Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094 08.02.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 02 февруари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Мария Милева
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 32 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Ю.Д.Х. против Наказателно постановление № 20-0769-004179/10.11.2020 г.
на Началник група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети 10 контролни точки. Претендира се отмяна на НП с твърдение за липса на знание
у наказаното лице за служебната дерегистрация на МПС, собственост на трето
лице, респективно поради неосъществено от субективна страна деяние. Релевирани са оплаквания
за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради липса на реквизити в
АУАН по отношение на качеството на вписания свидетел и административния номер
от посочената за местонарушение улица. Поддържа се теза, че на жалбоподателя е
връчен нечетлив и неясен екземпляр от АУАН, поради което е поставен в
невъзможност да разбере фактическата и правната квалификация на нарушението,
което му се вменява.
Въззиваемата страна, в съпроводително писмо е изразила
писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че
на 04.07.2020 г. около 17,20 ч. в гр. Бургас, по бул. «Тодор Александров», като
водач управлявал лек автомобил «***» с рег. № ***, собственост на С.Д.Х., който
не бил регистриран по надлежния ред – при справка с РСОД-806 и ОДЧ-25 се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 15
от ЗДвП.
НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 35032/04.07.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя
нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал АУАН с
възражение «Колата е закупена от сестра ми, не знаех, че е с прекратена
регистрация.»
От гласните
доказателства при разпита на св. С.Р. – актосъставител и св. Д.Г., вписан в
АУАН като свидетел-очевидец, се установява, при проверката по линия на КАТ след
служебна справка е било изяснено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е служебно дерегистрирано, т. е. в показанията на
свидетелите липсват данни за знание от страна на водача на чуждото МПС, че
управлява автомобил, който е дерегистриран служебно от КАТ. Според свидетелите
автомобилът е бил с регистрационни табели и водачът е представил регистрационен
талон.
Видно от
съдържащата се в административно-наказателната преписка справка, регистрацията
на МПС е била прекратена на 25.06.2020 г. с основание „непререгистрирано ПС”.
От докладна записка рег. № 769р-11640/03.09.2020 г. се установява, че за това
ПС е имало сключен договор за покупко-продажба рег. № 2690/21.02.2020 г. на
Нотариус № 212 и новият собственик е С.Д.Х., която действително е сестра на
водача и в двумесечен срок от сключване на договора не е регистрирала ПС в
службата за регистрации.
При така установените факти
от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице
и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП, “регистрация” е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
В окомплектованата
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка се
съдържа доказателство от автоматизираната информационна система, че процесният лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация поради обстоятелството, че последният купувач не е
регистрирал МПС след придобиването му. Това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя и в производството пред настоящата инстанция той не обори
презумпцията на разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, се налага извода, че управлявайки автомобил
с прекратена регистрация, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Настоящият състав не споделя доводите на въззивника за
процесуално нарушение поради неточно описание на местонарушението. Съставомерните факти и обстоятелства,
които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във
времето и пространството, са описани в АУАН и НП по недвусмислен начин.
Неоснователни са и останалите оплаквания по отношение на АУАН. Актът е подписан без каквито и да е възражения в насока нечетливост или неяснота на написаното,
а с подписа си жалбоподателят
е удостоверил, че се е запознал със съдържанието му, поради което съдът намира
за несъстоятелни доводите му за ограничено право на защита в този смисъл. Не отговаря на истината
твърдението в жалбата, че не е посочено качеството на свидетеля по АУАН –
изрично е подчертано,че св. Д.Г. е очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и при съставянето на акта, като няма пречка АУАН да бъде съставен в
присъствието само на един свидетел.
От материалите по делото обаче не се установява знание на жалбоподателя
за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена
служебно. Не се
констатира и от коментираните по-горе гласни доказателства, че при
проверката по линия
на КАТ жалбоподателят е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, както и причината за
прекратяването й. Това
обстоятелство не е било известно и на актосъставителя по време на проверката, което е наложило извършване на служебна проверка в базата
данни, тъй като в
случая процесното МПС е било собственост на друго лице, било е оборудвано с
необходимите 2 броя регистрационни табели и е имало свидетелство за
регистрация, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с
прекратена регистрация. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателна преписка не се съдържа доказателство към момента на проверката собственикът на МПС С.Д.Х. да е била уведомена за служебното прекратяване на
регистрацията на МПС, за да е изводимо и знанието на жалбоподателя за това
обстоятелство. Следователно не
може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е
знаел, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, а липсата на вина изключва административно-наказателната
му отговорност, тъй като не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП
административно нарушение. С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.
В разпоредбата на чл. 6, ал.
1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 10
контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за
отчет на извършените нарушения. Тази
формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се
има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Жалбоподателят не е
поискал присъждане на разноски в това производство, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-004179/10.11.2020 г.
на Началник група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на Ю.Д.Х.,с ЕГН **********,***, на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