РЕШЕНИЕ
№ 904
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М. Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500868 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК
********* против отхвърлителната част на Решение № 290/08.02.2023 г. по
гр. дело № 8884/2021 г. по описа на БРС, с което са частично уважени
исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422
ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от
въззивната банка срещу С. Д. С. с ЕГН **********, като е прието за
установено, че ответника дължи на ищеца част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на документ №
585/16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 2587/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
дължими на основание сключен на 14.11.2012 г. договор за потребителски
кредит № 347-165 между „МКБ Юнионбанк“ АД, чиито правоприемник е
“Първа Инвестиционна Банка“ АД и кредитополучателя С. Д. С., а именно: 3
813. 67 лева - главница, 514. 75 лева – договорна лихва, дължима на
основание т. 4 от договора за периода от 14.04.2018 г. до 26.08.2019 г. –
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 350. 37 лева – наказателна
лихва, дължима на основание т. 6 от договора за периода от 14.04.2018 г. до
26.08.2019 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 6. 36 лв. –
законна лихва за забава върху дължимата главница от 3 813. 67 лв. за периода
08.04.2021 г. - 13.04.2021 г., както и законна лихва за забава върху главницата
1
от 3 813. 67 лв. от датата на депозиране на заявлението – 14.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете в
останалата им част до пълния заявен размер – иска за главницата над
уважения размер от 3 813. 67 лв. до пълния заявен размер 3 845. 35 лв., ведно
със законната лихва за забава върху отхвърлената част от 14.04.2021г.; иска за
договорна лихва по т. 4 над уважения размер от 514. 75 37 лв. до пълния
заявен размер от 1 571.94 лева, съответно за периода от 17.10.2016 г. до
13.04.2018 г. и периода от 26.08.2019 г. до 07.04.2021 г. включително, както и
за договорната лихва в размер на 40. 81 лв. за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020г. включително; иска за наказателна лихва по т. 6 над уважения
размер от 350. 37 лв. до пълния заявен размер от 634. 94 лв. за периода от
15.08.2016 г. до 13.04.2018 г. и за периода от 26.08.2019 г. до 12.03.2020 г.
включително, както и този за наказателна лихва в размер на 460. 28 лв. за
периода от 14.05.2020 г. до 07.04.2021 г. и иска за законна лихва над уважения
размер от 6. 36 лв. до пълния заявен такъв от 6. 41 лв. Със същото решение
изцяло са отхвърлени исковете с идентична правна квалификация против
солидарния длъжник Н. Г. П. с ЕГН **********, претендирани въз основа на
сключен между него, в качеството му на поръчител, и „МКБ Юнионбанк“ АД,
чиито правоприемник е “Първа Инвестиционна Банка“ АД, договор за
поръчителство № 347-166 от 14.11.2012 г. Разноските са присъдени съобразно
уважената част на исковете.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционното решение
е неправилно. Аргументирано е становището, че не е настъпила погасителна
давност за вземанията на банката изцяло по отношение на Ответника Н. Г. П.,
а спрямо Ответника С. Д. С. по отношение на част от главницата, лихвите и
съответно признатите разноски. Твърди, че на 19.08.2019 г. не е обявена
предсрочна изискуемост на кредита и са били налице преговори с
длъжниците. Банката била обявила кредита за предсрочно изискуем на
08.04.2021 г. поради неплащане на просрочените задължения в дадения от нея
срок, поради което не бил изтекъл както срока по чл. 147 ЗЗД, така и
погасителната давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на исковете в цялост. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Не се сочат доказателства.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от С. Д. С., чрез особения представител адв. Евгени Атанасов. В него
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се посочва, че банката е
счела кредита за автоматично предсрочно изискуем с изтичането на 150 дни
от падежа на последната неплатена вноска, считано от 151 ден - 14.06.2014г. и
на 09.07.2014г. е усвоила цялата наличност по сметката на
кредитополучателя, като е отнесла 191.80лв. от нея към главницата и
209,56лв. към лихвите. Усвоената на 14.07.2016г. сума от 784,96лв. за лихви
се явявала неправилно събрана, тъй като с оглед обстоятелството, че след
предявяване на предсрочната изискуемост банката не можела да начислява
друга лихва освен законната, посочената сума от 784,96лв. била неправилно
отнесена към договорна лихва. Тази сума била погасила главницата, поради
което претенцията на банката за главница до посочения размер на 3 845,35лв.
2
била неоснователна, тъй като тази част от иска е погасена поради плащане.
Същото важало и за всички други неправилно отнесени от банката
погасявания към договорни и наказателни лихви, вместо към дължимата
главница. Аргументирано е становището, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 26.08.2019 г., поради което бил изтекъл срока по чл.147, ал.1
ЗЗД. Твърди се, че веднъж обявена на длъжника, предсрочната изискуемост
не може да настъпи втори път, поради което връчването на длъжника през
2021 г. на ново изявление за предсрочна изискуемост нямало правно
значение. Твърди се, че вземането за възнаградителна лихва в размер на
699,80 лв. е погасено по давност. Погасено по давност било и вземането за
наказателна лихва за размера определен в обжалваното решение. Излагат се
съображения, че договорни лихви и неустойки не се дължат след датата на
обявената предсрочна изискуемост. Твърди се, че търсената от ищеца сума от
40,81лв. договорна лихва била начислена два пъти, веднъж като част от
общата сума от 1571,94лв. и още веднъж като отделна претенция. По делото
липсвали доказателства за извършването на разход в размер на 48 лв.
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост. Моли се
потвърждаване на решението в обжалваната от банката част, претендират се
разноски и несе сочат доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подаден и от Н. Г. П.. В него се
твърди, че ответника не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на
вземането. Изложени са съображения за неправилна интерпретация от страна
на виззивника на съдържанието на поканата-предизвестие изпратена през
2019 г. до длъжника С. по преписката на ЧСИ Станимира Николова. С тази
покана банката била изразила недвусмислена воля за настъпването на
предсрочната изискуемост с изтичането на 7-дневен срок при липса на
доброволно плащане. Тези предпоставки били налице и предсрочната
изискуемост била настъпила именно в този момент. Твърди се, че срока по чл.
147, ал. 1 ЗЗД бил изтекъл, поради което иска срещу поръчителя бил правилно
отхвърлен. Твърди се, че по отношение на частичното отхвърляне на исковете
срещу главния длъжник, в подадената въззивна жалба липсвали конкретни
доводи в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за неправилност на
съдебния акт. Моли се потвърждаване на решението в обжалваната от банката
част, претендират се разноски и не се сочат доказателства.
Подадена е насрещна въззивна жалба от С. Д. С., чрез особения
представител адв. Евгени Атанасов срещу Решение № 290/08.02.2023 г. по гр.
дело № 8884/2021 г. по описа на БРС, в частта, с която е уважен предявения
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за наказателна
лихва в размер на 350,37 лв. за периода 14.04.2018 г. – 26.08.2019 г.
В нея се твърди, че клаузата на чл.6 от договора противоречи на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, поради което същата била
нищожна, а иска за мораторна неустойка бил неоснователен. Наказателна
лихва била 22,70%, който превишавал повече от два пъти законната лихва.
Моли се за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски и не се сочат доказателства.
Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба подаден от
3
„Първа инвестиционна банка“ АД.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно в цялост и допустимо в обжалваната част,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, срещу С. Д. С. и Н. Г. П..
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за наличието на облигационно правоотношение между страните по
сключени между тях договор за потребителски кредит № 347–165, сключен
между „МКБ Юнионбанк“ АД, чиито правоприемник е ищцовото дружество,
и кредитополучателя С. Д. С. на 14.11.2012 г. и договор за поръчителство от
същата дата, сключен между банката и поръчителя Н. Г. П.. Предоставеният
кредит бил изцяло усвоен, след което били извършвани плащания по
главницата, като последното такова в размер от 88. 90 лв., датирало от
03.10.2016 г., както и плащания по лихвата, с последно плащане от 03.10.2016
г. в размер на 43. 99 лв. и още едно такова от 60. 92 лв. от 17.05.2019 г., като в
исковата молба са посочени конкретните дати на плащане, внесени суми и
какво задължения се погасява чрез тях. Така или иначе се излага, че кредитът
е в просрочие от 15.08.2016 г., като към 31.03.2021 г. са налице 56 просрочени
месечни вноски за главница и 54 за лихва. Именно поради това била обявена
и предсрочна изискуемост на вземанията, за което
длъжникъткредитополучател бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
31.03.2021 г. Уведомен бил и поръчителят, който получил лично покана за
доброволно изпълнение на 15.03.2021 г. Твърди се в заключение, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 08.04.2021 г., след изтичането на
предоставения едноседмичен срок за доброволно изпълнение на
задължението.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Н. П.. Със същия се оспорват исковете по отношение на
него, като неоснователни. Твърди се, че даденото от него поръчителство е
прекратено на 14.12.2014 г., когато е изтекъл 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД, предвид уговорената автоматична предсрочна изискуемост по т. 30 от
договора за кредит, като излага подробно тезата си в тази връзка, поради
което и счита, че не следва да отговаря по исковете. Наред с това се излага, че
длъжникът С. е уведомен за предсрочната изискуемост лично на 19.08.2019 г.,
като му е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на
26.08.2019 г. Считано от тази дата отново бил изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД,
което изключвало отговорността на ответника П.. Оспорват се и претенциите
за лихви, като се излага, че договорни лихви не се дължат след датата на
обявяване на предсрочната изискуемост. Депозира се и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземанията по заповедта. Наред
с това се навеждат доводи, че претенциите за лихви и неустойки се основават
на неравноправни клаузи, които били нищожни, като отново се излагат
подробни доводи в тази насока, като се анализират конкретни клаузи от
4
договора за кредит, договора за поръчителство, стандартните условия и
общите такива, които обосновавали този извод.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника С. С., чрез назначения му особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат Атанасов. Оспорват се твърденията на банката за
настъпване на предсрочната изискуемост на 31.03.2021 г., както и на
просрочието по кредита, датиращо от 15.08.2016 г., като се твърди и че
поради това са събрани недължими лихви, като се развива подробно тази теза.
Заявява се също така, че предсрочната изискуемост е настъпила на 26.08.2019
г., съгласно преписка № 12197/16.07.2019 г. на ЧСИ Станимира Николова.
Поради това се сочи, че част от вземанията не са дължими, тъй като
договорни лихви не се дължат след датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, друга част съответно са погасени по давност, а някой начислени
два пъти, като излага подробно доводите си в тази връзка. Също навежда
доводи за наличието на неравноправни клаузи. Ответниците оспорват
извлечението от сметки, въз основа на което е издадена процесната заповед,
както и представените от ищеца писмени доказателства.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2
ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната
жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат
преразглеждането им.
Правилна е преценката на районния съд, че предсрочната изискуемост
на кредита е обявена на 19.08.2019 г., като е изпълнената процедурата по чл.
47 ГПК от ЧСИ, като залепянето на уведомлението е от датата 05.08.2019 г.
Константна е практиката на върховната съдебна инстанция, че уведомяване
от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана
за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя, както и че, липсват
строги изисквания към документа, в който е направено обявяването по чл. 60,
5
ал. 2 ЗКИ. Достатъчно е документът да съдържа недвусмислено и конкретно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователно е възражението на банката, че с поканата си от 2019 г. не
е упражнено потестативното право да бъде обявена предсрочната
изискуемост на кредита. В текста на писмото изрично е записано, че то следва
да се счита за предизвестие за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
изцяло. Веднъж обявена предсрочната изискуемост не може да настъпи
втори път, в зависимост от желанието на кредитора, поради което е
ирелевантно новото връчване на идентично предизвестие през 2021 г.
Дори и да са осъществявани в последствие преговори между банката и
длъжника с цел договаряне на условията по които ще се изплаща кредита,
това не може да заличи материалноправната промяна в облигационното
отношение и настъпилата вече предсрочна изискуемост.
При всички случаи срокът по чл. 147 ЗЗД за предявяване на претенцията
на банката срещу поръчителя изтича най-късно през 2020 г. Заявлението
срещу него е депозирано в съда едва на 14.04.2021 г., поради което правилно
първостепенния съд е констатирал, че преклузивният срок е изтекъл и
правоотношението с поръчителя е прекратено, поради което искът срещу него
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съобразно гореизложеното се налага извод, че правилно
първостепенния съд е определил вземанията, които са погасени по давност.
Тази преценка районния съд е направил въз основа на заключението по
назначената счетоводна експертиза, срещу което не се възразява в
настоящото въззивно производство. Вещото лице е посочило за кои вземания
за възнаградителна лихва съобразно настъпилите падежи преди предсрочната
изискуемост е изтекъл тригодишният давностен срок, като е изчислен и
размерът на дължимата главница. Не са налице основания експертното
заключение да не бъде кредитирано. Същото е обективно и компетентно
дадено и не противоречи на останалите доказателствени материали.
Оплакването на въззивнка-ответник, че не дължи мораторна неустойка,
тъй като клаузата на чл.6 от договора противоречи на чл.33, ал.1 и ал.2 от
Закона за потребителския кредит е неоснователно. От представеното от
вещото лице заключение не може еднозначно да се направи извод, че
предвидената неустойка за забава превишава размера на определената с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2014 г.),
законна лихва. Въпреки това дори и да се приеме, че неустоечната клауза е
нищожна, то тя би била частично нищожна само за размера над законната
лихва за забава. Въззивният съд намира, че размерът на присъдената от
първоинстанционния съд наказатeлна лихва е правилно определен съобразно
гореизложеното и не надвишава дължимата за процесния период законна
лихва за забава.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
настоящия въззивен състав намира възраженията във въззивната жалба за
неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
6
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на
никоя от обжалвалите страни, тъй като въззивният съд намери за
неоснователни, както първоначално подадената въззивна жалба, така и
насрещната въззивна жалба.
Тъй като по делото липсва предварително внесен депозит от ищеца за
възнаграждение за особения представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК на ответника, въззивника-ищец следва да бъде осъден да заплати
дължимото възнаграждение в полза на адв. Евгени Атанасов.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290/08.02.2023 г. по гр. дело №
8884/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 47, ал. 6 ГПК „Първа инвестиционна
банка“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Евгени Атаносов – особен
представител на С. Д. С. с ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв.
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7