Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 449/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от Д.Х.С., ЕГН ********** с
адрес: *** и П.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** посочено в жалбата против
Агенция „Пътна Инфраструктура“ с адрес гр. София, ул. Македония № 3, като
инстанция, чрез която ще се осигурят средствата, необходими за финансиране на
процедурата – посочено в т. 2 от № 794
от 16.11.2021 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
- частна собственост, за държавна нужда за изграждане на „Автомагистрала
Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572, по
техническия проект от 2020 г. /след
пресичането с път III-301/ до км.189+344 от идейния проект на НКСИП = км
190+771,67 по технически проект от 2020 г. – след пресичането с път III-303/,
на територията на област Ловеч и Велико Търново.
С уточняваща молба с вх. № 544/07.02.2022 г. на
АдмСЛ жалбоподателите чрез пълномощник уточняват, че жалбата им е против
Решение № 794 от 16.11.2021 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и
части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
„Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км.
167+572, по техническия проект от 2020 г.
/след пресичането с път III-301/ до км.189+344 от идейния проект на
НКСИП = км 190+771,67 по технически проект от 2020 г. – след пресичането с път
III-303/, на територията на област Ловеч и Велико Търново, в частта му касаещо
определяне на размера на паричното обезщетение по отношение на следните имоти:
имот с идентификатор 40261.17.26, представляващ нива с обща площ 17.249 дка, с
площ за отчуждаване 17.249 дка, и определено обезщетение за Д.Х.С
– В. в размер на 9369 лв.; имот с идентификатор
40261.64.9, представляващ нива с обща площ 25.934 дка, с площ за
отчуждаване 4.821 дка, и определено обезщетение за Д.Х. С. – В. в размер на
2619 лв. и имот с идентификатор
40261.64.1, представляващ нива с обща площ 33.397 дка, с площ за
отчуждаване 10.401 дка и определено обезщетение за П.Х.С. в размер на 5649 лв.
С жалбата
се иска да бъде изменено процесното
Решение на Министерски съвет в обжалваната част, с която е определен размерът
на обезщетението за отчуждаваните части от процесните имоти, като се увеличи
стойността на паричното обезщетение за всеки един от тези имоти, изчислена по
пазарна цена не по-малко от 1250 лв. на декар. Претендират се разноски.
Жалбоподателите в съдебно заседание - редовно
призовани – не се явяват и не се представляват. Постъпило е становище от ПП на жалбоподателите, с което моли да се даде
ход на делото, ангажира становище по заключението на ВЛ и излага съображения по
съществото на спора. Претендира присъждане на направените разноски по делото,
за което представя списък.
Ответникът
по делото – Министерски съвет на Република България – не се представлява в
съдебно заседание. Постъпило е становище, с което не възразява да се даде ход
на делото, да се изслуша ВЛ, да се приеме заключението, и излага съображения по
съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в
съдебно заседание. С писмено становище оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт
оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Министерски съвет в
обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от
надлежно легитимирани страни - адресати на оспорения акт, които имат правен
интерес от обжалване в качеството на собственици на процесните имоти, части от
които се отчуждават с оспореното решение. Разгледана по същество е частично основателна.
По
силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на
финансите.
Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по
предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е
постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.
То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С
него са отчуждени части от недвижими имоти, които са собственост на жалбоподателите.
Имотите са предназначени за изграждане на национален обект – автомагистрала
„Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерски съвет на Република България (л. 162).
Оспореното
решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите,
техният вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите.
В производството по издаване на обжалвания акт са спазени
административнопроизводствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.
34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено
мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.
Към него са приложени необходимите документи,
посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили
предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са
приложили съвместен доклад.
Решението е разгласено по реда на
чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.
34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план –
парцеларен план. В случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12
от 02.02.2021 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройство (л. 163 и сл. и л. 254 и сл.), предвиждащ изграждането на
национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303).
В табличен
вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка , възлагателно писмо, както и оценка на имотите
/оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение извършена
в административното производство, конкретно за процесния имот оценката е на лист
151-гръб от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за
землището с. Крушуна, в което се засягат земеделски територии, в това число и относно
поземлените имоти на жалбоподателя е определено при осигурено удостоверение от
Службата по вписванията гр. Ловеч, придружено с копия на всички вписани сделки
с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с пълната информация,
предоставена от Служба по вписванията гр. Ловеч, отговарящи на изискванията на
чл. 32, ал. 4 и §1а, т. 2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда
на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз
основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и
също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния
случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч
от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г.
Съгласно чл.
32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически
лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и
равностойно обезщетение.
Във връзка с
оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно
заключението на вещото лице по експертизата, при определяне на равностойното
парично обезщетение за процесните имоти са взети предвид изискванията на §1а,
т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата
на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети
предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки
за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС - намиращи се в близост до
отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии
и горските територии за период от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г. (в рамките на
12 месеца преди датата на възлагане на оценката).
Представени
са общо 21 броя сделки, от които в оценката са използвани само 3 броя сделки
като пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Останалите 18 броя сделки не са използвани като пазарни сделки, тъй като при
някои от тях има извършени сделки на идеални части, други представляват констативни
нотариални актове, възбрани, договори с Община Летница, сделки със застроени
имоти и други. Използваните сделки при определяне на равностойното парично
обезщетение от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по
делото са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението. От
последното се установява, че пазарната стойност на отчуждаемите части от
имотите, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с
решението на МС в оспорената му част.
Вещото лице
е стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на с.
Крушуна, определена въз основа на всички сделки със земеделски земи, извършени
през периода от 12 месеца е 543,16 лв./дка.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило
относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните
аналози при определяне на оценката.
Съгласно т. 3
и т. 4 от заключението с вх. № 1264/21.03.2022 г. (л. 497-499), изготвено от
вещото лице по реда на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС, вр. с §1а, т. 2 от ДР на
ЗДС, при използване на същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в
оценителския доклад до административния орган, пазарната цена за отчуждаваните
части от процесните имоти е както следва:
от имот 40261.17.26 – 17.249 дка х 543,16 лв./дка = 9369 лв.
от имот 40261.64.9 – 4.821 дка х 543,16 лв./дка = 2619
лв.
от имот 40261.64.1 – 10.401 дка х 543,16 лв./дка = 5649
лв.
От
заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на имотите в
с. Крушуна, определена по правилата на ЗДС съвпада с оценката, определена с
оспореното решение на МС в оспорената част.
Вещото
лице е отговорило и на останалите, поставени от жалбоподателя въпроси. Посочило
е в т. 1 от депозираното заключение, че пазарната цена на декар за земеделски
земи ниви от четвърта категория в землището на с. Крушуна е около 1100 лв./дка,
като в т. 2 е направено изчисление съобразно отчуждените площи от имотите, като
вещото лице изрично е посочило по отношение на така направеното изчисление, че
тези пазарни цени не са относими към изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
Видно от
изричната законова разпоредба пазарната цена се определя въз основа на вписаните
сделки в Агенцията по вписвания, поради което и неоснователни са развитите
доводи от ПП на жалбоподателя оценката да се изготви въз основа на проверка на
цените на пазарна цена на декар по пазарни стойности. Т. 1 и 2 от заключението са в противоречие с
параграф 1, т. 2 от ДР на ЗДС. Там изрично е регламентирано, че определянето на
размера на обезщетение въз основа на пазарни аналози, трябва да е за сключените
в едногодишен срок преди датата на възлагане на оценката сделки, а не към
момента на отчуждаването. Датата на възлагане на оценката е 12.02.2020 година
(л. 155 - гръб). С оглед на това, съдът не кредитира заключението на вещото
лице, в частта по т.1 и 2, тъй като този метод на определяне на паричното
обезщетение не кореспондира с реда, определен в чл. 32 от ЗДС.
Във
връзка с направено от страна на ПП на жалбоподателите възражение, вещото лице е
представило допълнение към заключението, в което е дало отговор на въпроса
какви се цените на отчуждените имоти, при изготвена оценка по реда на чл. 32,
ал. 3 от ЗДС във връзка с Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно
изчисленията по тази наредба за имот с идентификатор 40261.17.26 с площ за
отчуждаване 17.249 дка е определена цена на обезщетението 602 лв./дка или общо
за имота – 10 384 лв., за имот с идентификатор 40261.64.9 с площ за отчуждаване
4.821 дка е определена цена на обезщетението 494.50 лв./дка или общо за имота –
2384 лв., за имот с идентификатор 40261.64.1 с площ за отчуждаване 10.401 дка е
определена цена на обезщетението 537.50 лв./дка или общо за имота – 5591 лв.
С оглед на гореизложеното
жалбата е частично основателна.
По отношение
на имот с идентификатор 40261.64.9 от допълнението на
заключението на вещото лице се установява, че при прилагане на метода на
определяне на обезщетението, регламентиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС, вр.
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, определеното парично обезщетение възлиза на
494,50 лв./дка или общо за имота 2384 лв. (494.50
лв/дка х 4.821
дка). Този размер е по-нисък от определения с
обжалваното решение на Министерски съвет от 2619 лв., поради което жалбата по
отношение на този имот е неоснователна. С оглед забраната за влошаване
положението на жалбоподателя съдът не може да постанови изменение на размера на
определеното обезщетение с оспореното решение на Министерски съвет.
По отношение
на имот с идентификатор 40261.64.1 от
допълнението на заключението на вещото лице се установява, че при прилагане на
метода на определяне на обезщетението, регламентиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС,
вр. Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, определеното парично обезщетение
възлиза на 537.50 лв./дка или общо за имота 5591 лв. (537.50
лв/дка х 10.401
дка).
Този размер е по-нисък от определения с обжалваното решение на Министерски
съвет от 5649 лв., поради което жалбата по отношение на този имот е
неоснователна. С оглед принципа да не се влошава положението на жалбоподателя
съдът не може да постанови изменение на размера на определеното обезщетение с
оспореното решение на Министерски съвет.
По отношение
на имот с идентификатор 40261.17.26 от
допълнението на заключението на вещото лице се установява, че при прилагане на
метода на определяне на обезщетението, регламентиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС,
вр. Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, определеното парично обезщетение
възлиза на 602 лв./дка или общо за имота – 10 384 лв. (602 лв./дка х
17.249 дка). Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС, извършването на оценката
по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ е
приложимият ред за определяне на размера на паричното обезщетение, когато не
могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради
липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията.
Следва да се
съобрази, че по заключението, в частта по т. 3 и 4, което съвпада с
оценителския доклад, възприет и от административния орган, се използват като
пазарни аналози две сделки с имоти – ливади. Съответно тези две сделки са за
имоти, които са с напълно различен НТП от отчуждавания имот и чиято цена за
декар е в пъти по-ниска от цената на нивите. Това не е равностойно обезщетение,
което да обезщети лицето, чиято земя е отчуждена. Така определеното обезщетение
за имот с идентификатор 40261.17.26 не води до
постигане на целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично
обезщетение от собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по
дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени
жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от Протокол 1
във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им
земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на
обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество,
като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това,
че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи.
В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото
обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо
следва да е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне
на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при
определяне на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са
онези сделки, които реално отразяват пазарните цени на съответния имот.
С оглед на
това, по отношение на определеното парично обезщетение за имот с
идентификатор 40261.17.26 оспореното решение следва да бъде изменено, като съдът приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение за този имот е в размер на 602 лв./дка или
общо за отчуждаваната площ от 17.249 дка х 602 лв./дка = 10 384 лв.
Това налага
жалбата да бъде уважена частично.
При този
изход на делото следва да бъдат присъдени пропорционално претендираните от ответника
– Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски
за юрисконсултски възнаграждения. Тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, а и юрисконсултите на МС и МРРБ не са взели участие в проведените
публични заседания по делото, а са представили само писмени становища, за тях следва
да се присъдят юрисконсултски възнаграждения в размер на 2/3 от минималните
предвидени размери в чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ от по 33,33 (тридесет и три лева и 33 стотинки) лева, а за процесуалния
представител на АПИ – в размер на 2/3 от минималния размер съгласно чл. 24 от
същата наредба, а именно - на 75 (седемдесет и пет) лева.
На
жалбоподателката Д.Х.С. – собственик на
имот с идентификатор
40261.17.26, чийто размер на обезщетението се изменя с настоящето решение,
следва да бъдат присъдени пропорционално и с оглед изхода на спора и приложения
списък, сторените от нея разноски в общ размер на 405 (четиристотин и пет)
лева, от които: 5 лв. внесена държавна такса (с оглед обстоятелството, че
жалбоподателката е собственик на два от процесните имоти, по отношение на един
от които се уважава жалбата); 100 лв. - депозит за вещо лице (1/3 от депозита,
с оглед обстоятелството, че оценката е изготвена за три имота); 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, представляващо 1/3 от платеното такова (с
оглед уважаването на жалбата в частта за обезщетението за един от трите
процесни имота).
По
изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията
на област Ловеч и област Велико Търново, В ЧАСТТА му, касаеща определяне на
размера на паричното обезщетение по отношение на имот с идентификатор 40261.17.26, находящ се в землището на с. Крушуна, община Летница, област
Ловеч, представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване - НИВА
с площ
на имота 17,249 декара,
засегната площ – 17,249 декара, площ за отчуждаване – 17,249 дка, за който е
определено обезщетение в размер на 9369 (девет хиляди триста шестдесет и девет) лева, собственост на Д.Х.С., ЕГН ********** с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА размера на
определеното парично обезщетение на 10 384,00 (десет хиляди триста осемдесет и
четири) лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на Д.Х.С., ЕГН **********
с адрес: *** деловодни разноски
в размер на 405,00 лв. (четиристотин и пет) лева.
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Д.Х.С., ЕГН ********** с адрес: ***
и П.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** против Решение № 794 от 16.11.2021
г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на „Автомагистрала Хемус”, участък
от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = км. 167+572, по техническия проект
от 2020 г. /след пресичането с път III-301/ до
км.189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по технически проект от
2020 г. – след пресичането с път III-303/, на територията на област Ловеч и Велико
Търново, В ЧАСТТА му относно стойността на определеното парично обезщетение за
имотите с идентификатори: 40261.64.9, представляващ
нива с обща площ 25.934 дка, с площ за отчуждаване 4.821 дка, и определено
обезщетение за Д.Х. С. – В. в размер на 2619 лв. и 40261.64.1, представляващ нива с обща площ 33.397 дка, с
площ за отчуждаване 10.401 дка и определено обезщетение за П.Х.С. в размер на
5649 лв.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Х.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на Министерски съвет
на Република България сумата от 33,33 (тридесет и три лева и 33 стотинки) лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Х.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството сумата от 33,33 (тридесет и три лева
и 33 стотинки) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Х.С., ЕГН ********** с адрес: *** и П.Х.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“
сумата от 75 (седемдесет и пет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от
него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: