Р Е Ш Е Н И Е
№...
30.03.2012г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 05.03.2012г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Т.А., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №376 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда.
Исковете са предявени от Е.А.Д., А.В.Д. и Е.В.Д. ***, чрез пълномощника им адв.В.П. срещу “М. М.-И.” ЕАД, клон Рудник “Трояново-3” с.Медникарово, общ.Гълъбово. С исковата молба се твърди, че В. А. Д. – наследодател на ищците е работил в ответното предприятие на длъжността “вулканизатор” от 1995г., а с допълнително споразумение от 01.07.2008г. е бил преназначен на длъжност “машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ”. На 28.06.2010г. В. А. Д., заедно с негови колеги е следвало да монтира ново гумено платно на междинна лента на багер Рс 2000-№5. В. А. Д., заедно с Х.К.Г. и кранистът И.Н. е трябвало да вдигнат на багера инструментите и лентата, която е трябвало да се монтира. За вдигането на лентата била използвана метална тръба, прекарана през оста на ролката, като в двата й края имало заварени “уши”, за които се свързва сапана за вдигане на товара. При повдигане на товара от автокрана, В. Д. се оказал под него. Едното от ушите се скъсало, ролката с лентата паднала и го затиснала. От получените увреждания В. А. Д. починал. С Разпореждане №94/08.07.2010г. на РУСО-Стара Загора злополуката с В. А. Д. е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Ищците твърдят, че смъртта на техния съпруг и баща им е причинил болки и страдания, тъй като последният бил стожерът на семейството, който ги крепял и свързвал. Твърдят, че все още не могат да преодолеят загубата му и да се примирят с ранната му и внезапна смърт. Техните болки и страдания се задълбочили от отношението на работодателя, който считал, че вина за злополуката имал пострадалия. Ищците твърдят, че на 28.06.2010г. на техния наследодател не е бил извършван дневен и/или периодичен инструктаж по техника за безопасност на труда, свързан с възложената му работа на същата дата. При извършена проверка от Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора било констатирано, че за възложената работа работниците са ползвали работно оборудване не по предназначение, както и че липсват утвърдени от работодателя правила/инструкции за безопасни и здравословни условия на труд при монтаж и демонтаж на междинна лента. Това породило за ищците правен интерес да предявят настоящите искове.
Молят съда да осъди ответника да заплати сумата от 300 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Е.А.Д. болки и страдания от смъртта на съпруга й В. А. Д., настъпила в резултат на трудова злополука на 28.06.2010г., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане.
Молят съда да осъди ответника да заплати сумата от 120 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от А.В.Д. болки и страдания от смъртта на баща му В. А. Д., настъпила в резултат на трудова злополука на 28.06.2010г., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане.
Молят съда да осъди ответника да заплати сумата от 120 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Е.В.Д. болки и страдания от смъртта на баща й В. А. Д., настъпила в резултат на трудова злополука на 28.06.2010г., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане.
Претендират и направените разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва обстоятелството, че В. А. Д. е бил в трудови правоотношение с Рудник “Трояново – 3”, като от 2008г. е преназначен на длъжността “машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ”. Ответникът твърди, че за месец Юни 2010г. в участък “Вулканизации” е проведен периодичен инструктаж, като в книгата за инструктаж под №57 срещу името на В. А. стои саморъчният му подпис. На 28.06.2010г. на В. А. е бил проведен ежедневен инструктаж, като по време на инструктажа работниците били запознати със спецификата на работа, дадени са указания как да се изпълнява възложената работа. Било отбелязано и краткото съдържание на темата на инструктажа: “ТБ /техническа безопасност/ при лепене на багерна лента /междинна – Rs-2000/”. На този ден на пострадалия В. А. било възложено заедно с негови колеги да монтират ново гумено платно на междинна лента на багер Rs-2000 №5. Съставен бил Наряд №1/28.06.2010г. от Я. Пенев, в който било посочено ръководителя и работниците, на които била възложена работата, вида на работата, вида на дейностите, които следвало да бъдат извършени предварително, а именно да се изключат двигателите, да се поставят табели “работят хора”, да се извърши трудова безопасност при качване и застопоряване и т.н. Записан бил точният час, в който са взети мерките по безопасност – 8,40 часа. Ответникът не оспорва обстоятелствата, при които е настъпила злополуката с В. А., както и че злополуката е трудова. Твърди обаче, че злополуката е и в резултат на нарушения на трудовата дисциплина от страна на пострадалия, а именно недопустимо навлизане от негова страна в зоната под повдигнатия товар, окачване на товара на тръба, която не е била специално подготвена за повдигане на товара, при окачване на товара носещият сапан е закачен за “ушите”, а не прихванат през тръбата. Поради тази причина ответникът счита, че пострадалият при трудовата злополука е проявил груба небрежност при изпълняване на възложената му работа и са налице основанията за намаляване отговорността на работодателя, съобразно разпоредбите на чл.201, ал.2 от КТ.
Моли на основание чл.219, ал.1 от ГПК да бъде привлечено като трето лице – помагач на ответника ЗАД “В.”, с което ответникът има сключен договор за застраховка.
Моли съда при постановяване на решението си да вземе предвид сумите, изплатени или дължими, съгласно договора за застраховка със ЗАД “В.” гр.София. Моли да бъдат присъдени разноските по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът е конституирал в качеството на трето лице-помагач на
ответника ЗАД “В.” АД. Становището на третото лице е, че не следва да бъде
изплатено застрахователно обезщетение на наследниците на пострадалият В. А. Д.,
тъй като било установено, че настъпилата трудова злополука е в следствие на
нарушения на правилата за безопасност на труда, както и че същия е бил под
влияние на алкохол, установено със съдебно-медицинска експертиза по
образуваното досъдебно производство. Третото лице
изразява становище, че следва да бъде занижено евентуално присъденото обезщетение
за наследниците на пострадалият В. А. Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото копие на Удостоверение за
наследници №39/30.06.2010г. от кметство с.Л., общ.Л., обл.Хасково,
ищците са наследници на В. А. Д.,***, починал на 28.06.2010г.
Не се спори между страните, а и от представеното копие на
Трудов договор №0196/27.12.1995г. и копие от трудовото досие на В. А. Д., се
установява, че същият е работил при ответника по трудово правоотношение от 27.12.1995г.,
на длъжност “вулканизатор”, преназначен на длъжност “машинен оператор
вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ”.
От представените и приети като писмени доказателства копие на Разпореждане №94/08.07.2010г. на РУСО-Стара Загора; копие на Декларация за трудова злополука №17/30.06.2010г.; копие на Заповед №26/02.07.2010г. на Директора на РУСО-Стара Загора; копие на Протокол №26/07.07.2010г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от РУСО-Стара Загора; копие от Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката от Рудник “Трояново-3” с.Медникарово; копие от Протокол за извършена проверка от Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, се установява, че на 28.06.2010г. около 09,45 часа по време на работа, при извършване на монтаж на ново гумено платно на междинна лента на багер Рс 2000-№5 и повдигане с кран на навито на руло лентово платно за междинна лента е използвана тръба със заварени в двата края “уши”, като пострадалият В. А. Д. е бил непосредствено под повдигнатия товар и при повдигане на товара с крана, се къса едното “ухо” на тръбата и рулото с лентата затиска пострадалия, вследствие на което същият почива на път за болницата, което е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Било е извършено разследване на злополуката от страна на НОИ ТП-Стара Загора, от страна на работодателя и от страна на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Стара Загора. При разследването на трудовата злополука са установени нарушения на правилата за безопасност на труда от страна на пострадалия работник, от страна на други работници от Рудник “Трояново-3” и от страна на работодателя. На няколко работници са съставени актове за установяване на административни нарушения и са издадени наказателни постановления от Дирекция “Инспекция по труда” гр.Стара Загора, а на работодателя са направени предписания за отстраняване на нарушенията.
За трудовата злополука е образувано Досъдебно производство № 160/2010г. по описа на РУП гр.Гълъбово и Прокурорска преписка №2723/2010г. на ОП – гр. Стара Загора срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е причинил смъртта на В. А. Д., което е прекратено от ОП – гр. Стара Загора, тъй като деянието не съставлява престъпление с влязло в сила постановление от 11.11.2010г. По досъдебното производство е била извършена съдебно-медицинска експертиза на труп, която е установила причинно-следствената връзка между причинените при трудовата злополука травматични увреждания и настъпилата смърт. Била е взета кръв за изследване за наличие на алкохол, като изследването е извършено в БНТЛ към ОДП гр.Стара Загора и е било установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия В. А. Д. 1,52 промила. Това заключение на съдебно-медицинската експертиза е дало основание на третото лице, подпомагащо ответника ЗАД “В.” гр.София да откаже да изплати на наследниците на В. А. Д. застрахователното обезщетение по сключения договор за застраховка между работодателя и ЗАД “В.” гр.София.
Съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителните пояснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание, при трудова злополука ищецът е получил гръдна травма, довела до неефективни дихателни екскурзии, вследствие множествени счупвания на ребра двустранно, както и голяма кръвозагуба. Вещото лице дава заключение, че трудовата злополука е настъпила вследствие припокриването на два основни фактора – технически неизправно и несъответстващо съоръжение и присъствието на човек под товара. Вторият фактор е продукт на поведението на пострадалия и било възможно това поведение да е повлияно от установеното алкохолно опиване. При изследването, извършено от БНТЛ при ОДП гр.Стара Загора се установило, че в кръвта на пострадалия има наличие на алкохол 1,52 промила, което съответствало на средна степен алкохолно опиване. Средната степен се характеризирала със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително подтискане на централната нервна система с понижение на чувствителността за болка. От друга страна, вещото лице изразява становище, че при анализ на трудовия травматизъм се среща случаи на непредпазливо поведение без алкохолно повлияване. По делото нямало данни, че пострадалият се е оказал под падащия товар именно под влиянието на алкохол.
Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и допълнителните пояснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание, при извършваната от пострадалия В. А. Д. и неговите колеги работа на 28.06.2010г. са били допуснати нарушения на Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения от 2006г. и на Инструкцията за устройство, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения с повишена опасност, ползвани в “Мини Марица – изток” ЕАД, като е било използвано “товарозахващащо приспособление” – на място направена тръба, за която не е имало данни дали съответства на изискванията, на теглото на повдигания товар, не е била маркирано за допустима товароподемност. Освен това, пострадалият В. А. Д. е действал в качеството на “прикачвач” без да е имало данни, че има такава правоспособност. Вещото лице е установило нарушение на чл.26 и 27 от Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения от 2006г., касаещи правоспособността на лицата, които окачват товарите към повдигателните съоръжения – “прикачвачи”, което те имат право да извършват само след провеждане и документиране на първоначален и ежегоден инструктаж и проверка на знанията. Нарушен бил и чл.38, ал.1 от същата наредба, вменяващ задължение на ползвателите на повдигателните съоръжения да предоставят срещу подпис на “прикачвачите” графични схеми за начините за привързване на товарите. Такива документи с подписи на “прикачвачите” не били съставени. Вещото лице изразява становище, че работодателят е длъжен да осигури техническо оборудване за извършване на възложените на работниците дейности, но при проверката му е установило, че такова оборудване не е било предоставено и работниците “използват кой каквото намери”.
За установяване на твърденията и възраженията на страните съдът е допуснал събирането на гласни доказателства.
От показанията на свидетеля А. А. Д. – съпруг на ищцата Е.В.Д., се установява, че семейството на В. А. Д. много тежко приема загубата му. Свидетелят твърди, че В. А. Д. е бил стожерът на семейството, съпругата му – тъщата на свидетеля била безработна и изцяло финансово зависима от съпруга си. След инцидента тя се затворила в себе си, често плачела. Съпругата на свидетеля – ищцата Е.В.Д., също била много разстроена от внезапната смърт на баща си. Ищците трудно възприели факта, че за смъртта на техния близък не били уведомени официално от работодателя. И тримата ищци често посещавали гробищния парк, като синът и дъщерята на починалия В. А. Д. се стараели по-често да посещават майка си, за да са близо до нея в трудното й ежедневие.
От показанията на свидетеля М. А. Д. се установява, че същата е близка на семейството на пострадалия В. А. Д.. Свидетелката познавала семейството от много време, тъй като живеела в с.Л. и била съученичка на В. А. Д.. Много често контактувала с ищците и виждала, че понасят загубата на В. много тежко. Смъртта му била внезапна и много шокираща и семейството още не можело да се отърси от случилото се. В. бил много добър човек, много работлив и грижовен. Съпругата му – ищцата Е.А.Д. не е работила от повече от 10 години и била изцяло на издръжка на съпруга си. А.В.Д. и Е.В.Д. много често посещавали майка си, за да не е сама. Всяка седмица ходили на гробището, а Е.А.Д. ходила и през седмицата.
От показанията на свидетеля И.М.М. се установява, че същият работи при ответника като “Ръководител участък”. Негово задължение е било да извършва ежедневния инструктаж на работниците, включително и на В. А. Д.. Свидетелят обяснява организацията на работния ден, а именно че назначението на работната група е от 07.25 часа, при което работниците се запознават със задачите за деня, извършва се инструктаж, на всеки се казва с каква техника ще разполага за деня и работниците са подписват в Книгата за ежедневия инструктаж. След това в Книгата за ежедневния инструктаж се подписва и “Механик участъкът” срещу името на всеки работник, който се е подписал в книгата. Свидетелят твърди, че не помни за конкретния ден да е видял В. А. Д. да се подписва в Книгата за ежедневния инструктаж, но счита че именно той се е подписал в книгата, тъй като всеки работник лично се подписва. Свидетелят излага обстоятелства, че след инцидента е огледал мястото и използваното оборудване и е установил, че при извършената работа, при която е пострадал В. А. Д. не е била използвана тръба от работното оборудване, а друга случайно намерена тръба. Твърди, че тръбата от работното оборудване е дебелостенна с по-голям диаметър. Такава тръба е имало, тя е трябвало да бъде осигурена от цеха и да бъде взета от груповия отговорник, който бил отговорник по наряда. Въпреки това, обаче, не е била използвана тръба от работното оборудване. Свидетелят бил Председател на изпитната комисия за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД, която комисия е провела изпит на В. А. Д., за което е съставен Протокол №89/07.10.2009г. Свидетелят твърди, че изпитът се извършва като се задават въпроси на изпитвания работник, след което протоколът се подписва от изпитвания и от комисията в деня на изпита. Твърди, че пострадалият В. А. Д. е имал право и задължение да участва при монтаж и демонтаж на гумени ленти и е имал достатъчно познания да извършва тази дейност, както и да върши работата на прикачвач. В правомощията на свидетеля влизала и проверката за алкохол на работниците, която той извършвал периодично, изненадващо, но не ежедневно. В деня на злополуката свидетелят не е извършил проверка за алкохол. В допълнителния си разпит свидетелят И.М.М. обяснява процедурата за провеждане на изпит по безопасност на труда на работниците, за който изпит свидетелят е Председател на комисията. Видно от предявения на свидетеля Протокол №89/07.10.2009г. за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД, номерът и датата на протокола са изписани с различен шрифт и различен цвят мастило от имената на изпитвания, въпросите и имената и подписите на комисията. Свидетелят обясни, че протоколите се съставят предварително, а в деня на изпита се слага номера и датата на протокола. В началото на показанията си свидетелят казва, че секретарката нанася номера и датата на протокола и всичко се попълва от един човек и в един момент, след което излага противоречиво на първото си твърдение, че протокола се прави предварително, а номера и датата на протокола се вписват в деня на изпита от свидетеля, като Председател на комисията. По принцип изпитването на работниците ставало в работно за тях време. Комисията преценявала кога работниците имат време да бъдат изпитвани и ги викала. Нямало практика работниците да бъдат викани за изпит в почивни дни или по време на отпуска. Изпитът се провеждал всяка година, преди да изтече една година от датата на предходния изпит.
От показанията на свидетеля Т.Д.Н. се установява, че същият работи като “Вулканизатор” към Рудник “Трояново 3” с.Медникарово. Свидетелят твърди, че ежедневно се извършва инструктаж, като работниците не могат да започнат работа без да е проведен инструктажът. Същият се извършва от И.М.М.. В началото на работния ден се прави назначение като се разпределят хората по групи и места и се изготвя наряд за съответната работа. Инструктажът се извършва за безопасност на труда, след което всеки работник си пише името и се подписва в Книгата за ежедневния инструктаж. Всеки работник сам си пише имената, нямало практика някой от работниците да пише името и на колегите си. В деня на злополуката пострадалият В. А. Д. стоял до свидетеля при назначението, но свидетелят не помни дали В. Д. се е подписал в книгата. Месечният инструктаж се извършвал на 1-во число на съответния месец, за което всеки работни отново си пише името и се подписва в книгата. Свидетелят е бил отговорник по наряда на групата от работници, които в деня на злополуката с В. А. Д. са сменяли междинна лента на багер. В групата са участвали опитни работници, които и друг път са извършвали такава дейност. Пострадалият В. А. Д. също и друг път е бил вършил тази работа. Затова работниците от групата се разпределяли по места така, както са свикнали да работят. Свидетелят бил горе на багера. Свидетелят твърди, че в работното оборудване няма специална тръба, която да се използва за повдигане на лентата. При всеки случай, този работник, на който му се налага да използва тръба, сам решава каква тръба да използва. За същия ден нито механиците Я.П. и С. Милчев, нито “Ръководител участъка” И.М. не е предоставил работно оборудване и не е казвал какво работно оборудване да ползва групата при смяната на междинната лента на багера. Свидетелят твърди, че в момента на злополуката е бил качен много на високо и не е видял дали крана вдига гумената лента в момента на скъсването и падането на товара или повдигането е било спряно. Работниците имали практика да захващат лентите през ушите на тръбата, а не през самата тръба, тъй като в ежедневната си работа били установили, че така е по-безопасно.
От показанията на свидетеля Х.К.Г. се установява, че същият работи като “Вулканизатор” в Рудник “Трояново 3” с.Медникарово. В деня на злополуката - 28.06.2010г. е бил проведен ежедневния инструктаж, при който се обяснявало кой работник каква работа ще извършва през деня. Свидетелят твърди, че реално този инструктаж не се прави, работниците се подписват в Книгата за инструктаж, но всичко е формално. Свидетелят е бил заедно с пострадалия В. А. Д. на мястото на злополуката, като двамата са имали задължението да закачат гумената лента на крана за повдигането й до багера. Свидетелят твърди, че на никой от работниците не е предоставено работно оборудване, никой от ръководството не се интересува с какво оборудване се извършват възложените дейности. Много пъти работниците са искали въжета и тръби, но никой не им е предоставял такива. Работниците знаели, че оборудването, с което работят и които сами си осигуряват не отговаря на никакви изисквания. За конкретния ден свидетелят излага обстоятелства, че пострадалият В. А. Д. е намерил тръбата, с която да се вдига лентата и е ходил да й заваряват ухо, докато свидетелят е осигурявал други инструменти за работата. Когато свидетелят и пострадалият качили лентата на крана и той започнал да я вдига, свидетелят тръгнал към фургона с инструментите и не разбрал как и защо пострадалият се е озовал под товара, когато същият е паднал. Свидетелят твърди, че в момента на скъсването на завареното ухо на тръбата и падането на товара, повдигането е било спряно, като е разбрал от колегите си, че лентата е била на 3-4 метра височина.
От показанията на свидетеля К.Г.К. се установява, че същият работи като Ръководител отдел “Безопасни условия на труд” в Рудник “Трояново 3” с.Медникарово. Свидетелят твърди, че ежедневно се извършва инструктаж на работниците от Ръководителя на смяната или Началника на участъка, при който се конкретизират задачите за деня и мерките за безопасност, които трябва да се спазват. След провеждане на инструктажа работниците се подписват в Книгата за ежедневен инструктаж. Освен това се провежда ежемесечен инструктаж от 1-во до 10-то число на месеца и периодичен на всеки три месеца. На всички работници е бил провеждан изпит по безопасност на труда веднъж в годината. В деня на злополуката свидетелят не е провеждал инструктаж, отишъл е на мястото на произшествието след злополуката. Твърди, че товара е паднал от крана от височина по-висока от човешки ръст.
От показанията на свидетеля Я.П.Я. се установява, че същият работи като “Вулканизатор” в Рудник “Трояново 3”, но често му е възлагано да работи по заместване като “Механик участък”. В деня на злополуката свидетелят е работил по заместване като “Механик участък”, като е замествал титуляра С.М.. Когато замествал механик участъка свидетелят имал задължение да извършва ежедневния инструктаж на работниците. Твърди, че си спомня групата, в която е участвал пострадалия В. А. Д. и работата която им е възложена. Твърди, че тези работници многократно са извършвали такава работа, всяка група имала фургони, които били оборудвани с необходимите инструменти за работа. Свидетелят не е проверявал оборудването, но счита, че то е било стандартно и на работниците е било осигурено всичко необходимо. Задължение на ръководителя на групата е да определи схемата и начина на работа, както и кой какво оборудване да използва. В случая ръководител на групата е бил Т.Д.. На всички работници било известно, че не се стои под товар, който се вдига от кран. Абсолютно забранено било вдигането на товара да се спира, за да се постави някаква допълнителна “обица”. За деня на злополуката свидетелят не помни да е разговарял с пострадалия В. А. Д. и не помни нищо необичайно в неговото поведение.
От показанията на свидетеля С.Д.М. – “Инженер механик” в Участък “Вулканизация” в Рудник “Трояново 3” се установява, че същият участва в комисията за провеждане на изпита за безопасни и здравословни условия на труд. Обяснява, че протоколът се попълва в деня на изпита като същият се подготвя от секретарката, а датата и номерът на протокола се попълват от Председателя на комисията. Изпитът се провеждал през работно време като нямало практика работниците да се викат в почивни дни. Ако се наложело на някой работник да бъде изпитан по време на отпуск, отпускът му се прекратявал със заповед. Изпитът се провеждал веднъж годишно, преди да изтече една година от датата на предходния изпит.
От показанията на свидетеля С.И.М. - “Инженер механик” в Участък “Вулканизация” в Рудник “Трояново 3” се установява, че същият участва в комисията за провеждане на изпита за безопасни и здравословни условия на труд. Протоколът за изпита се попълвал от Председателя на комисията. Протоколът се подписвал в деня на изпита от членовете на комисията. Свидетелят твърди, че не е имало случаи да подписва протоколи за други дни. Изпитите се провеждали в работно време за работниците. Комисията гледала кои работници са на работа в деня на провеждане на изпита и ги викала.
От показанията на свидетеля д-р Р.М.Д. се установява, че същата е извършила съдебно-медицинската експертиза на труп по досъдебно производство №160/2010г. по описа на РУП-Гълъбово. Свидетелката обяснява, че при такава експертиза кръвта за изследване за наличие на алкохол се взема от дълбоките съдове и се поставя в химически чисти шишенца пълни догоре с парафинирана тапа. Изпраща се в лабораторията на БНТЛ при ОД на МВР гр.Стара Загора, от където се получава протокол с резултатите от изследването.
След извършена преценка по реда на чл.172 ГПК, съдът кредитира с доверие показанията на А. А. Д. и М. А. Д.. Свидетелите са близки до семейството на пострадалия В. А. Д. и имат най-преки впечатления от последиците от внезапната му смърт върху най-близките му. Показанията са логични и не противоречат на останалите доказателства по делото.
Съдът частично кредитира с доверие показанията на свидетеля И.М.М.. Същият работи в ответното дружество на ръководна длъжност и служебната му подчиненост е индиция за даване на показания в интерес на работодателя. Освен това част от показанията на свидетеля противоречат на другите доказателства по делото или са вътрешно противоречиви, а именно: твърдението на свидетеля, че на работниците е осигурено работно оборудване и в конкретния случай е осигурена тръба, отговаряща на изискванията противоречи на всички останали свидетелски показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на нормалната човешка логика. Нелогично е, при положение, че на работниците е осигурено “товарозахващащо приспособление”, отговарящо на изискванията, те да не използват това оборудване, а да търсят друго, да го приспособяват с допълнително направени заварки, без да са сигурни, че отговаря на теглото на товара. По отношение на провеждания ежегоден изпит за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД и съставения в тази връзка Протокол №89/07.10.2009г. за изпита на пострадалия В. А. Д., съдът намира за вътрешно противоречиви показанията на свидетеля И.М.М. за времето на съставяна на протокола. Веднъж свидетелят твърди, че протокола се съставя от секретарка, след това твърди, че той лично поставя номера и датата на предварително съставения протокол в деня на изпита. Поради тази причина съдът намира показанията на свидетеля в тази им част за недостоверни.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Т.Д.Н., Х.К.Г., К.Г.К., Я.П.Я. и
д-р Р.М.Д., тъй като същите са логични, отразяват техни непосредствени
впечатления и не противоречат на останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С.Д.М. и С.И.М. по отношение на изложените от тях обстоятелства за провеждането на изпит за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД, като не кредитира с доверие показанията им в частта за поставянето на номера и датата на протокола за проведен изпит, поради следните съображения:
Във връзка с оспорването на номера и датата на Протокол №89/07.10.2009г. за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД на В. А. Д., съдът се запозна подробно с приложеното към делото лично трудово досие на В. А. Д. в оригинал. В досието на работника има няколко протокола за проверка знанията по безопасни и здравословни условия на труд на В. А. Д., а именно: Протокол №78/26.05.1998г., Протокол №10 без дата, Протокол №3/14.04.2003г., Протокол №58/15.06.2005г., Протокол №2/29.06.2006г., Протокол №86/22.06.2007г., Протокол №77 без дата 2008г., поставен между документи с дата 21.01. и 01.07.2008г. и Протокол №89/07.10.2009г., поставен след заповед за отпуск от 07.01.2010г. и преди длъжностна характеристика от 09.12.2008г. На първо място се установява, че изпитите по безопасни и здравословни условия на труд се провеждат нерегулярно до 2005г., след което се провеждат всяка година, както твърдят и свидетелите С.И.М., С.Д.М. и И.М.М.. За пострадалия В. А. Д. са провеждани изпити през месец юни 2005г., 2006г., 2007г., вероятно и през 2008г., тъй като протоколът за 2008г. е поставен преди документ с дата 01.07.2008г. За 2009г. се твърди, че изпитът е проведен на 07.10.2009г., което е след повече от една година след провеждане на изпита за 2008г. За 2010г., когато е трудовата злополука с В. А. Д., няма протокол за провеждан изпит, което ответникът обосновава с факта, че към датата на злополуката не е изтекла една година от предходния изпит на 07.10.2009г. Тъй като на някои от протоколите за провеждан изпит в досието на В. А. Д. липсват дати, съдът намира, че датата на провеждания изпит не се вписва в деня на изпита, т.е. създават се предпоставки за антидатиране на протоколите за изпит. Освен това и тримата свидетели, които представляват комисията за провеждане на изпитите - И.М.М., С.Д.М. и С.И.М., са категорични, че изпитът се провежда в работно време за изпитваните работници, като никой от свидетелите не си спомни за случай да се е наложило да се прекрати отпуска на работник за да бъде изпитан. Видно от приложената към трудовото досие Заповед №7251/29.09.2009г. на управителя на Рудник “Трояново-3”, В. А. Д. е бил в платен годишен отпуск от 01.10.2009г. до 14.10.2009г., т.е. по времето, когато се твърди да е бил изпитан за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Освен това оспореният Протокол №89/07.10.2009г. не е поставен на хронологичното му място в трудовото досие, съобразно поставената му дата, което е още една индиция, че същият е атнидатиран.
Предвид изложеното съдът намира, че Протокол №89/07.10.2009г. за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД на В. А. Д. е с недостоверна дата и към момента на трудовата злополука не са спазени изискванията от страна на работодателя работникът да е бил изпитан за общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД.
Ищците оспориха истинността на представените от ответното дружество Книга за ежедневен инструктаж, Книга за периодичен инструктаж и Протокол №89/07.10.2009г. в частта относно подписите на В. А. Д., поради което съдът откри производство по оспорване истинността на документ по реда на чл.193 ГПК. По делото беше назначена и приета съдебно-графологична експертиза, като заключението на вещото лице, неоспорено от страните е, че подписите, положени срещу ръкописно изписаното име под № 24 В. А. в Книга за ежедневен инструктаж за 28.06.2010г. и под № 57 в Книга за периодичен инструктаж за месец юни 2010г., и срещу реквизита “Изпитан” в протокол № 89/07.10.2009г. са изпълнени от В. А. Д.. Подписите, положени от името на В. А. в книгата за ежедневен инструктаж за дата: 20, 22, 24, 26 и 28.06.2010г. са изпълнени от едно и също лице – В. А. Д.. Ръкописно изписаните имена “В. А.”, срещу подписите, положени от името на В. А. под № 24 в книга за ежедневен инструктаж за 28.06.2010г. и под № 57 в книга за периодичен инструктаж за месец юни 2010г. и срещу подписите, положени от името на В. А. в книгата за ежедневен инструктаж за дата: 22, 24, 26.06.2010г., са изпълнени от едно и също лице и това лице е лицето изпълнило ръкописният текст в Декларация от дата 01.10.1996г. и Автобиография с дата 26.12.1995г. от името на В. А. Д. и приложени към трудовото му досие. Поради тази причина съдът приема, че направеното оспорване на истинността на Книга за ежедневен инструктаж, Книга за периодичен инструктаж и Протокол №89/07.10.2009г. в частта относно подписите на В. А. Д. не е доказано и същите представляват годни доказателства за удостоверените в тях факти. Ето защо съдът приема за установено, че В. А. Д. лично се е подписал в Книгата за ежедневен инструктаж в деня на злополуката 28.06.2010г., в Книгата за периодичен инструктаж за месец юни 2010г. и в Протокол №89/07.10.2009г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ са налице.
С чл.200 КТ се вменява имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука работник и времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги търпи, респ. от неговите наследници при смърт на работника. Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна отговорност. Съдът следва да установи настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт, временна или трайна неработоспособност, претърпените от работника или неговите наследници имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между увреждането и неработоспособността от една страна и между увреждането и претърпените вреди от друга страна. Тази отговорност на работодателя има социално предназначение - пострадалият работник или неговите наследници /какъвто е настоящия случай/, да получат по-пълно възстановяване на претърпените вреди. Настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.275, ал.1 от КТ - да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за парично обезщетяване на настъпилите вреди, независимо от вината му.
Безспорно бе установено по делото трудовото правоотношение между В. А. Д. и ответното дружество, както и факта на претърпяната трудова злополука, довела до смъртта на работника. Безспорно се установи, че В. А. Д. е починал вследствие на претърпяната трудова злополука.
Спорен по делото е въпросът налице ли е груба небрежност,
проявена от В. А. Д., съответно приложима ли е разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ,
като и относно размера, до който са доказани предявените от ищците искове за
причинени неимуществени вреди на всеки един от тях.
Видно от приложения Протокол №420/29.06.2010г. за извършена химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол, при изследване на проба от
кръв, взета от В. А. Д., е установена концентрация на алкохол 1,52 промила.
Така представения протокол е оспорен от процесуалния представител на ищците по
делото, поради обстоятелството, че извършеното изследване е по реда на Наредба
№30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Твърди се, че в
случаите на трудова злополука посочената наредба е неприложима, тъй като тя се
отнася само за изследвания на водачи на МПС и е следвало да бъде направено
изследване по реда на Наредба №23 от 18.05.1994г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи (отм.). Поради тази причина лабораторията,
извършила изследването, а именно БНТЛ при ОДП гр.Стара Загора не е била оторизиран орган за да изследва кръвта на пострадалия В. А.
Д.. Във връзка с извършеното оспорване съдът намира, че не следва да кредитира
протокола за химическа експертиза №420/29.06.2010г., извършена в
специализираната химическа лаборатория към ОДП - БНТЛ - гр. Стара Загора,
съгласно която в кръвта на пострадалия е установено наличие на алкохол с
концентрация 1,52 промила. Това изследване е проведено по реда на Наредба №30
за реда за установяване употреба на алкохол от водачи на МПС, която е неприложима
в случая. Допуснато е било съществено нарушение на процедурните правила при
изследването на кръвната проба, тъй като е извършено от орган, на който
приложимия за случая действащ специален нормативен акт - Наредба
№23/18.05.1994г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните
и съдебнопсихологичните експертизи на министъра на
правосъдието и министъра на здравеопазването, не е предоставял такива
правомощия. По делото не са ангажирани други доказателства, които да
установяват, че пострадалият е консумирал някакво количество алкохол, поради
което съдът приема за установено, че в кръвта на пострадалия В. А. Д. не е
констатирано по надлежния ред наличие на алкохол.
По отношение на възраженията на ответника и третото лице – помагач на ответника за съпричиняване на вредите, съдът намира същите за неоснователни. За разлика от общия режим на деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, при която всяко съпричиняване на вредоносния резултат води до намаляване на отговорността, при установената гаранционна отговорност на работодателя по чл.200 и сл. от КТ, намалението е допустимо единствено в случаите на проявена от работника груба небрежност. Последната се характеризира от обективна страна с такова поведение, при което не е положена грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация, а от субективна страна, работникът следва да е съзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като самонадеяно се е надявал да го предотврати.
Установено бе от събраните по делото доказателства, че пострадалият от трудовата злополука работник В. А. Д. е действал в качеството на “прикачвач” без да е имало данни, че има такава правоспособност. Твърденията на свидетелите, че работата, при която е пострадал В. А. Д. е била рутинна и той много пъти я е извършвал, не освобождава ръководството на ответното дружество от задълженията му по Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения от 2006г. и Инструкцията за устройство, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения с повишена опасност, ползвани в “Мини Марица – изток” ЕАД да проведе обучение и инструктаж на работник, който изпълнява функциите на “прикачвач”, да му предостави графични схеми за начините за привързване на товарите и да провежда ежегоден изпит за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД. Тези изисквания по отношение на В. А. Д. не са спазени от ответното дружество. Нещо повече – на работниците и конкретно на пострадалия от трудовата злополука не е предоставяно работно оборудване за осъществяване на функциите им, поради което В. А. Д. е бил поставен в ситуацията сам да търси “товарозахващащо приспособление”, сам да го приспособява за работата, за която му е необходимо и да рискува живота си като сам преценя товароподемността на това приспособление. Категорично от свидетелските показания бе установено, че работодателят не осигурява работно оборудване за извършваните от работниците дейности, което противоречи на всички правила за безопасност на труда. Обстоятелството, че В. А. Д. е използвал приспособление, което не отговаря на изискванията, макар да е посочено от вещото лице, изпълнило съдебно-техническата експертиза, като нарушение на правилата от страна на самия пострадал, то е преди всичко нарушение на правилата за безопасност от страна на работодателя, който е поставил работниците си в ситуация сами да си набавят оборудване “кой каквото намери”. Действително, по неизвестни причини, пострадалият В. А. Д. е застанал под товара в момента на вдигането му от крана на височина над човешки ръст, но това действие на пострадалия не следва да се квалифицира като груба небрежност, тъй като от една страна на пострадалия не е провеждан изпит за проверка знанията по общите правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в “Мини Марица Изток” ЕАД за повече от една година и от друга страна от свидетелските показания става ясно, че провеждания ежедневен, месечен и периодичен инструктаж се свежда най-вече до разпределение на работата между работниците и е само формално подписване в съответните книги.
В конкретния случай, не са налице горепосочените елементи в поведението на пострадалия В. А. Д., които да доведат до обоснован извод за съпричиняване на увреждането поради груба небрежност нито от обективна, нито от субективна страна. Поради тази причина съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ и работодателят следва да възстанови претърпените от наследниците на работника вреди вследствие на трудовата злополука в пълен размер.
Относно размера на предявените искове за обезщетяване на неимуществените вреди.
Обезщетението следва да бъде определено от съда
по справедливост въз основа на конкретните факти за случая, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Наследодателят
на ищците е бил на 55 години, жизнен, работоспособен човек. В
семейството отношенията са били нормални - имало е разбирателство, хармония, обич,
взаимопомощ. Починалият
е бил грижовен съпруг, баща
и дядо. От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че ищците са претърпели и търпят
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на
толкова близък за тях човек - съпруг и баща. Това е нормалното, житейски оправдано
състояние на близките на наследодателя. Съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди, които, съгласно теорията и практиката,
не могат да бъдат напълно репарирани, тъй като човешкият живот няма паричен
еквивалент, следва да се определи от съда по справедливост. Именно размерът на
дължимото обезщетение е основният спорен въпрос между страните. Като се има предвид възрастта на загиналия, възрастта на наследниците му, страданията и негативните
психически преживявания, както и съдебната практика и с оглед на житейски
оправданото, настоящият състав намира, че в случая сумата от 80000 лв. за ищцата Е.А.Д. и по 60000лв.
за А.В.Д. и Е.В.Д. биха били реално необходими за
обезщетяване на неимуществените вреди, които всеки
един от ищците е претърпял, търпи и ще търпи и в бъдеще. В тази връзка,
съдът споделя твърденията на процесуалния представител на ищците, че размера на
обезщетяване на неимуществените вреди по отношение на Е.А.Д. следва
да бъде завишен, тъй като същата не работи, разчитала е изцяло на издръжката на
починалия си съпруг, живее сама, а с напредването на възрастта, загубата за нея
е изключително тежка и мъчителна.
Този размер на
дължимото обезщетение на всеки един от ищците - наследници по закон на
починалия пострадал, се явява най-справедлив в оглед естеството на настъпилото
увреждане /смърт на лицето/, изключително близките взаимоотношения на
пострадалия с всеки един от ищците /негови съответно съпруга и деца/, съобразен
е с константната и непротиворечива практика както на ОС-гр.Стара
Загора, така и на АС-гр.Пловдив и ВКС-
гр.София, така и с възможностите на ответника да ги изплати без съществени
затруднения. В останалата част до претендираните 300000лв. за ищцата Е.А.Д. и
по 120000лв. за ищците А.В.Д. и Е.В.Д. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно претенциите за разноски.
Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 25000лв. Ответното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника за неоснователно с оглед разпоредбата на §2 от ДР във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищцата Е.А.Д. е направила разноски в размер на 12000,00лв. за адвокатско възнаграждение, като сумата, която следва да й се присъди съразмерно на уважената част от иска е 3200,00лв. Ищецът А.В.Д. е направил разноски в размер на 6500,00лв. за адвокатско възнаграждение, като сумата, която следва да му се присъди съразмерно на уважената част от иска е 3250,00лв. Ищцата Е.В.Д. е направила разноски в размер на 6500,00лв. за адвокатско възнаграждение, като сумата, която следва да й се присъди съразмерно на уважената част от иска е 3250,00лв.
Ответникът претендира да му се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, съобразно минималните размери за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по начина, по който съдът изчислява и възнаграждението на представителя на ищците. По силата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, такси и разноски в производство по делото не се внасят от ищците-работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Разпоредбата урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищците в хода на съдебното производство - възнагражденията за вещи лица, за явяване на свидетели и други. Дължимите в тези случаи разноски за заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда –чл.83, ал.3 ГПК. От друга страна, нормата на чл.78 ГПК урежда отговорността за разноски между страните по делото и въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. - отхвърлената част от исковете. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна независимо от наличието на предпоставките по чл.83, ал.1, т.1 ГПК, при частично уважаване на иска, ищците могат да бъдат осъждани за разноски, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК. За определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът се съобрази с разпоредбата на §2 от ДР във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и изчисли, че минималното юрисконсултско възнаграждение по иска на Е.А.Д. възлиза на 19350лв. Съобразно отхвърлената част от иска, Е.А.Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 14190лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът изчисли, че минималното юрисконсултско възнаграждение по исковете на А.В.Д. и Е.В.Д. възлиза на 8550лв. за всеки от тях. Съобразно отхвърлената част от исковете, А.В.Д. и Е.В.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 4275лв. за юрисконсултско възнаграждение за всеки от ищците.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса съразмерно на уважената част от исковете – в размер на 8000,00лв. и съответната част от направените разноски за вещи лица – в размер на 370,00лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, да заплати на Е.А.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 80000лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на станалата на 28.06.2010г. с В. А. Д., ЕГН ********** трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.06.2010г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, над сумата от 80000 лева до претендираните 300000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, да заплати на А.В.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 60000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на станалата на 28.06.2010г. с В. А. Д., ЕГН ********** трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.06.2010г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, над сумата от 60000 лева до претендираните 120000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, да заплати на Е.В.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 60000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на станалата на 28.06.2010г. с В. А. Д., ЕГН ********** трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.06.2010г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, над сумата от 60000 лева до претендираните 120000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, да заплати на Е.А.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 3200лв. /три хиляди и двеста лева/, представляваща направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, да заплати на А.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 3250лв. /три хиляди и двеста и петдесет лева/, представляваща направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, да заплати на Е.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 3250лв. /три хиляди и двеста и петдесет лева/, представляваща направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон да заплати по сметка на РС-Гълъбово сумата от 8000,00лв./осем хиляди лева/ - държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 370,00 лв. /триста и седемдесет лева/ - разноски за съдебно-медицинската и съдебно-техническата експертизи.
ОСЪЖДА Е.А.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, сумата от 14190лв. /четиринадесет хиляди сто и деветдесет лева/, представляваща направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, сумата от 4275лв. /четири хиляди двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Е.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово, клон на “М. М.-И.” ЕАД с ЕИК на клон 8330175520019, представлявано от Т. Ж. К. – управител на клон, сумата от 4275лв. /четири хиляди двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице ЗАД “В.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, район О., ул. “Е. Й.” №*, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д., като помагач на страната на привлеклият го ответник РУДНИК “ТРОЯНОВО-3” с.Медникарово, община Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/