Решение по дело №172/2025 на Административен съд - Велико Търново

Касаторът В. Р. И. от [населено място], община Антоново, чрез адвокат Ч. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразно решение №18 от 16.01.2025 година, постановено по АНД №1372/2024 година по описа на Великотърновският районен съд, в частта му, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №23-1739-000292 от 22.06.2023 година на Началника на РУ – Велико Търново при ОДМВР –Велико Търново, с което на касатора на основание чл.175А, ал.1, предложение трето от ЗДвП е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и е наложена глоба [рег. номер]. Оплакванията са, че съдът не е изложил релевантни мотиви, неправилно е приел, че наказателното постановление е формално законосъобразно, неправилно е приел, че е съставомерно. В открито заседание оплакванията се поддържат от адв. Ч. и адв.Г. от САК. Освен това се сочи, че в решението са обсъдени факти и обстоятелства, които липсвали в АУАН. Претендира се наред с другите оплаквания, че е нарушено правото на защита на касатора. Най –сетне, прави се оплакване за неправилно присъждане на юрисконсултското възнаграждение в полза на ОДМВР – Велико Търново.

Ответникът по касация, Началникът на Районно управление – Велико Търново при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да остане в сила в обжалваната му част.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваната част от решението въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №23-1739-000292 от 22.06.2023 година на Началника на РУ – Велико Търново при ОДМВР –Велико Търново, с което на касатора на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и е наложена глоба [рег. номер].

За да постанови този резултат ВТРС е приел о ет фактическа страна в решението си, че на 06.06.2023 година екип от служители на РУ – Велико Търново, изпълнявайки патрулно постова дейност във Велико Търново, са се движили с патрулен автомобил по [улица]в посока към южния пътен възел, като приближавайки кръстовището с [улица]забелязали, че от тази улица в кръстовището и по [улица]навлиза автомобил, който завива наляво в посока към южния пътен възел. Задната част на въпросният автомобил се поднасяла в двете посоки /наляво и надясно/, като това е било придружено с форсирането на двигателя и със свистене на гуми, като същевременно автомобила е изпреварил друг лек автомобил, който е бил спрял на пешеходната пътека, която се намирала пред книжарница „Моливчето“, след което продължил надолу. Съответно, екипът настигнал въпросният автомобил и го спрял. Впоследствие е било установено впрочем, че автомобилът е [Марка] с номер [рег. номер], управляван от касатора. Съставен е АУАН, след като на касатора е обяснено какви нарушения е извършил, като в случая в този АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Въз основа на описаният АУАН е издадено и процесното пред районният съд постановление.

От правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадено от компетентни органи с оглед представите две заповеди.

По същество съдът е приел, че съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че касаторът умишлено е поднесъл управлявания от него автомобил, превъртайки задвижващите колела, при което този автомобил е поднасял наляво и надясно, доколкото от показанията се установява, че въпросното деяние е извършено при ясно време и суха настилка. Посочено е в това отношение, че нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Всъщност съдът е констатирал, че умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством приплъзване неколкократно на задната част на автомобила наляво надясно, придружено с форсиране на двигателя и свистене на гуми в никакъв случай не представлява използването на пътя в съответствие с предназначението му. Констатирано е и, че подобно умишлено поведение в централната градска част застрашава живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата както и случайно преминаващите пешеходци.

Решението е правилно. Липсват касационни основания за отмяната му.

Съставът на чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП, която норма е посочена в оспореното пред съда постановление се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му водещи колела, при което купето се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията/неуменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, тъй като се характеризира с повишена опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, което е в смисъл, е не била установена целта на управлението на автомобила, доколкото подобно управление на МПС никога не се извършва с простата цел да се превозват хора или товари, а цели лишена от разум показност на уменията, респ. неуменията на съответният водач, който я демонстрира.

Неоснователно се поддръжа и, че твърденият порок по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН на акта, с който е започнало административно - наказателното производство, може да обуслови отмяната на издаденото наказателно постановление. Според тази разпоредба „Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено“. Макар и непълно, но в конкретният АУАН е посочено, че И. използва пътищата, отворени за обществено ползване задруги цели, извън предвидените за превоз на товари и пътници, като в НП подробно и изчерпателно е описан механизмът на нарушението и обстоятелствата, които го описват и характеризират. В случая приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Правилно съдът не е ценил като меродавни показанията на свидетелите Р. Л. и К. Л., които не внасят яснота досежно причината за въпросният начин на управление на автомобила. Обратно, правилно са кредитирани показания на свидетелите Й. И. и И. П., които са логични и взаимно допълващи се, и които от друга страна съдържат конкретни факти, очертаващи механизма на деянието.

Що се касае до възражението за присъденото от страна на районният съд юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. /а не на 199 лева, както се поддържа/, то следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. Съгласно нормата на чл.143, ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.“. В случая приложение намира разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като районният съд правилно в рамките, посочени от нормата, е определил разноските за юрисконсултско възнаграждение. На лист 29 от първоинстанционното дело не намира пълномощно, видно от което е, че ответникът е бил защитаван и представляван пред районният съд от служител с юридическо образование и правоспособност, който е приет от съда като процесуален представител, при което правилно съдът е намерил за основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Разноски за ответника по касация не се следват, доколкото не са претендирани, нито извършени.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение №18 от 16.01.2025 година, постановено по АНД №1372/2024 година по описа на Великотърновският районен съд в обжалвана му част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.