Определение по дело №48882/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9426
Дата: 29 февруари 2024 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20231110148882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9426
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110148882 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 29.09.2023 г., подадена от Н.
Н. Н., чрез адв. Т., срещу Й. К. К..
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, на основание чл.
159, ал. 2 ГПК.
При проверка за съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и
допустимост, съдът констатира, че същата е нередовна на основание чл. 128, т. 1 ГПК,
тъй като по делото няма представено пълномощно в полза на адв. Ю. Т. от страна на
ищеца Н. Н. Н..
Съдът намира същата за нередовна и по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1,
т. 5 ГПК, поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания за отстраняване на
констатираните нередовности.
Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на основание чл. 140,
ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, исковата молба, във връзка с която е образувано
производството по делото.
УКАЗВА на ищеца Н. Н. Н., че в едноседмичен срок от получаване на
1
настоящото определение, следва да представи пълномощно в полза на адв. Ю. Т. за
процесуално представителство или да депозира писмена молба, с която потвърждава
извършените от нея процесуални действия по подаване на искова молба срещу
ответника към датата на депозирането й - 01.09.2023 г.
УКАЗВА на ищеца Н. Н. Н. в едноседмичен срок от получаване на съобщението
с писмена молба, с препис за ответника, да уточни петитума на исковата молба, като
посочи обезщетение за кои конкретни изказвания на ответника претендира, без
препращане към фактическата част на исковата молба, с надлежното им
индивидуализиране във формулирания петитум /отправено искане до съда/.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в посочения
срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи, като писмени доказателства.
ДОПУСКА, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, събирането на гласни
доказателства на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
датата на насроченото по делото открито съдебно заседание за установяване на
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за разпит на втори свидетел.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответника за първото
по делото съдебно заседание, като УКАЗВА на ответника, че същото е неясно и следва
да бъде конкретизирано в срок до първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.05.2024 г. от 13:00 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
претърпял неимуществени вреди, вследствие на отправени по негов адрес
клеветнически твърдения. Сочи, че ответникът, в качеството му на председател на
Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България, е подал сигнал с рег. №
......... г., адресиран до Н. Н., с оглед качеството му на Министър на регионалното
развитие и благоустройство към датата на подаване на сигнала, както и до Б.М.Б. –
Министър – председател на РБ към датата на депозиране на сигнала. Сочи, че в сигнала
са изложени твърдения за незаконно застрояване на морски плаж “.......... -10135-
PL.46”, находящ се в м. “Карантината”, район “..........”, град ........... Излага доводи, че в
сигнала са изложени твърдения, че ищецът е подписал „незаконосъобразни и
противоконституционни индивидуални административни актове, с които се създава
траен градоустройствен статут на “Морски плаж “..........“-1013 5-PL.46" и се
разрешава строителството върху него, като посочените в актовете основания за
това са за строителство върху морското дъно, а не на сушата, каквото показва
одобреният ПУП“. Ответникът посочвал, че ищецът е допуснал такива
закононарушения, които освен, че нарушават териториалната цялост на страна, могат
да причинят изключително опасни последствия, като твърдял наличието на
основателни съмнения, че урегулираният за застрояване имот на територията на
морския плаж е подготвен, за придобиването му от частни лица, както това се случи
вече с крайбрежната алея в Морската градина или т.нар. “Алея първа“ във ...........
както и за „умишлено допусната „грешка“ в кадастралната карта с цел изпълнение
2
инвестиционните намерения на заинтересованите лица. Ищецът сочи, че след
подаването на сигнала от ответника в медийното пространство са публикувани
множество материали, сред които и процесният сигнал, както следва: 1) статия със
заглавие: „Проект за рибарско селище предизвика съмнение за закононарушения“,
публикувана на електронния сайт „btvnovinite.bg”, в който се твърди, че министърът на
регионалното развитие и благоустройство е дал градоустройствен статут на морски
плаж и е разрешил строеж върху него и морското дъно, с което е допуснал съществени
закононарушения. Ответникът по настоящото дело е дал становище в медийното
интервю, в което публично твърди, че са нарушени забраните на българското
законодателство, в това число и тези, дадени с разпоредби от Конституцията на РБ.; 2)
статия със заглавие: ,, Геодезистите в България: Има плаж на Карантината в .......... и
никой няма право да го застроява! Искат да убият демокрацията в България“,
публикувана на електронния сайт „petel.bg”, в която се посочвал изнесеният в
медийното пространство сигнал от ответника; 3) статия със заглавие: „Геодезистите в
България: Има плаж на .......... и никой няма право да го застроява! Искат да убият
демокрацията в България“, публикувана на електронния сайт „novini247.com”; 4)
статия със заглавие: „СПОР: Ще се строи ли рибарското върху плаж? (ВИДЕО),
публикувана на електронния сайт „nova.bg”, като от ответника отново са изложени
твърдения, че „процедурите са в полза на частни лица", че е нарушена Конституцията
на Република България, нарушени са законите и това: „ не подлежи на съмнение“; 5)
статия със заглавие: „Тука има, тука нема плаж в кадастъра “, публикувана на
електронния сайт „mediapool.bg”, в която отново са давани изявление, че даденото от
ищеца разрешение за строеж е незаконно. Ищецът поддържа, че подаденият от
ответника сигнал, обусловил издаването и разпространението на множество
публикации и статии, в съдържанието на които се съдържат клеветнически твърдения
по негов адрес и имат за последица засягането на честа, достойнството и
положителната обществена оценка за личността му. Твърди, че сигналът е умишлено е
разпространен в медийното пространството, с което е ответникът има за цел да урони
доброто му име и репутация, както и да подкопае професионалния му авторитет. Сочи,
че ответникът убедително поднася информация за системно нарушение на
Конституцията, на законите, внушавал на неограничената аудитория, че ищецът
използва служебното си положение за задоволяване на „частни интереси“, бива
иронизиран, наричан е „власт имащ“. Излага доводи, че освен обидни изложените
клеветнически твърдения от ответника му приписват и извършването на престъпление,
като предизвикват еднозначна негативна оценка на личността му. Ищецът сочи, че в
резултат на разпространените от ответника клеветнически твърдения е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, притеснение, стрес, оказващи
въздействие върху самочувствието и емоционалното му състояние, за които сочи че
към настоящия момент не са преодолени. В тази връзка, моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.07.2018 г. –
датата на увреждането, до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че е упражнил конституционно установените си права да
изразява мнение, което да разпространява чрез слово, както и да подава сигнали.
Счита, че в съдържанието на процесния сигнал се дава оценка за дейността на ищеца, в
качеството му на министър, с препоръка за отмяна на посочените в сигнала
административни актове. Твърди, че в посочените от ищеца множество материали,
публикувани в медийното пространство, не се съдържат конкретни изказвания от
3
негово име по адрес на Н. Н.. Поддържа, че сигналът е изпратен до ищеца в качеството
му на държавен орган, поради което същият не може да бъде потърпевш от определени
изказвания и да претъпи неимуществени вреди. Оспорва твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, доколкото
твърденият деликт е настъпил на 30.07.2018 г. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лева за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания,
настъпили по повод подаден от ответника сигнал с рег. № ......... г., адресиран до Н. Н.
и до Б.М.Б., в който се съдържали клеветнически твърдения и приписване на
престъпление по адрес на ищеца, като съдържанието на сигнала е разпространено в
множество медийни публикации с цел уронването на честа, достойнството и доброто
име на ищеца. Претендира заплащането на законна лихва върху претендираната
главница, считано от датата на увреждането – 30.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, както следва: 1) наличието на
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се разпространение на
клеветнически твърдения и приписване на престъпление по адрес на ищеца: 2)
настъпилите неимуществени вреди и техния размер; 3) причинната връзка между
поведението на ответника и вредите.
В доказателствена тежест на ответника е в условията на обратно доказване да
обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, които имат за последица
спирането или прекъсването на давността.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделено обстоятелството, че ответникът, в качеството му на
председател на Управителния съвет на Камарата на геодезистите в България, е подал
сигнал с рег. № ......... г., адресиран до Н. Н. и до Б.М.Б..
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
4
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5