№ 242
гр. Перник, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720102844 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от ЗДР. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, срещу ОБЩИНА
ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, иск с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 13500,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени от
трудова злополука, настъпила на 30.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че страните по делото се намирали в служебни правоотношения, по
силата на които ищецът заемал длъжността началник отдел „УОМП и Сигурност“. Излага,
че на 30.07.2018 г. при слизане по стълбите от дома си, за да отиде на работа, на последните
три стъпала към междинната площадка загубил равновесие, паднал и ударил главата си в
отсрещната стена. При оказана медицинска помощ в ЦСМП при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр.
Перник било установено, че има счупена пета метатарзална кост на левия крак и му била
поставена обездвижваща гипсова лонгета, която носил 30 дни. Последвали
рехабилитационни процедури по лекарско предписание и на свободен прием в СБР „****“ –
гр. Банкя в периода от 02.01.2019 г. до 09.01.2019 г., трето рехабилитационно лечение в СБР
„****“ – гр. Банкя от 20.02.2019 г. до 27.02.2019 г. и две процедури в Балнеосанаториум
„***“ – гр. Велинград през 2018 г. и 2019 г. Сочи, че злополуката е призната за трудова с
Разпореждане № 42/08.08.2018 г. от ТП на НОИ – Перник. Пояснява за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, психически и душевен дискомфорт и затруднено
осъществяване на нормалните жизнени функции. По изложените съображения моли за
уважаване на иска, ведно със законната лихва от датата на увреждането до плащането, и
1
присъждане на сторените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. А., е депозирал отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Излага
твърдения, че ищецът е проявил груба небрежност, тъй като е паднал по стълбите, защото се
е опитал да прескочи трите стъпала, за да стигне до междинната площадка, въпреки
значителната височина. С оглед на което се твърди, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на злополуката и се прави възражение за съпричиняване в размер на 99%.
Възразява, че ищецът е обезщетен за претърпените вреди, причинени от злополуката, по
договор за застраховка злополука, поради което не може да претендира повторно
обезщетение, тъй като би се обогатил неоснователно. Възразява се, че претендираното
обезщетение е прекомерно и не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че към 30.07.2018 г. са се намирали в служебно правоотношение,
което се потвърждава и от представената по делото службна книжка № 82/17.03.2008 г.
Не се спори и че на посочената дата ищецът е претърпял злополука, слизайки по
стълбите от дома си на път за работа, при което получил фрактура на левия крак, призната за
трудова с влязло в Разпореждане № 42/08.08.2018 г. от ТП на НОИ – Перник., приложено по
делото.
По делото е приета декларация за трудова злополука от 06.08.2018 г. от пострадалия, с
която е заявил, че злополуката е настъпила на 30.07.2018 г. в 7,00 ч. на стълбището на бл.
***, при обичайното отиване на работа.
От представената Епикриза от 06.12.2018 г., издадена от Специализирана болница за
рехабилитация ****», гр. Банкя, се установява, че ЗДР. К. К. е постъпил на 29.11.2018 г. с
оплаквания от болка на ляво стъпало и ляв глезен и леко накуцваща походка. След
проведена рехабилитация е изписан на 06.12.2018 г.
От Епикриза от 27.02.2019 г., издадена от Специализирана болница за рехабилитация
****», гр. Банкя, се установява, че ЗДР. К. К. е постъпил на 20.02.2019 г. със затруднена
походка след проведено лечение от счупване на долен крайник, проведена е рехабилитация
и изписан на 27.02.2019 г.
С приложените към писмо с изх. № 29/05.01.2022 г. от МБАЛ «****» АД амбулаторен
лист за преглед на пациент В 406.2 се установява, че на 30.07.2018 г. е извършен преглед на
ищеца поради ограничено движение и болка и е назначено изследване с рентген. Приложен
е и допълнителен лист към лист за преглед В 406.2.
Тъй като с Определение № 650/28.07.2021 г. производството по делото е прекратено в
частта по предявения иск за имущствени вреди, стойността на разходите по представените
протоколи за извършени услуги по профилактика и рехабилитация от 03.09.2019 г. и
2
05.07.2019 г. не следва да бъдат обсъждани.
Видно от застрахователна полица № *****, че между Община Перник и «ОЗК
Застраховане» дружеството е сключен договор, по силата на който застрахователното
дружество е приело да застрохва служители по приложен списък – членове на доброволно
формиорование «Протожер-Община Перник», сред които и ищецът, включващ като покрит
риск временна неработоспособност в резултат на трудова злополука със срок на договора от
20.06.2018 г. до 19.06.2019 г. Съгласно приложената сметка, дължимата премия от
застраховащия Община Перник е сумата 137,70 лв.
От писмо с изх. № 9985/06.01.2022 г. от ОЗК «Застраховане» АД се установява, че във
връзка с подадено уведомление за настъпило събитие (30.07.2018 г.) по застраховка
«Злополука» при дружеството е заведена щета с номер № *****-2019 г. по застрахователна
полица № ***** и изплатено застрахователно обезщетение на 18.02.2019 г, като видно от
представеното платежно нареждане, че същото е в размер на 200,00 лв.
По делото е изслушано заключение на вещото лице К.С. по допусната съдебно –
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните. Видно от същото, че в резултат на
злополуката ищецът е получил счупване на 5-та предходилна кост на лявото стъпало,
водещо до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30
дни. Според вещото лице ищецът е изпитвал болки и страдания от травмата, като през
първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Експертът посочва, че няма
данни за настъпили усложнения по отношение на лечението на увреждането, като
удълженият период на възстановяване се дължи на придружаващите заболявания при
ищеца. След сваляне на гипсовата имобилизация ищецът е провеждал рехабилитация за
период около 4 месеца. Посочва, че при прегледа не е установен функционален дефицит на
лява глезенна става и ходило, възножно е при по-голямо натоварване да чувства болки в
областта на счупването, като при прегледа е съобщил за такива при промяна на времето. От
приложената документация няма данни за оказана медицинска помощ относно психическото
**** на ищеца, а от приложената справка, направена в регистрите на НЗОК за лицето, се
установява, че страда от следните придружаващи заболявания: хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност, увреждания на брахиалния плексус, световъртеж от
централен произход, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения,
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с редикулопатия, други
увреждания на ретината.
Съдът кредитира заключението на вещото лице К.С. като обосновано и сътветстващо
на останалите доказателства по делото.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.П. К.а –
съпруга на ищеца, и Д.В.С., без родство и дела със страните.
От показанията на свидетелката Г.П. К.а се установява, че обичайно З.К. излизал за
работа към 7,00-7,30 ч. На 30.07.2018 г., тръгвайки за работа по това време, тя чула тропот и
вик. Когато излязла, го видяла между етажната площадка. Казал, че е паднал от третото
3
стъпало и изпитва болка в главата и лявото рамо. Помогнала му да се качи до жилището им
и качвайки се, казал, че го боли кракът. Обадил се на неов колега, който го закарал първо до
Общината да подпише някакви документи и след това до ЦСМП, направена му била
рентгенова снимка и установено, че има счупване на носеща кост. В травматологичното
отделение кракът бил обездвижен с лангета, с която бил около 20 дни, след което гипсиран.
От обездвижване почти три месеца мускулатурата му се отпуснала. Около 4 месеца ходили
на рехабилитация. Вкъщи се придвижвал с инвалидна количка, с която стигал до тоалетната,
но за да може да мине прага, трябвало да използва цялата си мускулатура. Олакванията от
крака продължили и след като тргнал на работа, кракът му отичал и се оплаквал, че усеща
болка и сега при смяна на времето или когато е в топъл басейн се оплаквал от болка.
Понякога синът им и колеги саг о карали на работа, за да не ходи по заледени участъци.
Излага, че З.К. е деен човек и когато бил поставен в такава ситуация да не може да се
обслужва сам, станал друг човек – изглеждал депресиран, истеричен, повишавал тон, казвал,
че се мъчи като куче, вместо той да помага, трябва да се помага на него. Докато бил с
гипсиран крак от време на време приемал медикаменти за потискане на тези депресивни
състояния – денаксит, мента, глог и валериан, като се е случвало и когато започнал да ходи,
но не се е консултирал с психолог или психиатър.
От показанията на свидетеля Д.В.С. се установява, че след инцидента с негова помощ
ищецът отишъл в Бърза помощ, направили ми снимка и преглед от травматолог. Около
месец бил с гипс, когато се виждали се оплаквал, че го болят рамото и главата, което било
нетипично за него преди това. Около шест месеца бил в болничен, а когато се върнал на
работа се оплаквал от болки в глезена и накуцвал. Виждали се по два-три пъти в месеца и
той не бил човекът, който познава, бил позитивен, а след това мълчалив и затоворен в себе
си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно изпитаните болки и страдания от
ищеца и състоянието му непосредствено след злополуката, тъй като същите кореспондират с
останалите доказателства по делото. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че в
резултат на злополуката ищецът е претърпял травма на ляв крак, вследствие на което в
продължение на около три месеца е бил обездвижен /20 дни с лангета, а след това с гипс/.
Съдът приема, че възстановителният процес е продължил общо шест месеца, в който период
ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспосбност, както и че понастоящем
ищецът изпитва болка в тази част на тялото при промяна на времето или натоварване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Както по-горе се отбеляза безспорно по делото е, че страните са се намирали в
4
служебно правоотношение. Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.
55, ал. 2 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от представените по
делото доказателства (разпореждане № 42 от 08.08.2018 г. на ТП – Перник на НОИ), като е
обявено за безспорно, че е налице влязъл в сила административен акт, който да признава
злополуката за трудова.
Настоящият състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на З.К.. В
случая неимуществните вреди се изразяват в причинени болки, страдания и стрес, които
ищецът е изпитвал за период от около 3 месеца след настъпване на трудовата злополука на
30.07.2018 г., като интензивните болки са били през първите 2 месеца, а окончателният
възстановителен процес е продължил около 6 месеца, т. е. налице е причинно – следствена
връзка между злополуката и изпитаните болки, страдания и стрес.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно,
свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За
обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
стрес, съдът приема за справедлива сумата от 8000,00 лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява претърпените от ищеца
болки и страдания при злополуката, наложилите се рехабилитационни процедури,
оздравителния период, неприятните изживявания във връзка с неспособността да се справя с
ежедневните дейности след злополуката, както го е правил преди това, обстоятелството, че е
изпаднал в депресивно състояние.
По възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване
от страна на пострадалия, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността на
работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работника или
служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява на груба
небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея вреди.
Последната, като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с
неполагането на дължима грижа. Според трайното разбиране, застъпено в съдебната
практика, работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато
и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В този смисъл наведеното от
ответника в отговора на исковата молба възражение, че е налице съпричиняване от ищеца, е
неоснователно, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да бъде направен
извод, че с поведението си ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск като
проявил грижа, по-малка от очакваната и дължимата в подобна ситуация.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в
5
случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които
работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на
дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради
което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор /В този смисъл Решение № 227 от
25.10.2016 г. по гр.д. № 1405 по описа за 2016 г. на IV ГО на ВКС/.
С оглед изложеното, от определеното обезщетение следва да бъде приспадната сумата
200,00 лв., получена от ищеца от ОЗК «Застраховане», във връзка с настъпилата трудова
злополука.
По горните мотиви, съдът достига до извод, че предявеният иск е основателен за
сумата 7800,00 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 30.07.2018 г., и отхвърлен за разликата над 7800,00 лв. до пълния
претендиран размер 13500,00 лв.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съобразно уважената
част на исковите претенции.
Същият е сторил разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
730,00 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие, от което,
съразмерно на уважената част на иска следва да му бъде присъдена сумата 421,78 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съответни на
отхвърлената част от иска. Същият е представил доказателства за сторени разноски, както
следва: 1176,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение, 100,00 лв. – депозит за вещо лице,
и 15,00 лв. – такси за три СУ. По възражението за прекмерност на адвокатското
възнаграждение, направено в проведеното на 09.02.2022 г. открито съдебно заседание, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. Минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
следователно в случая то възлиза на 935,00 лв. Видно от представената фактура, че
уговореното възнаграждение е 980,00 лв., върху което е заплатен ДДС в размер на 196,00
лв., поради което съдът приема, че същото не надвишава значително предвиденият минимум
и не е налице основание за неговото нсамаляване. С оглед изложеното от общо сторените
разноски в размер на 1291,00 лв., съобразно отхвърлената част на иска на ответника следва
да бъде присъдена сумата 545,09 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса и разноски за експертиза съобразно уважената част на иска. Предвид
6
изложеното, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
160,00 лв. – възнаграждение за вещо лице по проведената съдебно-медицинска експертиза и
сумата 312,00 лв. – държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на иска, т.е. общо
472,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЗДР. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, сумата
7800,00 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени от
трудова злополука, настъпила на 30.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7800,00 лв. до пълния претендиран размер 13500,00 лв.,
на осн. чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЗДР. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, сумата
421,78 лв. /четиристотин двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/ –
представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА ЗДР. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1,
сумата 545,09 лв. /петстотин четиридесет и пет лева и девет стотинки/ – представляваща
разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски” № 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на
Районен съд-Перник сумата 472,00 лв. /четиристотин седемдесет и два лева/ –
възнаграждение за вещо лице и държавна такса върху уважената част на иска, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7