Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. В. , 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието
на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2114/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е образувано по предявен от „Е.М.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, ул.“Р. П.- К.“ №4-6 против
С.Т.С., ЕГН ********** *** за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумата от 754,32лева, незаплатена главница по
договор за потребителски кредит от 07.02.2017г., сключен с „ОББ” АД, като
задължението е прехвърлено на заявителя „Е.М.” ЕООД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.11.2020г.
до окончателното изплащане на задължението; 128,04лева, представляваща
договорна лихва за периода 07.02.2017г. до 05.08.2019г. вкл, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 261754/20.11.2020г. по ч.гр.д.
№ 14877/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения: На 07.02.2017г. е сключен договор за потребителски
кредит между ответника и „Обединена българска банка“ АД за сумата от 1000лв.,
която потребителят се е задължил да върне при уговорен ГЛП от 8,95% и ГПР
19,72%, на 30 бр. месечни анюитетни вноски от по 37,31лв. всяка от тях,
респ.38,53лв. с вкл.застраховка, с падеж на първата на 05.03.2017г. Срокът на
договора бил 30месеца, изтичащ на 05.08.2019г.Поддържа, че ответникът не е
обслужвал редовно кредита. Излага, че
вземанията по договора са му прехвърлени от банката с договор за прехвърляне на
парични вземания от 25.06.2019г. и приложение №1 към него, както и че
ответникът е уведомен за цесията с писмо от 07.04.2020г. Предвид, че срокът на
договора е изтекъл, задълженията били изискуеми изцяло. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът в законоустановения срок, с което
обосновава и правния си интерес от предявените установителни претенции.По
изложените съображения по същество моли за уважаване на исковете и присъждане
на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който иска се
оспорва като неоснователен. Оспорва сключването на процесния договор за кредит,
както и усвояването на средствата по него. Твърди, че не е ясно как е формирано
задължението, както и за какво се дължат претендираните суми. Оспорва
изискуемостта на претендираните вземания за главница и договорна лихва, вкл.
настъпването на предсрочна такава. Прави възражение за недействителност на
договора, на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията за
неговата форма и съдържание, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 ЗПК. Релевира възражение за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената
в чл. 111, б. „в“ ЗЗД погасителна давност. Оспорва и надлежното уведомяване на
ответника и прехвърлянето на вземанията, както и техния размер. По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
разноски по делото.
В с.з. ищецът и
ответникът не се явяват и не се представляват. Отговора се поддържа чрез
нарочна писмена молба, с изложени аргументи в тази насока.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие
на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и
има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно
основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено
от ищеца валидно сключен между ответника и третото лице „ОББ” АД формален договор за кредит, по който
заемодателят е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и
основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане;
наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед
по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и „ОББ” АД и извършеното по реда на чл.
99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Респективно следва
ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора
или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
С отговора на исковата
молба, ответникът е възразил, че е сключил валиден писмен договор за кредит при
общи условия, както и че е усвоил средствата по него. В тази връзка е възразил
и оспорил формата и съдържанието на договора за потребителски кредит от
07.02.2017г., договора за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019г. и
приложение № 1А към него.
Във връзка с направеното оспорване,
с определнието си по реда на 140 ГПК и на осн. чл.183 ГПК, съдът е задължил
ищеца да представи в срок до датата на о.с.з. в оригинал следните документи: договор за потребителски кредит
от 27.02.2017г., договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019г., и приложение
№1А към него, като ищецът е предупреден
за последиците от пасивното си процесуално поведение, а именно че при
неизпълнение на указанията представените преписи от тези документи ще бъдат
изключени от доказателствата по делото. Доколкото поисканите документи в
оригинал изобщо не се представени и на осн. чл.183 ал.1 пр.2 ГПК, съдът е
изключил същите от доказателствата по делото, с глед на което настоящият състав
намира, че по делото не се установи наличие на на валидно сключен между
ответника и третото лице „ОББ” АД договор за кредит, по който заемодателят е
изпълнил задълженията си и е изрядна страна, респ. че ответникът е усвоил
средствата по него. Неоснователността на исковата претенция, която остана
недоказана по основание и размер не предполага и произнасня на съда досежно
напраеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност, по което
съдът не дължи произнасяне.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на поискани и доказани разноски. Претендира се
адв.възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв. На основание чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения
съдът определя адв.възнаграждение в размер на 300лева, които следва да се
присъдят в полза на адв. М.Т., като процесуален представител на ответника по
реда на чл. 38 ЗАдв. Съобразно изхода на спора, посочените разноски следва да се
възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***,
ул.“Р. П.- К.“ №4-6 против С.Т.С., ЕГН**********
*** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 754,32лева, незаплатена главница по договор за
потребителски кредит от 07.02.2017г., сключен с „ОББ” АД, като задължението е
прехвърлено на заявителя „Е.М.” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 19.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; 128,04лева, представляваща договорна лихва за
периода 07.02.2017г. до 05.08.2019г. вкл, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 261754/20.11.2020г. по ч.гр.д. № 14877/2020г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, ул.“Р. П.- К.“
№4-6 ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Т. от Варненска адвокатска колегия, с ЕГН********** и с адрес на адвокатската кантора гр.В. , ул. Пр.К. 12
сумата от 300лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв.
възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38,
ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: