№ 1944
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203905 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Интер Агро 2010 ЕООД против Наказателно
постановление № 16-003182/21.04.2021 г., издадено от *** на Дирекция „Инспекция
по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
на Интер Агро 2010 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 3, ал. 1, от Наредба РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за
предоставяне, регистриране и отчитане на трудови договори по реда на чл. 114а , ал. 1
от Кодекса на труда пред инспекцията по труда (Наредбата).
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно липса на изчерпателно описание на нарушението и нарушените разпоредби,
неправилно не бил приложен чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: на 09.04.2021 г. в гр. Съединение, местност Пилчарници, стопанисвани от
Интер Агро 2010 ЕООД, регистриран като ****, към 12:30 часа, до 13:30 часа, била
извършена проверка от страна на свид. В.Б. и други служители на инспекцията по
труда, които установили, че лицето П. З. Б. и още няколко лица сглобявали кутии за
разсад. При проверката в обекта извършвал работа и свид. В. М., който под диктовката
1
на Б. записал в изисканата от контролните органи декларация по чл. 402 от КТ, че е
започнала работа на същия ден с възнаграждение за деня в размер на 25 лв.
Трудов договор с лицето бил сключен на същата дата, след проверката, и бил с
№ 16-1209874/09.04.2021, тъй като видно от системата на инспекцията по труда за
предоставяне на еднодневни трудови договори по чл. 114а ал. 1 от КТ , същият е бил
изведен в 14:28 ч.
На 21.04.2021 г. бил съставен АУАН № 16-003182, в присъствието на
упълномощен представител на нарушителя Интер Агро ЕООД, като екземпляр от
същия бил връчен на лицето.
Жалбоподателя надлежно, упражнил правото си на възражение като депозирал
писмени възражения в тридневния срок и с тях представил сключения с П. З. трудов
договор по чл. 114а от КТ.
На 26.05.2021 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което
на Интер Агро ЕООД на основание чл. 415в, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба РД 07-8/13.07.2015
г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудови договори
по реда на чл. 114а , ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното; на следващо място от гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя В.Б., свид. В. М., както и
писмените доказателства Декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ на П. З. Б., Трудов
Договор № 16-1209874/09.04.2021 г., пълномощно от управителя на Интер Агро 2010
ЕООД, регистрационна карта на земеделски стопанин за Интер Агро 2010 ЕООД и
справка за дейностите на Интер Агро 2010 ЕООД, Възражение, обратна разписка за
доставяне, заповед № 3-0058/11.02.2014 г.
Съдът кредитира показанията на свид. Б. и М. изцяло тъй като същите
кореспондират с установената от писмените доказателства фактическа обстановка,
подкрепени са от тях и не съдържат противоречия едни с други или с останалите
събрани доказателства. Същите са последователни, логични, обективни и без следа от
заинтересованост. От тях се установяват фактическите параметри на описаното в
АУАН нарушение, както и подробности от естеството да докажат твърденията
изложени в АУАН, а именно – каква работа е извършвало лицето Б. към момента на
проверката, къде се е намирала и защо и как е протекло попълването на декларацията.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, да
опорочават административнонаказателното производство или актове и да нарушават
правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. В акта е посочено кога, къде, кой и като
какъв е допуснат до работа, както и конкретно извършваната работа, което напълно
удовлетворява изискването за изчерпателно и точно описание на фактите на
нарушението.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Съдът не споделя възражението, че не са посочени нарушените законови
разпоредби. Същите са изчерпателно посочени със съответните привръзки и
изчерпателно посочване на относимите поднормативни актове. Ясно е посочено, че
2
отговорността на лицето се ангажира на основание привилегирования състав на
санкционната норма 415в ал. 1 от КТ, както и нарушението на специалния нормативен
акт уреждащ този тип договори, а именно чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него и същият се е възползвал. Спазено е условието
чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и на представител на
нарушителя.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за допускане до работа на работник без да са му връчени екземпляр от трудовия
договор и уведомление до ТД на НАП.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Съгласно чл. 114а ал.1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски
стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.От
разпоредбата е видно,че договорът по чл.114а ал.1 е вид срочен трудов договор с
особеността,че е за един ден и сключването му е допустимо само за извършването на
посочения вид работа в хипотезата на правната норма. Като вид трудов договор той не
се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението на
работодателя да го сключи с наетия работник. Сключването на писмен трудов договор
с работника преди постъпването му на работа е императивно изискване към
работодателите. Законодателят не им е предоставил право да избират дали да сключат
трудов договор или не. Работодателите нямат право да избират и дали да сключат
договор по чл.61 и сл., или трудов договор по чл.114а ал.1 от КТ, тъй като вида на
договора е в зависимост от извършваната работа и срока за който се наема работникът.
Този извод произтича от нормите на чл.114а ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като те не допускат
такъв вид договори да се сключват с един работник за повече от 90 дни в една
календарна година, както и за професии, изискващи специална квалификация. Изрично
в чл.114а ал. 3 от КТ работодателят е определил, че този вид договор може да се
сключва „само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове,
зеленчуци, розов цвят и лавандула“ и че такъв вид трудов договор не може да бъде
сключван от всеки работодател, а само от такъв, който е регистриран земеделски
стопанин.
Спецификите на този вид трудов договор са резултат от особеностите, наложени
от необходимото време за сключването му (един ден - 8 часа или половин ден - 4 часа),
поради което и при тях са съобразени задълженията, които имат работодателите при
сключване на трудов договор. Посочено е, че спецификите на договорите по чл.114а от
КТ се свеждат до това, че те не се регистрират в НАП (чл. 114а ал. 6 вр. чл.62 ал.3 от
3
КТ), не се връчва на работника длъжностна характеристика (чл.114а ал.6 вр. чл.127
ал.1 т.4 от КТ), не се зачита този ден за трудов стаж (чл.114а ал.1 от КТ). С тези
договори са запазени основните права на работниците- лично и на ръка се получава
трудовото възнаграждение (чл.114а ал.5 от КТ); подлежат на осигуряване за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и
професионална болест; осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
за тях се внасят авансово (върху не по-малко от минималния месечен размер на
осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат право на паричните обезщетения за
временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на
тези работници се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90
календарни дни; доходът от такъв трудов договор се взема предвид при изчисляване
размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите
еднодневни трудови договори са работили при пълното законоустановено за тях
работно време, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на
здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от
работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. Гарантирано за
работниците по еднодневни трудови договори е и правото на обезщетение при
безработица, съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.
Тези особености и специфики на трудовия договор по чл. 114а от КТ, именно
разкриват необходимостта от неговата специална уредба, и са частен случай на общото
задължение, въведено с чл. 61, 62 и 63 от КТ, като това е сторено именно с приемането
на цитираната Наредба. Поради това съдът намира че правилно е квалифицирано и
нарушението: именно по чл. 3, ал. 1 от Наредба РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и
реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудови договори по реда на чл. 114а
, ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда, като са изпълнени всички
негови признаци.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 1 от наредбата, доколкото са
налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това: Липса на сключен трудов
договор с работника и реално допускане на работника до работа.
Тъй като към административно-наказателна отговорност е привлечено
юридическо лице, то тя е обективна и не следва да бъде доказван субективен елемент
или виновност на конкретно физическо лице.
Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 415в, ал.1 от КТ.
Видно от установените по делото факти, налице са предпоставките нарушението
да бъде определено като маловажно и да бъде санкционирано по реда за маловажните
нарушения на трудовото законодателство,т.е. по чл.415в ал.1 от КТ,който предвижда,
че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители,работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100
до 300 лева., а виновното длъжностно лице-с глоба в размер от 50 до 100 лева.
Разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ определя кои нарушения на трудовото
законодателство не са маловажни. Според цитираната норма, не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1,чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2. В хипотезите на нормата не е
споменато нарушението на чл.3 ал.1 от Наредбата по чл. 114а ал.1 от КТ. Поради
установена в чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове, забрана за разширително
тълкуване на санкционните норми, каквато е чл.415в ал.2 от КТ и щом нарушението по
чл.3 ал.1 от Наредбата не е упоменато изрично, няма пречка ако се констатира ниската
му степен на обществена опасност и наличие на предпоставките по чл.415в ал.1 от КТ,
същото да бъде квалифицирано като маловажен случай на нарушение на трудовото
4
законодателство, както и законосъобразно е сторено от административнонаказателния
орган.
С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на
Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е указано че
нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и изключва нейното
приложение по принципа lex specialis derogate lex generali. С оглед спецификата на
защитаваните обществените отношения и особения предмет на защита преценката за
маловажност на случая е направена по императивен начин от законодателя, като в чл.
415в КТ изрично са посочени предпоставките при които нарушенията на трудовото
законодателство са маловажни.
Същевременно наказателното постановление е съобразено с процесуалния и
материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като намери, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен
начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
фактът, че производството е протекло в две открити заседания, следва разноски за
юрисконсултско възнаграждение да бъдат присъдени в размер от 90 лв. съобразно
нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003182/21.04.2021 г.,
издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на Интер Агро 2010 ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, от
Наредба РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и
отчитане на трудови договори по реда на чл. 114а , ал. 1 от Кодекса на труда пред
инспекцията по труда.
ОСЪДЖА Интер Агро 2010 ЕООД ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 90 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5