А. е придобил в съсобственост процесния парцел.

На 15.06.2021г. от работна група от служители в Община Харманли е извършена проверка на строеж: „Реконструкция на покрив на жилищна сграда“, намиращ се в гр. Харманли, с административен адрес ул. *** УПИ V по плана на гр. Харманли, ПИ 77181.18.27 по кадастралната карта на гр. Харманли, резултатите от която са обективирани в Констативен акт №6/15.06.2021г. В констативния акт е отразено, че имотът е собственост на Я.А.И., К. Г.К. и В.Х. А., а строежът е собственост на В.Х.А. (извършител). Констатирано е премахване на съществуващ четирискатен покрив и изграждане на нов двускатен на сграда с идентификатор 77181.18.27.2. Демонтирана е изцяло съществуващата дървена, четирискатна покривна конструкция. Изпълнена е нова двускатна дървена конструкция. По всички ограждащи външни и вътрешни стени е изпълнен нов стоманобетонен пояс с размери 25/25. Върху пояса са изградени надзидове по всички външни ограждащи стени, като зидовете на югоизточната и северозападната фасада са с височина 325 см до билото, а по североизточната и югозападната фасада са с височина 50 см. до стрехите. Новата двускатна дървена конструкция е покрита с LT ламарина. Отразено е, че строежът е изграден без необходимите строителни книжа, без издадено разрешение за строеж. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.142 ал.1 от ЗУТ, чл.148 ал.1 от ЗУТ и чл.183 ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт е съобщен по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, видно от представените по делото Съобщение №1/15.06.2021г. (л.161) и Протокол - Съобщение по §4 ал.2 от ДР на ЗУТ (л.162).

Съгласно Констативен протокол №115/22.06.2021г., съставен от служители в Община Харманли, след извършена проверка е установено, че няма постъпили възражения в законоустановения 7-дневен срок по съставения констативен акт.

С оспорената в настоящото производство Заповед №РД-738/05.07.2021г., издадена от Кмет на Община Харманли(л.128), е наредено да се премахне незаконен строеж: „Реконструкция на покрив на жилищна сграда“, находящ се в ПИ 77181.18.27 по Кадастралната карта на гр. Харманли, УПИ V, кв.2а по ПУП на гр. Харманли, извършен от В.Х.А.. Със заповедта е наредено да се възстанови в първоначалния си вид, като за същото се изисква конструктивно становище и одобрени проекти, както и е определен тримесечен срок от влизането в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в този срок извършителят на незаконния строеж да го премахне и да извози строителните отпадъци на определено от Кмета на Община Харманли място и е посочено, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Харманли.

Заповедта е връчена на В.Х. на 14.12.2021г. срещу подпис, видно от представената по делото разписка (л.125).

Жалбата е подадена на 21.12.2021г. директно пред Административен съд – Хасково.

Горната непротиворечива по делото фактическа обстановка се установява от приобщената по делото административна преписка.

За изясняване релевантните за спора факти по искане на жалбоподателя е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза по делото, приета без оспорване от страните.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът  достигна до  следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановеният 14-дневен срок от връчването на оспорената заповед, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати. Ето защо жалбата е процесуално допустима.

  Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от с.н.а. или на части от  тях. От изготвеното по делото заключение по допуснатата СТЕ се установява, че обектът на заповедта представлява реализирана реконструкция и преустройство,  и   е строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, от V – та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“. Следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Спазени са съществените административно - производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК. Заповедта е издадена на базата на констативен акт № 6 от 15.06.2021г.  изготвен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен от служители на  Община Харманли, отдел „ТУСЕ“, респ. разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона.  Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ, поради което не е било нарушено правото му на защита, като съобразно практиката на Върховен административен съд, вкл. най-новата такава изразена в Решение № 1844 от 25.02.2022г. постановено по адм.дело № 5923 от 2022г. II о.,   Решение № 10981 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2021 г., II о., Решение № 12421 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2021 г., II о. и др. допуснатите при връчването на констативният акт процесуални нарушения, дори да са налице,  не са съществени, тъй като правото на защита се реализира в пълен обем с депозиране на жалбата срещу оспорваният административен акт пред съда. Доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на административно производствените правила се свеждат до твърдения за нарушение на чл.35 от АПК и за неуведомяване на заинтересовано лице, съсобственик на имота – Д. Х. Д. за производството и за хода му, и не връчване на същото лице на констативния акт и заповедта, с което било нарушено правото му да възрази, респ. обжалва същите. В тази връзка следва да се посочи, че цитираният съсобственик е трето лице за настоящия спор, като същият не е адресат на обжалваната заповед. Съответно последният не е бил страна в провелото се административно производство по премахване на незаконния строеж и дали спрямо него е допуснати съществено нарушение на административните правила е обстоятелство неотносимо към предмета на делото. Дори да са допуснати същите не се отразяват на правото на защита на жалбоподателя Не се установява и нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото административният орган е събрал всички относими по случая доказателства и е изяснил релевантните за производството факти.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Като фактически основания за издаването й административният орган е посочил и констатациите в Констативен акт  № 6 от 15.06.2021г., като са цитирани изрично и правните норми, които се считат за нарушени. Следователно заповедта е мотивирана. Местонахождението и техническите характеристики, и параметри на  обекта са описани ясно и пълно, както в оспорената заповед, така и в констативният акт, въз основа на който тя е издадена, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа и не оставят съмнение в обстоятелството, кой точно строеж се цели да се премахне. Неправилно в заповедта е посочено , че строежът е от VI категория – установява се от заключението на вещото лице, а и в заповедта е посочено, че се касае за осъществена реконструкция но покрив, а съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ реконструкциите са строежи от V-та категория. Допусната грешка при извода на органа касателно категоризиране на строежа не се отразява на формата на заповедта, доколкото както се посочи строежът е описан правилно като местонахождение, параметри и размери.    

 В обжалваната заповед е посочено, че процесния строеж е „Реконструкция на покрив на жилищна сграда“ находящ се в *** по КК на гр. Харманли, УПИ V, кв. 2а по ПУП на гр.Харманли.

Според заключението по допусната СТЕ, което е изготвено от специалист разполагащ с необходимите знания и умения, извършил надлежна проверка на място и имащ конкретни впечатления от вида, и състоянието на строежа, поради което пълно и обосновано е отговорил на поставените му задачи, и по тази причина съдът го кредитира, описаният в заповедта обект представлява нов двускатен покрив, изграден на мястото на предишен четирискатен, без използваем таван. Новият покрив е изпълнен от два ската под наклон,  с наклон на скатовете към североизток и югозапад, изпълнени на различна височина, като билото се оформя от североизточния скат, с височина до най-горната точка на югоизточния скат - 6.80 м. спрямо терена. Има високи странични надзидове и променена кота било. Новоизпълнените стоманобетонови пояси, надзидове и частичната стоманобетонова плоча увеличават натоварването върху носещите зидове на съществуващата жилищна сграда, с което се засяга конструкцията на сградата. Използваемото подпокривно пространство води до нови експлоатационни товари върху таванската конструкция на първия етаж. С осъщественото е променена конфигурацията на покрива и е извършено надстрояване и преустройство на подпокривното пространство, което става използваемо, като при предишния четирискатен покрив, подпокривното пространство е било неизползваемо. Изпълнени са нови инсталации и конструктивни елементи. Видно също от заключението на вещото лице, за извършените строителни дейности, не са налице издадени строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

Съгласно легалната дефиниция на „строежи“ дадена в §5, т.38 от ДР на  ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В §5, т.44 от ДР на ЗУТ пък е посочено, че "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

 С оглед установеното от вещото лице при извършената проверка на място, обективирано в заключението му е видно, че описания в заповедта двускатен покрив е свързан с изпълнение на нови конструктивни елементи, които са нови стоманобетонови пояси, надзидове и частична стоманобетонова плоча, които безспорно по естеството си са такива, че увеличават носимоспособността и устойчивостта на обекта.Ето защо същия безспорно представлява „реконструкция“, а оттук и строеж по смисъла на т.38 от §5 от ЗР на ЗУТ, както правилно е възприето и в оспорената заповед.

 От заключението на вещото лице и от изслушването му в съдебно заседание е видно, че освен реконструкция, с изградения строеж е осъществено и надстрояване, с преустройство, тъй като има надзидове, които са изпълнени по външните ограждащи зидове, с което е нарушена височината на кота“било“ и което дава промяна и във височината на съществуващата сграда, както и използваем етаж/използваемо подпокривно пространство. Последните обстоятелства не са отчетени от органа и не са описани като фактически съображения при издаване на заповедта, поради което съдът не може да гради изводите си въз основа на тях, но фактът че органът е пропуснал да ги установи не е основание за отмяна на заповедта, доколкото е обстоятелство изцяло благоприятно за жалбоподателя. 

Преценка дали процесния строеж е законен или не се извършва само с оглед действащата към момента на изграждането на строежа законодателна уредба, касателно изискването за строителни книжа и респ. наличие на такива.  

При извършените от вещото лице проучвания в Google Maps същото е установило заснети изображения на процесната сграда към м.март 2012г. и към септември 2019г., от които е било видно, че към 2012г. покрива на едноетажната сграда е четирискатен, дървен, покрит с керемиди, без подпокривно пространство, без видими пропадания и в задоволително външно състояние на покривното покритие, а към м. септември 2019г.покривът на сградата е изцяло демонтиран. Процесните изображения на сградата към 2012г. и към 2019г. са приложени като част от заключението. Предвид това съдът намира, че от същите се установява по безспорен начин, че строителните дейности на покрива са започнали именно към 2019г.  

Относими за преценка законността на строежа следователно са нормите на Закона за устройство на територията. Предвид установеното от вещото лице изграждане на нова стоманобетонова плоча, респ. увеличаване височината на кота „било“, то строежът не попада в хипотезата на чл.147, ал.1, т. 3 от ЗУТ. Следователно за същия се изисква, както одобряване на инвестиционни проекти, така и издаване на  разрешение за строеж. Видно от заключението на вещото лице, такива строителни книжа за изграждане на строежа не са налице.  Не е спорно между страните по делото, а и се установява от заключението на вещото лице и от приложеното към настоящото производство адм. дело № 1213/2019г. на АдмС-Хасково, че по искане на жалбоподателя В.А.,*** е издал на 21.08.2018г. виза за проектиране за обект“ремонт и реконструкция на покрив“ за сграда с идентификатор 77181.18.27.2 по КК на гр. Харманли. Тази виза е била оспорена по съдебен ред и е била отменена с окончателно Решение № 7456 от 21.06.2021г. постановено по адм.дело № 3715 от 2021г. Установява се също от заключението на вещото лице , че жалбоподателят е подал на 17.09.2019г. заявление, с което е поискано издаване на разрешение за строеж за същия обект описан във визата, но за строежа не са издавани разрешение по чл.148 от ЗУТ, нито други строителни книжа. Тази констатация на вещото лице на се оспорва от жалбоподателя, нито  от страна последния се представят инвестиционен проект или разрешително за строеж.

С оглед установения периода на изграждане на строежа, в случая не е приложима нито една от хипотезите на § 16 от ПЗР на ЗУТ, §183 или §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ.

При липса на разрешение за строеж, то няма как строежа да е законен, доколкото е нарушено изискването на чл. 148 от ЗУТ според който извършването на строежи е допустимо само ако са разрешени, поради което обстоятелството, че при ремонта на покрива характерът на застрояване не се променя е иррелевантен. В тази връзка следва да се посочи, че от изготвеното по делото заключение по допуснатата СТЕ безспорно се установява, че съгласно ПУП на имота в УПИ V-27, за който е отреден ПИ с идентификатор 77181.18.27 по КК на гр.Харманли се предвижда застрояване на 3-ет.жилищна сграда +Г, свързано застрояване  на границата с УПИ VI-28, като не се предвижда запазване на заварени сгради, в т.ч. на едноетажната  жилищна сграда с идентификатор 77181.18.27.2, в която е осъществена процесната реконструкция. Същата не подлежи на премахване към настоящия момент, доколкото видно от същото заключение разрешеното в имота строителство на триетажната жилищна сграда същата е на етап груб строеж, с частични довършителни работи и представлява незавършено строителство. Сградата с идентификатор 77181.18.27.2 съответно е заварена сграда в ПИ, която не се запазва с предвижданията на ПУП за имота, не e включена в режима на застрояването му и съобразно 53а от ЗУТ подлежи на премахване най-късно до завършване на разрешения строеж. Като такава същата е подчинена на правилата на чл.53 от ЗУТ, според която заварени сгради, могат при спазване изискванията на същия закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, но без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение, и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Процесната реконструкция в случая е довела до изменение на сградата във вертикално отношение, с което са нарушени правилата и нормативите за застрояване поради което, като осъществено в нарушение на чл. 53 от ЗУТ извършеното строителство е недопустимо. Ето защо не се установяват твърденията на оспорващата страна, че реконструкцията на покрива е осъществена в съответствие с техническите правила. Опровергават се и доводите му, че реконструкцията е осъществена при крайна необходимост. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не се представят, и не се установяват от изготвеното по делото заключение .

Правилно според съда оспорената заповед е издадена с адресат жалбоподателя.   Кои лица могат да са адресати на административният акт сочи разпоредбата на  § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.Това по смисъла на същата норма могат да са : физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Безспорно е по делото и се установява на база приобщените по делото документи за собственост, че  жалбоподателят е съсобственик на ПИ с идентификатор 77181.18.27 и на изградена в него заварена сграда с идентификатор 77181.18.27.2, и не е спорно между страните, че именно той е извършителя на процесния незаконен строеж – обстоятелство, което ес признава в жалбата сезираща съда. Ето защо, правилно административният орган след като е разпоредил премахването на установените незаконни строежи да бъде осъществено от жалбоподателя. 

С оглед констатираната материална законосъобразност на заповедта, съда намира същата и за съответна на целта на закона.

Ето защо, съдът възприемайки оспорваната заповед за законосъобразен административен акт, намира че жалбата  подадени срещу нея от В.Х.А. следва да бъде отхвърлена.

 Съдът не дължи произнасяне по разноските предвид, че до приключване на последното по делото о.с.з. ответникът  не е направил искане за присъждане на такива.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Х.А. ***,   против Заповед № РД-738/05.07.2021 г., издадена от Кмета на Община Харманли.

             Решението  подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му, с  касационна жалба, пред Върховният административен съд

 

                                                                       СЪДИЯ: