Р Е
Ш Е Н
И Е № 260033
гр.Враца, 20.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на 01.06.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ИВАНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№424 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Областна дирекция на МВР-гр.Враца, представлявана по
пълномощие от юрисконсулт Д.М., срещу Решение №135/29.07.2020г., постановено от
Районен съд-Мездра по гр.д.№427/2020г., с което на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.179, ал.1 ЗМВР дирекцията е осъдена да заплати на Г.А.Г., ЕГН **********
сумата 1 349.43лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018г. до
31.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2020г. до
окончателното й изплащане, сумата 119.39лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от възникване на всяко едно от задълженията до
предявяване на иска, както и деловодни разноски.
В жалбата се
инвокира оплакване, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно
като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Прави се искане решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
В жалбата не са
заявени доказателствени искания пред тази инстанция.
Чрез
пълномощника си адв. С.Г. въззиваемата страна е подала отговор, с който
заявява, че оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и моли същото
да бъде потвърдено, като претендира разноски за тази инстанция. В отговора не
са заявени доказателствени искания.
Жалбата е
преценена като редовна и допустима и е внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което страните не се явяват и представляват.
За
произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе
предвид следното:
Производството
пред районния съд е образувано по предявени от Г.А.Г. *** искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД искове за
сумата 1 063.06лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.01.2018г.-31.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска до окончателното й изплащане, и за сумата 100лв., представляваща лихва
за забава за времето от 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска.
В исковата
молба се твърди, че в периода 01.01.2018г.-31.03.2020г. ищецът е работил на
длъжност "***" в РУ на МВР-Мездра и е осъществявал трудовата си
дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с
продължителност 12 часа и при сумирано изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР. Сочи се, че според разпоредбата на чл.187,
ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, като от постъпването на ищеца на
работа са издавани протоколи на директора на ОДМВР-Враца и графици от началника
на РУМВР-Мездра за дежурства и отчитане на положения труд при работа на смени
от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя часове извън установеното работно време. Сочи се също, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките се определят от
наредба на министъра на вътрешните работи, а конкретно за исковия период – от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., в която липсва изрично регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, като е посочен и алгоритъма на предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която от
своя страна е отменена с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г.
В исковата
молба се сочи, че наредбата от 2016г. е обнародвана на 02.08.2016г. и в нея
липсва разпоредба, съответстваща на тази на чл.31, ал.2 от наредбата от 2014г.
за преобразуване на часовете положен нощен труд, но според ищеца липсата на
такава разпоредба не следва да се възприема като законова забрана за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен.
Обсъждайки непълнотата в новата специална наредба, ищецът поддържа, че следва
да намери приложение Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, обн. ДВ от 26.01.2007г., чийто чл.9, ал.2 предвижда, че при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Като сочи по тримесечия
времето, в което през исковия период е положил нощен труд, ищецът настоява, че
му се дължи сумата 1 063.06лв., както и лихва за забава в исковия размер.
Чрез
пълномощника си ю.к. П. *** е подала отговор на исковата молба, в който
признава, че ищеца е служител на РУМВР-Мездра, но оспорва посочения в исковата
молба период, в който е полагал нощен труд, като твърди, че същият е назначен
за ***, считано от 12.03.3028г., т.е. за периода 01.01.2018г.-12.03.2018г.
искът е неосноателен.
В отговора на
исковата молба ответната дирекция излага своите правни съображения относно
нормативната уредба на отношенията по заплащане на труда на служителите на МВР.
Ответникът намира за недоказан иска по чл.86 ЗЗД.
Пред районния
съд ОДМВР-Враца е представила удостоверение за това, че ищецът е назначен като
стажант в системата на МВР на 12.07.2017г., а със Заповед
№369з-428/09.03.2018г., считано от 12.03.2018г. е назначен на длъжност ***
/ВПА/ в група "Охранителна полиция" към РУ-Мездра и продължава да
заема тази длъжност.
Пред районния
съд е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, която
е установила, че за процесния период от 01.01.2018г. до 31.03.2020г. ищецът е
положил общо 1 216 часа нощен труд, който не е преобразуван към дневния труд
при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуване на нощния
към дневен такъв е изчислена на сумата 1 349.43лв., а лихвата за забава за
исковия период – на сумата 119.39лв.
Чрез своя
пълномощник ищецът е направили искане за изменение на предявените искове, което
е допуснато от районния съд на основание чл.214, ал.1 ГПК съответно чрез
намаляване на цената на иска за главница и увеличаване на цената на този за
мораторна лихва до размерите, установени от счетоводната експертиза.
При така
изяснената фактическа обстановка районният съд е намерил предявените искове за
основателни и доказани и ги е уважил в пълен размер.
Като взе
предвид оплакванията в жалбата, твърденията и възраженията на страните пред
първата инстанция и след самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, този състав на въззивния съд приема следното:
Между страните
е безспорен факта, че са били във валидно служебно правоотношение и че като ***
ищецът е полагал труд на смени с продължителност 12 часа при петдневна работна седмица
от 8 работни часа на ден, както и че е полагал нощен труд.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на счетоводната експертиза се установяват по
безспорен начин отработените от ищеца часове нощен труд, който не е приравнен
към дневен, което след преобразуването и умножаването със съответната ставка и
след приспадането на заплатеното възнаграждение, обосновават извод на вещото
лице, че е останала неплатена сумата 1 349.43лв., както сумата 119.39лв. за
мораторна лихва.
При така
установената фактическа обстановка окръжният съд достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд, а съгласно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. В разглеждания случай, съгласно действащата през процесния
период редакция на чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като това работно време се изчислява в
работи дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-касови смени – сумарно
на тримесечие, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР
/сега ал.7/ предвижда, че работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 7-
часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време.
В случая е
безспорно, че ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, и както бе посочено по-горе, при работа на
смени е възможно полагане на труд през нощта, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. От анализа на
разпоредбата на чл.178, ал.3 ЗМВР следва, че 8-те часа нощен труд са максимално
допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална
продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е
използвал именно термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. По
тази причина не могат да се възприемат доводите, че нормалната продължителност
на работното време през нощта за държавните служители по ЗМВР е 8 часа и е
равна на нормалната продължителност на дневното работно време. Нещо
повече, съдът приема, че за процесния
период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното
време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на
чл.187, ал.1 ЗМВР /ДВ бр.60/2020г./ е определена нормативно нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
Вярно е, че по
отношение на реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки за
държавните служители са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР /сега
ал.9/. В процесния период са действали няколко такива наредби, в които липсва изрично регламентирано правило за
начина и методологията, по които да се отчитат отработените часове по положен
труд през нощта, каквато уредба е имало в предходната Наредба
№8121з-407/11.08.2014г./отм./, чийто чл.31, ал.2 гласи, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е предвидено е
преизчисляване с посочения коефициент.
Необходимо е да
се отбележи, че редът и начинът за отчитане на работното време при сумарно
такова не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е предмет на подзаконова нормативна
уредба. За работещите по трудово правоотношение уредбата се съдържа в Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и Наредба за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, отношението между двете
величини формира коефициент 1.143. Съгласно чл.9а, ал.4 НРВПО, когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал.3 се изчислява сред превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл.9, ал.2 НСРОЗ. Съответно
чл.9г НРВРПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края
на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд
по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл.9г НРВПО е в
сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е с това съдържание
от 2007г., когато е приета, и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемането на НРВПО. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, с изключение на наредбата
от 2014г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите актове,
издадени по КТ, и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова
норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за
държавните служители /до изменението на закона през 2020г./, вкл. и тези по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, този съдебен състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта /чл.46, ал. 2 ЗНА/. В случая става дума за
непълнота, както е посочено в цитираната разпоредба на ЗНА.
Като взе
предвид изложеното в предходния абзац, и с оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, в случая ЗДСл. В този смисъл са и
задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г.
ОСГТК, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се
прилага разпоредбата в него, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия ЗДСл, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, съгласно чл.67, ал.3 ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, на допълнителните възнаграждения и редът да получаването им се
определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство, като чл.50а, ал.2 ЗДСл също препраща към КТ относно
продължителността, отчитането и заплащането
на извънредния труд.
По изложените
съображения и при липсата на изрична подзаконова уредба , в разглеждания случай
субсидиарно приложение следва да намери чл.140, ал.1 КТ относно нормалната
продължителност на работното време през нощта – 7 часа при 5-дневна работна
седмица, както и правилата на НСОРЗ. С оглед на това окръжният съд приема, че
изводите на първата инстанция са правилни. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове са превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. при коефициент 1.143. Възприемането на
обратното би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения са под режима на КТ и ЗДСл.
Горните изводи
на въззивния съд не се променят и от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС-Луковит. В това решение е прието, че чл.8 и чл.12, б."а" от
Директива 2003/99 ЕО не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
СЕС приема, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да компенсира особената
тежест на нощния труд. В случая в българското законодателство до 2020г. не
съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по
т.1 от решението на СЕС не променя становището на този въззивен състав,
изложено по-горе. От друга страна окръжният съд намира, че предвиденото
заплащане на нощния труд от 0.25лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки
не може да компенсира особената тежест на нощния труд по смисъла, вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка от 0.25лв. е
определена и в чл.8 НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд,
което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче
различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на
нощните часове в дневни, което означава, че посоченото допълнително заплащане
от 0.25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служителите на МВР
по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Ето
защо се налага извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране защитата на
здравето и безопасността на служителите на МВР с оглед по-голямата
продължителност на нощния труд. Наличието на други придобивки като ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. не се възприемат от съда като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд, респ. като обуславящи
неприложимост на по-дългото работно време през нощта.
Тези изводи на
съда не следва да се ревизират и заради приетото в т.2 от решението на СЕС, че
чл.20 и чл.31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на
държавата-членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа на работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи пожарникари, ако
такава разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Тук отново следва да се отбележи,
че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно.
Специфичният характер на работата на служителите на МВР, свързана със защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред, с което се обосновава различното третиране, не могат да
бъдат преценени като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете нощен труд в дневен.
Тъкмо обратното, специфичният характер
на работата изисква съблюдаване на работното време подобно на това, определено
за работниците в частния сектор, за които КТ не предвижда разграничение,
независимо от вида и характера на извършваната работа, т.е. по-кратко работно
време през нощта съгласно КТ е предвидено и за работа при тежки и/или
специфични условия на труд. Неприлагането на нормалната продължителност на
нощния труд спрямо работниците от публичния сектор не може да се обоснове и с
предоставените им придобивки, защото те касаят специфичния характер на
работата, а не конкретно полагане на
нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като
отпадането на тази възможност не се обосновава с никаква допустима от закона
цел. Нещо повече, дори да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено
по-горе, в полза на служителите на МВР не са предвидени мерки за защита и
компенсиране на особената тежест на полагания от тях нощен труд.
По всички
изложени съображения този въззивен състав приема, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход
на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред
тази инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 350лв.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №135/29.07.2020г., постановено от Районен съд-Мездра по
гр.д.№427/2020г.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР, гр.*** да заплати на Г.А.Г., ЕГН ********** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 350лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.