М О Т И В И
към присъда № 28/06.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 247/2018 г. на Врачанския окръжен съд
Окръжна
прокуратура Враца обвинява Ц.К.Ц. ***, ЕГН ********** и П.А.И. ***, ЕГН ********** в това, че на 11.03.2017 г. в град
Враца, в частен дом, находящ се на ул.„***" № 25, предумишлено, в съучастие
като извършители са умъртвили С. Т.Т., с користна цел - да не върнат взети в
заем пари в размер на 70.00лв, / от които 20 лв. дадени в заем от пострадалия
на Ц. и 50 лв. на И./, по особено
мъчителен начин и с особена жестокост - като И. го е държал повален на
пода, а Ц. му е нанесъл удари с дърво с удебеление в единия край и
прободно-порезни и порезни рани, сменяйки последователно три ножа, с което са
му причинили - съчетана травма, като причина за смъртта е травматично увреждане
в областта на шията, довело до остра масивна кръвозагуба, развила се в
следствие прерязване на кръвоносни съдове от среден и малък калибър, като
смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, и по този начин всеки от тях е осъществил състава
на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и
т. 9, вр. чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 НК.
В проведеното
на 04.07.2018 г. открито разпоредително заседание, наследниците на убития
заявиха, че не желаят да предявят граждански
иск и не желаят да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Разпитани на
проведеното предварително производство, всеки от двамата подсъдими се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, като и двамата дават подробни обяснения,
досежно действията си преди по време и след извършване на убийството.
В с.з.,
проведено на 16.10.2018 год. подсъдимия Ц.
заяви, че се признава за виновен. Заяви също, че по време на извършване на
деянието е бил много пиян и няма спомени, както и че това което е разказал на
досъдебното производство, го е научил в последствие от другия подсъдим. След
като на основание чл. 279, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК обясненията му
от ДСП бяха прочетени, той заяви, че поддържа същите. В с.з. от 06.11.2018
год., Ц. даде и допълнителни обяснения, в които заяви, че обясненията му от
предишното с.з., са дадени поради оказан му натиск от страна на други лишени от
свобода. Заяви, че си спомня случая и че това, което му е прочетено в предишното с.з. е
случилото се в действителност.
В с.з.,
проведено на 06.11.2018 год. подсъдимия И.
заяви, че не се признава за виновен, но съжалява за участието си в инцидента.
Заяви, че този ден е бил под въздействие на алкохол и наркотици. Заяви, че си
спомня как е протекъл денят му до момента, в който двамата с Ц. са посетили
домът на пострадалия, където отново употребил алкохол и наркотик, а в
последствие бил нападнат от Т., поради което и го повалил на земята. Твърди, че
след това няма никакви спомени. На основание чл. 279, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК, съдът прочете обясненията на този подсъдим дадени
на проведеното ДСП, след което И. заяви, че тези обяснения е депозирал пред
разследващия, под давление на тогавашния му служебен защитник. Заяви, че не ги
поддържа.
Така прочетени
обяснения на двамата подсъдими, бяха приобщени като доказателства в процеса.
По делото бяха
разпитани свидетелите К.К., П.Е., Едуард Е., В.В., Т.Т., А.Е., Р.Д., К.Н., М.Н. и А.И., като на основание чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, съдът прочете показанията на свидетелите В.В., Р.Д. и К.Н..
Приети бяха
заключенията на експертите И.Т., В.Н., Р.А., д-р В.В., Х.Х., д-р Н.И., М.К., Ю.Г.
и М.К..
Съдът като взе
предвид обясненията на двамата подсъдими, доводите и съображенията на техните
защитници, показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в
с.з. експертизи, както и всички други събрани и приобщени към делото по реда на
чл. 279, чл. 281, чл. 282, чл. 283 и чл. 284 НПК писменни и веществени доказателства и след като ги разгледа по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Ц.Ц.
и П.И. *** и са приятели. Пострадалият С. Т. ***, като в двора, в който се
намирала къщата му, имало и друга къща, където живеело семейството на дъщеря
му. От няколко години обаче, отношенията между баща и дъщеря били влошени и те
не поддържали близки контакти.
Подсъдимите и
пострадалия се познавали помежду си, тъй като редовно посещавали едно и също
питейно заведение, находящо се в гр.Враца, ж.к.“***“. Последното било собственост
на ЕТ “Драга среща", с управител Д.П., но било стопанисвано от съпругата
му - св.Р.Д.. Затова и заведението било известно под името - “При Р.“. С
времето, между Ц., И. и Т. се изградили добри отношения, като по-близки били
отношенията между пострадалия и Ц.. Последния често посещавал домът на Т.,
където му помагал в домашната работа - поправяне на покрив, цепене на дърва, приготвяне
на зимнина, правене на вино. След като работата била привършвана, обикновено
домакинът черпел госта си с алкохол и мезе.
Двамата
подсъдими били трайно безработни и често имали финансови затруднения. По тази
причина и двамата задлъжнели към пострадалия с различни суми - Ц. със сумата от
20 лева, а И. - с 50 лева.
В края на месец
ноември 2016 г., отношенията между Т. и Ц. се влошили по повод изказване на
първия, че когато подсъдимият отиде при него, винаги изяжда и изпива всичко, което
му се поднесе. През месец февруари 2017 година се влошили и отношенията на
пострадалия с другия подсъдим, тъй като Т. посетил домът на приятелката на И. и
поискал от нея да му върне парите, които бил дал в заем на подсъдимия, тъй като
последният отказвал да му ги върне.
В резултат от тези
действия на Т., двамата подсъдими започнали по-рядко да се срещат с него.
Срещите обаче, между Ц. и И. продължили, като при разговорите между двамата,
последният обикновено след употреба на алкохол се заканвал, че ще бие и пребие
пострадалия. Такова намерение заявявал и Ц., поради което двамата започнали за обсъждат какви действия да предприемат против
пострадалия.
В края на месец
февруари 2017 г. И. бил в спешен център при МБАЛ “Хр.Ботев“ гр. Враца. По
негово искане Ц. му занесъл 20 лв., след което излязъл да го чака отвън. В това
време, по телефона му се обадил пострадалия и поискал да му върне дадените му в
заем 20 лева. Ц. отказал, а Т. използвал нецензурни думи по негов адрес и по
адрес майка му. Това ядосало подсъдимият, който след идването на И. заявил, че
ще бие пострадалия. Двамата се придвижили с тролей до ж.к.“***“, където след
слизането от превозното средство видели на отсрещната страна на улицата Т.. Ц.
поискал да отиде да се разправя с него, но И. го разубедил и двамата отишли в
заведението на св. Д.. Там отново разговаряли, че най-после трябва да вземат мерки против Т., да се разправят с него и да не
му върнат взетите в заем пари.
В началото на месец март, при поредното си посещение в заведението на свид.
Д., подсъдимият И. изпратил свид. Н. да му закупи работни ръкавици, показал
точно за какви ръкавици става въпрос, дал й пари и същата закупила такива.
Обяснението му било, че са му необходими да цепи дърва, но и двамата подсъдими
знаели, че ръкавиците ще са им необходими при осъществяване на замисъла им
"да пребият" Т..
На 11.03.2017 г., подсъдимият И. отбелязал годишнита от смъртта на майка
си. След помена се обадил по телефона на другия подсъдим и се уговорили да се
видят по късно в заведението "При Р." в ЖК "***". Около
13,30 ч. двамата се срешнали там, поръчали и консумирали по 2-3 чаши вино от по
около 400 мл, като Ц. консумирал и ракия. В хода на разговора, достигнали до
споразумение в този ден да отидат в дома на пострадалия и да го пребият заради
проблемите, които последният им създавал, но и за да не му връщат взетите в
заем пари, като И. отново си припомнил, че Т. е посещавал приятелката му, във
връзка с невърнатия заем и затова настоявал да приключат същия ден.
В изпълнение на взетото решение, двамата тръгнали към дома на пострадалия.
Като стигнали там, Т. ги посрещнал и им се зарадвал, тъй като отдавна не се
били виждали. Поканил ги в стаята, находяща се, вдясно от входната врата. И.
седнал на леглото, а Ц. - срещу него на фотьойл. Пострадалия поискал да ги
почерпи и донесъл чаши за всички, като първоначално им сипал ракия, а след това
отишъл до мазето за да налее вино. През това време Ц. показал на И. къде се
намира листчето с написания ПИН код на дебитната карта, по която пострадалият
получавал пенсията си. Заявил, че знае къде се намира и самата дебитна карта и
двамата решили да я вземат, за да изтеглят наличните по нея суми. Т. обаче се
върнал и тримата продължили да пият вино. Междувременно, Т. показал на И.
цялата къща, тъй като подсъдимият преди това не бил идвал. След като изпили
виното и преди да отиде за нова кана, И. поискал Т. да му покаже тоалетната.
Тъй като тя се намирала на двора, двамата излезли навън. След като свършил, И.
по искане на пострадалия го придружил до мазето, където сипали вино, след което
се върнали при Ц. и продължили да пият. И. попитал пострадалия има ли нещо за мезе, при което Т. излязъл до кухнята
за да потърси. Използвайки отсъствието му, И. си сложил ръкавиците, а Ц. не
поставил своите. Когато Т. се върнал в стаята и видял, че подсъдимия е с
ръкавици, го попитал защо ги е сложил, а И. му казал, че има рани по ръцете. Продължили
да пият, като в процеса на разговор се разразил спор между Ц. и пострадалия
заради това, че последният го бил псувал, а и че за Нова година му бил дал
кисело вино, а това с което го черпел сега било хубаво. И. също се скарал с Т.
