Р Е Ш Е Н И Е № 260718
гр.Пловдив, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет
и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря
Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 720/2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Делото
е върнато по решение №20/10.03.2021г. по гр.д. №1852/2020г. на ВКС, ІІ
гражданско отделение, с което е отменено решение постановено по в.гр.д.
№13344/2018г. на ОС Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен
състав.
Образувано е по въззивна жалба на П.Х.
и Н.Ф., чрез пълномощника им адв.И.М. против решение № 3289/05.08.2019г. по
гр.д. № 13344/2018г. на Районен съд - Пловдив, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между
Й.Б. ***, от една страна, против П.Б. *** и Н.С.Ф.,***, от друга, на
съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 56784.517.203.1.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, разположен в сграда с идентификатор
56784.517.203.1, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 75,46 кв.м.
състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, при
съседи: самостоятелни обекти на същия етаж - 56784.517.203.1.1,
56784.517.203.1.2, под обекта - 56784.517.203.1.19, 56784.517.203.1.18, и 56784.517.203.1.17
и над обекта 56784.517.203.1.6, ведно с прилежаща изба № 1 с площ от 10,20 кв.м
и граници изба №2, изба № 3, абонатна станция и коридор, ведно с 6,12% идеални
части от общите части на сградата и на правото на строеж; 5,46% идеални части от 1/2 идеални части от
правото на собственост на поземления имот, в който е изградена сградата, а
именно Поземлен имот с идентификатор 56784.517.203 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, целия с площ от 445 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за комплексно
застрояване, с номер по предходен план 335 в кв. 19а по плана на комплекс „******" при съседи на поземления имот: 56784.517.406,
56784.517.202, 56784.517.206, 56784.517.205 и 56784.517.204,
при квоти: 5/9(пет девети) идеални части за Й.Б.И., 3/9(три девети)
идеални части за Н.С.Ф. и 1/9(една девета) идеални части за П.Б.Х..
Отхвърлен е като неоснователен и
недоказан иска за делба предявен от Й.Б.И. против В.Р.И. по отношение на горния недвижим имот.
Решението се обжалва само в частта, в която е
допуснат имотът за делба между настоящите страни по делото. Във въззивната
жалба се сочи, че съдът неправилно е приложил закона, като не е съобразил
характера на съпружеската имуществена общност като бездялова и неправилно е
посочил, че през 1999 г. В.И. и Б. И. двамата като съпрузи от една страна и от
друга страна Н.Ф., са придобили имота при равни части. С оглед законосъобразно
оформяне на правната сделка се сочи, че двамата съпрузи бездялово са придобили
½ ид. част от имота, а Н.Ф. е придобива другата ½ ид. част от
процесния имот, като при това се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъде допусната делба на процесните имоти при
следните квоти: за П.Х. - 1/12 ид. част,
за Н.Ф. - ½ ид. част, за Й.И. - 5/12 ид. части. Претендират се
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от Й.И., чрез адв. Б.М.,
в който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Производството е по иск за делба във фазата по
допускането ù. Предявен е иск за делба от Й.И. против
П.Х. и Н.Ф. за делба на съсобствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор
56784.517.203.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
разположен в сграда с идентификатор 56784.517.203.1, с предназначение жилище,
апартамент, с площ от 75,46 кв.м.
РС Пловдив е приел за доказано следното. Видно от Нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот №184, том ІV, рег. № 2927, дело №
914/13.07.1999 г. на нотариус *********, се установява, че Б. П. И., В.Р.И. и Н.С.Ф.,
като непълнолетна действаща със сагласието на своята майка П.Б.Х., са придобили
при равни части недвижим имот: Апартамент
№ 1 с административен адрес: **********, ведно с избено помещение № 1,
ведно с право настроеж и 6,12% ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 5,46
% от 1/2 ид.ч. от дворното място, който съгласно КК и КР на СГКК – гр. Пловдив
представлява: самостоятелен обект с
идентификатор 56784.517.203.1.3 разположен в сграда с идентификатор
56784.517.203.1, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 75,46 кв.м.
състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения. РС Пловдив
приема, че съгласно СК от 1985 г. действал към момента на сделката 1999 г. е
съществувал единствения режим
на имуществени отношения - законов режим на
общност по време на
брака между съпрузите. Същевременно обаче, двама от купувачите по сделката Б. И.
и В.И., пред нотариус са договорили, че макар и съпрузи всеки от тях ще
придобие при равни права дял от процесния имот, т.е. двамата са се съгласили,
че е налице трансформация на лични средства и за двамата по равно. Такова
съгласие не е забрането от закона и дотолкова доколкото е изрично записано в нотариалния акт, и
отразява действителната воля между купувачите, ето защо ПРС намира че следва да
бъде тълкувано именно в този смисъл.
Б. П. И. е починал на 28.04.2000г. и е оставил като
наследници по закон съпругата си В.Р.И. и двете им дъщери Й.Б.И. и П.Б.Х.. С
оглед на същото и предвид представения документ за собственост нотариален акт
за покупко продажба на недвижим имот №*********. на нотариус ********, ПРС
намира че В.Р.И. е прибавила към собствените си 1/3 ид.ч. от процесния имот и
1/9 ид. ч. наследени от съпруга си Б. И., т.е. придобила е общо 4/9 ид.ч. от
имота; Й.Б.И. и П.Б.Х. са придобили, всяка от тях по 1/9 ид.ч. от процесния
имот; Н.С.Ф. е придобила 1/3 приравнени на 3/9 ид. ч. от имота.
С нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № ********* г. на нотариус *******, В.Р.И. е подарила на дъщеря си Й.Б.И. притежаваните от нея 4/9 ид.
ч. от процесния имот. Ето защо ПРС допуска делбата при квоти: 5/9 ид.ч. за Й.Б.И.,
3/9 ид. ч. за Н.С.Ф. и 1/9 ид.ч. за П.Б.Х..
Неоснователно е възражението на П.Х. *** не е
съобразил характера на съпружеската имуществена общност като бездялова и
неправилно е посочил, че през 1999г. В.И. и Б. И. двамата като съпрузи от една
страна и от друга страна Н.Ф., са придобили имота при равни части. Тоест по
тази правна сделка двамата съпрузи бездялово са придобили ½ ид. част от
имота, а Н.Ф. е придобива другата ½ ид. част от процесния имот, което
променя и квотите във съсобствеността. ОС Пловдив приема следното видно от граматичното
тълкуване на договора за покупко-продажба от 13.07.1999г. то продавача на имота
го продава на три физически лица В.И., Б. И. и Н.Ф. при равни части. Това
означава, че всяка едно от тези три лица придобива по 1/3 идеална част от този
имот. Това че първите две лица с в брак и спрямо тях действа СИО, не означава
че те са загубили личната си правосубектност /чл.1 и чл.2 от ЗЛС/ и вече са
само един правен субект в режим на СИО, та ето защо купувачите са само две
страни и равните им дялове са по ½ идеална част. Бракът не заличава
правоспособността и дееспособността на съпрузите по отделно и не им препятства
възможността по-отделно да придобиват права, който да влизат в съпружеската
имуществена общност. Ето защо решението на РС Пловдив в обжалваната му част е правилно. Като
съдът е преценил законосъобразно квотите на страните в съсобствеността, поради
което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната част. В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на
въззиваемата Й.И. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по делото се
претендират само разноските за отговор на въззивната жалба по първото въззивно дело
№2441/2019г. на ОС Пловдив, а именно реално направени разноски за 1 600 лева за
адвокатски хонорар на пълномощника й платени в брой /л.17 от първото въззивното
дело/.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3289/05.08.2019г.
по гр.д. № 13344/2018г. на Районен съд – Пловдив, в частта в която е
допуснато да се извърши съдебна делба между Й.Б.
***, от една страна, против
П.Б. *** и Н.С.Ф.,***, от друга, на
съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 56784.517.203.1.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри, разположен в сграда с
идентификатор 56784.517.203.1, с предназначение жилище, апартамент, с площ от
75,46 кв.м. състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни
помещения, при съседи: самостоятелни обекти на същия етаж - 56784.517.203.1.1,
56784.517.203.1.2, под обекта - 56784.517.203.1.19, 56784.517.203.1.18, и
56784.517.203.1.17 и над обекта 56784.517.203.1.6, ведно с прилежаща изба № 1 с
площ от 10,20 кв.м и граници изба №2, изба № 3, абонатна станция и коридор,
ведно с 6,12% идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж;
5,46% идеални части от 1/2 идеални части от правото
на собственост на поземления имот, в който е изградена сградата, а именно
Поземлен имот с идентификатор 56784.517.203 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, целия с площ от 445 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за комплексно
застрояване, с номер по предходен план 335 в кв. 19а по плана на комплекс „********" при съседи
на поземления имот: 56784.517.406, 56784.517.202, 56784.517.206, 56784.517.205
и 56784.517.204, при квоти: 5/9(пет девети) идеални части за Й.Б.И.,
3/9(три девети) идеални части за Н.С.Ф. и 1/9(една девета) идеални части за П.Б.Х..
В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА П.Б.Х.
ЕГН **********,***, ******* и Н.С.Ф. ЕГН **********,***/***
да заплатят на Й.Б.И. ЕГН **********,*** сумата
от 1 600 лева, за разноски
за адвокатски хонорар, направени пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.