В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен
състав, в публичното
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря Нели Драндарова и с
участието на прокурор Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 1857
по описа на съда
за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 14.06.2017г.,
постановена по НОХД № 4224/2014 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, подсъдимият
Ц.Й.Б. в признат за виновен в престъпление по чл. 162 ал. 1 от НК за това, че на
02.11.2013 год. около 16.00 часа в гр. София в района на кръстовището на бул.
„Мария Луиза" и ул. „Екзарх Йосиф" умишлено подбуждал чрез слово към
омраза и насилие, основани на раса, като огласявал с мегафон призива: „Така не
могат да продължават тези неща, време е да се събудим! Ето ги черните, които
виждате! През нощта е било извършено тежко криминапно престъпление срещу младо
момиче от български произход, което е намушкано от лице от такъв произход. Ето
тия черните, които виждате! Това нещо не може да продължава така! Време е да
вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се разправяме с тия
черните!“ и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението в съучастие
с подсъдимия Б.Г.М. и по квалификацията по чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 от НК,
като на основание чл. 54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 е отложено за изпитателен срок от три
години от влизане на присъдата в сила, както и наказание „глоба” от 5 000
лв. и наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в централна вечерна емисия на БНТ.
Със същата присъда подсъдимият Б.Г.М.
е признат за невиновен в това на 02.11.2013 год. около 16.00 часа в гр. София,
в района на кръстовището на бул. „Мария Луиза" и ул. „Екзарх Йосиф",
в съучастие като помагач с подс. Ц.Й.Б. - извършител, умишлено да улеснил
извършването от поде. Ц.Й.Б. на престъпление по чл. 162 ал. 1 от НК, като
управлявал автомобил, от който подсъдимият Ц.Й.Б. умишлено подбуждал чрез слово
към омраза и насилие, основани на раса, като огласявал с мегафон призива: „Така
не могат да продължават тези неща, време е да се събудим! Ето ги черните, които
виждате! През нощта е било извършено тежко криминално престъпление срещу младо
момиче от български произход, което е намушкано от лице от такъв произход. Ето
тия черните, които виждате! Това нещо не може да продължава така! Време е да
вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се разправяме с тия
черните!, поради което на основание чл. 304 от НПК същият е оправдан по
обвинението да е извършил престъпление по чл. 162 ал. 1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.
1 от НК.
Срещу постановената присъда са депозирани протест на прокурора и
жалба на защитника на подсъдимия Ц.Б..
В протеста се твърди, че присъдата е
неправилна. Иска се нейното отменяване в частта, с която подсъдимият Б.М. е бил
изцяло оправдан и в частта с която подсъдимият Б. е бил частично оправдан, и
постановяване на нова осъдителна присъда в протестираните части. В протеста не
се съдържат доказателствени искания.
В жалбата се твърди, че присъдата е
неправилна и необоснована. Иска се нейното отменяване и постановяване на нова,
изцяло оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Б.. И в жалбата не се
съдържат доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 18.04.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на свидетели и вещи
лица и събирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, но и не го оттегля.
Прокурорът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказва по
никакъв начин участието на подсъдимия Б.М. в изпълнителното деяние на
престъплението. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена в цялост, а протестът и
подадената частна жалба – оставени без уважение.
Служебният защитник на подсъдимия Б.
– адв. Н., поддържа жалбата. Счита, че така постановената присъда е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Намира, че от събраните по делото
доказателства по никакъв начин не може да се установи авторството на деянието
от подсъдимия Б., както и прекия умисъл, насочен към подбуждане на омраза и
насилие, основани на раса. Защитникът изразява становище, че единствените думи
за насилие са свързани с констатацията за наръгано с нож момиче, като от
казаното се стига до извод, че авторът на думите е против всяка форма на
насилие. Защитата пледира, че самите думи не съдържат каквато и да е била
насоченост към подбуждане на насилие, като форма на физическа разправа и
нарушаване на физическата цялост, на лице, или лица, поради което иска
постановяването на нова присъда, с която подсъдимият Б. да бъде признат за
невиновен в подбуждане към омраза и насилие, основани на расова принадлежност.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. И.,
моли съда да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, с която М. е оправдан
по повдигнатото му обвинение, като правилна и законосъобразна.
В правото си на последна дума
подсъдимият Б. иска оправдателна присъда, като поставя под съмнение истинността
на показанията на полицейските служители. Твърди, че никога не е изричал
инкриминираните изрази, като същите противоречат на идеалите му като личност и
човек.
Упражнявайки правото си на последна
дума подсъдимият М. навежда твърдения за недоказаност на дискриминационните
подбуди. Изтъква съображения, свързани с идеологията на Национално сдружение
„Свобода“, от които извежда, че репликите, изнесени по отношение на
неустановени по делото лица, се явяват безсмислени. Моли съда да се
съобрази по отношение на него с
присъдата на СРС.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в допълнение към нея и след
като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е събрал
и проверил следните доказателствата и доказателствените средства: показанията
на полицейските служители С.Г.,М.С.и В.С., Р.И.Р.Г., С.Ц., Д.Б., П.Т., С.В., Н.М.,
И.Д.и В.К., също показанията на свидетелите Е.Ф., П.Ц., Н.И., Д.С., Ц.Ц.,
заключението на изпълнената техническа експертиза, изследвала запис на
разговорите на служителите на СДВР по използвана от полицията радиочестота по
време на провежданата на процесната дата полицейска операция, както и от
приобщените по делото документи - протоколи за оглед и за претърсване на
автомобил „Ауди „ с рег. номер ********, при които бил иззет използваният от
подс. Б. мегафон, писмо от ръководител при СДВР за представяне на запис на
разговорите на служителите на СДВР по използвана от полицията радиочестота по
време на провежданата на процесната дата полицейска операция и останалите
документи.
В хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими
обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние
и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници,
като не е установил противоречия при преценката им в съвкупност и взаимна
връзка.
След извършен собствен анализ на
доказателствените материали настоящият съдебен състав установи фактическа
обстановка, идентична с приетата от първата инстанция, а именно:
Подсъдимият Ц.Й.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, продавач-консултант,
неосъждан, неженен, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият Б.Г.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, живущ ***
********, ЕГН: **********.
На посочената в обвинението дата
02.11.2013 г. бил организиран митинг на ВМРО, който трябвало да започне от
района на Халите при ул. „Пиротска“ и ул. „Георг Вашингтон“ в София, където се
намирал адресът на организацията ВМРО. Поводът за организиране на митинга била
оповестена от медиите информация за извършено същия ден от лице с арабски
произход тежко посегателство върху живота и здравето на момиче .
Информацията за митинга и повода за
него достигнала до подсъдимите Б.М. и Ц.Б. и същите решили да участват в
мероприятието. За участие в митинга заедно с подсъдимите се договорили и
свидетелите Н.И., П.Ц., Д.Т.С.и Ц.Ц..
Същия ден около 16 часа подсъдимите и
четиримата свидетели се придвижвали в района на мястото за провеждане на
митинга с автомобил „Ауди“ с рег. номер ********. Автомобилът бил управляван от
подс. Б.М., на предната седалка до него бил св. П.Ц., а на задната седалка се
намирали свидетелите Д.С., Ц.Ц. и подс. Ц.Б.. Св. Н.И. бил седнал в мястото за
багаж на автомобила. В автомобила имало и два броя мегафони, предназначени за
участието на подсъдимите и свидетели в митинга.
По същото време, по повод
информацията за извършеното посегателство над момиче от лице с арабски произход
и организирания митинг във връзка с това, в района на ЦУМ и Халите в София се
провеждала специализирана полицейска операция и униформени полицаи проверявали
документите на чужди граждани, които се намирали в района.
На кръстовището на бул. „Мария Луиза“
и ул. „Екзарх Йосиф“ автомобилът, управляван от подс. М. *** в посока „Лъвов
мост“, спрял за изчакване зелен сигнал на светофарната уредба. При спирането на
автомобила подс. Ц.Б. видял в близост до кръстовището две лица с афроамерикански
произход, които били спрени за проверка от служители, участващи в полицейската
операция в района, след което взел един от мегафоните в автомобила и започнал
да огласява с него призива „Така не могат да продължават тези неща, време е да
се събудим! Ето ги черните, които виждате! През нощта е било извършено тежко
криминално престъпление срещу младо момиче от български произход, което е
намушкано от лице от такъв произход. Ето тия черните, които виждате! Това нещо
не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези
черните! Трябва да се разправяме с тия черните!”
Призивите на подс. Б. били чути от
св. Е.Ф., която работела на пункт на ЦГМ на кръстовището, също и от свидетелитеГ.,
С.и С. - полицаи в специализирани полицейски сили на СДВР. Свидетелят С.докладвал
по използваната за полицейската операция радиостанция на св. К., който
ръководел операцията, и получил от него разпореждане автомобилът да бъде спрян.
Автомобилът бил спрян минути след това, след като подс. М. обърнал
първоначалната посока на движение и автомобилът се върнал обратно към
кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“, след което подсъдимите
и четиримата свидетели били отведени в 05 РУ СДВР.
Така изложената фактическа обстановка
в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото - извършеното деяние,
авторството му от страна на подсъдимия Б. и обстоятелствата, при които е станало това. Според въззивния съд, първата
инстанция правилно е интерпретирала доказателствената съвкупност, събрана по
делото и е извела обосновани съждения относно фактите, които е приела за
установени.
Настоящият състав, също като
първоинстанционния, основава изводите си за времето и мястото на
инкриминираното деяние, както и за съдържанието на призива, разпространен от
подсъдимия Б., на показанията на полицейските служителиГ., С.и С., които са
присъствали в района и непосредствено са възприели разгласявания призив. Показанията
на тези свидетели са еднопосочни и непротиворечиви и кореспондират със
заключението на изготвената техническата експертиза на запис на разговорите на
служителите по използваната по време на полицейската операция. Въззивната
инстанция намира за неоснователни възраженията на подсъдимия Б. за
недостоверност на показанията на полицейските служители, тъй като не намира
същите за записани по метода „копи-пейст“, противно на твърденията на
подсъдимия. Въззивният състав намира за нормално между заявеното от тримата
свидетели да има съвпадение, доколкото дават показания за едни и същи факти,
които са възприели в идентична обстановка. Пред съда всеки от тях добросъвестно
и със свои думи изнася обстоятелствата, които е възприел лично, като настоящата
инстанция намира за нормално чутите от тях думи да са идентични, доколкото се
отнасят за едно и също изказване на подсъдимия Б.. В подкрепа на изводите на
двете инстанции за достоверност на показанията на свидетелитеГ., С.и С. е
обстоятелството, че показанията на свидетелката Филчева, по отношение на която
липсват всякакви съмнения за възможна заинтересованост, съвпадат с тези на
полицейските служители, включително относно частта от инкриминираните думи,
които последната е запомнила.
Правилно първоинстанционният съд е
установил авторството на инкриминираното деяние от подсъдимия Б. от показанията
на свидетелите И., С., П.Ц. и Ц.Ц., които са се намирали в автомобила заедно с
подсъдимите към момента, в който Б. е взел мегафона и е започнал да
разпространява инкриминирания призив. Въззивният съд, също като
първоинстанционния, намира твърденията на тези свидетели, касаещи съдържанието
на казаното от подсъдимия Б., за опровергани от останалия доказателствен
материал, поради което не ги кредитира в тази част.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира за правилни и обосновани изводите на Софийски районен съд, че
подсъдимият Б. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Въззивният съд споделя изводите на
първия, отнасящи се до несъставомерност на поведението на подсъдимия М., като
от събрания и проверен доказателствен материал не се установява подсъдимият М.
да е знаел за намерението на подсъдимия Б. да огласява по мегафона призив,
подбуждащ към дискриминация, или двамата да са се сговорили предварително какво
ще каже подсъдимият Б.. Липсват доказателства придвижването с автомобила да е
спомогнало призивът да достигне до по-широка аудитория, нито М. да е продължил
движението на автомобила с цел призивът да бъде възприет от повече хора.С оглед
на това правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства,
които да обосноват несъмнен и категоричен извод за авторството на деянието от
подсъдимия М..
На базата на така възприетите
фактически положения, подкрепящи се от събрания доказателствен материал,
съставът на Софийски районен съд, разгледал делото като първа инстанция,
правилно е заключил, че подсъдимият Ц.Б. с поведението си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 162, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е
подбуждал чрез слово към омраза и
насилие, основани на раса, разпространявайки призив за саморазправа с
цветнокожи хора със съдържание: „Така не могат да продължават тези неща, време
е да се събудим! Ето ги черните, които виждате! През нощта е било извършено
тежко криминално престъпление срещу младо момиче от български произход, което е
намушкано от лице от такъв произход. Ето тия черните, които виждате! Това нещо
не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези
черните! Трябва да се разправяме с тия черните!“.
Правилно първоинстанционният съд е
преценил, че разпространяваният призив „да се разправяме“ представлява
целенасочено послание, провокиращо към действия срещу неприкосновеността на
личния живот на хора от цветнокожата раса като настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на защитата, че единствените думи за насилие са
свързани с констатацията за наръгано с нож момиче. Верни са и изводите на съда,
че е призивът на подсъдимия изцяло е лишен от основание, което да го определя
като легитимно обсъждане на общественозначима тема, поради което и не може да
се ползва със засилената защита при ограничаване на свободата на изразяване,
като направеният от първоинстанционния съд анализ е изключително подробен и не
следва да бъде преповтарян или допълван.
От субективна страна подсъдимият е
действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието – че отправя призив за саморазправа, основан на раса,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и въпреки това е
извършил деянието като е разпространил призива.
При липса на достатъчно
доказателства, установяващи извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимия М., въззивният съд достигна до идентичен с първоинстанционния извод,
че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 162 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал. 1 от НК, поради което и в
съответствие със закона е оправдан по повдигнатото обвинение.
Тъй като не се установява съпричастността
на подсъдимия М. в извършване на инкриминираното деяние, законосъобразно
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Б. по обвинението за извършване на
престъплението в съучастие с подсъдимия М..
Въззивният съд изразява съгласие с направената
от първостепенният съд индивидуализация на наказанията, наложени на подсъдимия Б..
За престъплението по чл. 162, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 до 4 години, глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. и
обществено порицание.
Правилно при индивидуализацията на размера
на наказанията първоинстанционният съд е съобразил степента на обществена
опасност на конкретното деяние и на дееца и е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия при извършване
на престъплението, краткия период от време, за който престъплението било
извършено, липсата на несъставомерни вреди от него, както и дългата
продължителност на наказателното производство.
Въззивният състав, също като
първоинстанционния съд, не намери многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК. С оглед на това
законосъобразно Софийски районен съд е определил наказанията на подсъдимата на
основание чл. 54, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Предвид изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия Б. наказание „лишаване от свобода” за минимално предвидения в закона
срок от една година , наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв. и наказание „
обществено порицание ” чрез обявяване на присъдата в централна вечерна емисия
на БНТ, като намира същите за справедливи и достатъчни за постигане на целите
по чл. 36 от НК.
При наличие на предпоставките по чл.
66, ал. 1 от НК правилно районният съд е отложил изтърпяването на така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като
въззивният състав споделя изводите, че за постигане целите на наказанието
същото не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно от Б..
При служебна проверка на материалите
по делото въззивният съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, водещи до отмяна или изменение на атакувания
съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.06.2017г.,
постановена по НОХД № 4224/2014 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 115
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.