за това, че тормозел приятелката му, като ходел при нея да я пита кога И. ще му
върне парите, които му бил дал на заем. В един момент Ц. станал, застанал зад
пострадалия, хванал го, вдигнал го и го съборил на земята до вратата. Главата
на Т. била към вратата, а краката му към секцията. И. веднага легнал и затиснал
с цялото си тяло пострадалия, като само главата му останала свободна. Ц. отишъл
до кухнята от където взел нож, върнал се и клекнал на колене, като опрял ножа
на гърлото на Т. и започнал да реже с него, но не успял да пререже гърлото му. Без да иска забил ножа в пода, при
което същият се изкривил. Ц. отнова отишъл до кухнята, взел друг нож, и отново
започнал да трие острието му в гърлото на пострадалия, като през цялото време И.
притискал Т. към пода. През цялото време последният бил в съзнание,
съпротивлявал се, питал защо вършат това, молел им се да не го вършат. След
като Ц. и с този нож не успял да пререже гърлото на пострадалия, взел един
дървен топуз - парче дърво с удебеление в единия край и с него нанесъл няколко
удара по главата и краката на Т., от което съпротивата на последния намаляла.
Тогава Ц. оставил топуза, отишъл до кухнята и взел трети нож, с който вече
прерязал шията на пострадалия, като почти го обезглавил. През цялото време И.
бил върху тялото на Т., притискайки го към пода. При извършването на действията
с ножовете, Ц. порязал както себе си, така и другия подсъдим.
След като се уверили, че пострадалият престанал да мърда, подсъдимите започнали
да търсят пари, както и дебитната карта на Т., но не намерили нищо. Взели
чашите, с които пиели преди това, пепелника с угарките от цигари, една стара
военна каска, собственост на Т., смятайки че могат да я продадат, измили
ножовете в мивката и си тръгнали. Отишли заведението "При Р.", като по
пътя изхвърлили чашите и пепелника в кошче за боклук. В заведението продължили
да консумират алкохол. Свидетелката Д. забелязала, че И. има прясна порезна
рана на китката, от която тече кръв и която при предходното си посещение в
заведението същия ден, преди да тръгнат към дома на пострадалия не била
налична. Подсъдимите изпушили по няколко цигари, след което Ц. станал и си
тръгнал, а И. останал в заведението и продължил да консумира алкохол. При него
останала и каската, която били взели, за да се опита да я продаде.
В следващите дни подсъдимите поддържали контакт помежду си, като се
срещнали веднъж и в заведението „При Р.". Говорили си дали И. е успял да
продаде каската, която така и не била продадена, а впоследствие била намерена и
иззета. На 16.03.2017 г., след като трупът на Т. бил открит от свидетелите К. и
В., двамата подсъдими били задържани, като при проведените им разпити направили
пълни признания и съдействали за изясняване на конкретните детайли на
престъплението.
Нараняванията
на Т. са показани на снимките на фотоалбума, изготвен при огледа на труп, приложен
на страници № 26 и следващите на том 1, от приложеното досъдебно производство.
Положението на
тялото на Т. и обстановката в спалнята е показана детайлно на снимки на
фотоалбума, изготвен при огледа на местопрестъплението, приложен на страници №
10 и следващите на том 1, от досъдебното производство.
От представената СМЕ на труп и
заключението на вещото лице д-р Р.А. е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия С.
Т. е установена съчетана травма,
изразява се в пет на брой прободно-порезни рани на лицето в дясно; масивна порезна рана на
шията от ляво тилно до средна трета на дясна буза, с частично прерязване на
2-ри шиен прешлен и частично прерязване /клиновидно/ на задния ръб на дясно
рамо на долна челюст, с прерязване на меки тъкани в дълбочина до 9 см., като раната
може да бъде определена като частична
декапитация. Установена е и закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, розов ликвор и
разкъсно-контузни рани челно в областта на дясна очница, в дясно слепоочно,
охлузвания и кръвонасядания на дясна ушна мида и теменно към тилно. Установени са и охлузвания на дясно
рамо; разкъсно-контузна рана по типа на Аркада на лицето в ляво, кръвонасядания
по гръбната повърхност на двете длани.
Констатирано е наличие на етилов
алкохол в кръвта в концентрация от 1,60 на хиляда
Причината за смъртта на Т. е острата масивна кръвозагуба, развила се вследствие
прерязване на кръвоносни съдове от среден и малък калибър в областта на шията.
Смъртта е в пряка причинна връзка с установеното травматично увреждане в
областта на шията, настъпила е бързо и е
била неизбежна.
Всички увреждания са прижизнени, видно от така установените кръвонасядания,
охлузвания, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
По механизъм увреждания отговарят да бъдат получени, както
следва:
- Уврежданията в областта на лицето в дясно и шията от действието на твърд
предмет с режещ ръб и остър връх.
- Уврежданията в областта на челото, дясна очница, дясно слепоочно и
теменно към тилно от не по-малко от пет удара с твърд тъп предмет;
разкъсно-контузна рана по типа на Аркада на лицето в ляво от един удар с тъп
твърд предмет.
- Уврежданията на дясно рамо отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети /удари, притискане/.
Кръвонасяданията по гръбната повърхност на двете длани отговарят да
бъдат получени от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат определени като защитни или притискане.
Всички увреждания могат да бъдат получени по начин и време, посочени в
досъдебното производство. Към момента на настъпването на смъртта, лицето се е
намирало в средна степен на алкохолно опиване, която се изразява с нарушения в
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на
движенията и др.
Трупната картина отговаря на смърт от 2-3 денонощие, но според в.л.,
трупните изменения са индивидуални и зависят от външни и вътрешни фактори
/охраненост на трупа, причина за смъртта, темп на настъпване на смъртта, външна
температура, в която е престоял трупа, влажност на въздуха и др./, което
означава, че със сигурност може да се каже, че смъртта е настъпила до 4-5
денонощия преди аутопсията.
От
представената СМЕ на веществени
доказателства и дактилоскопна експертиза, находяща се на стр.99, том 1 от ДП и заключението на в.л И.Т. се установява, че кръвно-груповата принадлежност
на кръвтта на подсъдимите е А/бета/, а кръвно-груповата принадлежност на кръвтта
на пострадалия е О/алфа, бета/.
По предоставените за изследване обекти № 1,2,3,4,5,6,7,8 - буркан, три
ножа, марля, пластмасова лодка, два броя дървени тояги, нож със счупен връх и
отвертка е установено наличие на кръв, като тази по обекти № 3,4,5,6,7,8 е
човешка кръв и е възможно да произхожда от С. Т.Т..
От обект № 1 - буркан, е намерена и иззета 1 бр. годна за сравнително
идентификационно изследване дактилоскопна следа, за която е установено, че е
оставена от десен палец на С. Т.Т..
От представената СМЕ на веществени
доказателства, приложена на лист 106 от ДП и заключението на в.л И.Т. е
видно, че по предоставените за изследване сини дънки и маратонки е установено
наличие на кръв. От същите е иззет материал с кръв, опакован е по надлежния ред
и е подготвен за последващи ДНК изследвания. По предоставените за изследване синя
шуба, тъмносиня риза, синьо горнище на анцуг с надпис "пума" и сив
пуловер, не е установено наличие на кръв.
От представената СМЕ на веществени
доказателства, приложена на лист
111 от ДП и заключението на в.л И.Т. е
видно, че по предоставената за изследване шуба с бежов цвят, с надпис от вътрешната страна е
установено наличие на кръв. От същата е иззет
материал с кръв, опакован е по надлежния ред и е подготвен за последващи ДНК
изследвания. По предоставените за изследване два чифта чорапи, шапка, тениска, пуловер, маратонки, два чифта ръкавици и панталон
не е установено наличие на кръв.
От представената по делото ДНК
експертиза и заключението на вещото лице М.К. е видно, че ДНК профилът,
установен за обект № PG-107-1/1-2017, № PG-107-1/2-2017 и № PG-107-1/3-2017, е
еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на трупа на С. Т.Т.. Вероятността да се
установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг
индивид, освен С. Т.Т. е: 1 на 9,8 х 10 на 22 степен;
Установено е, че в смесения ДНК профил от две лица от мъжки пол, установен
за обект № PG-107-2/2017 - парче от дънков плат с червеникаво кафяво зацапване,
се установяват алели, които формират ДНК
профилите на П.А.И. и трупа на С. Т.Т., а в смесения ДНК профил от две лица
от мъжки пол, установен за обект № PG-107-3/2017 - парче от текстилна материя с
червеникаво кафяво зацапване /хастар на бежова шуба/, които формират ДНК профилите на Ц.К.Ц. и трупа на С. Т.Т..
От представената СМЕ на веществени
доказателства, приложена на лист
116 от ДП и заключението на в.л И.Т. е
видно, че по предоставените за изследване вълнен пуловер, фланела с висока яка, зелена
тениска, черни боксерки, черен вълнен чорапогащник и два броя чорапи, както и
бежов панталон е установено наличие на човешка кръв. Поради изчерпване на
материала, по нататъшни изследвания с черните боксерки, не са правени. В
човешката кръв от останалите обекти не е установено наличие нито на А, нито В
аглутиноген. А и В аглутиногени не се съдържат в кръвта на лица с кръвна група
нула /алфа, бета/. Възможно е кръвта по тези обекти да произхожда от С. Т..
От представената СМЕ на веществени
доказателства, приложена на лист 121 от ДП и заключението на в.л И.Т. е видно,
че по предоставената за изследване войнишка каска е установено наличие на кръв,
но поради изчерпване на материала, други изследвания с обекта не са правени.
От
представената дактилоскопна експертиза и заключението на в.л В.Н. е видно, че предоставените три броя дактилоскопни
следи са годни за сравнително идентификационно изследване, като първата е оставена от палец на дясна ръка на С. Т.Т., дактилоскопна следа № 2 е
оставена от среден пръст на дясна ръка на С. Т.Т., а
дактилоскопна следа № 3 е оставена от показалец на лява ръка на С. Т.Т..
От представената по делото съдебно оценителна
експертиза и заключението на вещото лице М.К.
е видно, че пазарна стойност на
отнетата движима вещ е в размер на 300 лева, като минималната работна заплата към
датата на извършеното деяние 11.03.2017 г. е в размер на 460 лв.
От представената по делото химическа експертиза и заключението на вещото лице Ю.Г. е видно, че в
предоставената за изследване кръв, иззета от трупа на С. Т.Т. е доказано наличие на
етилов алкохол в концентрация 1,60 на хиляда.
От представената по делото СМЕ на
живо лице и заключението на вещото лице д-р Р.А. е видно, при прегледа на
подсъдимия И. са установени три наранявания - драскотина на лява длан, която
отговаря да бъде получена от действието на твърд предмет и е с давност на
получаване до едно денонощие и може да бъде получена по начин и по време съобщени
от И.; Порезна рана на дясна предмишница зазадравяваща вторично с локално
/местно/ възпаление на околни и подлежащи меки тъкани, което увреждане отговаря
да бъде получено от действието на твърд предмет с режещ ръб и е с давност на
получаване от 2-ро до 4-то денонощие; Стари ръбци по далечните части на двата
горни крайника, с давност на получаване над 2-3 месеца.
От представената по делото СМЕ на
живо лице и заключението на вещото лице д-р Р.А. е видно, че при прегледа
на подсъдимия Ц. са установени повърхностна
порезна рана на лява китка с давност на получаване над 5 дни и драскотини на
двете длани и дясна китка с давност на получаване 2-4 денонощие. По механизъм, уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпоръбести предмети или предмети с режещи
ръбове и/или остър връх и са причинили на Ц. болка и страдание.
От представената по делото комплексната
съдебна психоло-психиатрична експертиза и заключението на вещите лица д-р Н.И.
и Х.Х. е видно, че подсъдимия Ц.Ц. не страда от психично заболяване и има
запазена свидетелска годност. Към момента на извършване на деянието на
11.03.2017 г. е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е
могъл да ръководи постъпките си. Степента на личностното и психическото
развитие на Ц. е съответна на възрастта му и социалния му опит, като е налице
шизоиден тип акцентуация на характера. Няма обективни данни този подсъдим в
момента на извършване на престъплението да е бил в състояние на афект. Към момента
на деликта е могъл да контролира действията и постъпките си. Не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ гр. Враца.
От представената по делото комплексната
съдебна психоло-психиатрична експертиза и заключението на вещите лица д-р В.В.
и Х.Х. е видно, че подсъдимия П.И. не страда от психично заболяване и има запазена
свидетелска годност. Към момента на извършване на деянието на 11.03.2017 г. е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си. Степента на личностното и психическото развитие е съответна на
възрастта и социалния опит на И.. Същият е акцентуирана личност с емоционално
волева неустойчивост. Няма обективни данни в момента на извършване на
престъплението този подсъдим да е бил в състояние на афект. Към момента на
деликта обв. И. е могъл да контролира действията и постъпките си. Не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ гр. Враца.
Вещите лица са категорични, че преди и по време на деянието, И. не е изпадал
в делириум и не е имал нарушено съзнание. За такова нещо няма нито обективни,
нито субективни доказателства. Бил е с ясно съзнание, разбирал е какво прави и
ако е действал агресивно, то като личностова характеристика това не го
оправдава.
Съдът възприема изцяло
заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
Горната
фактическа обстановка се установи както от събраните по делото писменни
доказателства приложени към досъдебно производство № 30/17 год. по описа на ОД
на МВР Враца, така също и от писменните доказателства събрани в хода на
съдебното следствие, от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията на
подсъдимият Ц., а от части и от обясненията на подсъдимия И. дадени на
досъдебното производство, но и в съдебната фаза от процеса, които в различна
степен допринесоха за изясняването й.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на подсъдимия Ц.,
дадени на досъдебното производство, които бяха прочетени от съдът и приобщени
като доказателства по делото на основание
чл. 279, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК. Същите бяха потвърдени от този
подсъдим в с.з. от 06.11.2018 год.
От тях се установява,
че двамата подсъдими и пострадалия се
познават от дълго време, като познанството им е станало в заведението "При
Р.", находящо се в жк "***" в гр.Враца. Поддържал добри
отношение и с двамата. Често ходел в дома на Т. и му помагал в домакинството. Твърди,
че не е имало случай да се кара с него. В края на 2016 г. обаче, отношенията му
с постарадалия се влошили по повод изявления на Т., че когато подсъдимия ходел
да му помага и след като свърши определена работа, изяжда и изпива всичко,
което е сложено на масата. Според Ц. обаче, това било в реда на нещата, тъй
като не бил вземал пари от пострадалия за съответната работа и това изявление
на Т. го обидило.
Потвърждава, че при следващи посещения на питейното заведение, с другия
подсъдим са разговаряли на тема да се разправят с Т., заради проблемите, които
им създавал напоследък. Говорели също, че последният разполага с доста пари.
Помни за случай през този период, при който И. дал пари на свидетелката К.Н. за
да закупи работни ръкавици, като й показал точно за какви ръкавици става въпрос.
Потвърди, че тези ръкавици са им били нужни за да не оставят следи при
посещението им в домът на пострадалия и "... ако се сбием и ако се стигне до
най-тежкото, което се случи всъщност, просто да няма следи". След
като свидетелката донела ръкавиците, И. взел новите ръкавици за себе си, а чифт
стари такива дал на Ц..
Тези му твърдения се потвърждават и от показанията на св. Н..
Ц. разказа подробно и за случилото се на 11.03.2017г., както и действията
на всеки от подсъдимите при осъществяване на убийството. Потвърди, че двамата с
И. са се срещнали около 13.30 - 14.00ч. в заведението на пазарчето в Комплекса
и седнали да пият. Отново разговаряли за това да се разправят с Т. и взели
решение това да е този ден. Посетили домът му, където пострадалия ги посрещнал
радушно и пожелал да ги почерпи. Сипал им първо ракия, а след това отишъл за
вино в мазето. Докато бил там, Ц. показал на другия подсъдим къде точно е
скрито листчето с ПИН кода от дебитната карта на пострадалия. Спомня си, че по
едно време между тях възникнал скандал, при което Т. бил съборен на земята до вратата. И. веднага легнал
върху пострадалия, а Ц. отишъл до кухнята, взел един нож, върнал се и опрял
ножа на гърлото на Т.. Тъй като не успял да пререже гърлото на пострадалия, Ц.
използвал още два ножа, като междувременно нанесъл и няколко удара с дърво по
главата и тялото на Т., като през цялото
време И. притискал Т. към пода. При извършването на действията с ножовете, Ц.
порязал както себе си, така и другия подсъдим.
Потвърди и обстоятелствата, че след като са се уверили, че пострадалият
спрял да мърда, подсъдимите са започнали да търсят пари, както и дебитната
карта на Т., но не намерили нищо. Взели чашите, с които пиели, пепелника с
угарките от цигари, една стара военна каска, собственост на Т., измили ножовете
в мивката и си тръгнали. Отишли заведението "При Р.", като по пътя
изхвърлили чашите и пепелника в кошче за боклук. В заведението продължили да
консумират алкохол. Каската която били взели, останала при И. за да се опита да
я продаде. След като бил задържан, направил пълни признания и съдействал за
изясняване на конкретните детайли на престъплението.
В първите си обяснения пред настоящата инстанция, Ц. заяви, че
обстоятелствата около убийството на Т. са му били разказани от другия подсъдим
и то на следващия ден след деянието, както и че не помни нищо от деня на
убийството и за самото убийство, тъй като бил много пиян и няма спомени. Именно и поради това, но и на основание чл. 279, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 и т.
4 НПК, обясненията му от ДСП бяха прочетени, при
което той заяви, че поддържа същите във
вида, в който са били депозирани пред разследващите. В с.з. от 06.11.2018
год., Ц. даде и допълнителни обяснения и заяви, че обясненията му от предишното
с.з., в които твърди, че няма спомен от инцидента са дадени поради указан му
натиск от страна на други лишени от свобода. Заяви, че ясно си спомня случая и че поддържа прочетените му в
предишното с.з. обяснения.
Тези
обстоятелства обясняват изцяло констатираните от съдебния състав противоречия в
обясненията на този подсъдим, поради което и съдът изцяло кредитира обясненията му дадени на фаза досъдебно
производство, а и последните такива от съдебната фаза. Същите съдържат конкретни
факти и обстоятелства, които не биха били известни на Ц., ако у същият липсва ясен
спомен за станалото. Наред с това, те кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. След последните му изявления, обясненията му са подробни
и непротиворечиви, и затова съдът ги приема за достоверни. От друга страна, от
приетата по делото комплексната съдебна
психоло-психиатрична експертиза и
заключението на вещите лица д-р Н.И. и Х.Х. е видно, че подсъдимия Ц.Ц. не
страда от психично заболяване и има запазена
свидетелска годност. Няма обективни данни в момента на извършване на
престъплението да е бил в състояние на афект. Към момента на деликта е могъл да контролира
действията и постъпките си. Не се води на диспансерен учет в ЦПЗ гр. Враца.
Приетата за установена
фактическа обстановка се потвърждава изцяло и от обясненията на подсъдимият И. дадени на фаза досъдебно производство,
а от части и от обясненията му, депозирани в съдебната фаза от процеса.
Потвърждава, че
тримата са се познавали и отначало отношенията им са били приятелски. В
последствие първо се влошили отношенията между Ц. и Т., а след това и тези
между него и пострадалия. Твърди, че виновен за това е бил Т., който отправял
упрек към другия подсъдим, че когато отиде при него, винаги изяжда и изпива
всичко, което му се поднесе. Неговите отношения му с пострадалия пък се
влошили, тъй като Т. бил посетил домът на приятелката на И. и поискал от нея да
му върне парите, които бил дал в заем на подсъдимия, тъй като последният
отказвал да му ги върне. Потвърждава, че не е имал пари за да върне заема на пострадалия, както и че
са имали разговори с Ц., свързани с парите, които дължат, но са били ядосани,
тъй като Т. бил казал пред св.Н., че където види двамата подсъдими, ще се сбие
с тях. Освен това ги бил псувал на майка. Именно и тогава действително бил
казал пред тази свидетелка, че не мислят да връщат парите на пострадалия. И.
потвърждава, че преди убийството, в заведението на св.Д. е пращал св. Н. да му купи
ръкавици, и че казал пред нея, че тези ръкавици му трябват да цепи дърва.
В тази им част, съдът кредитира
обясненията на този подсъдим, тъй като същите са в съответствие с обясненията
на другия подсъдим, а относно последните твърдения, се потвърждават и от
показанията на св. Н..
И. обаче отрича, ръкавиците да се му трябвали за срещата с пострадалия, но
потвърждава, че същите са били останали в него, тъй като не му били докарали
дървата и ръкавиците му били останали в джоба.
В тази им част, относно мотивите за закупуване на ръкавиците, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,
тъй като противоречат на обясненията на другия подсъдим, който подробно споделя
каква е била истинската цел, а именно да не оставят следи след себе си.
По отношение събитията станали на 11.03.2017
г., И. потвърждава фактите и
обстоятелствата, съдържащи се в обясненията на другия подсъдим до момента, в
който двамата са нападнали пострадилия в домът му.
Потвърждава, че на този ден е отбелязал годишнина от смъртта на майка си,
поради което бил с минорно настроение. Твърди, че преди срещата си с другият
подсъдим употребил значително количество алкохол и наркотик.
В тази му част обаче, това обстоятелство относно употребата на наркотика се
съобщава за пръв път от И. и съдът не му дава вяра. От една страна, по делото е
безспорно установено, че подсъдимият не е имал пари, за да върне взетия от
пострадалия заем, камо ли пък да си закупи кокаин и то в две дози, с оглед и
последващите му твърдения. Още по нелогично звучат и твърденията му, че негов
приятел го бил почерпил, като по този начин му връщал услуга. В тази насока по
делото липсват каквито и да било доказателства. Липсват и доказателства, този
подсъдим преди този случай, а и след това да е употребявал наркотици. Дори
обаче, тези му твърдения да са верни, то употребата на наркотика по никакъв
начин не оправдава по нататъчните му действия.
След като двамата с другия подсъдим се срещнали в кварталното заведение,
продължили да пият заедно, като изпили
по 4-5 чаши вино. Часът бил около 15,30 ч. след обяд. Твърди, че двамата се сетили за пострадалия и
решили да отидат до тях да му върнат парите, тъй като той бил идвал в
заведението да пита за тях.
В частта, относно мотивите за посещението в домът на пострадилия, съдът не дава вяра на обясненията на този
подсъдим, тъй като те отново противоречат на обясненията на другия подсъдим,
който подробно споделя каква е била истинската цел, а именно "да се
разправят с Т.". Освен това, както бе посочено и по- горе, в този момент
никои от подсъдимите не е имал пари в себе си. Факта, че двамата не са имали намерение
да връщат парите се потвърждава и от показанията на св. Н..
По натам в обясненията си И. подробно разказва как са били посрещнати от
пострадалия в домът му. Обяснява кой къде и как е бил седнал, кой какво е
консумирал и колко алкохол са изпили. Заявява, че Т. му е показал домът си,
завел го до тоалетната. В тази им част, обясненията му съвпадат с обясненията
на другия подсъдим и съдът им дава вяра.
И. обаче твърди, че в тоалетната отново употребил кокаин. Както беше
отбелязано по- горе, съдът не дава вяра на тези твърдения по посочените вече
мотиви и счита същите за защитна позиция.
Подсъдимият заявява, че след като се върнал от тоалетната се сетил, че Т.
го е псувал и че е ходил при приятелката му да я притеснява за тези пари и
решил да му поиска сметка. Попитал го защо го е псувал, защо е ходил при приятелката
му и защо го е заплашвал. Започнали да се карат и И. станал от леглото и
тръгнал към пострадалия, който също станал и започнал да рови в джоба си, от
където извадил малка ножка. Посегнал с нея към подсъдимия, но той го хванал за
ръката, сборичкали се и И. го свалил на пода. Т. продължил да се бори, да го
псува и казал, че ако го пусне, ще си изпати. По тази причина И. продължил да
го притиска към пода, а през това време Ц. станал от стола и отишъл до кухнята,
от където се върнал и носел някакъв нож. Казал "Сега ще видиш", клекнал
до пострадалия и започнал да трие ножа в гушата му, но ножа се огънал. След
това нищо не си спомнял.
В тази им част, обясненията на този подсъдим са подробни и обстоятелствени,
съдържат конкретни факти и обстоятелства, като в по-голямата си част съвпадат с
обясненията на другия подсъдим. Затова и в по-голамата им част настоящият
състав ги приема за достоверни и
подкрепящи приетата за установена фактическа обстановка.
Съдът обаче не кредитира
обясненията в частта, относно твърдението на И., че е бил нападнат с нож от
страна на пострадалия. Такова обстоятелство не се съобщава от другия подсъдим,
а освен това, такъв нож не е бил открит и при извършените огледи на местопрестъплението.
Твърдението пък за липса на други спомени от този ден, съдът възприема като
защитна позиция от страна на подсъдимия. В тази връзка и с оглед констатираните от съдът противоречия в обясненията на И., на
основание чл. 279, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК, обясненията му
от ДСП бяха прочетени, при което той заяви, че не ги поддържа, тъй като същите
са били дадени под натиск от страна на служебният му защитник. Това също беше
прието от съдебния състав като защитна позиция от страна на подсъдимия.
От друга
страна, от приетата по делото комплексната съдебна
психоло-психиатрична експертиза и
заключението на вещите лица д-р В.В. и Х.Х. е видно, че П.И. не страда от
психично заболяване и има запазена
свидетелска годност. Няма обективни данни в момента на извършване на
престъплението този подсъдим да е бил в състояние на афект. Към момента на
деликта е могъл да контролира действията и постъпките си. Не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ гр. Враца.
С оглед обясненията
дадени от подсъдимия в с.з. от 06.11.2018 год., експертите считат, че има данни по време на извършеното деяние И. да е
бил употребил алкохол, но категорично няма данни той да е употребил и
наркотици, като не е споделил такова нещо по време на освидетелстването.
Според експертите, всяка фаза на употреба на алкохол има известно приповдигащо
въздействие. Първоначално, когато започва употребата на алкохол, лицето е в
приповдигнато състояние, лесно реагира на емоции, които личността проявява
обичайно. Вече дали извършва агресия само от влиянието на алкохола зависи от
количеството, и от преценката на допълнителните данни доколко адекватно или
неадекватно се е държло лицето в дадена ситуация. Данни в делото, И. да се е държал неадекватно или да е имал нарушено
съзнание не са установени. Подсъдимият е споделил пред тях, че майка му е
починала и той се е чувствал потиснат. Деянието обаче е извършено една година
след смъртта на майка му и поради това експертите са на мнение, че тази една
година е достатъчно психологично време да се преодолее загубата. Възможно е и да
се задълбочи, но в делото няма такива данни. Подсъдимият нито е посещавал
психиатър, нито е споделил такива неща пред вещите лица. Доказателства, че
агресивното поведение на И. спрямо пострадалия се е дължало на негова
емоционална нестабилност от загубата на майката по делото няма. Вещите лица
са категорични, че преди и по време на деянието, И. не е изпадал в делириум и
не е имал нарушено съзнание. За такова нещо няма нито обективни, нито
субективни доказателства. Бил е с ясно съзнание, разбирал е какво прави и ако е
действал агресивно, то като личностова характеристика това не го оправдава.
От горното може да се заключи, че двамата подсъдими са
имали подредено и организирано поведение, както преди убийството, така и по
време на извършването му, а и след това, за да прикрият уликите, които могът да
насочат към тях. В поведението им не е имало капка съжаление за извършеното,
нямало е разкаяние, нямало е човешко отношение към това което са извършили.
Обясненията на двамата подсъдими досежно участието им
в убийството на Т. се подкрепя от изготвената и приета по делото ДНК експертиза и заключението на вещото лице М.К.. От същата е видно, че в смесения ДНК
профил от две лица от мъжки пол, установен за обект № PG-107-2/2017 - парче от
дънков плат с червеникаво кафяво зацапване, се установяват алели, които
формират ДНК профилите на П.А.И. и трупа
на С. Т.Т., а в смесения ДНК профил от две лица от мъжки пол, установен за
обект № PG-107-3/2017 - парче от текстилна материя с червеникаво кафяво
зацапване /хастар на бежова шуба/, които формират ДНК профилите на Ц.К.Ц. и трупа на С. Т.Т..
Добрите отношения между двамата подсъдими, а и
отношенията им с пострадалия се установяват и от показанията на свидетелите Д. и Н.. Първата свидетелка
установява факта, че И. и Ц. често се събирали в заведението й, където
употребявали алкохол. Потвърждава, че преди инцидента двамата са били в
заведението, консумирали са алкохол, след което са се тръгнали. Върнали са се
вечерта преди да затвори, но не си спомня друго. След прочитане на показанията
й от ДСП на основание чл.281, ал.5 вр с ал.1, т.1 и т.2 НПК, свидетелката
потвърди, че след връщането на двамата, същите са били "подпийнали, но не
и пияни". Установила това, тъй като ги познавала добре и знаела кой как
реагира след употреба на алкохол. Направило й впечатление, че И. имал прясна
рана на китката на дясната ръка, от която течала кръв. Категорична е, че преди
да си тръгнат от заведението по-рано същия ден, този подсъдим не е имал такава
рана. Съобщава данни за това как са били облечени двамата подсъдими. Съобщава
и, че следващите дни двамата отново са посещавали заведението, както и че И. е
имал наплатени сметки към нея.
Свидетелката Н. заяви, че е чувала двамата подсъдими да се
заканват "да бият С., но че ще гледат да няма хора". Твърди, че са
казвали това на всеослушание, в заведението, като и двамата подсъдими се
заканвали. Твърди, че това се е случило преди убийството. Чула е, че С. им е
давал пари и после си е искал парите, както и че С. е псувал по телефона Ц..
Била е на съседна маса.
На основание чл. 281, ал. 5 вр.ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК, съдът прочети показанията и на тази свидетелка, дадени
на фаза ДСП, след което Н. заяви, че поддържа същите и това, че не си спомня
някой факти са дължат на изминалия период от време. Потвърждава факта, че е
закупила ръкавици по искане на И..
Свидетелите П.Ц., Е. Е. и А. Е. установяват за влошените отношения между
родителите им и техния дядо - пострадалия Т.. Заявяват, че от няколко години майка
им не поддържат отношения, както и че дядо им живеел в малката къща на двора.
Виждали са често при дядо им да идват различни хора за да употребяват алкохол.
Свидетелите К.К. и В.В. установяват факти за това, кога и как са намерили
пострадалия, както и каква е била обстановката в стаята, в която е бил трупа на
Т..
Свидетеля А.И. - баща на подсъдимия П.И. установява факти,
относно извършени в домът му ПСД - претърсвания и изземване на доказателства с
негово съдействие.
Свидетелят М.Н. - установява, че в качеството си на поемно лице е
присъствал при извършване на ПСД - оглед на веществени доказателства - дрехи,
предоставени от подсъдимия И..
Показанията на посочените по-горе свидетели, съдът възприе изцяло, като
обективни. Посочените от тях факти съвпадат и с обясненията на подсъдимите, а и
с част от приетите от ВрОС експертизи, поради което и съдът ги кредитира
изцяло.
От
представените по делото доказателства – свидетелства за съдимост е видно, че
никой от двамата подсъдими не е осъждан.
Въз основа на
посоченото по-горе, съдът прие за безспорно установено, че ударите по главата и
тялото, както и действията с трите ножа, с които е причинена смъртта на
пострадалия са нанесени от подсъдимите, като Ц. е нанасял ударите с твърд тъп
предмет, а и с остро оръжие – три ножа, докато другият подсъдим е държал Т.
затиснат на земята. Двамата подсъдими са участвали пряко в упражненото насилие
по отношение на пострадалия, като през цялото време са съзнавали ставащото и са
целели реализираният резултат.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От обективна и
субективна страна както И., така и Ц. са извършили престъпление против
личността като на 11.03.2017 г. в град Враца, в частен дом, находящ
се на ул.„***" № 25, предумишлено,
в съучастие като извършители са умъртвили С. Т.Т., с користна цел - да не върнат взети в заем пари в размер на 70.00лв,
/ от които 20 лв. дадени в заем от пострадалия на Ц. и 50 лв. на И./, по особено мъчителен начин и с особена
жестокост - като И. го е държал повален на пода, а Ц. му е нанесъл удари с
дърво с удебеление в единия край и прободно-порезни и порезни рани, сменяйки
последователно три ножа, с което са му причинили - съчетана травма, като
причина за смъртта е травматично увреждане в областта на шията, довело до остра
масивна кръвозагуба, развила се в следствие прерязване на кръвоносни съдове от
среден и малък калибър, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Всеки
от тях е осъществил състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр.
3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 НК.
От обективна страна деянието е
извършено с факта, на взето предварително обмислено от Ц. и И. решение да се
"разправят" с пострадалия. Приготвили са ръкавици за да не оставят
следи и отпечатаци, поели са значително количество алкохол и са отишли в домът
на Т.. Въпреки, че той ги приел радушно, поканил ги и започнал да ги черпи, те
използвали поредното му отиване до мазето за вино, като И. поставил на ръцете
си приготвените ръкавици и след като пострадалия се върнал, започнали да се
карат с него, като пръв бил Ц., а след него и И.. Възползвайки се от това, че пострадалия също бил
употребил алкохол, Ц. го съборил на земята, а И. веднага го затиснал с цялото
си тяло. Ц. отишъл до кухнята от където взел нож, клекнал на колене, опрял ножа на
гърлото на Т. и започнал да реже с него. Тъй като не успял да пререже гърлото му, Ц. отново отишъл до кухнята,
взел друг нож, и отново започнал да трие острието му в гърлото на пострадалия,
като през цялото време И. притискал Т. към пода. През цялото време последният
бил в съзнание, съпротивлявал се, питал защо вършат това, молел се да не го
вършат. От заключението на изготвената по делото СМЕ на труп е видно, че уврежданията на дясното рамо на постарадилия отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети - удари или притискане. Кръвонасяданията по гръбната повърхност на двете длани отговарят да
бъдат получени от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат определени като защитни или притискане.
За допълнително
сломяване на съпротивата на пострадалия, Ц. му нанесъл удари с твърд тъп
предмет в областта на главата и тялото му. Според заключението на изготвената по делото СМЕ на труп уврежданията в областта на челото, дясна очница, дясно
слепоочно и теменно към тилно, са получени от не по-малко от
пет удара с твърд тъп предмет, а разкъсно-контузна рана по типа на
Аркада на лицето в ляво, от един удар с тъп твърд предмет.
След като Ц. оставил топуза, отишъл до кухнята и взел трети нож, с който
вече прерязал шията на пострадалия, като почти го обезглавил. През цялото време
И. бил върху тялото на Т., притискайки го към пода. При извършването на
действията с ножовете, Ц. порязал както себе си, така и другия подсъдим. Двамата подсъдими през цялото време знаели и разбирали, че с действията си
по отношение на пострадалия, ще причинят смъртта му и целели именно лишаването
му от живот.
Според заключението на изготвената по делото СМЕ на труп уврежданията в областта на лицето в дясно и шията, отговарят да бъдат получени от действието на твърд предмет с режещ ръб и остър
връх.
По намерените и иззети 3 бр. ножове и по дрехи на двамата подсъдими е
установена човешка кръв. От изготвената ДНК експертиза е установено, че
иззетата от ножовете кръв принадлежи на Т.. От панталона, с който бил облечен И.
е установено налична кръв както негова, така и на пострадалия Т., а по шубата,
с която бил облечен Ц. е установена кръв както на Ц. и на Т.. Установено е, че при
извършеното освидетелстване от съдебен лекар и двамата подсъдими имат порезни
рани, които съответстват на раните, за които се твърди, че са получени по време
на деянието, а именно в областта на предмишницата на Ц. и китката на ръката на И..
Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът изходи от съвкупността
на всички обстоятелства за извършеното престъпление - способа и оръдието на престъплението вида и характера на нараняването, нанасянето му в жизнено важна част от тялото на
човека.
В конкретния случай, от обективните данни по делото, свързани с действието
на три различни ножа, със средство годно да причини смърт - нож, от насоката на
удара и мястото, където е нанесен - в жизнено важна част от човешкото тяло -
шията и от медико-биологичната характеристика на причиненото увреждане, пряко
свързано с настъпването на смъртта, се обективира прекия умисъл за убийство. В
този аспект всеки от подсъдимите е
съзнавал, че действайки с ножовете в уязвима част от тялото на пострадалия, ще
последва неговата смърт, т.е. действали са при ясното съзнание за
общественоопасните последици от деянието и са направили всичко възможно за
постигане на негативния резултат.
Цялото им поведение сочи, че те са целели не само да причинят увреждане на
пострадалия, но и да го лишат от живот. Ц. е пристъпил над пострадалия, като
преди да започне действията с ножа, другият подсъдим е притиснал Т. към пода,
като е продължил да го държи докато последния е спрял да мърда и по този начин
го е лишил от възможност да се съпротивлява. Изоставили са жертвата сама, като са
се постарали да заличат следите от пребиваването си, ограничавайки до минимум
възможността някой да я намери и да й помогне.
По този начин липсата на конкретна възможност и нежеланието на подсъдимите
да ограничат последиците до един по-леко наказуем съставомерен резултат налага
извода, че двамата подсъдими са съзнавали неизбежността на смъртния резултат и
въпреки това са предприели осъществяване на деянието. Ако те не са желаели
смъртта на пострадалия, то и не биха му причинили такива жестоки увреждания в
жизнено важна област.
В настоящият случай не се касае само до допускане на крайния резултат като
възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или
известна степен на вероятност за настъпването на последиците. Допускането
означава също, че макар и възможен допълнителният резултат не е непременно
неизбежен. В случая обаче подсъдимите напълно са съзнавали, че от деянието им ще
настъпи с положителност умъртвяването на жертвата и затова съдът прие, че убийството е извършено при пряк, а не при
евентуален умисъл.
Винаги, когато деецът съзнава, че в резултат от нанесения удар, с
положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия, е налице убийство, извършено
при пряк умисъл (в този см.ППВС № 2/1957
г.,т.3).
Със събарянето
на пострадалия на земята, затискането му към пода от страна на единия подсъдим,
нанасянетно на силни удари с твърд тъп предмет с цел допълнително сломяване на
съпротивата му и с три ножа върху шията на пострадалия от страна на другия
подсъдим, двамата не само са се съгласявали с настъпването на смъртния
резултат, но и са целели постигането именно на този резултат т.е. действали са
с пряк умисъл.
Начинът на
причиняване на уврежданията на пострадалия и последващите действия на
подсъдимите, извършени до настъпването на смъртта му, дават основание да се
приеме, че те изобщо не са мислили да предотвратят настъпването на
предизвиканите общественоопасни последици.
Те не са разчитали на никакви фактори за осуетяване настъпването на тези
последици, а напротив, желаели са настъпването им.
В конкретният
случай подсъдимите са причинили съчетана травма, изразяваща се в пет на брой прободно-порезни рани на лицето вдясно;
масивна порезна рана на шията от ляво тилно до средна трета на дясна буза, с
частично прерязване на 2-ри шиен прешлен, частично прерязване /клиновидно/ на
задния ръб на дясно рамо на долна челюст, с прерязване на меки тъкани в
дълбочина до 9 см., като раната може да бъде определена като частична
декапитация. Причинили са и закрита черепно-мозъчна травма изразяваща се в
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, розов ликвор, както и
разкъсно-контузни рани челно, в областта на дясна очница, в дясно слепоочно, охлузвания
и кръвонасядания на дясна ушна мида и теменно към тилно, охлузвания на дясно
рамо, разкъсно- контузна рана по типа на Аркада на лицето вляво. Травматичното
увреждане в областта на шията е довело до остра масивна кръвозагуба, развила се
в следствие прерязване на кръвоносни съдове от среден и малък калибър, а от там и неизбежна смърт.
Причинявайки такова увреждане, в следствие
действията върху жизнено важни центрове на тялото, в резултат на което настъпва
смърт, навежда на извода за умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна
повреда, защото в случая в съзнанието на
всеки от двамата извършители са се съдържали представи, че с деянието си, те са
причинили телесни увреждания, несъвместими с живота.
Ако подсъдимите
са искали само да нанесат побой над пострадалия, то те биха се задоволили с
действия с по-малка интензивност, като биха ограничили същите само в област от
тялото му, в която не се намират жизнено важни органи. Наред с това не биха
използвали ножове.
Жестоките наранявания в областта на шията на пострадалия се установяват от
приложения фотоалбум, изготвен при аутопсията на трупа на Т..
От горните
мотиви може да се направи единственият и категоричен извод, че целта на
подсъдимите е била смъртта на пострадалия. Травмата и усложнението й не могат да се разграничават, поради което и не
може да се приеме, че по отношение настъпилия престъпен резултат подсъдимите са
действали по непредпазливост.
Съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства прие, че убийството на Т. е извършено от
двамата подсъдими предумишлено, в съучастие като извършители, с користна цел, по особено мъчителен начин на жертвата и с особена жестокост и затова не приема, че в
случая И. и Ц. следва да носят отговорност за обикновено убийство по реда на чл.115 НК.
Предумисъл е налице, когато решението е взето в сравнително
спокойно душевно състояние; има интервал от време до извършване на
престъплението и поради това е налице известно обмисляне и планиране на същото.
В случая безспорно е установено, че в разговори между двамата, И. се е
заканвал, че ще убие пострадалия, за което се съдържат данни както в обясненията
на другия подсъдим, така и в показанията на св. Н.. Освен това, Ц. и И. много
пъти са обсъждали какви действия да предприемат против пострадалия, многократно
разговаряли на тази тема месеци преди извършване на деянието, като взаимно са се
уговаряли най-после да вземат мерки против Т..
Деянието са осъществили в съучастие
като извършители, като всеки от тях е съзнавал
освен всички обективни елементи на престъплението, но и това, че действа
задружно с другия съучастник за осъществяване на едно и също престъпление. Всеки от двамата е взел участие в изпълнителното
деяние, съзнавайки участието си в престъплението
“убийство”, приемали са го и са съзнавали, че с действията си по осъществяване
на това насилие ще настъпи смъртта на С. Т..
Двамата са
действали с користна цел, а именно да не върнат взети в заем пари. Всеки от тях е
знаел, че дължи различна сума на пострадалия, взета в заем от него, но никой от
тях не е имал намерение да върне тези пари. И двамата заявяват, че не са имали
налични такива суми.
Съгласно съществуващата съдебна практика едно и също
увреждане може да доведе до мъчителна смърт на увредения и от друга страна да
показва особена жестокост на дееца.
За да достигне
до извода, че убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития, съдът е взел в предвид на първо място броя на
нанесените удари в областта на главата и тялото на Т. с твърт тъп предмет, а и
с три ножа в областта на шията, като увреждането му
може да бъде определено като частична декапитация, както и
причинените на пострадалия болки и страдания, в следствие на което той е
изживял тежки предсмъртни мъки. Същите са изживяни продължително време, тъй
като смъртта е настъпила след масивна кръвозагуба. Това обстоятелство се установява
от заключението на СМЕ на труп, изготвено от експерта А.. Смъртта е била
мъчителна за жертвата, а получените увреждания са били прижизнени. Пострадалият
е бил изненадан от действията на двамата подсъдими и не е имал възможност адекватно
да реагира и да се защити, тъй като съпротивата му е била сломена. На този
извод навеждат нараняванията както по ръцете на Т., така и нараняванията в
областта на шията му. От тези наранявания на жизнено важни органи, пострадалия
е приживял силни болки и предсмъртни мъки. Видно от СМЕ и поддържаното
заключение в с.з., причинените травматичини увреждания са прижизнени и всяко от
тях е причинило болки и страдания на пострадалия. Т. е приживял страх от това,
че безпричинно е бил затиснат на пода, но е изживял и ужас от тежките и
предсмъртни мъки от причинените му увреждания. Убийството е било извършено по
начин, който е бил съпроводен с повече мъки, отколкото при обикновенната смърт.
Жертвата първо е била приведена в безпомощно състояние, чрез поваляне на пода и
последващо затискане с тяло от единия подсъдим, но и с удари с твърд тъп
предмет в областта на главата, като причинените страдания са били
продължителни. Жертвата не е починала веднага, а след действие от страна на Ц.,
който използвайки три ножа в областта на шията е прерязал кръвоносни съдове от
среден и малък калибър, а травмата
може да бъде определена като частична декапитация.
Ударите с
твърдия предмет и действията с ножовете са нанесени с ярост и свирепост, за
което свидетелстват множеството рани, видно от приложения фотоалбум. Повечето
безразборно нанесени удари, са в жизнено важни части от тялото, а шията на
пострадалия е била почти прерязана и преди да умре Т. е изпитвал много болки и
страдания и тежки предсмъртни мъки, което показва, че е умъртвен по особено мъчителен
начин, което подсъдимите при извършване на деянието са съзнавали.
Убийството е
извършено и с особена жестокост.
До този извод
съдът достигна, имайки предвид начина на извършване на му - изненадващо
с поваляне на пода, затискането му с тяло от страна на И. и свирепо -
имайки предвид вида на нараняванията /частичната декапитация/, за които
свидителства изготвения фотоалбум. Освен това броя на ударите и тяхната
интензивност, в съчетание с посоченото по-горе обосновават убийството, като
такова извършено с особена жестокост. Тя в случая е била проявена приживе на
жертвата. Подсъдимите при нанасянето на ударите с твърдия тъп предмет, но и при
действията с ножовете са проявили изключителна ярост, ожесточение, злоба и
садизъм, като единият е лишавал жертвата от възможност да се съпротивлява, а
другият е нанасял ударите. Подсъдимите не само са лишили от живот Т., но след това
са претърсили цялата къща. Престояли са спокойно при трупа, докато са се
убедили, че пострадалия е спрял да мърда, и след това спокойно са напуснали
жилището. С поведението си в питейното заведение, в което са отишли след
убийството, но и през следващите дни, пред част от свидетелите изобщо не са
показали, че са развълнувани от извършеното деяние.
Те не само са
причинили описаните травми на пострадалия, но и са го лишили от възможността да
му бъде указана медицинска помощ и без да се трогнат от състоянието му,
спокойно и хладнокръвно са претърсили къщата му, прибрали са чашите и пепелника
с угарките, измили са ножовете и са напуснали къщата.
Убийството е
извършено с особена жестокост не само защото самите действия и получените въз
основа на тях наранявания на пострадалия са били тежки и жестоки, но и защото
те сами по себе си характеризират подсъдимите като особено жестоки.
Според Указанията
по прилагането на т.6 предл.3 от чл. 116 от НК съдържащи се в т.15 на
постановление № 2/1957 год. на Пл.ВС на РБ, “особената жестокост е качество на
дееца, което може да се обективира в характеризиращите личността му негови
конкретни действия, свързани от една страна с начина на изпълнение на
посегателството и използваните средства за осъществяването му и от друга страна
с отношението към жертвата и страданията й”.
В конкретният
случай броят нанесени удари твърд предмет в областта на главата, тежестта на
уврежданията от действията с ножовете, демонстрирането на отсъствие на
състрадание и изразена коравосърдечност, чрез безразличие към опитите на
жертвата да не се предприема посегатеството, чрез затискането й на пода, продължаване
изпълнението на деянието чрез нанасянето на нови увреждания чрез смяна на три
ножа и не оказването на помощ в последствие, определят тази жестокост като
изключителна.
Подсъдимите са
съзнавали характера на своите действия като особено жестоки, но и са желаели
така да причинят смъртта на пострадалия.
По интинзитет
изпълнителската дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на
умъртвяване, а от друга страна начинът на изпълнение сочи на допълнително
субективно отношение към жертвата, съдържащо неоправдана злоба, ожесточение и
мъст.
В случая не
може да се говори за извършване на убийство в състояние на физиологичен или
паталогичен афект.
Според
заключенята на изготвените за всеки от тях КСППЕ, всеки от двамата подсъдими е разбирал свойството и значението на
извършеното деяние. Могъл е да ръководи постъпките си и е годен да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверно обяснение за тях. Психичното състояние на И. и Ц. позволява всеки от
тях да участва във фазите на наказателното производство и да взема
самостоятелни решения.
При съдебно психиатричното обсъждане вещите лица са отразили, че както при И.,
така и при Ц. е констатиран подробен, хронологично подреден и траен спомен за
събитията както по време на деянието, така и за времето преди и след него. Липсват данни за качествени и количествени
нарушения на съзнанието, които да обуславят кратковременно или продължително
разстройство на същото. Към
момента на извършване на деянието двамата са се намирали в състояние на алкохолно опиване, като употребата на алкохол е улеснила
поведението им и е освободило техните задръжки или защити и контрол. Въпреки това обаче, този алкохол не им е пречил да разбират свойството и
значението на деянията си и да ръководят постъпките си. Запазили са
пълен и ясен спомен и имат правилни възприятия. Към момента на клиничния преглед не са регистрирани данни
за нарушения, в която и да било от психичните сфери на всеки от
освидетелстваните.
Наред с това,
след извършване на деянието, подсъдимите са предприели подготовка за заминаване,
предполагаща конкретни оценки и действия, осъществени адекватно под контрола на
съзнанието, а именно претърсване на цялата къща с цел намиране на пари,
ценности или дебитната карта на пострадалия; Прибиране на употребяваните чаши,
пепелника с останалите в него угарки; Измиване на ножовете, с които е причинена
смъртта на пострадалия; Напускане на жилището по начин да не привличат чуждо
внимание; Унищожаване на доказателства, чрез изхвърлянето им в контейнер.
Когато единият
подсъдим е затискал с тялото си пострадалия към пода, а другият му е нанасял
ударите с твърдия тъп предмет, а и с ножовете, не са съществували обективни и
субективни предпоставки за наличието както на раздразнено, така и на друго
психично състояние, което да им е пречело да разбират стойството и значението
на извършеното или да могат да ръководят простъпките си, а освен това те не са
имала и никакви сериозни увреждания от инцидента.
Извършвайки
деянията по описания начин, подсъдимите са разбирали, че страданията на
жертвата ще бъдат по-големи и са целели именно това. След като жертвата е била приведена
в безпомощно състояние, е следвало действие с нож, а и действия с твърд тъп предмет
и в последствие с нов нож. Пострадалия е бил поставен в състояние кръвта му да
изтече, съзнавайки непрекъснато ужаса от причинените му наранявания и усещайки
как неминуемо се приближава смъртта. И. е виждал действията на Ц., но не го е
спрял, а напротив продължавал е да затиска жертвата, докато последната е спряла
да мърда.
Извършеното от
подсъдимите разкрива особената жестокост на деянието и тяхната личнна такава, а
обстоятелството че пострадалия е изживявал болките и страданията при
причиняване на смъртта му, говорят за особено мъчителният начин за причиняване
на тази смърт. Подсъдимите са имали съзнанието, че действат с особена жестокост
и че извършват убийството по особено жесток за пострадалия начин.
Имайки в
предвид всичко посочено по-горе, съдът призна всеки от подсъдимите за виновен в
извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9,
вр. чл. 115, вр.чл. 20, ал. 2 НК.
Разпитан на
проведеното досъдебно произвадство, а и в съдебната фаза от процеса, подсъдимия Ц. призна вината си. Ясно и
категорично заявява, че приема повдигнатото му обвинение и признава
достоверността на изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт, основаващи се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Тези му признания се подкрепят и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Заяви, че
съжалява за постъпката си. Вината му е доказана по несъмнен начин.
Разпитан на
проведеното досъдебно произвадство, подсъдимия
И. признва вината си. Ясно и категорично заявява, че приема повдигнатото му
обвинение. В съдебно заседание обаче отрича да е имал намерение да участва в
убийството на Т.. Събраните в хода на досъдебното производство, а и в съдебната
фаза доказателства и доказателствени средства по категоричен начин оборват тези
му твърдения. В правото си на последна дума, И. заявява, че съжалява за
постъпката си. Вината му е доказана по несъмнен начин.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от петнадесет до двадесет години, "доживотен затвор" или
"доживотен затвор без замяна".
Безспорно е, че извършеното от подсъдимите деяние е “тежко” по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК, но същото не може да се квалифицира като изключително тежко по
смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК.
За да се стигне до извършване на убийството, вина е имало и в пострадалия,
който в състояние на алкохолно опиване е псувал подсъдимите, притеснявал е
приятелката на И., въпреки че не тя, а подсъдимият му е дължал пари, отправял е
обидни думи по отношение на другия подсъдим пред техни общи познати. Безспорно
е, че отношенията между тримата са се влошили по тези поводи. Това обаче съвсем
не е било достатъчно за да мотивира Ц. и И. да извършат убийство.
Именно и поради горното съдът приема, че всеки от тези подсъдими може да
бъде поправен и превъзпитан чрез налагането на по-лекото по вид наказание, а
именно "лишаване от свобода" и че останалите цели по чл. 36 НК могат
да бъдат постигнати чрез налагане на такова.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия Ц. и
ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание,
съдът съобрази смекчаващите
отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия;
липсата на противообществени прояви преди деянието; липсата на редовна работа
за дълъг период от време и липсата на парични средства; поведението на
пострадалия, свързано с отправяне на обидни думи пред техни общи познати; оказаното
съдействие на органите на ДСП за изясняване на обстоятелствата около
убийството, включително и чрез направените пред разследващите самопризнания;
добрите характеристични данни; изразеното разкаяние и съжаление за постъпката.
Като отегчаващи отговорността на Ц. обстоятелства,
съдът прие възрастта на пострадалия; обстоятелството, че
деянието е извършено след употреба на алкохол; поведението на
подсъдимия след извършване на инкриминираното деяние - изоставил е
пострадалия без да предприеме мерки да му окаже необходимата помощ, заедно с
другият подсъдим са събрали чашата от която е пиели ракия и
вино, както и пепелника с угарките, измили са ножовете и след като са напуснали
жилището на убития, са изхвърлили вещите в контейнер за боклук, като по този
начин е целял да заличи следите от деянието си; отишъл е в заведение, където продължил да пие;
Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, при превес на първите и затова му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 години.
При дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия И. и ръководейки се от правилата
на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства
– чистото съдебно минало на подсъдимия; липсата на противообществени прояви
преди деянието; липсата на редовна работа за дълъг период от време и липсата на
парични средства; поведението на пострадалия, свързано с обстоятелството, че е
притеснявал приятелката на И., въпреки че не тя, а подсъдимият му е дължал пари;
съдействието на органите на ДСП за изясняване на обстоятелствата около
убийството, включително и чрез направените пред разследващите самопризнания; изразеното
съжаление за постъпката.
Като отегчаващи отговорността на И. обстоятелства,
съдът прие възрастта на пострадалия; обстоятелството, че
деянието е извършено след употреба на алкохол; поведението на
подсъдимия след извършване на инкриминираното деяние - изоставил е
пострадалия без да предприеме мерки да му окаже необходимата помощ, заедно с
другият подсъдим са събрали чашата от която е пиели ракия и
вино, както и пепелника с угарките, измили са ножовете и след като са напуснали
жилището на убития, са изхвърлили вещите в контейнер за боклук, като по този
начин е целял да заличи следите от деянието си; лошите характеристични данни; отишъл е в заведение, където продължил да
пие; недостатъчната критичност към извършеното.
Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, при лек превес на първите и затова му определи
наказание „лишаване от свобода” за срок
от 17 години.
От обективна и субективна страна както И., така и Ц. са извършили и престъпление против собствеността, като
на 11.03.2017 г. в съучастие като
извършители, от частен дом находящ се в гр. Враца на ул. „***" № 25 са
отнели чужда движима вещ - 1 бр. военна каска, зелена на цвят, на стойност 300
лева, от владението на собственика - С. Т. ***, без съгласието му, с
намерението противозаконно да я присвоят, а деянието представлява маловажен
случай на кражба.
Всеки от тях е
осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1, вр.чл.
20, ал. 2 НК.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимите с факта на отнемане на движимата вещ на
стойност 300 лева от владението на пострадалия Т., с намерение същата да бъде
присвоена, като е прекъсната фактическата власт на собственика върху каската, а
И. и Ц. са установили своя трайна такава.
От субективна страна деянието е
извършвано при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали обществено-опасният му характер, предвиждали
са общественоопасните им последици и са желали настъпването им, с присвоително
намерение. Деянието са
осъществили в съучастие като извършители,
като всеки от тях е взел участие в изпълнителното деяние, съзнавайки участието си в престъплението “кражба”, приемали са го и са
съзнавали, че с действията си отнемат вещ, собственост на С. Т..
Извършеното от подсъдимите обаче покрива критерийте
на чл. 93, ал. 1, т. 9 НК за "маловажен
случай", с оглед незначителността на вредните последици - стойността
на отнетата вещ е под размера на минималната работна заплата за страната, която
към датата на извършеното деяние 11.03.2017 г. е в размер на 460 лв.
Разпитани на
проведеното досъдебно производство, а и в съдебната фаза от процеса, подсъдимите И. и Ц. признат вината си
по отношение на това престъпление. Ясно и категорично заявяват, че приемат повдигнатото
им обвинение. Тези им признания се подкрепят и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Заявиха, че
съжаляват за постъпката си. Вината им е доказана по несъмнен начин.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" до една година или "пробация" или "глоба" от
100 до 300 лв.
Съдът приема, че всеки от тези подсъдими може да бъде поправен и превъзпитан
чрез налагането на наказание "лишаване от свобода" и че останалите цели
по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез налагане на такова.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимите и
ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на справедливо наказание,
съдът съобрази смекчаващите
отговорността им обстоятелства – чистото им съдебно минало; липсата на
противообществени прояви преди деянието; липсата на редовна работа за дълъг
период от време и липсата на парични средства; оказаното съдействие на органите
на ДСП за изясняване на обстоятелствата около кражбата; изразеното разкаяние и
съжаление за постъпката.
Като отегчаващи отговорността на
двамата подсъдими обстоятелства, съдът прие обстоятелството, че деянието е извършено след употреба
на алкохол; поведението на подсъдимите след извършване на инкриминираното
деяние - отишли са в заведение, където продължили да пият; правили
са опит да продадат вещта.
Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на всеки от подсъдимите следва да бъде
определено при условията на чл. 54 НК и затова им наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от по 6 месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът определи подсъдимия
Ц.К.Ц., да изтърпи най-тежкото от двете
наказания, а именно наказание "Лишаване от свобода", в размер на 16 (шестнадесет) години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи
подсъдимия П.А.И., да изтърпи
най-тежкото от двете наказания, а именно наказание "Лишаване от
свобода", в размер на 17 (седемнадесет) години.
Съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия и
същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите
членове на обществото могат да бъдат постигнати, като така определеното
наказание бъде изтърпяно ефективно от
всеки от двамата подсъдими и за това на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
"а" ЗИНЗС определи И. и Ц. да изтърпят
същото при първоначален „строг”
режим в затвор.
На основание чл.
59, ал. 1 НК, съдът приспадна
времето, през което подсъдимите И. и Ц. са били задържани по мярка за
неотклонение "Задържане под стража", считано от 16.03.2017 год., до
влизане на присъдата в законна сила за всеки от тях.
Представените по делото веществени доказателства - 2 бр. буркани от компот; дървен кол с
удебеление в единия си край с дължина 50 см; дървена дръжка от сечиво с дължина
60 см; 1 бр. марля с кръв; нокти и поднокътно съдържимо; косми от глава, иззети
от трупа на С. Т.; 1 бр. хартиен плик, съдържащ прахообразно вещество с
червеникаво-кафяв цвят от нож с дължина на острието 15 см; 1 бр. хартиен плик
съдържащ прахообразно вещество /кръв/ от нож с дължина на острието 21 см; 1 бр.
хартиен плик съдържащ прахообразно вещество /кръв/ от нож с дължина на острието
13 см; хартиена сгъвка съдържаща отрязъци от заден десен джоб на сини дънки с
надпис „ROFO”, съдържащи кръв; хартиена сгъвка съдържаща отрязъци от хастар на
бежова шуба, съдържащи кръв; хартиена сгъвка съдържаща материал с кръв иззета
от маратонки с надпис „Wanderfull”; 1 бр. хартиен плик с надпис ДП 30/2017г. по
описа на ОД на МВР гр. Враца, съдържащ сравнителен материал от слюнка на П.А.И.;
1 бр. хартиен плик с надпис ДП 30/2017г. по описа на ОД на МВР гр. Враца,
съдържащ сравнителен материал от слюнка на Ц. Костадинов Ц.; 1 бр. марля с кръв
от С. Т.Т.; Нокти и поднокътно съдържимо от П.Г. Кондов, ЕГН: **********; Нокти
и поднокътно съдържимо от К.Ц.К., ЕГН: **********; Нокти и поднокътно съдържимо
от Т.В.Т., ЕГН: **********; Нокти и поднокътно съдържимо от Е.Л.Й., ЕГН: **********;
Нокти и поднокътно съдържимо от В.И.В., ЕГН: **********; Нокти и поднокътно
съдържимо от П.А.И., ЕГН: **********; Нокти и поднокътно съдържимо от К.К.Н.,
ЕГН: **********; Нокти и поднокътно съдържимо от Емил И.М., ЕГН: **********; Нокти
и поднокътно съдържимо от Ц.К.Ц., ЕГН: **********, след влизане на присъдата в
сила ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ поради липса
на стойност.
Представените по делото веществените доказателства - 1 бр. брадва с острие от 15 см; 1 бр.
нож с обща дължина от 27 см и острие с дължина 15 см и черна пластмасова
дръжка; 1 бр. нож с обща дължина от ЗЗ см. и с дължина на острието 20 см. с
черна дръжка; 1 бр. нож с обща дължина от 24 см, а острието с дължина 13,5 см и
с черна дръжка; 1 бр. сувенир наподобяващ гондола; едноостър нож; плоска
отвертка; 2 бр. телефони марка „Нокия”; 2 бр. чаши; 1 бр. възглавница с размери
30х50см.; дрехи от трупа на С. Т.; монети на обща стойност 1,80 лв.; 1 бр.
банкнота с номинал от 10 лв., 1 бр. банкнота с номинал от 5 лв. и 1 бр.
банкнота с номинал от 2 лв.; 1 бр. ланец с кръст и верижка от бял метал; 1 бр.
лист хартия с надпис „Борика Банксърфисиз” и изписан ПИН код на него; 1 бр.
лична карта на С. Т.Т., ЕГН **********; 1 бр. дебитна карта на името на С. Т.Т.;
8 бр. банкноти с номинал от 20 лв. с обща сума 160 лв.; 1 бр. зелена на цвят
военна каска, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на наследниците на убития.
Представените по делото веществените доказателства собственост на Ц.Д.С. - 1 бр. яке с надпис „Barzakov”; 1 бр. сак с надпис “JOEO”;
1 бр. чанта с надпис „KOOFO”; 1 бр. светло син панталон; 1 бр. зелена
светлоотразителна жилетка; 1 бр. парче плат синьо на цвят; 1 бр. черен колан с
надпис „RIFEL”; 2 бр. мръсни наколенки; 1 бр. черна на цвят шапка; 1 бр. яке с
надпис „Лукойл”; 1 бр. черно на цвят яке без надписи; 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокия” с IMEI: 359767/06/628739/3 ведно със СИМ карта с
№89359032200039179306; 1 бр. червена тениска с надпис „Стронг”; 1 бр. оранжева
мъхеста булана, след влизане на присъдата в законна сила, да й бъдат върнати.
Представените по делото веществените доказателства собственост на Е.Л.Й. - 1 бр. син дочен панталон; 1 бр. брадва със счупена дръжка;
1 бр. сатър; 1 бр. отвертка с пластмасова сива дръжка; 1 бр. черна шапка с
козирка и надпис „Адидас”; 1 бр. черно кожено яке с надпис на ръкавите
„diesel”; 1 бр. сиви дънки, след влизане на присъдата в законна сила, да му
бъдат върнати.
Представените по делото веществените доказателства
собственост на П.А.И. - 1 бр. сини
на цвят дънки марка “ROFO”; 1 бр. синя, мъжка шуба с надпис „PIUMA”; 1 бр.
тъмно синя риза с надпис на етикета „Калена”; 1 бр. сив на цвят пуловер; 1 чифт
сини маратонки с надпис „Wanderfull”; 1 бр. горнище на анцунг с надпис „Рита”;
1 бр. мобилен телефон марка „LG-Е 610” с IMEI 35734205171116, ведно със СИМ
карта №89359050100524048866; 1 бр. мъжко вълнено яке; 1 чифт камуфлажен
панталон, след влизане на присъдата в законна сила, да му бъдат върнати.
Представените по делото веществените доказателства собственост на Ц.К.Ц. - 1 чифт сини, мъжки памучни
чорапи; 1 чифт сиво-черни плетени мъжки чорапи, скъсани на петите; 1 бр. мъжка
синя шапка; 1 бр. бяла, мъжка тениска с надпис „Jaco”; 1 бр. кафяв пуловер с
надпис „Barisal”; 1 чифт маратонки с надпис “Zhou”; 1 чифт черно-червени
ръкавици; 1 бр. бежова на цвят шуба с надпис „Bush sportwear for men”; 1 бр.
черен панталон с надпис „ С А”, ведно с кафяв кожен колан; 1 бр. ръкавици,
червени на цвят с черни пръсти, след влизане на присъдата в законна сила, да му
бъдат върнати.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите Ц.К.Ц.
и П.А.И. да заплатят по сметка на ОД МВР Враца, направените по делото разноски
в размер на 5305,26 лв. /Пет хиляди триста и пет лева и 26 ст./, или по 2652.63 лв.
всеки от тях, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВрОС сумата
от 830 лв., разноски в съдебното производство или по 415 лв. всеки от тях.
При изложените
по-горе съображения съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: