№ 9728
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110100094 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на М. О. Д., действаща лично и като законен представител на
малолетните си деца И. И. Д. и О. И. Д. срещу И. Д. Д. с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Първата
молителка твърди, че ответникът е нейн съпруг и баща на малолетните молители.
Семейството е живеело заедно с в семейното жилище в гр. Банкя, ул. „Булаир“ № 13В,
представляващо триетажна къща. В молбата се твърди, че през последните месеци пред
депозиране на молбата отношенията в семейството били силно влошени, но съпрузите
продължавали да живеят заедно. Сутринта на 31.12.202г. ответникът Д. заминава заедно с
децата за гр. Банско, като се връща вечерта за посрещане на новата година. При завръщането
децата били дистанцирани и подтиснати. Същата вечер ответникът предлага да посрещнат
новата година на Витоша, посока Копитото, като самият заминава за там по-рано със сина
им. Семейството се събира там към 23.15-23.30ч. Майката забелязва, че детето О. е с подути
от плач очи и когато поисква да разбере каква е причината детето започва да говори, че
майка му е лош човек, защото иска да се разведе с баща му, че ще направи така, че да не се
виждат с баща си, ще го изхвърли на улицата, че баба му и дядо му по майчина линия са
много лоши хора. Докато майката успокоява сина в този момент бащата обяснява същите
неща на дъщеря им И.. Майката успява да успокои децата и всички заедно се прибират в
семейното жилище. След прибирането си към 1.00-1.30ч. съпрузите се скарват, като
ответникът започва да псува и заплашва молителката Д.. Децата чуват този скандал и
отново се разстройват. Тези думи и заплахи предизвикват у молителите страх и напрежение.
То продължава и след поредния скандал на 01.01.2023г. между 17 и 18ч. тогава в кухнята
отново става спречкване между страните, при което ответникът нарочно сам се удря в шкаф
и обвинява за това молителката, за да разстрои децата. молителката твърди, че тези действия
на ответника представляват психически тормоз за нея и общите им деца . Моли съда да
наложи мерки за защита по ЗЗДН за себе си и за малолетните си деца. Претендира разноски.
Ответникът И. Д. Д. в депозиран писмен отговор оспорва твърденията в исковата
молба. Заявява, че с молителката Д. са съпрузи от четиринадесет години, а двойка от
1
двадесет години. Заедно са преминали през много трудности в това число и относно
раждането на децата, които са в резултата на процедура ин витро. През целия съвместен
жИ.т е полагал усилия до осигури спокойно, щастлИ. и задоволена съществуване на
семейството си, като през това време молителката не е работила нито един ден. Водила се на
работа в една от фирмите на ответника. Според ответника отношенията им с е влошили през
последната година вследствие на намалелите приходи от неговия бизнес. Той стопанисвал
автомивка и пункт за ГТП в гр. София по ул. „Дамян Груев № 8. Съпругата му започнала да
изисква все повече средства от него, а приходите му значително намалели, а се увеличили
разходите. В същото време ответникът констатирал нередности във воденето на касата от
майката на молителката – Детелина и се наложило да прекрати трудовия й договор. Скоро
след това преустановил и деловите си взаимоотношения с тъста си, който стопанисвал
пункта за ГПТ също поради констатирани нарушения и злоупотреби. Тези събития довели
до влошаване на отношенията в неговото семейство. Описаната ситуация допълнително се
влошила от забраната на съпругата му децата да общуват с неговите родители, защото им
била обидена за нещо. Описаните обстоятелства накарали ответника да преосмисли целия си
досегашен жИ.т и решението да се съобразява с всички капризи и прищевки на съпругата
му и нейните родители. През месец декември 2022г. съпрузите започнали да обсъждат
развод по взаимно съгласие и двамата се свързали с адвокати. Между страните започнали
спорове и пазарлъци за семейното им имущество и за режима на лични отношения на децата
с бащата. Ответникът потвърждава, че е решил да сподели с децата намерението да се
разведат с майка им, защото считал че е редно и те да знаят и да им бъда обяснена гледната
точка на всеки един от родителите. Обяснил на сина си, че каквото и да се случи между
родителите те ще продължават да обичат децата си и да се грижат за тях. Ответникът
потвърждава, че детето се е разстроило и заплакало, но той счита, че казването на истината е
правилния подход в случая пред децата. В този момент дошла съпругата с дъщеря им и
вдигнала скандал, че настройвал децата срещу нея, но той се опитал да го прекрати, за да не
се карат пред тях и допълнително да ги разстройват. В същото време съпругата търсела
повод за скандал в присъствието на децата, влизайки в ролята на жертва. Доказателства за
това е, че на 01.01.2023г. е подала сигнал в 09 РУ на СДВР по който е образувана преписка
вх. № 388-400-4/01.01.2023г. В същото време е стартирала и бракоразводно дело, образувано
под № 612/2023г. по описа на СРС като със сигналите за насилие се опитва да събере
доказателства в нейно полза. По отношение на третия твърдян акт на насилие, при който си
е ударил главата в кухненски шкаф, за да стресира детето О., ответникът твърди, че той
действително се е случил. Умишлено или не съпругата му го е ударила, а опитът й да го
представи като акт на домашно насилие спрямо нея според ответника е достигане на нови
висоти в правните абсурди, чрез използване на психологическия похват – проекция. Към
отговора е приложена разпечатка от вайбър кореспонденция между страните, с която
съпругата настоява да получава половината от оборота на търговския обект на ответника, в
противен случай, ще го „взривяла“. По изложените съображения моли за отхвърляне на
молбата за защита като неоснователна. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 03.01.2023г. молителката М. О. Д. подробно описва актове, които
според нея са такива на домашно насилие, извършени от нейния съпруг – ответника И. Д.,
по отношение на нея лично и на двете им малолетгни деца – О.и и И. Дочинови - на девет
години. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката
декларира, че от ответника И. Д. са извършени актове на домашно насилие както следва – на
31.12.2022г. в гр. София на отбивката за копитото, на 01.01.2023г. в периода 01-01.30 ч. в
дома им гр. Банкя, ул. Булаир № 13В и на същата дата отново в къщата им в периода 17.-
18.00ч. С допълнителна молба от 05.01.2023г. молителката е уточнила, че на посочените
дати и часове ответникът е извършил действия, с които е упражнил актове на психическо
насилие по отношение на нея и децата, което е довело до разстройване, объркване и уплаха
у тя. С допълнителната молба се твърди, че молителите нямат твърдения за физически
2
актове на насилие , а само са психически.
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че молителката М. Д. и Ответникът И. Д. са съпрузи, а малолетните
молители – О. и И. Д.и са техни деца, родени по време на брака. Установи се, че страните са
в процес на развод, като по искова молба на съпругата е образувано гр.д. № 61/2023г. по
описа на СРС, 83състав.
От показанията на разпитания по делото свидетел Детелина Христова – майка на
молителката Д. се установи, че страните са решели да се развеждат. Свидетелката научила за
това преди нова година. Децата били много разстроени от това обстоятелство. Бащата бил
им казал това. Свидетелката разказва, че страните вече не живеят заедно. Дъщеря й се
водела на работа във фирма на съпруга си, но много рядко ходела на работа, за семейството
се грижел зет й.
От разпита на свидетеля Милан Зарев, приятел на двамата съпрузи, се установи, че
страните са били в процес на развод. Преди новогодишните празници молителката ходила да
се консултира със свидетеля, търсела адвокат за развода си. При разговора свидетелят Зарев
се опитал да я успокои и да я посъветва да подходи разумно към проблемите, които имат със
съпруга си, но тя заявила, че ако искала можела да го вкара в затвора и да му изкара
ограничителна заповед, ако не се съгласял с нейните условия. Искала имота в Банкя,
половината от оборота и месечна издръжка от 5000 лв. съдът кредитира показанията и на
двамата разпитани по делото свидетели, доколкото те отразяват лични впечатления от
отношенията между съпрузите.
По делото е представено копие от пр.пр. № 4626/2023г. по описа на СРС и копие от
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 23.01.2023г.
По делото е приобщен социален доклад от ДСП „Люлин от 26.01.2023г. Той е
изготвен след среща с двамата съпрузи и децата. Всеки от съпрузите излага своята гледна
точка към събитията в новогодишната нощ, твърдейки че другият е виновен. Децата са
споделили, че са натъжени от раздялата на двамата си родители и биха искали да живеят с
тях заедно. Привързани са и към двамата. Баща им не живеел с тях. Според О. майка му го е
изгонила, според И. сам си е тръгнал. Заключението на социалните работници е, че за децата
се полагат адекватни грижи с оглед тяхната възраст. В същото време отношенията между
родителите са силно конфликтни, което в бъдеще ще рефлектира върху психиката на децата
при въвличането им в споровете на родителите.
Други доказателства не са ангажирани от молителката в хода на настоящото
производство.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава. Съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН защита по закона може да се търси срещу
съпруг.
По отношение на формулираните искания за защита се установява следното:
Страните са съпрузи и техните две малолетни деца. По делото е безспорно
установено, че ответникът Д. е провел на 31.12.2022г. разговор със своите деца О. и И. Д.,
при който ги е информирал, че с майка им се развеждат. Установи се, че този разговор е
разстроил децата, но не заради самото му провеждане, а заради ситуацията, в която и
двамата съпрузи са поставили децата си – в центъра на грозен скандал и разправии за
подялба на семейното имущество и печалбата от бизнеса. Същото е положението по
отношение и на останалите два твърдени акта на насилие. допълнително са намесени и
родителите на съпругата, които също имат роля в обтягането на отношенинута в
семейството, към които от своя страна децата са силно привързани.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че в
3
настоящия случай остана недоказано извършването на твърдените от молителката актове на
домашно насилие. Молителката М. Д. не ангажира доказателства за твърдeните актове на
домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл.
146, ал. 1 от ГПК. Липсват свидиетели на актовете на психическо насилие. Съдът в
мотивите си не коментира приложената разпечатка от разговори между страните, с които се
изяснява мотивът за сезиране на съда с молбата за защита. Съдът не коментира
допълнително и твърденията на молителката в хода на устните състезания за наличен
синдром на родителско отчуждение, формиран от ответника по отношение на молителката
Д., защото данни за такъв не се събраха по делото. Освен това такова твърдение липсва в
сезиращата молба. Нещо повече този синдром е резултат от целенасочено въздействие върху
психиката на децата от отглеждащия децата родител, какъвто в момента е майката, а и преди
раздялата тя е била родителят, прекарвал повече време с децата, защото никога не е
работила ефективно.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на
твърдяния от нея акт на насилие, посочен от молителката и отразен в доклада на съда по § 1
от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК
Съдът намира за необходимо да изложи в настоящето решение така констатираните
по делото обстоятелства и всички събрани доказателства, тъй като те, макар и да не са пряко
и непосредствено свързани с конкретните актове на твърдяно домашно насилие на сочените
от молителите дати, дават обяснение за поведението на молителаката Д. и как се е отразило
то върху психиката на децата на страните И. и О. Д.и, за причините, поради които децата
изпитват несигурност и дискомфорт, което пък е от косвено значение за извършване на
преценката - осъществен ли е действително или не акт на домашно насилие спрямо тях от
страна на баща им – ответника Д..
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Спорът в случая е концентриран по въпроса дали спрямо молителите са осъществени
актове на домашно насилие на сочените дати, изразяващи се в във вербална агресия от
бащата спрямо майката и нейни роднини в присъствието на децата, във въвличането им в
конфликт с другия родител, което е провокирало у тях психически дискомфорт,
безпокойство и тревога. Т.е дали поведението на ответника би могло да бъде
квалифицирано като акт на домашно насилие от вида на психическо и емоционално такова,
според легалната му дефиниця в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо децата и тяхната майка, а описаното в молбата и установено по
делото поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците
4
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
Макар че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията за домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН на молителите може да служи като доказателство, тя разкрива поредица от три
случки, описани с оценъчни съждения. Поради което представената от молителката Д.
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на годно доказателствено средство, тъй
като не съдържа всички индивидуализиращи белези на твърдяния от нея акт на насилие,
посочен от молителката и отразен в доклада на съда по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146,
ал. 1 от ГПК.
При така установеното по делото, въз основа на събраните по делото доказателства
съдът достигна до правния извод, че твърдените три акта на домашно насилиe не са
установяват както да са такива на домашно насилие така и да са извършени изобщо от
ответника. Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без
уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителите
против ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката М. Д. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по
молбата за защита в размер на 25 лева.
Ответникът Д. е претендирал възстановяване на сторените в производството разходи
за адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Своевременно е представен списък по чл. 80, от
ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023г. , в който е удостоверено
заплащането му. По изложените съображения съдът намира, че молителката М. Д. следва да
бъде осъдена за заплати сторените от ответника разноски в размер на 800 лв.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителката М. Д. трябва да
останат за нейна сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. О. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Банкя, ул. „Булаир“ № 13В, действаща лично и като майка и законен представител на
малолетните деца – И. И. Д., ЕГН ********** и О. И. Д., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 621 вх. Г, ап. 17 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с
която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. О. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Банкя, ул. „Булаир“ № 13В, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. О. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Банкя, ул. „Булаир“ № 13В, да
заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 621 вх. Г, ап. 17
сумата от 800 лв. представляващи сторени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. О. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Банкя, ул. „Булаир“ № 13В, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6