и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по жалба, наименована молба на обвиняемия Иво Руменов Ивов против Определение от 16.03.2009 г., постановено по ЧНД № 69/2009 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство № 4 от 2009 г. по описа на ГПУ – гр.Момчилград. Съдът, след като изслуша доводите на страните, съобрази следното: Иво Руменов Ивов е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.280, ал.2, т.3, във вр. с ал.280, ал.1, във вр. с ал.18, ал.1 от НК. С протоколно Определение от 20.02.2009 г., постановено по ЧНД № 52/2009 г. по описа на Районен съд - Момчилград, е взета най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Иво Ивов, като съдът е съобразил обстоятелствата по делото, касаещи наличието на обосновано предположение и реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. С протоколно Определение от 16.03.2009 г., постановено по ЧНД № 69/2009 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е потвърдена мярката за неотклонение взета спрямо Иво Руменов Ивов „задържане под стража”, взета по ЧНД №52/09 г., с оглед на обстоятелството, че към момента на разглеждане на искането за промяна на мярката за неотклонение, са налице основанията посочени в чл.63, ал.1 от НПК. Въззивния съд, след като се запозна с доказателствата по делото прецени, че от момента на вземане на мярката за неотклонение от съда до настоящия такъв, не се установява настъпване на каквито и да било нови обстоятелства, като и самия обвиняем не сочи такива, при наличието на които определената мярка за процесуална принуда по отношение на обвиняемия Ивов да бъде изменена в по-лека такава, респективно които да правят взетата мярка незаконосъобразна или прекомерна. Повдигнатото обвинение спрямо Иво Ивов за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с ал.18, ал.1 от НК, предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до десет години, т.е. представлява „тежко престъпление” по смисъла на чл.93, т.7 от НК при това умишлено такова. Обв.Ивов е осъждан общо с 11 присъди, по-голямата част от които за тежки умишлени престъпления, като в повечето случаи на наказание „лишаване от свобода”, включително и за повече от една година. При преценка на законността на взетата мярка за неотклонение, съдът съобрази и факта, че обв.Ивов е осъждан и за престъпление по чл.279, ал.1 от НК – незаконно преминаване през границата. Или, следва да се направи извод, че са налице основанията по чл.63, ал.1 и ал.2 от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващия съд. По делото липсват както нови данни, които да променят извода за участие на обвиняемия в извършването на деянието, предмет на обвинението, така и такива, които да сочат на отпадане опасността той да се укрие или да извърши престъпление. Следва да се посочи, че наличието на постоянен адрес не обуславя само по себе си отпадане на опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Изтеклият период на задържане е в разумните граници с оглед разследването на делото до този етап, а и не се представят каквито и да било доказателства, които съдът да съобрази, с оглед разпоредбата на ал.3 на чл.56 от НПК, и които да мотивират съдът евентуално да измени определената на Ивов мярка за неотклонение в по-лека такава. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и мярката за неотклонение “задържане под стража” е тази, която може да постигне целите съобразно чл.57 от НПК, като се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, поради което и продължаването й не е самоцелно, а се обосновава с наличието на законовите предпоставки за това. Ето защо и на основание чл.65, ал.9 от НПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.03.2009 г., постановено по ЧНД № 69/2009 г. на РС-Момчилград, с което мярката за неотклонение „задържане под стража” взета спрямо Иво Руменов Ивов с ЕГН ********** по досъдебно производство №4/2009 г. по описа на ГПУ – Момчилград е потвърдена. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|