№ 56
гр. В, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20251300500033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 12 от 07.01.2025 г. на Районен съд-В по гр. д. №
20241320101245/2024 г.по описа на Районен съд-В за 2025 г. е осъдена
Прокуратурата на Р България да заплати на Е. М. Е. с ЕГН ********** с
адрес: с. К, общ. В сумата от 1500,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия от
страна на РП - В, а именно незаконно наказателно преследване за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на
ОДМВР - В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В, прекратено с
постановление от 28.03.2024 г. на прокурор от същата прокуратура, които
вреди се изразяват в изпитани от него болки и страдания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.03.2024 г. до окончателното плащане,
като искът над присъдената сума до пълния претендиран размер до сумата от
20 000.00 лева - е отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлени са предявените от Е. М. Е. с ЕГН ********** с адрес: с. К,
общ. В против Прокуратурата на РБългария - София искове за заплащане на
1
обезщетение за причинени имуществени вреди поради отнемане на СУМПС
по ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, пр.пр. № 2902/2023г. по
описа на РП - В в размер на 5 600.00 лева, представляващи сбор от платен
месечен наем за периода от 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г., както и за сумата в
общ размер от 348.86 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една
главница, считано от деня когато е направено съответното плащане, а именно -
първо число на месеца, за който се дължи всеки месечен наем до предявяване
на иска, както и за сумата от 191.00 лева, представляващи разноски за кръвен
тест, ведно със законната лихва до окончателното плащане, като
неоснователни.
Осъдена е Прокуратурата на Р България - София да заплати на Е. М. Е.
с ЕГН ********** с адрес: с. К, общ. В разноски по делото в общ размер от
287.92 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е
обжалвано от РМ -прокурор при Районна прокуратура - В, гр. В, ул.
„Дунавска“ № 14 в частта му, в която се осъжда Прокуратурата на Република
България да заплати на Е. М. Е. от с.К, обл. В (ищец) сумата от 1 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с
чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и
водено срещу него досъдебно производство № 186/2023 г. по описа на
ОДМВР- В, пр. преписка № 2909/2023 г. по описа на РП- В, което е прекратено
с Постановление от 28.03.2024г. на РП-В, на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024г. до
окончателно издължаване, както и сумата от 287.92 лева, представляваща
разноски по делото .
Иска се да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят в
цялост предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
срещу Прокуратурата на Република България като недопустими,
неоснователни и недоказани.
Поддържа се ,че приетата за установена от съда фактическа обстановка и
изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което
от своя страна води до постановяване на неправилно и незаконосъобразно
решение.
Сочи се ,че неправилно РС-В бил приел, че Прокуратурата следва да
2
носи отговорност по ЗОДОВ при положение, че Е. никога не е привличан в
качеството на обвиняемо лице по гореописаното досъдебно производство.
Основателността на претенцията за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т.З от
ЗОДОВ се обуславяла от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение.
Според нормата на чл. 2. ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на разследващите органи, прокуратурата
или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление. Разпоредбата на тази норма била
ясна- неоснователността / незаконността/ на обвинението е предпоставка за
отговорността на правозащитните органи във всички изброени от тази норма
хипотези: 1. Когато лицето е оправдано или 2. образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното не е престъпление или 3. Поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Поддържа се ,че ЗОДОВ определял специален ред и условия за
обезщетяване на пострадалите лица, поради което не можел да се тълкува
разширително. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“,
използван в чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следвало да се тълкува в
наказателнопроцесуалния му смисъл- лицето трябва да е било привлечено в
качеството на обвиняем. Съгласно разпоредбата на чл. 46. ал. 1 от НПК в
наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за
престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е
привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия
случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не бил
разпитван, не бил призоваван. От материалите по досъдебното производство
било видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като
дори самото производство не е било образувано или водено срещу някого, още
по- малко пък спрямо това лице. При това положение не бил налице основен
елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, за да
се приеме, че действията на съответните органи са били незаконни ,липсвал
фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и
последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на
3
обвиняемия, налагане на мярка за неотклонение и т. н. Ищецът по никакъв
начин не бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е
била ангажирана неговата наказателна отговорност.Доколкото спрямо лицето
не било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че
ищецът търпи неудобства, защото липсвала хипотезата на повдигане на
незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от
какъв характер и интензитет са, попадали извън обхвата на отговорността на
Държавата по ЗОДОВ, т. е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по
който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по
смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за
виновността на лицето по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК . В този смисъл
претенциите на ищеца били недопустими, респ. неоснователни.
На второ място се поддържа,че в хода на първоинстанционното съдебно
производство ищцовата страна не успяла да ангажира доказателства за
претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото досъдебно
производство № 186/2023 г. по описа на ОДМВР-В, пр. преписка № 2909/2023
г. по описа на РП-В. Това от своя страна правело исковата претенция
неоснователна и недоказана.
С оглед на горното се иска да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно Решение № 12 от 07.01.2025 г. на Районен съд- В по гр. д.
№ 20241320101245/2024., ГК, III -ти състав, в частта му, с което се осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на Е. М. Е. от с.К, обл. В
(ищец) сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му
вследствие на образувано и водено срещу него досъдебно производство №
186/2023 г. по описа на ОДМВР-В, пр. преписка № 2909/2023 г. по описа на
РП-В, което е прекратено с Постановление от 28.03.2024г. на РП-В, на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. С чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната
лихва, считано от 28.03.2024г. до окончателно издължаване, както и сумата от
287.92 лева, представляваща разноски по делото и на негово място да се
постанови друго решение, с което да се отхвърлят в цялост предявените
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и срещу Прокуратурата
на Република България като недопустими, неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който
4
оспорва основателността на жалбата.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба от Е. М. Е. от с. К, общ. В, чрез
адв. М. М. и А. Г. против Прокуратурата на РБългария, с която са предявени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Претенциите на ищеца произтичат от това, че на 29.08.2023 г. срещу него
е било образувано ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, прокурорска
преписка № 2909/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК. Посочва се, че досъдебното производство е било прекратено на
28.03.2024 г. с Постановление за прекратяване на досъдебно производство на
РП - В.
Посочва също, че на ищеца му е съставен АУАН серия СА № 957664/
29.08.2023г. и че му е наложена ПАМ, с която временно му е отнето
свидетелството за управление на МПС. Задържан е за 24 часа в ареста на РУ -
В.Поддържа, че на ищеца са му били причинени неимуществени и
имуществени вреди. Неимуществените вреди в размер на 20 000.00 лева са
заради образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство,
задържане за 24 часа, отнемане на притежаването от него от СУМП и
образуване на ДП № ЗМ-186/2023г. по описа на ОДМВР - В, пр.пр. №
2902/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което
впоследствие е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1 от НК, които вреди се изразяват в изпитани от него болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Имуществените вреди в размер на 5600.00 лева са заради това, че
ищецът поради наложената ПАМ, не е могъл да управлява автомобил. Това
наложило да сключи договор за наем за апартамент в гр. В, тъй като същият
живее в с. К и следвало да може да ходи на работа. Месечният наем бил в
размер на 700.00 лева. За периода от 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г. ищецът е
заплатил наем в общ размер на 5600.00 лева, които представляват причинени
имуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното ДП. Освен това
ищецът направил разходи и за кръвна проба в размер на 191.00 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
5
осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия от
страна на РП - В, а именно - задържане за 24 часа, отнемане на притежаването
от него от СУМП и образуване на ДП № ЗМ-186/2023 г. по описа на ОДМВР -
В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, което впоследствие е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, които вреди се изразяват в изпитани от него болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5600.00 лева,
представляващи сбор от платен месечен наем за периода от 01.09.2023 г. до
01.05.2024 г. и сумата от 191,00 лева, представляващи разноски за кръвен тест,
ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от деня когато е
направено съответното плащане, а именно - първо число на месеца, за който се
дължи всеки месечен наем до предявяване на иска в общ размер от 348.86
лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Наведени са доводи, че посоченото ДП е било
образувано от МВР без санкцията на Прокуратурата, поради което
Прокуратурата на Р България не следва да отговаря по исковите претенции.
Единствените действия, извършени от Прокуратурата ,били назначаване на
СТХЕ и прекратяване на наказателното производство. Посочените
административни актове не били издавани от прокуратурата, поради което
същата не следвало да отговоря за твърдените вреди.
Наведени са доводи, че ищецът не е бил привличан към наказателна
отговорност, както се твърди в исковата молба. Оспорени са твърденията
относно причинените имуществени и неимуществени вреди, както и
причинно-следствената връзка с издадените актове Оспорен е и размерът на
претендираните вреди.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ДП
№ ЗМ -186/2023г. по описа на ОДМВР - В.
ОКРЪЖЕН СЪД-В ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ,че със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-
000262 от 28.08.2023г. на ищеца е наложена санкция временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС. Заповедта е връчена на ищеца
при отказ, удостоверен от един свидетел. Липсват доказателства същата да е
обжалвана.
На ищеца е съставен АУАН № 957664/29.08.2023 г. за това, че на
28.08.2023 г. в 23.10 ч. в гр. В, бул. „Панония“ в посока от магазин
„Технополис“ към магазин „Кауфланд“ срещу бензиностанция „Газпром“
управлява лек автомобил „Ауди“ А8 с рег. № ****, собственост на ЦЛВ след
употреба на наркотични вещества или техните аналози. Тестван е за употреба
на наркотични вещества или техните аналози ,установено с техническо
6
средство - Драг Тест 5000 в 23.15 часа с проба номер 343, която отчела
положителен резултат за амфетамин - нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП. Връчен му е талон за изследване.
От представеното ДП № ЗМ -186/2023г. по описа на ОДМВР - В, се
установява, че е издадена заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа,
считано от 23.15 часа на 28.08.2023 г. Основанието за задържане е чл. 72 ал. 1
от ЗМВР - данни, че лицето е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК - управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози - амфетамин и е образувано ДП № ЗМ -186/2023г. по описа на
ОДМВР - В. Извършен е и обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР. Ищецът е
освободен в 09.50 часа на 29.08.2023 г. Липсват данни заповедта за задържане
да е обжалвана .
От материалите по досъдебното производство се установява, че същото
е образувано на 29.08.2023 г. с първо действие по разследването - разпит на
свидетел на основание чл. 212, ал. 2 от НПК и е за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК.
С постановление от 28.03.2024. за прекратяване на наказателното
производство РП - В е прекратила същото поради това, че ищецът не е
осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По делото е представен Договор за наем на недвижим имот от
01.09.2023 г., сключен между БИВ от гр. В и ищеца, по силата на който БВ
като наемодател е отдала под наем на ищеца като наемател недвижим имот,
находящ се в гр. В, **** срещу месечен наем в размер на 700.00 лева, считано
от 01.09.2023 г. Представени са разписки за платен наем за периода от
01.09.2023 г. до 01.04.2024 г., включително.
Представен е и трудов договор № 424/29.08.2023 г. , от който е видно, че
ищецът считано от 30.08.2023 г. е постъпил на работа като работник
строителство с месторабота гр. София.
Представена е и квитанция за извършено плащане на сумата от 191.00
лева от ищеца за хим.проба.
По делото са разпитани и трима свидетели,съществената част от чийто
показания районният съд е изложил в мотивите на решението си.
Досъдебното производство е водено в продължение на около половин
година- започнало е на 29.08.2023 г. и е приключило на 28.03.2024 г. за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК , което не е тежко и за което се
предвижда лишаване от свобода от една до три години, както и глоба. По ДП
7
са разпитани свидетели. Ищецът не е бил привлечен като обвиняем и не му е
била взета мярка за процесуална принуда.
Постановлението за назначаване на токсико - химична експертиза е от
29.08.2023 г., като забавянето на нейното изготвяне е довело и до
продължаване на досъдебното производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
8
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
ЗОДОВ за сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания,
въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга
страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват
разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от
действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно
отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.
Искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от
неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато
обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по
разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия
за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на
обвинение (чл.215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с
упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни- причиняват
9
вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато
не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че
който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на
доказателства, Прокуратурата на РБългария ще носи отговорност по чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на
правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще
обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно
производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им,
например- мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и
принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при
условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно
производство, доколкото административният орган не действа при условията
на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.
Поради изложеното Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни
мерки- „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343“б“, ал.3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
В конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че
досъдебно производство № ЗМ -186/2023г. по описа на ОДМВР - В е
образувано с първото действие по разследването и е за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК. Макар срещу ищеца да не е имало реално привличане като
обвиняем, е очевидно,че досъдебното производство се е водело срещу него и
именно заради това е и назначената токсико - химическа експертиза. Лицето
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение.
10
Осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на
досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на
органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство -
макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са
взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди - в
този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III
г. о. Ето защо Прокуратурата на РБ отговаря към увреденото лице (в този
смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС).Поради
горното Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за
причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани ( В този смисъл са Решение
№ 425 от 01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО , Решение №
50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III ГО и мн.други).
Окръжен съд-В намира за неоснователни развитите във въззивната
жалба доводи относно това ,че в хода на първоинстанционното съдебно
производство ищцовата страна не успяла да ангажира доказателства за
претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото досъдебно
производство № 186/2023 г. по описа на ОДМВР-В, пр. преписка № 2909/2023
г. по описа на РП-В и че това прави исковата претенция неоснователна и
недоказана поради следните съображения :
От свидетелските показания на разпитаните пред Районен съд-В се
установява, че е имало промяна в психическото състояние на ищеца по време
на воденото досъдебно производство ,изразяващи се в това ,че ищецът станал
по - затворен,че загубил желание да излиза с приятели ,че психиката му
рухнала ,защото се притеснявал как да обясни на родителите си случилото
се.Спрял да се храни ,започнал да страда от безсъние.Задържането на ищеца в
ареста се отразило много негативно на психиката му с оглед на
обстоятелството ,че той за пръв път влизал в арест и че никога не е имал
проблеми със закона,както и с оглед на много лошите санитарно-хигиенни
условия (от характеристичната справка на ищеца се установява ,че ищецът не
е конфликтен и сприхав,не злоупотребява с алкохол и не е нарушител на
обществения ред,че срещу него не са образувани досъдебни производства и че
няма криминалистична регистрация).Ищецът не можел да повярва ,че тестът
за наркотици може да се окаже положителен ,тежко преживял слуховете в
селото ,че е наркоман .Страхувал се да управлява отново МПС ,защото
можело отново да го спрат и тестват за наркотици и тестът отново да се окаже
11
положителен.
С оглед на горното може да се направи категоричен извод ,че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат на неправомерни действия от
страна на РП - В, а именно - задържане за 24 часа, отнемане на притежаването
от него от СУМП и образуване на ДП № ЗМ-186/2023 г. по описа на ОДМВР -
В, пр.пр. № 2902/2023г. по описа на РП - В за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, което впоследствие е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, които вреди се изразяват в изпитани от него болки и
страдания .Въззивната инстанция също така не намира каквито и да било
основания за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Районен съд-В е отхвърлил изцяло иска за обезщетение за претърпени
имуществени ,като е изложил подробни мотиви в тази насока.Решението в
тази му част не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не е предмет на
въззивно обжалване.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото Прокуратурата на Р България следва да бъде
осъдена да заплати на Е. М. Е. с ЕГН ********** с адрес: с. К, общ. В сумата
от 1000,00 лева направани пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл. 272 Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА гр. д. № 20241320101245/2024 г.по описа на Районен
съд-В за 2025 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на Е. М. Е. с ЕГН
********** с адрес: с. К, общ. В сумата от 1000,00 лева направени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13