О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...........
09.10.2020 г., град
Свиленград
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на девети октомври две хиляди
и двадесета година, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Съдията гражданско
дело № 1251 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е образувано по субективно
съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът А.М.В. е предявила срещу ответниците А.Г.С., Г.В.Д., П.Ж.П., П.Х.Г.,
П.А.Г., И.А.Н., Г.В.Г., С.Д.И., Г.Д.В., Г.Б.Т., П.В.Н., К.А.Ч. и Г.А.К., на
основание чл.109 от ЗС, искове за осъждане на всеки от ответниците да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в несъгласие за даване
на ищеца на ключ за преградната метална врата към покрива на жилищен блок № 10
в кв. „Изгрев“ в гр. Свиленград и възпрепятстване на свободния й достъп до
покрива, да не извършва подобни действия за в бъдеще, както и да се съгласи да
бъде предоставен такъв ключ лично на ищеца.
В исковата си молба ищецът е посочила,
че е собственик на ап.14 в жилищен блок № 10 в кв. „Изгрев“ в гр. Свиленград, а
ответниците – собственици на останалите апартаменти в същия блок, а именно: А.Г.С.
– на ап. № 2, Г.В.Д. - на ап. № 3, П.Ж.П. - на ап. № 4, П.Х.Г. - на ап. № 5, П.А.Г.
- на ап. № 6, И.А.Н. - на ап. № 7, Г.В.Г. - на ап. № 8, С.Д.И. - на ап. № 9, Г.Д.В.
- на ап. № 10, Г.Б.Т. - на ап. № 11, П.В.Н. - на ап. № 12, К.А.Ч. - на ап. № 13
и Г.А.К. - на ап. № 15.
Посочила е, че през месец септември
2010-та година ответниците поставили катинар на вратата за покрива, ключ за
който ищецът не получила. От началото на 2011-та година в апартамента на ищеца,
който бил на последния етаж на жилищния блок, се появили течове от покрива. По
нейна молба до Кмета на Общината, последният й съдействал, така че ответниците
й дали ключ, за да отстрани теча – през месец юли 2011г. След като ищецът
отстранила теча, върнала ключа и така от лятото на 2011-та година до 2016-та
година нямала ключ за ползване на покрива. След нова намеса от страна на
Общината, през лятото на 2016г. ищецът отново получила ключ за ползване на
покрива и отгогава имала свободен достъп до него - до 29.01.2019г., когато
управителят на етажната собственост /ЕС/ Й. Ванчева Г. сменила катинара. На
26.02.2019г. възникнал пожар в комин на блока, в резултат на който апартамента
на ищеца бил обгазен и понесъл щети. След като пожарът бил овладян от РСПБЗН,
било установено, че причина за възникването му е липсата на поддръжка на
комина. Тъй като ищецът нямала ключ, не можела да отстрани нанесените щети на
покривното покритие и комина, а съсобствениците не предприели действия в тази
насока. Затова ищецът дълго търсила управителя на УС - Й.Г., която категорично
й отказвала предоставянето на ключ за покрива, като това продължило от
27.02.2019г. до началото на месец април 2019г. Поради това, ищецът била
принудена да покани управителя на УС да й предостави неограничен достъп до
покрива, чрез нотариална покана, връчена на управителя Г. на 10.04.2019г. На
същата дата, на Общо събрание на етажната собственост /ОС на ЕС/ било взето следното
решение: „За да се избегне непрекъснатото качване и ходене по покрива на блока
с цел нарушаване настилката, която е положена и предотвратяване на евентуални
течове вследствие на това, ключът от вратата на покрива да се съхранява от
управителя на блока. При неотложни нужди всеки, в присъствието на управителя,
след като го е уведомил, може да ползва ключа за вратата на покрива.“.
С молба с вх.рег. № 19132/05.12.2019г.
ищецът е уточнила, че в края на месец януари 2020г. управителят на ЕС – Й.Г.,
сменила катинара на металната врата, преграждаща достъпа до покрива, за който
ищецът имала ключ, с нов катинар, ключ от който Г. държала в себе си. От
управителя на ЕС ищецът узнала, че това се прави в резултат на решение на ОС на
ЕС. След смяната на катинара ищецът
разговаряла с всеки един от ответниците и всеки от тях й заявил, че няма да
позволят да й се даде ключ за покрива, защото те така били решили. Затова
ищецът счита, че имала правен интерес да предяви искове срещу всички ответници,
които й пречили да ползва свободно общата част на ЕС - покрива на жилищния блок.
Съдът, след поредна проверка на исковата
молба и множеството уточняващи и допълващи я молби, намери, че предявените
искове са недопустими, поради следните съображения:
Няма спор, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
видно, че ищецът и ответниците са собственици на посочените в исковата молба
самостоятелни обекти на правото на собственост в етажната собственост
/апартаменти в жилищен блок № 10 в кв. „Изгрев“ в гр. Свиленград/.
Няма спор също, че между страните е налице възникнала етажна
собственост и в този случай покривът, по определението на чл.38 от ЗС, е обща част на всички
собственици. Тази обща част е такава по естеството си. Предназначението на
общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото
събрание. С Решение № 283/ 07.03.2013 г. по гр.д.№ 387/2012 г. на ВКС, II г.о., е прието, че по
реда на чл.109 от ЗС е допустимо да се
предяви иск за преустановяване на противоправното въздействие върху общите
части на сграда, която е в режим на етажна собственост, като не е необходимо непосредствено ползване
на общите части. Неоснователно действие е и това, с което реално /фактически/
се смущава правото на собственост. В конкретния случай като неоснователно
действие, извършено от страна на ответниците, се сочи, че те са ограничили
достъпа на ищеца до покрива, с несъгласието си лично на нея да бъде предоставен
ключ и неограничен достъп да покрива, което несъгласие е обективирано в Решение
на Общо събрание на ЕС.
Предвиденият в чл.109 от ЗС иск обаче е недопустим,
ако търсената защита от страна на собственика следва да бъде реализирана по
друг ред - Решение № 116/ 03.11.2016 г. по гр.д.
№ 1432/2016 г. на ВКС, II г.о.
Според изложените от ищеца твърдения и
ангажираните от нея доказателства, ограничаването на достъпа до покрива на
жилищния блок, чрез съхраняване у управителя на ЕС на ключа за металната
преградна врата, водеща до покрива, е било решено на Общо събрание на етажната
собственост, проведено на 10.04.2019г. Ищецът поддържа, че след вземане на
решението й бил отказан неограничен достъп до покрива, чрез предоставяне на
ключ лично за нея, с аргумента, че останалите етажни собственици така са
решили.
От
това следва, че в случая правният интерес от търсената защита по чл.109 от ЗС
произтича от взетото решение от общото събрание на етажната собственост, според
което ищецът не може да разполага с индивидуален ключ за покрива на сградата,
респ. няма неограничен достъп до същия. Защитата срещу незаконосъобразни
решения на общото събрание обаче се реализира по специален ред, предвиден в чл.40 от ЗУЕС
- чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в
преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от
закона. В конкретния случай, с предявения негаторен иск ищецът се домогва към
заобикаляне на специално предвидения ред за атакуване на неизгодното за нея
решение на общото събрание и настъпилата преклузия на правото й да го оспори
пред съда с изтичане на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС,
което обуславя извод за недопустимост на производството поради липса на правен
интерес. В този смисъл се е произнесъл и Върховния касационен съд - Решение №
24 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2016 г., II г. о., и Определение №
25/25.01.2019г. по гр.д. № 4119/2018г. на ВКС, II г. о.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на разноски, каквите
претендират и за които са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Предвид изложеното, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в
открито съдебно заседание по делото на 09.09.2020г., с което съдебното дирене е
приключено и е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1251/ 2019 година по описа
на Районен съд – Свиленград, поради недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на А.Г.С., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на П.Ж.П., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на Г.Д.В., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на С.Д.И., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на П.А.Г., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на И.А.Н., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на П.В.Н., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на Г.Б.Т., с ЕКН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на Г.В.Г., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на П.Х.Г., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.В.,
с ЕГН: **********, да заплати на К.А.Ч., с ЕГН: **********, сумата 600 лева –
разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 1-седмичен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ : ………………………
/ Ж. Петрова /