Р
Е Ш Е Н И Е
№
1845
гр. Перник, 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на даведесет и седми ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03835 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 124 от ГПК.
Производството по делото e
образувано по искова молба на Е.К.К. срещу “Електрисите” ЕООД, с която иска
ответното дружество да му заплати следните суми: 1 408, 20 лева, представляваща брутен размер на
незаплатено трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 10 дни
за м. Май 2016 г., ведно със законната лихва за забава върху нетния размер от
44,90, сумата от 1 408, 20 лева – брутен размер за незаплатено трудово
възнаграждение за платен годишен отпуск от 10 дни за м. ноември 2016г., ведно
със законната лива за забава върху нетния размер от 37,37 лева, сумата в размер
на 295,71 лева, представляваща обезщетение за три дни временна
нетрудоспособност за м. май 2016 г., както и сумата от 149, 65 лв., незаплатено
трудово възнаграждение за 10 дни за м. ноември 2016г.
В исковата молба и уточнението на
същата, се посочва, че на 15.01.2016 г. страните по делото сключили трудов
договор, като са сключили и допълнително споразумение за предоставяне на
временна работа от същата дата, на основание чл.107р и следв от КТ. Посочено е,
че по силата на договора ищецът заемал длъжността “общ работник, строителство
на сгради”. Считано от 03 май 2016 г работодателят одобрил молбата му за
ползване на 20 дни платен годишен отпуск, от които лицето използвало само 10
дни, като за времето от 17.05.2016 до 01.11.2016 г., бил във временна
нетрудоспособност, след което за времето от 02.11.2016 г. до 11.11.2016 г. ползвал останалите десет дни.
Ответното дружество предоставяло персонал на предприятие ползвател в чужбина. В
тази връзка с пояснява, че не му било изплатено дължимито трудово
възнаграждение на база изработените във Франция часове -2816, 40 лева като за м
април 2016 г имал 20 отработени дни. Във фишовете му за заплати в разрез с разпоредбата
на чл.177 КТ изчисленията били на база минималната работна заплата в България.
Неизплатено посочва, че било и трудовото му възнаграждение за м ноември 2016 г-
Посочва, че грешно са били изчислени и трите дни обезщетение за
неработоспосочност, платими от работодателя.
Към исковата молба са приложени
документи, които моли да се приемат и приложат по делото. Направено е искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачи
подробно формулирани от ищеца. Отправено
е искане съдът да изиска работодятелят да представи трудовото досие на лицето,
както и фишове и ведомости за времето от
април до м ноември 2016 г., както и протоколите за отработени часове във
френското предприятие, считано от датата
на започване на работа в предприятието до приключването й.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът, не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание,
съдът е докладвал СИЕ, като е назначил и допълнителна такава, като заключенията
по двете експертизи са били докладвани в последното по делото с.з., като е било
изслушано и вещото лице. След приемане на заключенията и във връзка със същите
при направено искане от страна на процесуалния представител на ищеца, по реда
на чл.214 ГПК, съдът е приел искането с мотивирано определение е посочил, че ПРИЕМА
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, досежно следните претенции, в следния
смисъл: Размерът на трудовото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск
от 10 дни, през м.май 2016г. да бъде за сумата от 1408,20лв. - брутен размер,
явяващо се в нетен размер за сумата от 1092,74лв., като лихвата за забава върху
главницата, за периода от 26.06.2016-21.06.2019г., да се счита заявен в размер
на сумата от 331,16лв.,като ПРЕКРАТЯВА
производството за разликата между сумата 331,16лв.-лихва за забава и
сумата от 420,80лв.-лихва за забава поради оттегляне на иска в тази му част..
ПРИЕМА
изменение на иска по чл. 214 ГПК, досежно следните претенции, в следния смисъл:
Размерът на трудовото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 10
дни, през м.ноември 2016г. да бъде за сумата от 1408,20лв. - брутен размер,
явяващо се в нетен размер за сумата от 1092,74лв., като лихвата за забава върху
главницата, за периода от 26.12.2016-21.06.2019г., следва да се приеме за
заявена в размер на сумата от 275,61 лв.,като ПРЕКРАТЯВА производството за разликата между сумата
275,61лв.-лихва за забава и сумата от 350,21лв.-лихва за забава, поради
оттегляне на иска в тази му част.
ПРИЕМА
изменение на иска по чл. 214 ГПК, в следния смисъл: Размерът на трудовото
възнаграждение за отработени 10 дни през м.ноември 2016г. да бъде за сумата от
190,91лв. - брутен размер, явяващо се в нетен размер за сумата от 148,15лв.,
като лихвата за забава върху главницата, за периода от
26.12.2016-21.06.2019г., да се счита
приета за разглеждане в размер на сумата от 37,37 лв.,като ПРЕКРАТЯВА производството за разликата между сумата
37,37лв.-лихва за забава и сумата от 37,74лв.-лихва за забава поради оттегляне
на иска в тази му част.. както и за сумата от 295,72лв, дължимо обезщетение за временна
нетрудоспособност за м май 2016 г- стр. 37 от делото, ведно с дължимото
обезщетение за забава върху главницата , считано от 26.06.2016 г. до 21.06.2019
г., в размер на 89,61 лв, както и законна лихва от предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
Ответникът редовно призован, не се явява лично, процесуален представлява не изпраща.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание - чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата от 149. 65
лв, представляваща трудово възнаграждение за десет дни през м. ноември.
- чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД относно претендираните суми за неизплатено възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск за следните суми: трудово възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 10 дни за м. Май 2016 г., ведно със законната
лихва за забава върху нетния размер от 44,90, сумата от 1 408, 20 лева
– брутен размер за незаплатено
трудово възнаграждение за платен годишен отпуск от 10 дни за м. ноември 2016г.,
ведно със законната лива за забава върху нетния размер от 37,37 лева
- чл. 162, ал.3 КТ -сумата в размер на 295,71 лева, представляваща обезщетение за три дни
временна нетрудоспособност за м. май 2016 г
- права и
обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – няма такива.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това. Следва
да се посочи, че и от двете изслушани по делото експертизи се установява
размера на заявените претенции, като от писмените доказателства, ангажирани по
делото се установява и тяхната основателност.
По
разноските:
Ответникът не претендира разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат съобразно отхвърлената част на
исковите претенции.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд сумата от 180 лева –
депозити за експрезити по делото, както и сумата от 299, 89 лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите
претенции. Следователон общо дължимите разноски са в размер на 479,89 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
“Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ На Е.К.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от от 1408,20лв. - брутен размер, явяващо се в нетен размер
за сумата от 1092,74лв., неизплатено брутно трудовото възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск от 10 дни, през м.май 2016г., ведно с дължимото обезщетение за забава върху
нетния размер на главницата за периода от
26.06.2016-21.06.2019г., /датата на подаване на исковата молба/ за сумата от
331,16лв, ведно със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба
до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1408,20лв. - брутен размер,
явяващо се в нетен размер за сумата от 1092,74лв., неизплатено
брутно трудовото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 10 дни,
през м. ноември 2016г., ведно с дължимото обезщетение за забава
върху нетния размер на главницата за периода от 26.12.2016-21.06.2019г./датата
на подаване на исковата молба/ за сумата от 275,61 лв, ведно
със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 190,91лв. - брутен размер, явяващо се
в нетен размер за сумата от 148,15лв.,
неизплатено
брутно трудовото възнаграждение за отработени 10 дни през м.ноември 2016г., като
лихвата за забава върху главницата, за периода от 26.12.2016-21.06.2019г., за сумата от 37,37 лв., ведно
със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, както и за сумата от
295,72лв, дължимо обезщетение за временна нетрудоспособност за м май
2016 г, ведно с дължимото обезщетение за забава върху главницата, считано от
26.06.2016 г. до 21.06.2019 г., в размер на 89,61 лв, както и законна лихва
от
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6 ДА
ЗАПЛАТИ сметка на Пернишки районен съд сумата от 479,89 лева, представляваща
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите претенции и
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване в тази му част.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: