РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. ХАСКОВО, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500731 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №26159/11.Х.2021 г. постановено по гражданско дело
№1582/2020 г. Районен съд-Димитровград признава за установено , че П. Г.
Г., ЕГН ********** от град ***, дължи на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* гр. ***, сумата от 1727,36 лева (хиляда
седемстотин двадесет и седем лева и 0,36 ст.) - главница по Договор за
паричен заем № *** г., сключен с „Вива кредит" ООД, ведно с обезщетение за
забава в размер на 33,90 лева / тридесет и три лева и 0,90/ - законна лихва за
периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва от
06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение № 260106 от 08.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 1179/2020 г. по
описа на Димитровградския РС, като отхвърля исковете за следните суми:
1
369,64 /триста шестдесет и девет лева и 0,64 ст. договорна лихва от 11.02.2019
г. до 23.03.2020 г., 698,20 лева / шестстотин деветдесет и осем лева и 20 ст./ -
неустойка за неизпълнение на задължение, 115 лева /сто и петнадесет лева/-
разходи и такси за извънсъдебно събиране, като неоснователни и недоказани.
С решението се осъжда П. Г. Г., ЕГН ********** от град ***, да
заплати на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
И.Ц.К. и Я.Б.Я., сумата от 152/сто петдесет и два/ лева, направени по
заповедното производство разноски и сумата от 434/четиристотин тридесет и
четири/ лева, направени в настоящото производството разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
С решението се осъжда "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.*** представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., да заплати на П. Г. Г., ЕГН
********** от град *** сумата от 186/сто осемдесет и шест/ лева-разноски по
настоящото исково производство, съразмерно с отхвърлената част на
исковата претенция.
Обстоятелства по обжалването
П. Г. Г., ЕГН ********** от град *** е останала недоволна от
постановеното решение,поради което го обжалва като неправилно и
незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено в осъдителната му
част.РС-Димитровград в разрез със закона приел,че е извършено надлежно
прехвърляне на вземането на „Агенция за контрол на просрочени вземания“
ЕООД от страна на кредитодателя.Поради това и дружеството нямало активна
легитимация.,не било и носител на правото на вземане на присъдената
сума.Въпросната цесия не била съобщена надлежно на длъжника,в случая
въззивницата,преди подаване на на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.,поради което и не пораждала действие спрямо нея.
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
********* ,гр.*** представя отговор на въззивната жалба,като обосновавав
нейната неоснователност и правилността на обжалваното решение.
Пред първата инстанция безспорно се установили кредитното
2
правоотношение между „Вива Кредит“ООД и П.Г.,че последната е получила
въпросната сума като заем.Доказало се и че вземането по това
правоотношение с договор за цесия е прехвърлено надлежно на въззиваемото
дружество.Длъжникът по вземането бил надлежно известен за цесията с
представянето на исковата молба и приложенията към нея,сред които бил и
договорът за цесия.Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно
активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за
жалбоподателят правни последици.Същата е обективиран израз на нейните
субективни права.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба-доколко извършената цесия обвързва
и П.Г..
Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са
участници в заповедно производство с издадена заповед № 260106/08.Х.2020
г.. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1179/2020 г.
на РС-Димитровград за сумите обект на установителната претенция,
предявена от заявителят „Агенция за контрол на просрочени вземания“
ЕООД,предвид представено възражение от П.Г. и по която е постановено
обжалваното пред въззивния съд решение.
Няма спор по делото,че действително П.Г. е получила сумата от 2 000
лева като заем по силата на договор за кредит „Вивакредит План“ № *** г.
сключен между нея и „Вива Кредит“ ООД, с което е изпълнена хипотезата на
чл.240 от ЗЗД. Възникнало е и задължението на Г. да погасява посочените
3
вноски в съответния план към договора.Съобразно обективния предмет на
договора и субективния обхват на същия,то тази сделка изпълва хипотезата и
на чл.9 от ЗПК-процесния кредит е потребителски.РС-Димитровград е
приложил разпоредбите на ЗПК в случая,което обаче не е предмет на
настоящото производство. От събраните доказателства,вкл. и приетата
съдебно-счетоводна експертиза,се установява,че като длъжник по това
правоотношение П.Г. дължи сумата от сумата от 1727,36 лева остатък от
неплатената главница по договора за наем,ведно с обезщетение за забава в
размер на 33,90 лева за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В договора за този потребителски кредит е предвидено правото на
заемодателят да претхвърля вземанията си по него на трети лица съобразно
чл.3 ал.I т.1 ,с което е осъществено условието на чл.26 от ЗПК.
С рамков договор от 01.ХII.2016 г. заемодателят „Вива Кредит“ ООД
прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД свои
вземания по договори за кредит,всяко индивидуализирано с приложение.В
такова приложение №1/02.III.2020 г. вземането на „Вива Кредит“ ООД
спрямо П.Г. е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ под №*** с посочена главница от 1 727.36 лева. Въпросната
цесия е съобразена с изискванията на чл.99 от ЗЗД,като същата обхваща
действително установено задължение на Г.,посочено по-горе.
В рамковия договор за цесия,чл.4.5 предвижда кумувачът на вземанията
на известява длъжниците.Такова уведомление има представено по делото,но
няма никакви доказателства същото да е достигнало до длъжника по
прехвърленото вземане П.Г..
На основание чл.131 от ГПК на последната редовно е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея,вкл. и тези относно въпросната
цесия,на 20.I.2021 г.
Безспорно е,че действието на цесията се разпростира спрямо третите лица
и спрямо длъжника от момента на съобщаването й на последния,съобразно
чл.99 ал.IV от ЗЗД. Към момента на издаване на заповедта за изпълнение и
към момента на предявяване на исковата молба процесната цесия не е
съобщена на длъжника.Това обаче не е пречка цесионера да се легитимира
като заявител и като ищец,съобразно т.10Б от Тълкувателно решение № 4 от
4
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.Иск по чл.422 от ГПК
може да предяви не само цедента, но и цесионерът.В тази насока следва да се
има предвид,че чл.422 от ГПК е фикция, а в периода от заявлението до
исковата молба няма висящ исков процес по установяване на вземането. При
предявяването на този иск в срока по чл.415 ал.IV от законът фингира
състояние на висящ исков процес с обратна сила - към момента на
заявлението.
Процесната цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника,тъй-като изходящото от цедента уведомление е връчено на Г. като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл.235 ал.III от ГПК.
Ето защо първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.Въззивния съд изцяло споделя
изложените мотиви от РС.Димитровград,поради което и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях.
Съобразно изхода от делото и на основание чл.78 ал.VIII от ГПК
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от НЗПП следва на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД да се присъдят разноски в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1
от ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26159/11.Х.2021 г. постановено по
гражданско дело №1582/2020 г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН ********** от град ***, да заплати на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********
гр. ***сумата от 100 лева разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6