Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр.
Велико Търново, 31.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП – Весела
Кърчева, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10098/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Д.М. – Директор на ОДМВР – Велико Търново, против Решение №
113 от 10.03.2022 г. по НАХД № 20224110200134 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, Серия К № 3963585, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на
В.Н.Н. *** за извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189 ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и потвърждаване
на ЕФ, алтернативно - връщане на делото на РС за ново разглеждане поради наличие
на неизяснени въпроси относно мястото на извършване на нарушението. Според
касатора ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а
изводът на въззивният съд за липса на точно описание на мястото на извършване
на нарушението е неправилен. Посочва, че в обжалваното решение не ставало ясно
въз основа на какви доказателства районният съд е констатирал, че липсвали
дигитални снимки на разположението на техническото средство за измерване на
скоростта, за да приеме допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди се, че такъв снимков материал съществува (приложен към
касационната жалба) и действително не е бил приложен към административната
преписка, но от друга страна не е и изискан от районния съд при разглеждане на
делото. Счита че по делото е безспорно доказано извършеното нарушение и
нарушителят. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не
се представлява. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответната страна. Не претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – В.Н.Н., в съдебно заседание заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение на РС за
правилно и споделя напълно мотивите на съда на незаконосъобразност на ЕФ. Моли
обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата по
изложените в нея съображения. Счита че ЕФ съдържа всички изискуем от закона
реквизити, в т.ч място на извършване на нарушението. Намира за спазена
процедурата по установяване на нарушението. Намира обжалваното решение на РС за
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а ЕФ – потвърден.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ГОРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по
принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е неправилно.
От фактическа страна
е установено, че на 01.08.2020 г., в 13.33 часа, на път ІІ-55, км 22 + 630,
общ. Велико Търново, с. Вонеща вода, в посока гр. Гурково, при ограничение на
скоростта 50 км/ч, с АТСС, тип “ARH CAM S1”(мобилна система за
контрол на скоростта), е заснето движение на МПС „Тойота Корола“, с peг. № ***, със скорост от
80 км/ч. Изготвен е снимков материал №103340. Преглед на заснетото нарушение е
извършен на 14.09.2020 г. от мл.автоконтрольор, Сектор „Пътна Полиция“ при ОД
на МВР - Велико Търново, който направил и справка за собствеността на автомобила.
След приспаднат толеранс от
В законния срок фишът е оспорен пред ВТРС, който го е отменил като незаконосъобразен.
Въззивният съд е приел, че ЕФ не съдържал всички изискуеми реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП, тъй като от начина, по който е описано мястото на нарушението не
ставало ясно дали то е извършено в или извън населено място. Намерил е, че от
доказателствата по делото също не можело да се направи извод за
местонахождението на пътния участък, на който контролните органи са извършвали
контрол на скоростта. Отделно от това, от страна на районния съд е преценено,
че в производството по санкциониране на нарушителя е допуснато съществено
нарушение, тъй като в съставения на основание чл. 10 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи протокол за използване на АТСС
липсвали част от задължителните реквизити – в случая отбелязване на изготвени
дигитални снимки за мястото на разположение на мобилната камера, каквито не
били приложени и към административната преписка. Направен е окончателен извод,
че с непопълването на задължителния реквизит от протокола и изготвянето на
снимковия материал за разположението на уреда в контролирания участък водело до
неяснота относно мястото на извършване на нарушението, предпоставено от
неустановеност по категоричен начин на мястото на контрол. С тези мотиви
Великотърновският районен съд е отменил обжалвания пред него ЕФ.
Настоящата касационна
инстанция намира проверяваното решение за неправилно поради допуснато от
въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила - основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на въззивното
решение.
Съдът е приел, че от
обстоятелствената част на ЕФ не може да се установи дали наказващият орган
твърди, че нарушението е извършено в или извън населеното място. В ЕФ мястото
на нарушението е посочена изключително точно : „на път ІІ-55, км 22 + 630, общ.
Велико Търново, с. Вонеща вода, в посока гр. Гурково“. Съдът е изискал схема -
вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на района и е следвало да
определи сам въз основа на тази схема дали посочените координати са в или извън
пределите на с. Вонеща вода. Има или няма табели за начало и край на
съответното населено място и къде се намират те е бил въпрос, който съдът е
трябвало сам да изследва, вкл. като изиска схема за по-голям участък от пътя.
На второ място, едностранно
и без да провери чрез събиране на надлежните доказателства, в обжалваното
решение районният съд е приел, че на датата на използване на АТСС в
контролирания участък от пътя не били изготвени дигитални снимки за точното
разположение на мобилната система за контрол на скоростта поради това, че
липсвало такова отбелязване в изготвения протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 г. Всъщност, въззивният съд е изложил мотиви за
неосъществен факт, поради липса на надлежни за това доказателства, но след като
е било спорно мястото на движение на МПС – в или извън населеното място и след
като от съществено значение за доказване на деянието било разположението на
АТСС в процесия участък от пътя, при разглеждане на делото съдът е следвало да
даде точни и ясни указания на страната за представянето на снимковия материал и
последиците от неизпълнението им. Въпреки това, вместо да събере нужните
доказателства, за да установи релевантните за делото факти, въззивният съд е
констатирал, че дигитални снимки за разположение на мобилната камера въобще
липсват и е отменил ЕФ. Съдът намира, че тези правни изводи се крепят изцяло на
предположения и се дължат на процесуалната пасивност на решаващият съд да
попълни делото с относими и допустими доказателства. Резултатът от този подход
се състои в грешното прилагане на закона към неизяснени по делото факти. В тази
връзка, следва да бъдат съобразени приетите на основание чл. 219, ал. 1 от АПК
доказателства - два броя снимки за установяване на точното място на
разположение на АТСС, с което се твърди, че е заснето извършеното от ответника
по касация нарушение. Същите, обаче, не са били изискани, съответно представени
пред районния съд, а от там и обсъдени във въззивното съдебно решение и
решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от
възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна
пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за
установяване на нови фактически обстоятелства съгласно чл. 220 от АПК, която
съчетана с липсата на установяване от първата инстанция на всички относими
факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира касационната жалба за
основателна. Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. При това
положение, решението на Районен съд – Велико Търново следва да бъде отменено,
като на основание чл.222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва
да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими
доказателства и като се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на
закона да установи действителните факти по делото и въз основа на тях да
изгради правните си изводи относно обжалвания ЕФ и по съществото на правния
спор.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 113 от 10.03.2022 г. по НАХД №
20224110200134 по описа за 2022 г. на Районен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на
същия съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.