Решение по дело №930/2022 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към решение №155 от 22.08.2022г. по ВЧНД№930/2022 на
Окръжен съд-Бургас.
Предмет на въззивното производство е решение по НЧД№ 2519/2022
год., постановено на 25.07.2022 г. от Районен съд -Бургас, с което лицето С.
И. П. ЕГН ********** е настанено на задължително лечение по реда на чл.
157 и сл. от Закона за здравето.
Въззивният съд е сезиран по жалба на служебния защитник на
освидетелстваното лице и производството се разглежда по реда на чл. 163,
ал. 1 от ЗЗ.
С жалбата се иска отмяна на решението, като неправилно и
неподкрепено от доказателствата по делото . Оспорва се наличието на
втората от задължителните предпоставки за настаняване на лицето за
задължително лечение, а именно същото да представлява опасност за
околните или за себе си и настаняването на лицето в ДПБ "Раднево" би се
отразило негативно на неговото състояние.Изразява се недоволство и от
постановеното от първата инстанция предварително изпълнение на
решението.
Застъпва се тезата, че намирайки се в конкретното болестното
състояние , Пашов не е агресивен и не би застрашил живота и здравето си, не
би представлявал опасност за своите близки и околните. Възразява поради
това срещу извода, че е потенциално опасен да извърши престъпление.
Оспорва се и нанасянето на имуществени вреди върху чуждо имущество,
каквито данни е обсъждало вещото лице.
Настоява се, че лицето има желание да се лекува и неговите близки,
живеещи с него в едно домакинство му осигуряват постоянно наблюдение и
грижи, в това число и редовното приемане на предписаните медикаменти.
Иска се да се постанови решение, с което се отмени настаняването за
задължителното лечение на Пашов в болнично заведение, като се даде
възможност същия да провежда лечението си в своя дом, под надзора на
близките си-майка и брат. Така също, да се замени лицето изразяващо
информирано съгласие за лечението , като вместо определеното от кмета на
Община- Раднево длъжностно лице се назначи майката-Керанка Пашова.
В условията на евентуалност се претендира изменяване на решението
в частта относно болничното заведение, в което да се проведе
задължителното лечение, а именно от ДПБ -Раднево в ЦПЗ „Д-р Иван
Темков“-Бургас.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа
на наведените в нея основания. Пледира се също , в условията на
евентуалност за намаляване срока на задължителното лечение. Правят се и
доказателствени искания .
Редовно призовано в съдебно заседание освидетелстваното лице – С.
1

П. участва лично , посредством осигурена видеоконферентна връзка с ДПБ-
Раднево.
Присъединява се към становището на защитника си адв.Билянова.
Заявява, че в момента вече се чувства „отлично“. Желае да продължи да се
лекува, ако може в дома си, при своите близки.
Представителят на БОП дава заключение за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд.
Настоящият състав на ВОС намира жалбата за допустима и частично
основателна, по следните съображения:
Производството е инициирано от управителя на ЦПЗ“Д-р Иван
Темков“-Бургас, с искане по реда на чл. 157, вр. чл.154, ал.3 от Закона за
здравето по отношение на лицето С. И. П., с оглед на установено негово
поведение заплашващо както неговото здраве, така и това на околните.
В съдебно заседание пред първата инстанция са събрани достатъчно
доказателства, че лицето страда от психично заболяване - "Параноидна
шизофрения с непрекъснато протичане и обостряне с параноидно
халюцинаторен синдром“
Заболяването е с голяма давност- от 2003г. и във връзка с него лицето
е приемал съответни медикаменти. Наред с това, във връзка с настъпването на
кризи влошаващи състоянието му, Пашов е и неколкократно приеман на
лечение в ЦПЗ „Д-р Иван Темков“-Бургас по инициатива на майка му -
двукратно през 2013 г. и веднъж през 2014г. , когато е доведен по спешност,
по повод прокурорска проверка.
Във връзка с прокурорска преписка, по сигнал на съседи за
повреждане на чужди вещи-паркирани автомобил на улицата пред дома му, е
възложено изследване за установяване неговото психическо състояние.
След извършване на необходимия преглед и при отчитане
документите за болестното състояние на пациента, на П. било предложено
лечение, което той отказал и подписал декларация в този смисъл. След
изтичане на 24-часовия срок за принудително лечение, удължен с 48часа ,
същия продължавал да се бъде психотичен, некритичен към болестта си,
силно негативистичен и с риск от агресивни прояви. това мотивирало
управителя на Центъра за психично здраве да постанови настаняване на
лицето на задължително лечение.
Районният съд назначил съдебно-психиатрична експертиза, вещото
лице по която да отговори дали С. П. се води на диспансерен отчет , страда ли
от психично заболяване и с каква диагноза? Предвид заболяването, може ли
да извърши общественоопасно деяние? Опасно ли е лицето за себе си в това
състояние и за околните? Способно ли е лицето да изразява информирано
съгласие за своето лечение. Така също, да предложи подходящото лечебно
заведение за провеждане на лечението и срока на същото.
2

Според заключението по назначената и приета по делото СПЕ и
медицинската документация по делото, по време на прегледа от лекар в ЦПЗ
„Д-р Иван Темков“-Бургас, С. П. бил видимо спокоен, но вътрешно
напрегнат, като интензивно саморазговарял по време на интервюто,
мисловния процес протича разкъсано, дезорганизирано, с параноидни
налудности. Установени са данни за вербални халюцинации владеещи
поведението му.
Констатациите на експерта за дезориентираност, обърканост и
некритичност към заболяването и нуждата му от лечение, при данните за
предшестващо изследването му противоправно поведение му е дало
основание да заключи, че при обостряне на симптомите , поведението на П.
би представлявало заплаха за него и околните.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
намира за законосъобразен изводът на първата инстанция, че са налице
предпоставките по чл. 155 от ЗЗ - медицинския и социален критерий по
отношение на лицето по принудително действие. Установеното заболяване е
сред изброените в нормата на чл. 146 от ЗЗ, а представената и приета от съда
СПЕ, извършена от компетентен за това лекар - психиатър и безспорно
установяваща вида на заболяване и препоръчания начин за лечение. Разяснява
характера на заболяването и невъзможността за лечение на този етап в
домашни условия. С поведението си, при обостряне симптомите на
заболяването, е могло да се постави в риск здравето на околните или лично на
П.
Наведените оплаквания от служебната защита, в тази насока не
намират подкрепа в материалите по делото, поради което са и неоснователни.
Състоянието на лицето, въпреки провежданата в дома му медикаментозна
терапия е усложнено, което навежда извода или за неизпълнение на
лекарските предписания или за несвоевременно потърсена помощ за
коригиране на терапията, при констатиране на нейната неефективност. Наред
с това, конкретното състояние на лицето и отказа му да се лекува доброволно,
създаващи предпоставки за застрашаващо или увреждащо поведение, са
обусловили и необходимостта от задължителното настаняване за лечение на
лицето.
Същевременно, следва да се отчетат и следните обстоятелства:
Описаната агресия, като проявна форма е с нисък интензитет и не
създава значителна опасност нито за Пашов , нито за останалите членове от
обществото. По делото отсъстват конкретни данни същия да е проявявал
агресия вербална или физическа към други лица. Наред с това, в домашни
условия за него се полагат постоянни грижи от близките му, в това число и за
приема на предписаните медикаменти. Самият той, понастоящем също
заявява желание да се лекува.
На следващо място, според показанията на свидетеля Асен Личев-
психиатър от ДПБ –Раднево и лекуващ лекар на П., последния е в значително
3

по-добро психо-неврологично състояние, като в голяма степен болестната
симптоматика е овладяна, но все още параноидно-халюцинаторния синдром е
достатъчно силно изразен. Същевременно става ясно, че през целия период на
лечение в болничното заведение С. П. не е проявил каквато и да е форма на
агресия или автоагресия.
Настоящият въззивен състав дава вяра на изложеното от този
свидетел, тъй като същия въпроизвежда своите преки и непосредствени
възприятия за събитията едновременно най-близки до произнасянето на
настоящата инстанция и наред с това с достатъчно ясно, подробно и пълно
информативно съдържание за цялостното състояние и поведение на лицето
през последния месец, от решението на първата инстанция, до разглеждане на
жалбата срещу него от БОС. Накрая, но не по важност, медицинските знания
и квалификация на изнасящия тези данни сочат и на тяхната обективност и
прецизност.
Според изразеното становище на лекуващия лекар, настъпилото
подобрение на С. П. му позволява да се лекува и в домашна среда, при добър
контрол за редовния прием на предписаните медикаменти.
Ето защо, от една страна , при данните за болестното състояние на
лицето и конкретните проявления предшествали прегледа му, поведението на
П. при интервюто и заключението на вещото лице по СПЕ , правилно БРС е
определил мястото за лечение на лицето.
Същевременно, предложения от експерта-психиатър срок за
настаняване на задължително лечение е неоправдано дълъг, за което основно
въззивната инстанция съди по настъпилата значителна корекция в
състоянието на С. П.в за времето от по-малко от един месец в ДПБ –Раднево.
Този извод се затвърждава и от становището на лекуващия лекар, за липса на
необходимост то да продължава в болнична среда, при условие, че се следи
редовния прием на лекарствата назначени на пациента и се наблюдава
неговото състояние.
Затова и настоящата инстанция намира, че следва да се намали
определения период на лечение на лицето в Държавна психиатрична болница-
Раднево, при форма на лечението стационарна , от 3 месеца на 40 дни.
По отношение информираното съгласие във връзка с провеждане на
лечението, искането на защитата за замяна на определеното от кмета на
Община-Раднево длъжностно лице с родител на подлежащото на лечение
лице се явява основателно, предвид житейски логичната и обоснована лична
заинтересованост на майката-К. Г. Г. от здравето на нейния син, както и
данните по делото за полаганите от същата постоянни грижи за него до сега.
Поради това и същото следва да се уважи.
В останалите си части, решението на първата инстанция е правилно,
законосъобразно и обосновано и не са налице основания за тяхното
изменяване или отмяна .
4

Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	155
Дата:	22 август 2022 г. (в сила от 22 август 2022 г.)
Съдия:	Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Дело:	20222100600930
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2022 г.

Решение по дело №930/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите