Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 15.09.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3286/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
делбено във фаза по извършването на делбата.
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба при
равни дялове по ½ ид. част
между съсобствениците И.С.Ф. с ЕГН **********
*** и В.И.И. с ЕГН **********
*** на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
55155.502.540.1.16 по КККР на гр.Пазарджик, стар идентификатор:
55155.502.540.1.18, с предназначение жилище - апартамент, брой нива на обекта:
1, площ от 81.89кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение №16 с площ от
3.92кв.м. и 6.25% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 55155.502.540.1.17,
под обекта - 55155.502.540.1.13, над обекта-няма, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 55155.502.540
по КККР на гр.Пазарджик, административен адрес: **.
Съдът формира следните правни изводи относно
извършването на делбата:
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ Б.Г., процесният имот е
реално неподеляем според действащите технически правила и норми.
В преклузивния
срок по чл.349, ал.4 ГПК ищцата И.С.Ф. е предявила претенция за възлагане на
имота на основание чл.349, ал.1 ГПК. Ответникът не е възразил срещу това
искане.
Съдът намира
искането за поставяне на делбения имот в дял на съсобственика И.Ф. за
основателно. Имотът е неподеляем и има жилищно предназначение, а
съсобствеността върху него е възникнала по време на брака между съделителите
при условията на съпружеска имуществена общност по чл.27, ал.1 СК. Видно от
представеното по делото решение №39 от 16.01.2017г. по гр.д. №357/2016г. на РС
– Пазарджик, бракът между тях е прекратен, а упражняването на родителските
права по отношение на роденото по време на брака дете В.В.И., родено на ***г.,
е предоставено на майката И.Ф.. Към момента на приключване на устните
състезания по делото детето не е навършило пълнолетие /изискване по т.5 от ТР
№1/2004/, а между страните няма спор, че след развода детето живее с майката в
делбения имот и тя действително упражнява родителските права по бракоразводното
решение. Също така е безспорен и фактът, че бившата съпруга И.Ф. няма друго
жилище.
Налице са всички
предпоставки по чл.439, ал.1 ГПК за поставяне на имота в дял на бившата съпруга
И.Ф., която следва да заплати на другия съсобственик В.И. парично уравнение за
дела му в 6 – месечен срок от влизане в сила на решението.
Според приетите
по делото основно и допълнително заключение на ВЛ Б.Г., пазарната стойност на
делбения имот, определена по метода на пазарните аналози е 58960лв., а според
метода на приходите и на чистата стойност на активите – 55890лв. Според вещото
лице по-обективен е първият мето – този на пазарните аналози. Съдът споделя
това негово становище, тъй като определената чрез този метод цена максимално се
доближава до действителната пазарна цена, по която е възможно придобиването на
имот със сходни характеристики на този, който е предмет на делбата. По този
начин ще се достигне до справедливо паричното уравнение на другия съсобственик,
съответстващо максимално на действителната цена на имота към момента на
извършването на делбата. Ето защо съдът счита, че за уравнение на дела му
съделителят В.И. следва да получи от съделителя И.Ф. сумата от 29 480лв.
Относно исканията
по сметки на съделителя И.Ф.:
В срока по
чл.346 ГПК И.Ф. е предявила против В.И. иск по чл.127, ал.2 ЗЗД вр. чл.32, ал.2 СК за заплащането на сумата от 5183,20лв., представляваща припадащата се на
ответника ½ част от изплатената изцяло от ищцата след фактическата
раздяла между бившите съпрузи /в периода от м. април 2016г. до предявяването на
иска на 25.06.2020г./ сума от 10366,41лв. за погасяването на ипотечен кредит
към „Обединена българска банка“ АД, изтеглен за закупуването и ремонта на
делбения апартамент. Претендира се и законната лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията – 25.06.2020г., до плащането.
Ответникът по
иска не оспорва, че ипотечният кредит е изтеглен за придобиване и ремонт на
семейното жилище, както и че след фактическата раздяла с ищцата през м. март,
2016г. единствено тя е заплащала погасителните вноски по кредита. Възразява
срещу допустимостта на иска с твърдението, че по тази претенция е формирана
сила на пресъдено нещо от решението по гр. д. №625/2018г. на РП – Пазарджик, с
което е отхвърлен иска на И.Ф. срещу В.И. по чл.29, ал.3 СК за определяне на
по-голям дял от общото имущество на бившите съпрузи.
Съдът намира
иска за допустим, а възражението на ответника – за неоснователно.
С решение №139 от
24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2017 г., I г. о. е прието, че претенцията
на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг /респективно срещу неговите
наследници/ за заплащане на сума, изплатена от този съпруг за погасяване на
взет по време на брака банков заем за закупуване на имот-съпружеска имуществена
общност, не представлява претенция за частична трансформация на лични средства
в придобиването на този имот, респ. за определянето на по-голям дял от общото
имущество. Това е така, защото погасяването с лични средства от единия съпруг
на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време
на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в
съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване. Погасяването
на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за
другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на
брака. Съгласно чл.32, ал.2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985
г. (отм.), съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков
кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени
само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака
и на основание чл.127, ал.2 ЗЗД
този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от
платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността.
Във втората фаза
на делбата е допустимо съединяване на
искания за облигационни вземания между съделителите, които имат връзка с
имуществото, предмет на делбата /ППВС 7-73, т.4, Б."а"/. Разглежданата претенция е свързана с
уреждане на имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването
на брака им /след трансформирането на съпружеската имуществена общност в
обикновена съсобственост/. Същата е предявена в производството по делба, поради
което представлява претенция по сметки, която съгласно чл. 346 ГПК може да се
разглежда във втората фаза на делбата.
По същество
съдът намира претенцията за основателна.
Видно от решение
№39 от 16.01.2017г. по гр.д. №357/2016г. на РС – Пазарджик, страните са
сключили граждански брак на 07.07.2007г., който е прекратен с развод на
10.02.2017г. На 21.08.2008г. по време на брака двамата са закупили процесния
недвижими имоти, което се установява от представения с исковата молба
нотариален акт №114 от 21.08.2008г., том ІІ, рег. №4260, нот. дело №287/2008г.
по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова, рег. №436. За придобиването и ремонта
на жилището бившите съпрузи са изразходвали 52000лв., които са осигурени
посредством ипотечен кредит, отпуснат на ищцата И.Ф. от „Обединена българска банка“
АД, съгласно договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.08.2008г. и нот.
акт за учредяване на договорна ипотека №115 от 21.08.2008г., том ІІ, рег. №4264,
нот. дело №288/2008г. по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова, рег. №436.
От заключението
на ВЛ Л.Ц. се установява, че за периода от 03.04.2016г. до 03.06.2020г.
кредитополучателят И.Ф. е направила месечни погасителни вноски по кредита в общ
размер на 10 366,41лв. Плащанията са извършени по време на фактическата
раздяла между бившите съпрузи, настъпила през м. март 2016г., и след развода,
постановен от съда на 10.02.2017г., поради което се касае за лични средства на
платеца. Тъй като съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите са солидарни длъжници за взетия
по време на брака банков кредит за закупуване на жилище, след прекратяване на
брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД ищцата
И.Ф. има право да претендира от бившия си съпруг В.И. за заплащане на припадаща
се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в
съсобствеността, която е ½ част. Затова искът се явява основателен и
следва да се уважи в предявения размер от 5183,20лв.
Относно
исканията по сметки на съделителя В.И.:
В срока по
чл.346 ГПК В.И. е предявила против И.Ф. иск за заплащане на сумата от
2298,25лв. /след частично оттегляне на иска за разликата до първоначално
предявения размер от 8000лв./, представляваща обезщетение за лишаването на
ищеца от ползването на делбения имот съобразно правата му на съсобственик за
периода от влизане в сила на съдебното решение за развод – 10.02.2017г., до
предявяването на иска в съда на 25.06.2020г., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.
Ответникът по
този иск И.Ф. оспорва неговата основателност с твърдението, че ползването на
имота й е предоставено с решението да развод, тъй като на нея е възложено и
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака и все още
ненавършило пълнолетие дата В.В.И.. При условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на вземането по давност.
Относно правната
квалификация на иска:
В решение №71 от
29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о. е прието, че когато
предмет на съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище,
придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване
на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е
определен наем на основание чл.57, ал.2 СК, облигационните претенции между бившите
съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат
съобразно чл.31, ал.2 ЗС, като не
е необходимо отправяне на писмена покана.
Съображенията за
това са, че във всички случай, в който ползването на семейно жилище, придобито
в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, е предоставено
на единия съпруг, упражняващ родителските права, ако между съпрузите липсва
уговорка в споразумение по чл.49, ал.4 или чл.50 СК, че ползването
ще е безвъзмездно /т. е. при условията на заем за послужване/, то между
съпрузите възниква наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е бил
сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите
съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на
съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал.2 СК да бъде
определена наемната цена, която да се заплаща за вбъдеще. За периода от влизане
в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище, до
настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне
на достъп на другия съпруг или до определяне по реда на чл.57, ал.2 СК
на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на обезщетение на
основание чл.31, ал.2
ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена
покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното
жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият
съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена.
По делото е безспорно,
че считано от 10.02.2017г. процесният апартамент е предоставен за ползване на
ответницата И.Ф. въз основа на постановено между страните бракоразводно
решение, като липсва определен от съда наем по чл.57, ал.1 СК, както и
договореност ползването да е безвъзмездно. Срокът на ползването е докато тя
упражнява родителските права върху детето от прекратения брак. Облигационното
право на ползване не е било прекратено към момента на предявяване на
претенцията, тъй като няма промяна в режима за упражняването на родителските
права от ответницата. Жилището се ползва от нея и от детето, но то не дължи
наем за ползваната от него жилищна площ – чл.57, ал.2 изр.2 СК.
Горните факти
обуславят извода, че е доказано основанието за възникване вземането на ищеца за
обезщетение за лишаване от ползването на процесния апартамент за периода 10.02.2017
г. - 25.06.2020 г., но тъй като имотът е ползван и от непълнолетното дете на
страните, ответницата дължи обезщетение за ¼.
Видно от
заключението на ВЛ инж.С.Б., средната наемна цена за 1/4 ид. ч. за периода 10.02.2017
г. - 25.06.2020 г. е в размер на 2298,25лв.
Ответницата е
направила възражение за изтекла погасителна давност. С цитираното решение ВКС
приема, че давността за погасяване на вземането за обезщетение за лишаване на
бивш съпруг от ползването на семейното жилище поради предоставянето му за
ползване на другия бивш съпруг с бракоразводното решение е по чл.111, Б. "в" ЗЗД, тъй като обстоятелството, че
ищецът не се е възползвал от възможността да поиска определяне на наемна цена
по реда на чл.57, ал.2 СК, не му
дава основание да се възползва от петгодишната давност по чл.110 ЗЗД за вземането
по чл.31, ал.2 ЗС.
Следователно по давност е погасено вземането за обезщетение за лишаване от
ползване за периода 10.02.2017г. - 24.06.2017г., тъй като исковата молба,
прекъсваща давността, е предявена в с. з. на 25.06.2020г. При това положение ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.31, ал. 2 ЗС сумата 2047,67лв.
за периода 25.06.2017г. - 25.06.2020г. За разликата от 250,58 лв.,
представляваща обезщетение за периода 10.02.2017г. – 24.06.2017г. искът следва
да се отхвърли.
Относно
разноските в производството.
На основание
чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса от 4% съобразно стойността на дела му, определена върху
установената в настоящото производство актуална пазарна стойност на делбения
имот, която е 58960лв.
Във връзка с
исканията за сметки на съсобствениците, всеки от тях дължи държавна такса в
размер на 4% върху предявената от него претенция.
Разноските за
адвокатско възнаграждение и за експертизи следва да останат така, както са
сторени, доколкото в делбеното производство всяка страна е едновременно ищец и
ответник.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.С.Ф. с ЕГН ********** ***, на
основание чл.349, ал.1 ГПК, допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта
55155.502.540.1.16 по КККР на гр.Пазарджик, стар идентификатор:
55155.502.540.1.18, с предназначение жилище - апартамент, брой нива на обекта:
1, площ от 81.89кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение №16 с площ от
3.92кв.м. и 6.25% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 55155.502.540.1.17,
под обекта - 55155.502.540.1.13, над обекта-няма, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 55155.502.540
по КККР на гр.Пазарджик, административен адрес: **, която ще придобие правото на
собственост ПРИ УСЛОВИЕ, че заплати на В.И.И. с ЕГН ********** *** за уравнение
на неговия дял сумата от 29 480лв. /двадесет и девет хиляди четиристотин и
осемдесет лева/ в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно
със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.И.И. с
ЕГН ********** *** да заплати на И.С.Ф. с ЕГН ********** *** на основание чл.346 ГПК вр. чл.127, ал.2 ЗЗД
вр.чл.32, ал.2 СК сумата от 5183,20 лв. /пет хиляди сто осемдесет и три лева и
двадесет стотинки/, представляваща половината от заплатената от И.С.Ф. в
периода от 03.04.2016г. до 03.06.2020г. сума за погасяване на ипотечен банков
кредит по договор от 20.08.2008г., получен от „Обединена българска банка“ АД за
закупуване и ремонт на делбения имот - ***ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2020г.,
до плащането.
ОСЪЖДА И.С.Ф. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.И.
с ЕГН ********** *** обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот
- апартамент №16 в гр.Пазарджик, ул. „п.“ ***- на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в
размер на 2047,67лв. /две хиляди и четиридесет и седем лева и шестдесет и седем
стотинки/, дължимо за периода 25.06.2017г. - 25.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до 2298,25лв., т.е. за 250,58лв., представляваща обезщетение за
периода 10.02.2017г. – 24.06.2017г.
ОСЪЖДА И.С.Ф. с
ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса
по иска за делба в размер на 1179,20 лева. и държавна такса по искането за
сметки в размер на 207,33лв.
ОСЪЖДА В.И.И. с
ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса
по иска за делба в размер на 1179,20 лева. и държавна такса по искането за
сметки в размер на 91,93лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
2-седмичен срок от датата на връчването на препис.