Присъда по дело №284/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 45
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20212310200284
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 45
гр. Елхово, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
СъдебниМАРИАНА СТОЯНОВА
заседатели:СЛАВОВА-МИЛЕВА

РУМЯНА ВЕЛИКОВА
ДРАНДАРЕВСКА
при участието на секретаря Николина Д. Златева
и прокурора Снежина Георгиева Стоянова (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20212310200284 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите:
- Н. Б. Г. , роден на 03.04.2006 година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с
постоянен адрес: с.Маломирово, обл.Ямбол, ул.*** и с настоящ адрес:
с.Лесово, обл.Ямбол, ул.***, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, ученик в ПГ по МСС "Ернесто Че Гевара"с.Бояново,
обл.Ямбол, ученик в 8-ми клас, неосъждан, с ЕГН **********
и
Б. Ж. ИЛ., роден на 15.07.2004 година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с
постоянен адрес: с.Маломирово, обл.Ямбол, ул.*** и настоящ адрес:
с.Лесово, обл.Ямбол, ул.***, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, ученик в ПГ "Стефан Караджа"гр.Елхово, обл.Ямбол,
ученик в 11-ти клас, неосъждан, с ЕГН **********,

ЗА ВИНОВНИ в това, че в неустановен час в периода от 17.00 часа
до 23.30 часа на 23.03.2021 година в с.Лесово, обл.Ямбол, действайки в
1
съучастие като извършители, противозаконно отнели чуждо моторно
превозно средство -лек автомобил, марка "Ситроен Ксара“ с peг. № У 76 83
АТ, на стойност 1 300 лева от владението на собствениците му - В. Г. Б. и Г. Г.
Б., и двамата от гр.Елхово, обл.Ямбол, без тяхно съгласие, с намерение да го
ползват, като е последвала повреда на превозното средство и то е оставено без
надзор, като макар и непълнолетни към момента на извършване на деянието,
са могли да разбират свойството и значението на извършеното от тях деяние и
да ръководят постъпките си - престъпление по чл.346 ал.2 т.1 вр.с ал.1 вр.с
чл.20 ал.2 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на това основание и на основание
чл.58а ал.1 вр.с чл.54 ал.1 от НК ОСЪЖДА всеки един от двамата
подсъдими на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.69 ал.1 вр.с чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното на всеки един от подсъдимите – Н. Б. Г. и
Б. Ж. ИЛ., наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на влизане в
сила на настоящата присъда.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК всеки един от двамата
подсъдими – Н. Б. Г. и Б. Ж. ИЛ., с установени по-горе самоличности, и
двамата непълнолетни към момента, действащи със съгласието на майка си –
Ж. М. ИЛ., ДА ЗАПЛАТИ сумата от по 175.50 /сто седемдесет и пет лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща направените във фазата на
досъдебното производство разноски, платими в полза на Републиканския
бюджет, по сметка на ОД на МВР-Ямбол, както и сумата от по 10.00
/десет/ лева, представляващи направените във фазата на съдебното
производство разноски, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителни листи да заплати от по 5.00 /пет/ лв. държавна такса,
вносими в приход на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС –
Елхово.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото на
л.35 от ДП – 1 брой ключодържател с 2 броя ключове за автомобил на него,
собственост на пострадалите - В. Г. Б. и Г. Г. Б., и двамата от гр.Елхово,
обл.Ямбол, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
собствениците им - В. Г. Б. и Г. Г. Б., и двамата от гр.Елхово, обл.Ямбол.

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 45/28.09.2021 година, постановена по НОХД №
284/2021г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт по ДП №98/2021г. по описа на РУ-Елхово, с който
против подсъдимите Н. Б. Г. и Б. Ж. ИЛ., и двамата от с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр.с ал.1 вр.с
чл.20, ал.2 вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че в неустановен час в периода от 17.00 часа
до 23.30 часа на 23.03.2021 година в с.Лесово, обл.Ямбол, действайки в съучастие като
извършители противозаконно отнели чуждо моторно превозно средство -лек автомобил,
марка" Ситроен Ксара“ с peг. № ***, на стойност 1300 лева, от владението на собствениците
му - В. Г. Б. и Г. Г. Б., и двамата от гр.Елхово, обл.Ямбол без тяхно съгласие, с намерение да
го ползват, като е последвала повреда на превозното средство и то е оставено без надзор,
като макар и непълнолетни към момента на извършване на деянието, са могли да разбират
свойството и значението на извършеното от тях деяние и да ръководят постъпките си.
В хода на разпоредителното съдебно заседание, проведено на 01.09.2021г. не са
направени възражения, поради което съдът с определение е приел, че делото му е подсъдно,
няма основание за прекратяване на съдебното производство, за прекратяване или спиране на
наказателното производство и в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите и на пострадалите
лица.
В хода на насроченото по реда на чл.252 ал.2 от НПК на 28.09.2021г. съдебно
заседание, преди даване ход на съдебното следствие, всеки един от двамата подсъдими
поотделно изяви желание да се възползва от диференцираната процедура, възведена в гл.27
от НПК – съкратено съдебно следствие и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се съгласи
да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът в настоящия си състав като
съобрази, че самопризнанията на двамата подсъдими по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства с Определение от същата дата обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимите за деянието описано в обвинителния акт, както и разпит на
свидетелите и изслушване на вещото лице, посочени от обвинението в списъка към обв.акт.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово,
С.С., която е и вносител на обвинителния акт, излага доводи, че въз основа на събраните по
делото доказателства и предвид разглеждане на производството по реда на глава 27 от НПК
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, безспорно се установява фактическа обстановка, напълно
кореспондираща с изложената в обстоятелствената част на обв.акт. С оглед на това
представителят на ЯРП счита, че с деянието си подсъдимите са осъществили както от
обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1 вр.с ал.1 вр.с
чл.20, ал.2 вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК и следва да бъдат признати за виновни за това
престъпление. По отношение на наказанията прокурорът предлага на всеки един от двамата
подсъдими да бъде определено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което при
условията на чл.58а ал.1 вр.с чл.54 ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3, и на основание
чл.69 вр.с чл.66 от НК същото да бъде отложено от изпълнение за изпитателен срок от една
година.
В хода на съдебното следствие всеки един от двамата подсъдими Г. и И. заявява, че
разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, както и че е наясно с последиците от проведеното съкратено
съдебно следствие и е съгласен с тях.
1
Подсъдимите участват в съдебните заседания лично и с договорния си защитник от
фазата на ДП – адв.И.Ч. от АК-гр.Ямбол, който в хода на съдебните прения не оспорва
признатата от подзащитните му като безспорно установена, описана в обвинителния акт
фактическа обстановка. Взема отношение и акцентира досежно индивидуализиране на
наказанията спрямо подсъдимите, като изтъква съображения за определянето им при
условията на чл.55 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи вината им
обстоятелства. Предвид на това защитникът на подсъдимите Г. и И. предлага на всеки един
от двамата да се наложи наказание различно от предложеното от прокурора, като
предвиденото в престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20, ал.2 вр.с чл.63,
ал.1, т.3 от НК наказание лишаване от свобода бъде заменено с пробация със
задължителните пробационни мерки.
В предоставената им възможност за лична защита всеки един от двамата подсъдими
Н.Г. и Б.И. изразява съжаление за извършеното и прави искане за определяне на по-леко
наказание.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
Двамата непълнолетни подсъдими са братя, в ученическа възраст, като въз основа на
снетата по делото самоличност се установи, че подсъдимият Н. Б. Г. е роден на 03.04.2006
година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с постоянен адрес: с.Маломирово, обл.Ямбол, *** и с
настоящ адрес: с.Лесово, обл.Ямбол, ***, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, ученик в ПГ по МСС "Ернесто Че Гевара"с.Бояново, обл.Ямбол,
ученик в 8-ми клас, неосъждан, с ЕГН **********, а подсъдимият Б. Ж. ИЛ. е роден на
15.07.2004 година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с постоянен адрес: с.Маломирово, обл.Ямбол,
*** и настоящ адрес: с.Лесово, обл.Ямбол, ***, българин, български гражданин, неженен,
с основно образование, ученик в ПГ "Стефан Караджа"гр.Елхово, обл.Ямбол, ученик в 11-ти
клас, неосъждан, с ЕГН **********.
Свидетелите Г. Г. Б. и В. Г. Б., които са съпрузи и са с постоянен адрес в гр.Елхово,
са собственици на придобит в режим на СИО лек автомобил, марка "Ситроен Ксара“ с peг.
№ ***, което МПС се ползва от съпруга. След пенсионирането си св.Б. живеел предимно в
частния имот на семейството, намиращ се в с.Лесово, обл.Ямбол, ***. На 23.03.2021 година
около 17.00 часа същият паркирал управляваният лек автомобил, марка" Ситроен Ксара“ с
peг. № *** на улицата пред дома си в с.Лесово.
В неустановен в хода на разследването час от 17.00 часа до 23.30 часа на 23.03.2021
година двамата братя – подсъдимите Н. Б. Г. и Б. Ж. ИЛ., забелязали паркирания на ул."Цар
Асен“ пред дом №2, лек автомобил, марка "Ситроен Ксара“ с peг. № ***. Решили да отнемат
автомобила с намерение да го ползват, без съгласието на собствениците му. За целта
проникнали в автомобила през незаключената му врата, като подс. Б.И. заел мястото зад
волана. Заедно с тях в автомобила се качили и приятелите на двамата подсъдими -
свидетелите М. С. Д. и М. АНГ. Щ.. Подс.Б.И. привел автомобила в движение чрез
контактния ключ, който бил оставен на мястото му на таблото. След това автомобилът
потеглил по улиците на с.Лесово, обл.Ямбол, а по-късно напуснал селото и продължил да се
движи по стария път свързващ с.Лесово и с.Мелница, обл.Ямбол. В този участък от пътя,
подс.Б.И. след като обърнал автомобила, за да се прибират към с.Лесово, рязко увеличил
скоростта на движение, вследствие на което загубил контрол над управляваното МПС-то.
Последвал е челен удар на управляваното от него МПС в крайпътно дърво, намиращо се
вляво от пътя по посока с.Лесово, обл.Ямбол. Вследствие на удара автомобилът се
преобърнал няколко пъти и преустановил движение. Двамата подсъдими Н.Г. и Б.И., както и
свидетелите М. С. Д. и М. АНГ. Щ. успели да излязат от автомобила, след което го
изоставили, като бързо се придвижили до село Лесово, обл.Ямбол и се прибрали по
2
домовете си.
Вследствие на допуснатото пътно-транспортно произшествие, процесният лек
автомобил, марка" Ситроен Ксара“ с peг. № ***, е тотално деформиран и не подлежи на
възстановяване.
В хода на досъдебното производство е била назначена автооценъчна експертиза,
като назначеното вещо лице – инж.Н.Х. от гр.Ямбол, е изготвило заключение, приложено на
л.54-55 от ДП, от което се установява, че стойността на лек автомобил, марка" Ситроен
Ксара“ с peг. № *** към момента на деянието възлиза на сумата от 1 300 лева.
Към момента на осъществяване на престъплението, както и към момента на
разглеждане на настоящото НОХД и постановяване на присъдата, и двамата подсъдими Н.
Б. Г. и Б. Ж. ИЛ., са били в непълнолетна възраст – съответно на 15 години и на 16 години,
но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си.
Подс. Н. Б. Г. видно от приложената в хода на ДП характеристична справка, се води
на отчет в детска педагогическа стая при РУ - Елхово, като с негово участие е имало
заведени две преписки, които са били разгледани от МКБППМН - гр.Елхово във
възпитателни дела №3/28.03.2018г. и №4/24.04.2018г., като са му наложени възпитателни
мерки по чл.13, ал.1, т.1 и т.7 от ЗБППМН – съответно „предупреждение“ и „забрана да се
среща и да установява контакти с определени лица“.
Подс.Б. Ж. ИЛ. видно от приложената в хода на ДП характеристична справка също
се води на отчет в детска педагогическа стая при РУ - Елхово, като за регистрирано негово
противоправно деяние е имало заведена една преписка, която е били разгледана от
МКБППМН - гр.Елхово във възпитателно дело №5/04.07.2018г. и му е наложена
възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН – „предупреждение“.
От приложените по делото справки за съдимост с рег.№670 и №649, и двете от
12.07.2021г. на БС при РС-Елхово, е видно, че подсъдимите Н. Б. Г. и Б. Ж. ИЛ. не са
осъждани.
Гореизложените фактически констатации съдът направи въз основа на анализ и
собствена оценка на всички гласни, и писмени доказателства, както и експертно
заключение, събрани на досъдебното производство и подкрепящи самопризнанието на
подсъдимите, дало основание за проведеното съкратено съдебно следствие, като стриктно
спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Или съдът счете, че
самопризнанията на всеки един от двамата подсъдими по чл.371 т.2 от НПК, се подкрепят от
доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на съдебното следствие и в
досъдебната фаза – ДП № 98/2021г. по описа на РУ-гр.Елхово, приобщени към делото по
реда на чл.374 вр.с чл.283 от НПК, а именно: – Протокол за оглед на местопроизшествие от
24.03.2021 г. с фото-албум към него; Характеристични справки за непълнолетните
подсъдими Н.Г. и Б.И.; Удостоверение за раждане на подс.Н.Г. издадено въз основа на акт за
раждане № 54/06.04.2006г. на Община Елхово; Удостоверение за раждане на подс.Б.И.
издадено въз основа на акт за раждане № 96/19.07.2004г. на Община Елхово; Протокол за
вземане на образци за сравнителен материал от 24.03.2021 г.; Протокол за доброволно
предаване от 24.03.2021г.; справка за собствеността на процесното МПС; заключение на
вещото лице – инж.Н. ХР. ХР. по възложената му автооценъчна експертиза, показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП – пострадалите – Г. Г. Б. и В. Г. Б. /съпрузи,
собственици на процесното МПС, придобито в режим на СИО/, Ж. М. ИЛ. /майка на двамата
подсъдими/, М.С. Тодоров /малолетен към датата на инкриминираното деяние/ и М. АНГ.
Щ. /непълнолетен/ - последните двама са очевидци на отнемането на процесното МПС и
пътници във въпросното МПС по време на управлението му на инкриминираната дата от
подс.И., както и към момента на последвалото ПТП, П. В. Ш. и АНГ. ЗЛ. Щ. /съответно
майка и баща на св.М.Щ./ и от приобщените в хода на съдебното следствие актуални
3
справки за съдимост на двамата подсъдими.
Съдът прие, че по време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на обвинението
против двамата подсъдими и съпричастността на подсъдимите към
деянието. Пред настоящият съдебен състав всеки един от двамата подсъдими поотделно
призна всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази ясно
и недвусмислено съгласие съдът да не събира повече доказателства за посочените факти,
съдържащи се в обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в
ДП доказателствени материали и направените от подсъдимите самопризнания по чл.371, т.2
от НПК. Тези самопризнания обхващат всички обстоятелства, визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото и механизма на извършване
на деянието - предмет на обвинението, предявено на двамата подсъдими. Признанията на
подсъдимите са направени доброволно, отразяват тяхната действителна воля и
кореспондират със събраните по предвидения в НПК ред и в достатъчен
обем доказателствени материали, за да се приемат за безспорно установени релевантните за
настоящия спор обстоятелства. Съдът при проведеното съкратено съдебно следствие не
разполага с процесуалната възможност да допуска и събира допълнителни доказателства и
да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка, различна от описаната в
обвинителния акт и да приема нови фактически положения, несъвместими с признатите от
подсъдимите факти, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в
съобразителната част на Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т. д. №1/2008г. на
ОСНК на ВКС.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели, които са последователни, кореспондиращи помежду си, взаимно допълващи се,
логични и относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с
останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и
обстоятелства, на които се основава обвинението и които очертават престъпното деяние,
вменено на двамата подсъдими. Между приобщените по делото свидетелски показания от
досъдебното производство, както и между тях и останалите доказателства
и доказателствени средства, липсват противоречия относно релевантните за спора
обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, поради
което съдът ги кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, намиращи се в
хармонично единство помежду си, водещи до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда както за извършеното престъпно
деяние, така и за авторството на престъплението.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин
доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимите Н. Б. Г. и Б. Ж.
ИЛ., действително са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20, ал.2 вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй
като в неустановен час в периода от 17.00 часа до 23.30часа на 23.03.2021 година в с.Лесово,
обл.Ямбол, действайки в съучастие като извършители противозаконно отнели чуждо
моторно превозно средство -лек автомобил, марка" Ситроен Ксара“ с peг. № ***, на
стойност 1300 лева, от владението на собствениците му - В. Г. Б. и Г. Г. Б., и двамата от
гр.Елхово, обл.Ямбол без тяхно съгласие, с намерение да го ползват, като е последвала
повреда на превозното средство и то е оставено без надзор, като макар и непълнолетни към
момента на извършване на деянието са могли да разбират свойството и значението на
извършеното от тях деяние и да ръководят постъпките си.
Престъплението е довършено, тъй като от обективна страна се установи, че двамата
4
подсъдими Г. и И. са прекъснали владението върху лек автомобил марка" Ситроен Ксара“ с
peг. № ***, на стойност 1300 лева, собственост на св.Г.Б. и св.В.Б. и са установили свое
владение над същия автомобил, като го привели в движение чрез използването на
контактния ключ, предназначен за отнетия автомобил, който подсъдимите намерили в
купето на превозното средство. За ползването му двамата подсъдими не са искали и не са
получавали съгласието както на собствениците му, така и на ползвателя и владелец на
процесното МПС - св.Г.Б.. От фактът, че извършителите привели л.автомобил в движение и
управлявали същия в с.Лесово и след това в посока към с.Мелница, общ.Елхово, обл.Ямбол,
се установява намерението на двамата подсъдими да ползват автомобила. Отнемането на
процесния автомобил е извършено въпреки волята на собствениците му и на ползвателя му,
което прави самото отнемане противозаконно.
Деянието е извършено при наличието на квилифициращия елемент по см. на чл.346
ал.2 т.1 предл.1-во от НК, а именно - последвала е повреда на превозното средство, тъй като
след отнемането на процесното моторно превозно средство и при управлението му, лекият
автомобил е претърпял тотална деформация, вследствие на настъпило ПТП - челен удар в
крайпътно дърво – силно деформирана предна лява част на автомобила; силно деформиран
нагоре и настрани в предната си лява част преден капак; липсва предна рег.табела, силно
деформирана предна декоративна решетка, която е счупена в предна лява част; силно
деформирани предна и задна десни странични врати като липсва декоративната лайсна в
долната им част, страничните стъкла на тези врати липсват; предно челно стъкло е лъчисто
напукано; преден ляв калник и подкалник са с масивна деформация и разкъсвания навътре;
предна лява гума е без въздух; огледалата за обратно виждане от ляво и дясно липсват със
стойките; предна лява врата е силно деформирана и стъклото й липсва; скоростният лост
заедно със скоростната кутия са откъснати и др.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.346 ал.2, т.1, пр.2 от НК, а
именно автомобилът е оставен без надзор, тъй като двамата подсъдими са изоставили
моторното превозно средство на друго място, различно от обичайното му местонахождение,
а именно на мястото на ПТП, без да го поверят на някого, в незаключено състояние, като
ключът за запалване на автомобила е открит на контакта, което се установява от Протокола
за оглед на местопроизшествие, извършен на 24.03.2021г. и фотоалбума към него,
приложени в материалите по ДП.
От субективна страна подсъдимите са извършили деянието умишлено, като
умисълът им е пряк, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. И двамата
подсъдими са съзнавали, че липсва съгласие от страна на владелеца да ползват моторното
превозно средство, но въпреки това са пристъпили към неговото управление и ползване.
Наред с това подсъдимите са съзнавали и всички квалифициращи обстоятелства на състава
на престъплението.
По време на извършване на деянието, и двамата подсъдими са били непълнолетни,
но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си. От приобщените по делото доказателства се установяват обстоятелства,
които по несъмнен начин сочат, че двамата подсъдими са наказателно отговорни по смисъла
на чл.31, ал.2 от НК, т.е. вменяеми при извършване на инкриминираното деяние. Няма
съмнение, че във всеки един момент, относим към деятелността, всеки един от двамата
подсъдими е съзнавал какво върши – извод, който пряко се налага от данните в сведение-
характеристика на ИДПС при РУ – Елхово и от изготвения по делото социален доклад от
Д"СП" гр.Елхово Отдел "Закрила на детето". Подс. И. е ученик в 11-ти клас, а подс.Г. е
ученик в 8-ми клас и макар да нямат особено високи учебни резултати, същите успешно са
вградени в училищната среда, имат регистрации в ДПС и са с нормално за възрастта им
физическо и психическо развитие.
5
Престъплението е извършено в условията на съучастие под формата
на съизвършителство от страна на подсъдимите Г. и И.. Според теорията и практиката
деятелността на съучастника е такава, доколкото е елемент от комплексната дейност по
осъществяване на дадено престъпление от няколко лица, която при съизвършителството
каквото е процесното, се изразява в задружно участие в изпълнителното деяние. В
конкретния случай безспорно подсъдимите са съизвършители. Същите са участвали в
самото изпълнително деяние – прекъсването на владението без съгласието на собственика,
респ.владелеца на отнетото МПС и установяването на свое. Налице е общност на умисъла,
която се изразява в координирани единни действия по постигане на преследваната цел –
отнемането на МПС от владението на собствениците му, без знанието и съгласието им и
установяване от страна на двамата подсъдими на тяхна фактическа власт, като в същото
време двамата подсъдими са имали намерение само да ползват автомобила, а не да го
присвояват противозаконно, предвид липсата на данни за присвоителни намерения.
Причините за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на
подсъдимите, младата им възраст, както и незачитане и несъобразяване от тяхна страна на
защитеното от закона право на собственост.
При определяне на наказанията на подсъдимите, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на двамата подсъдими, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина и изказаното съжаление за извършеното в
хода на ДП, процесуалното поведение на двамата подсъдими, проявената критичност и
разкаяние за стореното и в хода на съдебното производство, признанието им във виновност,
причините за извършване на деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелство-
обществената опасност на деянието, наличието на няколко квалифициращи обстоятелства,
причинената на процесното МПС тотална вреда, недобрите характеристични данни на
двамата непълнолетни подсъдими, както и фактът, че отнетото за ползване МПС е било
управлявано от подс.Б.И., без да е правоспособен водач.
За извършеното от подсъдимите Б.И. и Н.Г. престъпление по чл.346 ал.2 т.1 вр.с
ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, материалният наказателен закон след
редукцията предвижда наказание лишаване от свобода до три години.
Съдът в настоящия си състав при индивидуализацията на наказанията на всеки един
от двамата подсъдими, при спазване на императивните изисквания на чл.373 ал.2 от НПК,
прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. Тази
законова разпоредба предвижда две отделни възможности при индивидуализация на
наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая несъмнено би
бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 от НК, но е необходимо съдът
да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината
обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието на всеки един от двамата
подсъдими следва да се определи в хипотезата на чл.58а ал.1 от НК като отчете, че не са
налице многобройни смекчаващи вината им обстоятелства. Ето защо и с оглед на
предвиденото наказание в престъпния състав на престъплението, в извършването на което
подсъдимите Г. и И. бяха признати за виновни, съдът определи наказанието на всеки един от
двамата подсъдими в хипотезата на чл.54 ал.1 от НК съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1
от НК като отчете, че макар и вмененото деяние да е с висока степен на обществена
опасност, то е налице превес на смекчаващи вината им обстоятелства. Воден от тези си
съображения съдът в настоящия състав наложи на всеки един от двамата подсъдими Г. и И.
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като по смисъла на чл.58а ал.1 от НК
го намали с една трета, при което окончателния размер на наказанието е лишаване от
свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът прецени, че по отношение и на двамата подсъдими Н.Г. и Б.И., са налице
предвидените в разпоредбата на чл.69 ал.1 вр.с чл.66 ал.1 от НК условия за прилагането на
6
този вид /условно/ осъждане. А именно: двамата подсъдими към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние са били непълнолетни и не са били осъждани на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното на всеки един от двамата
подсъдими Г. и И. наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца е от вида, за който е
допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и същото е в рамките до
три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подс.Г. и подс.И. и за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо
наложените им наказания лишаване от свобода, да бъдат изтърпени ефективно, тъй като
личността им не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това, на основание
чл.69 ал.1 вр.с чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс.Н.Г. и на
подс.Б.И. наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, за изпитателен срок от ЕДНА
година, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Така определените и наложени по вид и размер наказания, съдът намери за
справедливи и съответстващи на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението, в извършването на което подсъдимите бяха признати за виновни и в
същото време подходящи да въздействат предупредително върху подсъдимите и да им
отнемат възможността да вършат и други престъпления. По този начин и с тези наказания
съдът прие, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.
Разноски: При този изход на делото съдът с присъдата си осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК всеки един от двамата подсъдими – Н. Б. Г. и Б. Ж. ИЛ., и двамата
непълнолетни, действащи със съгласието на майка си – Ж. М. ИЛ., ДА ЗАПЛАТИ сумата
от по 175.50 лева, представляваща направените във фазата на досъдебното производство
разноски, платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР-
Ямбол, както и сумата от по 10.00 лева, представляващи направените във фазата на
съдебното производство разноски, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителни листи да заплати от по 5.00 лв. държавна такса, вносими в приход на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово.
Съдът с акта си постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени
по делото на л.35 от ДП – 1 брой ключодържател с 2 броя ключове за автомобил на него,
собственост на пострадалите - В. Г. Б. и Г. Г. Б., и двамата от гр.Елхово, обл.Ямбол, след
влизане на присъдата в сила да се върнат на собствениците им - В. Г. Б. и Г. Г. Б. , и
двамата от гр.Елхово, обл.Ямбол.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. Кирова/

7