Решение по дело №4/2024 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ на Решение № 14 от 05.02.2024г. по АНД № 4/2024 год. по описа на РС –
Нова Загора.

Производството се развива на основание Постановление на Районна прокуратура
град Сливен за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.Ю.М. с
налагане на административно наказание по чл.78 а от НК и по реда на чл.378 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура град Сливен поддържа постановлението и
предлага на обвиняемият да бъде наложено административно наказание по вид „глоба” в
размер на 1000.00 лева.
Обвиняемият М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Обвиняемият М.Ю.М. е роден на ***г. в гр. Нова Загора, с българско гражданство,
със средно образование, женен, работи, живущ в гр. Бордо, РФранция, адрес за призоваване:
***, неосъждан, с ЕГН**********.
Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1
от НК.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
На 05.08.2021 г. обвиняемия М.Ю.М. е посетил сектор БДС при РУ МВР Нова Загора,
където пред свидетелката Д. – системен оператор в сектор БДС, е представил заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин, с искане за издаване на
СУМПС. Свидетелката Д. проверила заявлението дали е попълнено правилно и обвиняемия
М. е представил пред свидетелката Д. още Декларация по чл. 160 ал. 1 от ЗДвП, Приложение
№ 17 ал.1 от ПИБЛД, в която било записано, че СУМПС не е взето в страната или в чужбина
за нарушения, а е изгубено, както и Декларация по чл. 151 ал. 5 от ЗДвП вр. Раздел II от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. на МВР, за обичайно пребиваване в РБългария, в която
било записано, че обичайното му пребиваване е в гр. Нова Загора, на ул. „Хризантема“ №
11.
Обвиняемият М. подписал лично двете декларации пред свидетелката Д. и колежката
и свидетелката Р..
По делото е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, според
заключението на която, подписът в позиция „Декларатор“ и ръкописният текст с
изключение на текста „*********-невалидно“/05.08.21 г. в Декларация по чл. 17 ал. 1 от
Правилника за издаване на БЛД/Приложение към чл. 17 ал. 1 от ПИБЛД/ от 05.08.23 г. са
изпълнени от обвиняемия М..
Подписът на позиция „Подпис“ и ръкописният текст в Декларация/Приложение № 3
към чл. 63 ал. 4/05.08.2023 г. са изпълнени от обвиняемия М..
В хода на разследването по делото е установено, че с писмо на ГДНП с рег. №
328600-52238/25.10.2019 г. в сектор ПП при ОД МВР Сливен са уведомени, че СУМПС на
обвиняемия М. е отнето за многократни случаи на управление с превишена скорост. От
справка от ДМОС МВР /стр. 60/ е видно, че СУМПС на обвиняемия М. е било отнето на
06.03.2018 г. в гр. Бордо Франция.
Обвиняемият М. живее и работи преимуществено във Франция, като според
изготвената по делото справка за периода от 05.08.2020 г. – 05.08.2021 г. същият има
регистрирано влизане на територията на РБългария на 28.06.2020 г. и напускане на 07.09.20
г., след което отново е влязъл на 24.07.21 г., т.е. престоял на територията на РБългария общо
1

42 дни.
По смисъла на §6 т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, „Обичайно
пребиваване в РБългария“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185
дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, които
сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее….“
Според прокурора, с действията си обвиняемия М. е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като на 05.08.2021 г. в
гр. Нова Загора, в условията на продължавано престъпление, пред К.В.Д. – системен
оператор в сектор БДС при РУ МВР Нова Загора, потвърдил неистина в писмени
деклереции – Декларация по чл. 160 ал. 1 от ЗДвП, приложение към чл.17 ал. 1 от ПИБЛД, в
която собственоръчно записал, че СУМПС не му е отнето в страната или чужбина за
нарушение, а е изгубено и Декларация по чл. 151 ал. 5 от ЗДвП, вр. раздел II от Наредба № I-
157 от 01.10.2002 г. на МВР, за обичайното си пребиваване в Р България, по смисъла на § 6
т. 46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която собственоръчно записал, че
обичайното му пребиваване е в гр. Нова Загора, които декларации, по силата на Закон се
дават пред орган на властта, за удостоверяване истинността на тези обстоятелства.
Обвиняемият М.Ю.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото
към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От обективна страна, действията на обвиняемият са съставомерни за осъщественото
от него изпълнително неяние на престъплението по чл. 313 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че обвиняемият е представил пред
орган на властта, последователно две декларации, с невялно съдържание.
От субективна страна обвиняемият е осъществил престъплението при пряк умисъл на
форма на вината. Тази форма изхождала от установените факти по делото. Същият е
съзнавал обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния резултат.
Разпитан в това си процесуално качество, обвиняемият дава кратки обяснения, в
които се признава за виновен в извършването на деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност и изразява съжаление за извършеното деяние.
Изложените фактически изводи се подкрепят от събраните в хода на разследването
доказателствени материали, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите: М.Ю.М., З.И.Р., К.В.Д., Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, Протокол за доброволно предаване, Копие от Заявление за издаване на
документи за самоличност на български граждани, съдебно-почеркова експертиза, справка
за нарушител/водач, справка за съдимост, Характеристична справка и Декларация за
семейно и материално положение и иимотно състояние.
За престъплението по чл.313 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева.
До колкото обвиняемият М. е неосъждан, до настоящия момент не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VIII, раздел IV, както и поради
факта, че от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, то в случая
приложение намира императивната разпоредба на чл.78а от НК и обвиняемият М.Ю.М.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда, предвиден в чл. 375 и сл. от НПК.
Липсват отрицателните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал.7 от НК.
СМЕКЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – самопризнания, чисто съдебно
минало.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – няма.
2

Гореизложеното мотивира следните правни изводи:
Съдът счита, че правилно прокурорът е прекратил наказателното производство и е
внесъл постановление за налагане на административно наказание по чл.78а от НК, тъй като
са налице всички основания за това.
На основание чл.78а от НК, следва да освободи М.Ю.М. от наказателна отговорност
и да му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00/хиляда/лева.
Следва, обвиняемият М.Ю.М. със снета по делото самоличност, да заплати
направените по делото разноски за експертиза в размер на 177,99/сто седемдесет и седем
лева и деветдесет и девет стотинки/ лева в полза на бюджета по сметка на ОД МВР град
Сливен.
На основание тези мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	14
Дата:	5 февруари 2024 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.)
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20242220200004
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 януари 2024 г.

Решение по дело №4/2024 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите