Решение по дело №310/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба с рег. № 2103-25-14 от 20.09.2023г. и уточняваща жалба с рег. № 2103-25-14#1 от 21.09.2023г. по описа на ТП на НОИ - [населено място], депозирани от А. Н. А. от [населено място], против Решение №2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. С обжалвания акт административният орган е потвърдил разпореждане № **********/09.08.2023г., издадено от ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателя е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.100, ал.3 и ал.5 от КСО. С цитираното разпореждане ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище преизчислява размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.05.2023г. и определя размер на пенсията в по-високия от двата размера, а именно – 414,49 лева. Съгласно чл.100 от КСО, считано от 01.07.2023г. определя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 464,23 лева (414,49 * 1.12).

Оспорващият счита решението за неправилно и незаконосъобразно и настоява за негова отмяна, съответно – за отмяна на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката със задължителни указания, формулирани в условията на алтернативност в пункт 1, 3 и 4 от жалбата.

Ответникът – Директор на Териториално поделение – Търговище на НОИ, чрез упълномощен представител юрисконсулт Г. С. - Тодорова, депозира писмено становище рег.№ ДА-01-462/16.02.2024г., в което заявява, че оспорва жалбата. Релевира доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, въз основа на които моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане № **********/19.11.2020г. (л.25) на А. Н. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съгласно представено Експертно решение №1843/096 от 26.06.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ – Търговище (л.22), с което е определена 80% трайно намалена работоспособност, считано от 20.06.2020г. със срок на определения % трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане за 1 година – до 01.06.2021г.

С разпореждането е определен осигурителен стаж към датата на инвалидизиране (20.06.2020г.) в размер на 28г., 10м. и 27 дни.

С разпоредбите на §20 и §20а от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, срокът на изплащане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е продължен до 31.12.2022г.

С Експертно решение № 0101/023 от 15.02.2023г. на ТЕЛК към МБАЛ – Търговище на жалбоподателя е определен нов, по-нисък % трайно намалена работоспособност, а именно – 50% трайно намалена работоспособност, със срок на определения % трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане за 1 година – до 01.02.2024г.

А. Н. А. подал заявление вх. № 2107-25-18/15.02.2023г. за отпускане на пенсия.

С разпореждане № ********** по протокол № Р01017/29.03.2023г. ръководител „ПО“ възобновил изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите на разпореждането е посочено, че лицето получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО за 80.00 на сто трайно намалена работоспособност, отпусната от 21.06.2020г. до 31.12.2022г. С Експертно решение №101/15.02.2023г. ТЕЛК е определила 50.00 на сто трайно намалена работоспособност. На основание чл.75 от КСО и чл.30, ал.4 от НПОС възобновява и намалява пенсията, считано от 15.02.2023г. до 01.02.2024г., като определя месечен размер на пенсията – 403,26 лева.

Несъгласен с издаденото разпореждане, А. Н. А. подал жалба пред директора на ТП на НОИ – Търговище.

С решение №2153-25-25/16.05.2023г. директорът потвърдил обжалваното разпореждане. Постановеният административен акт е обжалван пред Административен съд – Търговище.

С разпореждане № ********** от 26.05.2023г. по протокол № N01126/18.05.2023г. (л.54-55) личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, получавана от жалбоподателя, е служебно преизчислена на основание чл.102, ал.1, т.1 от КСО, считано от 01.04.2023г. за допълнително положения от лицето осигурителен стаж - 0г., 6м, и 8 дни, за периода след отпускането от 23.06.2022г. до 31.12.2022г. Видно от мотивите на разпореждането към осигурителния стаж към датата на инвалидизиране (20.06.2020г.) в размер на 28г., 10м. и 27 дни, е добавен осигурителен стаж в размер на 0г., 07м и 10 дни, като след изчисляване на получения размер на пенсията, същият е сравнен с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. и е определен размер на пенсията, считано от 01.04.2023г. в по-високия от двата размера. Пенсията е определена в размер на 406,86 лева.

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Търговище.

С решение № 2153-25-29/07.07.2023г. директорът потвърдил разпореждане № ********** от 26.05.2023г. по протокол № N01126 /18.05.2023г. Постановеният административен акт е обжалван пред Административен съд – Търговище.

С разпореждане № 25231901522 от 30.06.2023г. на основание чл.100 от КСО, във връзка с решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол №7/05.06.2023г. и Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022г., ЗБДОО за 2022г. и ЗБНЗОК за 2022г., съгласно които рамерът на пенсиите, отпуснати до 31.12.2022г. се осъвременява, считано от 01.07.2023г. с 12 на сто, пенсията на А. Н. А. е определена в размер на 455,68 лева ( 406,86 лв. * 1,12 = 455,68лв).

С решение № 2153-25-31/20.07.2023г., постановено по жалба на настоящия оспорващ, директорът потвърдил разпореждане № 25231901522 от 30.06.2023г. Решението на директора на ТП на НОИ – Търговище е обжалвано пред съда.

Междувременно, със заявление подадено по електронен път на 30.04.2023г. и входирано в ТП на НОИ – Търговище с вх. 21115-25-202/02.05.2023г., А. Н. А. поискал преизчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.102, ал.1, т.2 от КСО с допълнително придобития след пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход в периода от 23.06.2022г. до 31.03.2023г. Към заявлението приложил справка от НАП.

С разпореждане № ********** от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г. (л.75-76) пенсионният орган счел, че са налице данни в информационната система на НОИ, които дават основание определената на заявителя пенсия да бъде преизчислена през текущата година, поради което и на основание чл.102, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО, разпоредил преизчисляване от 01.05.2023г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 50.00 на сто трайно намалена работоспособност и срок на инвалидността до 01.02.2024г. В разпореждането е съобразен осигурителният стаж към датата на инвалидизиране - 28г., 10м. и 27 дни и към него е добавен осигурителен стаж, придобит след тази дата в размер на 0г., 11м и 10 дни. Определен е осигурителният доход за периода 01.01.2000г. – 30.04.2023г. в общ размер на 60515,27 лева. Изчислен е индивидуалният коефициент – 0.6934, като в унисон разпоредбата на чл.70, ал.10, т.2 от КСО осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960г.

След изчисляване на получения размер на пенсията, същият е сравнен с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. и е определен размер на пенсията, считано от 01.05.2023г. в по-високия от двата размера. Пенсията е определена в размер на 414,49 лева. Със същото разпореждане, считано от 01.07.2023г. пенсията е индексирана с 1.12 съгласно чл.100 от КСО и е определена в размер на 464,23 лева.

Срещу разпореждането е подадена жалба вх. № 1012-25-70/23.08.2023г.

С решение № 2153-25-53/19.09.2023г. директорът на ТП на НОИ – Търговище счел жалбата за неоснователна, а разпореждането – за законосъобразно, поради което потвърдил последното.

Решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е предмет на съдебен контрол по настоящото съдебно производство. Жалбата е била депозирана пред Административен съд – Търговище. Поради невъзможност за формиране на съдебен състав, който да разгледа оспорването, делото е изпратено на ВАС за определяне на съседен административен съд, който да го разгледа. С определение № 10734/07.11.2023г., постановено по АД № 10480/2023г. ВАС е определил жалбата на А. Н. А. против Решение №2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище да се разгледа от Административен съд – Шумен.

С оглед съдържащите се данни за обжалване на всяко едно от разпорежданията, издадени през 2023г., с които се възобновява и / или изменя размерът на пенсията на жалбоподателя, към делото са приобщени подаваните от А. Н. А. жалби, както и постановените решения на директора на ТП на НОИ – Търговище. Изискана е справка от Административен съд – Търговище досежно наличие на образувано АД № 105/2023г. по описа на съда. Предвид получен отговор с рег. № ДА-01-2635/22.11.2023г. (л.11), е изискана справка от Административен съд – Разград. Установява се, че в АдмС – Разград е образувано АД № 190/2023г. по описа на съда, със страни: оспорващ - А. Н. А. и ответник – директор ТП на НОИ – Търговище и предмет на разглеждане: решение № 2153-25-25/16.05.2023г., решение № 2153-25-29/03.07.2023г. и решение № 2153-25-31/20.07.2023г., издадени от директора на ТП на НОИ по жалби на А. Н. А. против разпореждания на началник отдел „Пенсии“.

Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на приобщените писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях фактическите си констатации, както следва:

Считано от 21.06.2020г. на А. Н. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно ЕР №1843/26.06.2020г. на ТЕЛК с оценка на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност и срок – до 01.06.2021г., продължен по силата на закона до 31.12.2022г.

Считано от 15.02.2023г. пенсията е възобновена и изменена въз основа на ЕР на ТЕЛК № 101/15.02.2023г., с което е определена 50.00 на сто трайно намалена работоспособност и срок до 01.02.2024г. Пенсията е определена в размер на 403,26лв.

От 01.04.2023г. е определена пенсия в размер на 406,86 лева (изменена на основание чл.102, ал.1, т.1 и ал.2 и 5 от КСО съобразно придобит осигурителен стаж след датата на инвалидизиране).

От 01.07.2023г. пенсията е индексирана и е определен размер 455,68 лева.

Считано от 01.05.2023г. във връзка с подадено на 30.04.2023г. от жалбоподателя заявление за ежегодно преизчисляване на личната пенсия с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, е определен размер на пенсията – 414,49 лева. Същият е индексиран с 1.12 и считано от 01.07.2023г. и пенсията е определена в размер на 464,23 лева. Размерът на пенсията е определен с разпореждане № ********** от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г., потвърдено с решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и касае приложението на материалния закон спрямо релевантните обстоятелства. При неговото разрешаване, съдът съобрази следните материално правни разпоредби:

Съгласно чл.102, ал.1, т.2 и ал.3 от КСО пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, може да се преизчисляват по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Заявление за преизчисляване на пенсията може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл.5, ал.4, т.1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. Според ал.4 на същата разпоредба в случай, че преизчисляването по ал.1, т.2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период. Преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл.70, съответно на чл.75 – 77. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото ѝ отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010г., не се превръща по реда на чл.104 (чл.102, ал.5 от КСО).

В унисон с цитираните разпоредби, жалбоподателят е подал заявление за ежегодно преизчисляване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Видно от мотивите на издаденото разпореждане, пенсионният орган е приел, че са налице положителните предпоставки за преизчисляване на пенсията - осигурителният стаж до датата на инвалидизиране е в размер на 28г., 10м. и 27дни, а придобитият след тази дата е 0г., 11м и 10 дни. Доколкото заявлението е подадено на 30.04.2023г., общият осигурителен доход определен за периода 01.01.2000г. до 30.04.2023г., съгласно чл.102, ал.3, изр.второ от КСО – „преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл.5, ал.4, т.1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението“, е в размер на 60515,27 лева. Съдът извърши проверка на така определения доход и констатира, че същият съответства на данните по делото. Видно от разпореждане № ********** по протокол № N01226/19.11.2020г. (л.25) при първоначалното отпускане на пенсията е изчислен общ осигурителен доход в размер на 45896,19 лева за периода 01.01.2000г. – 20.06.2020г. Съгласно справка – Опис на осигурителен доход (л.71 – 72), ред 32, 33 и 34, осигурителният доход в периода след 21.06.2020г. е в общ размер на 14619,08 лева. Сумарно осигурителният доход до датата на инвалидизиране и придобитият след тази дата възлиза на 60515,27 лева, както е посочено и в разпореждането.

Пенсионният орган е определил индивидуалния коефициент на лицето - 0,6934, като осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в УПФ, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960г., съобразно правилото на чл.70, ал.10, т.2 от КСО.

Въз основа на средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.06.2019г. – 05.2020г. в размер на 1016,32лв., умножен по индивидуалния коефициент на лицето – 0,6934, е определен доходът за изчисляване на пенсията – 704,72 лева.

Съгласно чл.75, ал.1 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. В случая осигурителният стаж на А. Н. А. (29г.,10м), умножен по 1,35% се равнява на 40,28%.

Разпоредбата на чл.75, ал.2 от КСО указва, че когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл.68, ал.1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години, и възрастта по чл.68, ал.1 се признава за осигурителен стаж. С оглед на това и предвид възрастта на жалбоподателя е признат осигурителен стаж – 4г. и 10м. Същият, умножен с процент 1,35 за всяка година и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж, определя признат осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО – 6,53 4 години и 10 месеца (10/12) = 4,83 * 1,35 = 6.53.

Съгласно чл.75, ал.2, изр.второ, т.3 от КСО при определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент 0,5 за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. Видно от приложеното по делото Експертно решение А. Н. А. е с оценка на работоспособността 50 % трайно намалена работоспособност, поради което процентът признат осигурителен стаж, изчислен взависимост от процента намалена работоспособност е в размер на 3,27% 6,53 * 0.5 = 3,27.

Общият процент осигурителен стаж възлиза на 43,55%. Същият се изчислява като сбор от процента осигурителен стаж по чл.75, ал.1 от КСО -40,28% и процента осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО - 3,27%.

Прилагайки правилото, разписано в чл.75 от КСО, се определя пенсия в размер на 306,91 лева 43,55% от 704,72 лева.

Посоченият размер на пенсия е осъвременен съобразно чл.100 от КСО с коефициент 1,05 за 2021г., в резултат, на което се получава сумата от 322,26 лева.

Видно от мотивите на разпореждането, при определяне размера на пенсията е съобразена и разпоредбата на §7, ал.2 от ПЗР на КСО, според която размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022г., на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021г., се увеличава от 1 юли 2022г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание ПМС №479/2021г. за осигуряване на допълнителен трансфер по бюджета на ДОО (ДВ, бр.1 от 2022г.), и сумата по §7, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2022г., когато има такава. Сумата от 322,26 лева е умножена с 1,10 и към получения резултат – 354,49 лева е добавена сумата от 60,00 лева по ПМС № 479/2021г.

Изчислена по начина, посочен по-горе, пенсията е в размер на 414,49 лева.

На основание §7з от ПЗР на КСО е направено изчисление какъв би бил размерът на пенсията, преизчислен при съответното прилагане на чл.70, 75 и 79, като: 1.средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; 2. определеният по реда на т.1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

При спазване на разписаното правило и въз основа на данните от пенсионното досие на жалбоподателя, пенсионният орган е приел, че осигурителният стаж до датата на инвалидизиране е 28г., 10м. и 27дни; осигурителен стаж след тази дата – 0г., 11м и 10 д.; индивидуалният коефициент на лицето е 0,6934; средномесечен осигурителен доход за периода м.06.2019г. – м.05.2020г. – 1016,32лв.; доход за изчисляване на пенсията – 704,72 лева 1016,32 лв.*0,6934=704,72лв.; процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен съгласно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията (21.06.2020г.) – 1,2; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.1 КСО – 29г., 10м * 1,2% = 35,80%; процент осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО – 4г., 10м. * 1,2% = 5,80%; процент признат осигурителен стаж взависимост от процента намалена работоспособност – 5,80 * 0,5 = 2,90%; проценти осигурителен стаж – 38,70% 35,80 + 2,90.

При тези данни на основание чл.75 от КСО, се определя пенсия в размер на 272,73 лева 38,70% от 704,72 лева.

По аргумент от §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО, така полученият размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година, както следва:

За 2021г. – 272,73*1,084 = 295,64лв.;

За 2022г. – 295,64*1,093 = 323,13лв.

Изчисленият по този начин размер на пенсията е сравнен с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. и тъй като същият е по-висок, с процесното разпореждане пенсията е определена в по-високия размер – 414,49 лева.

Заявлението за ежегодно преизчисляване на пенсията е подадено на 30.04.2023г., поради което и съгласно чл.102, ал.3 от КСО, правилно пенсионният орган е направил преизчисляване от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, а именно – от 01.05.2023г.

В унисон с чл.100 от КСО определеният размер на пенсията е индексиран, считано от 01.07.2023г. с коефициент 1,12 и е определена пенсия в размер на 464,23 лева.

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че разпореждане № ********** от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г. е издадено въз основа на правилна преценка на всички факти и обстоятелства, релевантни за законосъобразното определяне размера на личната пенсия на оспорващия и при стриктно спазване на законовите разпоредби. Същото е постановено от компетентен орган – ръководител „ПО“, каквато длъжност заема С. Т. С., съгласно приложена към делото заповед за назначаване (л.18 от АД № 186/2023г. на АдмС – Търговище). Съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО пенсиите се изменят с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106. Административното производство е инициирано въз основа на заявление, подадено от правоимащо лице, като същото е проведено при спазване на процесуалните правила. Разпореждането е издадено на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.102, ал.3 – 5 от КСО, като преизчислението е извършено при спазване на всички нормативни разпоредби и в законоустановения срок. При определяне размера на пенсията е отчетен стажът, придобит след датата на инвалидизиране. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2, т.3 от КСО при определяне на пенсията за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент 0,5. В случая процентът осигурителен стаж е изчислен в съответствие с правилата на чл.75, ал.1 и ал.2 от КСО, съобразно представеното от А. Н. А. Е. решение на ТЕЛК, съгласно което на лицето е определена 50% трайно намалена работоспособност. Следва да се отбележи, че този коефициент се прилага само спрямо признатия осигурителен стаж по чл.75, ал.2 от КСО, представляващ разликата между възрастта на лицето и предвидената в чл.68, ал.1 от КСО възраст. Към 01.05.2023г. признатият осигурителен стаж на А. Н. А. възлиза на 4г. и 10м. Този стаж се умножава с процент 1,35% за всяка година и съответната част за месеците стаж и спрямо полученото число - 6,53 се прилага коефициентът 0,5, който е взависимост от степента на намалената работоспособност. Именно по този начин е определен размерът на пенсията на жалбоподателя, поради което разпореждането е издадено в съответствие със законовите разпоредби. Правилно ответникът в настоящото производство е намерил за неоснователна жалбата, подадена срещу разпореждането и като е потвърдил обжалвания пред него акт, е постановил законосъобразно решение.

За пълнота на изложението и предвид наличните данни за обжалване на предходните решения на директора на ТП на НОИ - Търговище, постановени по жалби на А. Н. А. против издадените разпореждания, с които се възобновява и/или изменя личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.118а, ал.1 от КСО обжалването пред съда на решенията на ръководителя на ТП на НОИ, издадени за разпорежданията по чл.117, ал.1, т.2, не спира изпълнението им.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А. от [населено място], срещу Решение № 2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.